Няма две. Само това, което е като втори пост.
Относно другите коментари - благодаря ви, че все пак отделихте малко от времето си.
Ясно е, че не на всеки ще му хареса или разбера, както казах. Пиша заради собствено удоволствие, в крайна сметка.

Тук няма да пускам истории, стихотворения, разкази или нещо подобно.

Нали знаете онези моменти, в които вместо да заплачете, искате просто да излеете и споделите всичко от дълбините на душата си на някой. Е, какъв по-добър приятел от белият, празен и голям лист хартия, който няма да ви упрекне, който няма да се опита да ви даде напразни съвети, който просто ще ви остави да бъдете чути. Да успокоите съзнанието си.

Тази тема е точно за това. Тук ще пускам точно такива неща. Малки, кратки, без излишни подробности, написани от сърце, в пристъп на някакви прекалено силни чувства, но истински. Някои ще ги разберат, други не. Целта ми не е да покажа проблемите си или чувствата си, целта ми е да покажа, че дори в малките и на пръв поглед незначителни творения, може да се крие наистина много, стига да се потопиш в истинската им история. Забелязах, че често ми се е случвало да написвам по нещо такова, което обаче, веднага след това изтривам, защото си мисля, че е прекалено кратко, незначително и под влияние на нещо временно. Като се замислих днес, обаче открих, че всъщност някои от написаните неща имат голям смисъл, представени по един малко по-различен начин. Поне това е моето лично мнение, затова реших да ги споделя и с вас. (:

В град, слава богу.

Последното ти изречение и начина по който нарече сегашният си приятел ми подsказаha, че нито единият, нито другият ти е виновен, а просто ти самата не знаеш какво искаш.

Пробвала ли си да говориш нормално и открито с гаджето си? Може би това е, което ти трябва, за да го върнеш обратно в предишното му състояние.
Осъзнаваш ли, че ако един вид му "изневериш", той може да се озлобi дори повече?
Вмомента се двоумиш между двете крайности, грубият и милият. Сама не знаеш какво искаш и как да подходиш, те не са ти проблема.

Говори с гаджето си и чак тогава, ако не стане нищо пробвай с второто момче.
Щом наричаш гаджето си "гаднярА", сякаш е някой, който си срещнала на улицата преди два дена, ми се струва, че може би вече нямаш чувства към него и си измисляш за оправдание, може би грубото ми държание към теб.

А той, от друга страна може да го е усетил по-рано и това да е причината за държанието му. А може и да си има проблеми, нормално е. Ти, като негова приятелка може да се опиташ да поговриш с него по зрял начин, а не да го наричаш гадняр и да се заплесваш по по-съвършенни от него. Това е да си с някой наиситна. Да не го напускаш и да не позволяваш на чувствата да си отидат, дори когато не всичко е толкова хубаво. По това, че ти вече се двоумиш ми показва, че може би вече не искаш да си с него, нищо повече. А другото са просто подробности и извинения, както казах.

Затова, че нямало да го интересува, ако скъсаш с него, от къде си сигурна?
Момчетата обичат да се правят на силни, като показват безразличие и непукизъм, но това не значи, че винаги са такива. Както казах, говори с него. Ако нищо не излезе, чак тогава пробвай с новото момче.

На колко години сте и двамата?

Не знам ... може би книгите за ''Клюкарката".

Бъди себе си ...
Човек е по-готин, когато е естествен ...

Все ми е на акъла, че примерно, ако вие тежахте много над нормата, фъфлехте, носехте очила, или имахте някакъв друг дефект, примерно получен по семейна черта, нямаше да ви се иска да го промените, ами щяхте да си кажете "Това съм аз, затова ще си седя грозен, само и само да съм себе си." Нали всеки иска да се чувства добре, във форма и да се харесва, щом се погледне в огледалото, а не да се депресира и да не се чувства добре в кожата си. Затова са телата ни, за да се чувстваме добре в тях. Когато това не е така, какъв е смисъла да си себе си, щом това не ти доставя удоволствие?
Може да си роден един, или впоследствие да си се изградил като един тип човек, но това не значи, че не можеш да се промениш. И не говоря само за външният вид - гадни навици, интелект ... въобще всичко, което те дразни в самият теб. Хората са създадени, за да се развиват, а не за да тъпчат на едно място, понеже е прието да си себе си и да си естествен.

