разбира се че я помни! добре, на нея може да й е неловко за това да не иска. ама момиче, я се стягай! Знаеш ли колко готино изглежда едно момиче когато е общително. Ето ти начин разгорора да протече:
- Хей, здрасти! - ти
- Здравей! Ам, познаваме ли се? (напрмиер)
- Не, но бих искала. аз съм ...
- аз съм..., приятно ми е!
и така нататък. Преди да се разделите, ако искаш му вземи скайпа и така

добре, я само да те питам: От, какво по дяволите, те е страх? И още нещо: Имаш ли фр, с която той се познава?

И аз ди миналата година бях страшно срамежлива! Даже на хора с които се познавам от векове ме беше срам да кажа "Здрасти". Накрая си казах: "я се стягай бе!" и станах по - общителна. Не съм толкова срамежлива и ми е МНОГО по - добре. Даже се запознах с доста  и готини момчета, защото казвам "здрасти" и пращам целувки на всички (на моята възраст, де  ). Така че не се притеснявай толкова. Светя няма да свърши ако някой те помисли за леко откачена     Надявам се да съм помогнала.

неееееексссттт!! (y)  (y)

еми, сегашната ми връзка - два месеца и се надявам да продължи ощте доста!        

(y)  (y) 

некст:

Толкова се уплаших, че чак Макс „кресна”. – Боже! Изкара ми акъла, момче! – казах аз и го погалих между ушите. Той ме погледна и излезна от стаята. Киснах още малко и излязох. Сложих си една хавлия и на вратата се  звънна отново. Тръгнах ей така. По кърпа. Отворих вратата. Там стоеше готиният ми осемнайсет годишен съсед. Беше сладък. С руса коса и по ирония на съдбата – със сини очи.
-    Другият път, когато се къпеш викни и мен. – засмя се той. Аз се усмихнах и го погледнах въпросително. – Искам си видеото. С Дженифър Анистън?
-    О, да! – казах аз. – Сетих се. Влез. Сега ще го потърся.
-    Добре. – каза Стиив – така се казваше.
Затворих вратата и настаних госта си на дивана. Дисковете седят под стойката на телевизора. Надупих сена Стиив и започнах да търся.
-    Хей, ама… поприбери се малко. – каза сърдито той.
-    Упс! – извинявай. Бах забравила, че кърпата ми е толкова къса.
-    Нищо.
Сега коленичих и продължих да търся. Намерих го. Станах. Обърнах се и залитнах. Стиив стана и ме хвана точно преди да падна. Жалкото е, че кърпата ми падна. Видях сочният му поглед.
-    Я, негледай! – казах аз
-    Извинявай, но не е много лесно. Все пак пред мен има голо момиче! – аз си вдигнах кърпата, а той разроши косата си. – Знаеш ли, - започна той. – че доста ме… – започна все повече и повече да се приближава към мен. - …привличаш?!
Погледнах го. Не казах нищо, а само му посочих вратата.
-    Не. Не искам да си ходя. Купона сега започва!
-    Напусни! – отсякох рязко. Стиив ме погледна и тогава… Звънеца на вратата ме спаси!
-    Идвам! – провикнах се. – А ти се омитай оттук! – изсъсках през зъби. Отворих вратата и там стоеше…
-    Крис? Какво правиш тук? – Крис надникна през рамото ми.
-    А той какво прави тук? – Крис отметна черната си коса назад и присви леко очите си.
-    Имах да му връщам един диск. И той тъкмо си тръгваше. Нали така, Стии? – Обърнах се и втренчих очите си в него.
-    Ъ – ъ , да! – Стиив мина покрай нас и тръгна към къщата вдясно.
-    Може ли да вляза? – попита Кристофър.
-    Да, разбира се! – отвърнах с усмивка. Той влезна и леко се подсмихна. – Само ме изчакай тук. Отивам да се облека.
-    Не обещавам, че няма да надничам.
-    Не, няма да надничаш. Макс е на пост. – Кучето се приближи и излая мило, ако е възможно.

Надявам се, тази част да ви хареса повече. 

Дойде ми музата и си измислих още едно разказче. Надявам се а ви хареса. Ако повечето хора не го одобряват, ще спра да пиша    Enjoi:

-    За къде, по дяволите, ще заминава ме? – извиках аз. – Няма да се местя и точка! Та тук е целият ми живот. Тоест две години. За първи път се задържаме толкова на едно място. Моля ви! Няма да се местя!
-    Еви! – извика майка ми. – Трябва.
-    Но… - една сълза се стече по лицето ми. – Защо?
-    Знаеш. – каза вторият ми баща.
-    Да, да! Парите, работата и тъка нататък. Тук е живота ми, тук…
-    Край на разговора! Отивай да си оправиш багажа. След една седмица заминава ме, а имаш много багаж. – каза майка ми и ми посочи стълбището. Стаята ми беше на третият етаж. Тяхната стая беше на вторият. На първия имаше баня, кухня и хол. А има ме и куче! Макс. Много си го обичкам.
Аз погледнах стълбите. Завъртях очи от досада и се качих в стаята ми. Макс ме последва. Той е доста добро куче. А и е порода хъски. С рошава сива „коса”, едно зелено и едно синьо око. Интересен е.
Седнах на неоправеният ми креват, а той дойде и седна до мен. Аз го погалих между ушите, а той ме облиза. За смях се.
Затворих вратата и дръпнах пердетата. В стаята ми нахлу светлина. Сега осъзнах колко е разхвърляна. Започнах от леглото. След това си извадих огромният куфар. Извадих си зимното яке от шкафа и започнах да си оправям багажа.
Когато ми омръзна реших да погледам телевизия и да хапна нещо. Имам навика всеки път преди да изляза от стаята си да я поглеждам. Точно щях да затворя вратата, когато погледат ми падна върху снимката на баща ми. Вместо обаче да плача, аз се усмихнах, извиках Макс и тръгнах по стълбите.
-    Ехо-о-о? – извиках аз. – Има ли някой тук?
Къщата е доста голяма и наистина се чува ехо.
- Е, явно няма никой. – казах на себе си и се запътих към кухнята за сандвич. Минах през хола и право в кухнята. Отворих хладилника.
- Маруля, маргарин, салам… - започнах да изреждам на ум. Намерих всичко и го преместих на плота. Направих си сандвич и си сипах фанта. Повечето хора обичат кола, но аз съм фенка на фантата. Както и да е.
Взех си чиния и се преместих в хола. Седнах на дивана и точно когато пуснах телевизора на вратата се звънна.
-    Винаги става така! – извиках. – Да не вземе човек да седне! – вървях и си мънках под носа. Когато бях на метри от вратата извиках: - Кой, по… - и млъкнах
На вратата седеше Кристофър. Сладур със черна коса, зелени очи и уникални трапчинки. Той е от моето даскало, но не го бях виждала от… един месец. Крис беше на море в Турция и ми липсваше. Харесвах го никой незнаеше. Той се усмихна.
-    Здравей, Еви! – каза той и ме прегърна. Аз само го погледнах учудено.
-    За какво беше това? – усмихнах се.
-    Само не питай за какво е и това. – каза Крис
-    За какво… - Той залепи впи устните си в моите. С палавото си езиче отвори леко и внимателно устата ми и езиците ни се сплетоха.
-    Тоя се целува супер яко! – казах си на ум. Крис имаше чанта на рамото си. Затвори вратата, докато се целувах ме, пусна раницата и аз се качих в него. Той ме хвана за задника, а аз сплетох крака около кръста му. Придвижих ме се до дивана. Той седна аз все още бях отгоре му. Усетих, че „достойнството” му се надига в панталона. Стана ми много забавно, но няколко мисли минаха през главата ми:
-    Не съм правила секс до сега. Все пак съм на петнайсет.
-    Второ: - Малко ме е страх
-    И трето – Родителите ми искат да ми бият някаква си инжекция преди да правя секс.
Имах три основателни причини да не го правя. Крис ме опипваше по цялото тяло. Възбудих се, но разумът надделя.
-    Кри… - опитах се да говоря, но той просто не ми даваше. – Крис! – Чу се само въздишка вместо името му. Когато ми съблече блузата и ми разкопча панталона се отделих от него. – КРИСТОФЪР!
Той ме погледан стреснато. После стана и ме остави полугола на дивана. Отиде до раницата си извади две кутии с презервативи. Беше се подготвил! Изненадах се, но му обясних ситуацията.
-    Айде де! – каза той. – Ще съм много внимателен! Моля те!
-    Н – немога и неискам. – казах.
-    Разбирам. Може ли поне да те целуна.
-    Може. – засмях се. Той се приближи. Телата ни се допряха. Усещах ме дъха един на друг и се целунах  ме.
-    Хайде сега си отивай! – казах аз с усмивка на лице.
-    Добре. Но ми обещай утре да го повторим.
-    Малко си много нахален не мислиш ли ?
-    Не! – каза Крис и ме целуна за „довиждане”.
Затворих вратата зад него и се подпрях на нея. След това се върнах на дивана и си пуснах телевизия. Замислих се, ако го бях ме направили? И ми хрумна идея. Следващият месец - май, той прави седемнайсет. Това щеше да му е подаръка. Ще се зарадва. Ох, съвсем забравих! След три дена имам рожден ден! А след два дена е първият учебен ден. Боже колко работа имам! Косата ми беше доста дълга. Все пак не я бях подстригвала от десет годишна. Цвета е кафяво. Много, много тъмно кафяво. Исках да си сложа червени кичури и да се подстрижа много късо. Косата така или иначе щеше пак да расте. По разгледах из интернет за прически. Харесах си няколко. Проблемът беше, че моята коса е къдрава. Малко по – трудно се поддържат. Както и да е! Трябваха ми други дрехи.
Качих се в стаята си. Отворих гардероба и разгледах дрехите, които притежавах. Извадих черните панталони, черните боти на висок ток, развлечената ми блуза с надпис: „I love NY”.  Тръгнах към банята в моята стая. Оставих врата отворена. Пуснах ваната да се напълни, а в това време се погледнах в огледалото. Понякога бях прекалено самокритична към себе си. Имах малко лунички, които много обичах, но и проблем, за който никой неможе да ми помогне. Имах доста бенки по лицето. Не са големи, не се набиват на очи, но понякога се чувствам толкова грозна заради тях, че няма накъде повече! Сега се загледах във очите ми. Тях, както и устните ми, много обичах. Очите ми бяха пъстри. Устните – малки, но доста приканващи и сочни!
Докато се усетя, ваната вече беше пълна. Спрях кранчето. Сложих етерични масла и си свалих сутиена и прашките. И двете бяха в черен десен. Погледнах се в огледалото. Тялото ми беше хубаво (тренирам йога), като изключим изскочилите ребра! Корема ми е стегнат, но доста ме беше срам от ребрата и доста често от лицето ми.
Дръпнах завесата и се пуснах във ваната. Изведнъж вратата на стаята ми изскърца. Аз си помислих, че е мама и продължих със заниманието си. След малко нещо одра вратата на банята. Аз се стреснах, но пак нищо не казах и изведнъж нещо се мушна под завесата, която беше малко къса.
-    А – а – а – а! – извиках аз.

мерси!   В една от темите доста ми помогна. Благодаря и на двете.  

Здравей те! Искам да ви помоля за съвет. Имам гадже на 17г (аз съм на 13) и до това лято не се бях целувала . Наскоро започнах да се целувам с език, но имам малък проблем, който немога да преодолея. Страх ме да включа и моят език в „играта”. Страх ме е д не оплескам всичко. Страх ме е да опитам! (dull) Ако може някакъв съвет от „опитни” хора. Много благодаря предварително!

  Давай некста по - бързо!!    

давай некст!!