Иначе, авторката малко преувеличава и страда от болестта-завист.
Ти искаш да си като приятелката си. Други момичета искат да са като теб.
Всеки с чертите си, все пак. По-драстични мерки от това да спортуваш, да се гримираш, обличаш стилно, поддържаш и храниш здравословно не можеш да предприемеш, за да изглеждаш по-добре от нея. Е, като изключим пластичната хирургия.
Продължавай да усъвършенстваш себе си, но по твои идеали, а не по нейни.
Ти си уникална сама по себе си, продължавай да искаш да си перфектна, но не имитирай никой, защото какъв е смисъла от целият труд да бъдеше идеална, когато щом загубиш уникалността си, всъщност никога няма да постигнеш съвършенство.

Май само аз ще дам негативен коментар.

Винаги се оставя място след препинателните знаци.
Обема ти не е добър. Ако разкараме пряката реч, която ти носи по-точки дължина, не остава нищо.
Освен това избързваш много с действията.

Добре, личи си, че имаш някаква твърдо решена идея, която лично на мен малко ми прозира/тоест, малко е предвидима/, но се научи когато пишеш, да изпипваш всичко, от-до. Имам чувството, че първата глава си я сложила просто ей така, колко да не скочиш направо на средата, което пък си направила в края й и нататък с другите глави. Освен това, реализирането на идеята ти куца и то много. Погледни реално. Кой нормален ще започне да обяснява на някой напълно непознат, как баща му го е удрял, душил и прочие. Добре, да кажем, че може да ги има и такива, а героинята ти е една от тях. Ами, напиши защо го прави, мислите й поне, нещо, което да покаже, просто казано, защо е луда, а не нормална като другите и разправя на всеки за проблемите си. Как да ти го обясня ... не градиш никакви характери върху героите си. Те просто си говорят и правя разни неща от време на време. Не знам дали въобще ме разбра. Освен това ... как така, просто - хоп и отиваш да живееш при друг човек, пак казвам, напълно непознат. Нещата не могат да се случват просто така. Няма логика.

"- Благодаря ти адски много, никога не бих си помислила, че ще се възползваш от мен!"

Кога, по дяволите е успяла да си извади такова мнение за него, при положение, че се познават сигурно от един час. Както казах, пълен абсурд.

Мога да обяснявам още много, но ако ти нямаш желание да се редактираш, то няма  смисъл и от моя страна да ти показвам грешките. Не се обиждай от коментара ми, критиката ми е с цел да се поправиш.
Ако искаш помощ - ЛС. С удоволствие бих ти обяснила и показала това-онова.

1. Лаптоп или Компютър? - Лаптоп.
2. Хамстер или Котка? - Котка.
3. Ябълка или Банан? - Ябълка. 
4. Варна или София? - София. 
5. Дълга или къса коса? - И двете.
6. Зелени или Сини очи? - Зелени.
7. Франция или Великобритания? - Франция.
8. Бананов или Ягодов шейк? - Ягодов.
9. Чийзбургер или Картофки? - Попринцип нищо, но-картофки.
10. Кино или Телевизор? - Кино.
11. Парти на плажа или Парти в голяма къща? - Голяма къща. 
12. Торта или Крем Карамел? - Крем карамел.
13. Миникупър или Джип? - Миникупър.
14. Пеене или Танцуване? - Танцуване.
15. Студен чай или Портокалов сок? - Чай.
16. Душ гел или Сапун? - Душ гел.
17. Мобилен или домашен телефон? - Мобилен. 
18. Апартамен или Къща? - Апартамент.
19. Скайп или Фейсбук? - Скайп. 
20.Слънце или Дъжд? - Слънце.

Каква слава? Моля ти се, просто поредният мачо.
Не се стряскай от такива, самопровъзласяващи се за богове, момченца. На колко  години е, тоя сладур?
Не мога да разбера как си се радвала за приятелката си, при положение, че знаеш що за човек е. Било е ясно, че ще е просто поредната, която ще бъде изхвърлена с лека ръка, веднага щом му омръзне.

Приятелката ти я е зарязал след 2-3 месеца.
По твоите думи, теб също след приблизително толкова.
Има ли смисъл да продължавам? Явно има, щом още умуваш толкова, върху една елементарна задача, в която само трябва да отвориш очи и да събереш две и две.

Не слушай хората, чули-недочули. Измислят си, украсяват и редактират чужди истории с лекота. Освен това, хорската злоба е толкова голяма, че биха се насилили да ти кажат възможно най-милото и леко поносим нещо за теб, само и само да си седиш заблудена.

Нова компания. Нови запознанства. Хората там се държат по-добре с вас. Харесала си си друго момче. Тогава какво чакаш? Старите връзки се забравят с нови. Започни да си говориш повече с новото момче, покани го да излезете и тн. Не бъди глупава и не си пропускай сама късмета.

Не, въобще не го отразявай. Да се промени заради теб? Стига глупости и разкарай розовите очила. Първият път всичко е траело 2 месеца ... сега няма да е по-различно. Хората се променят, но за много по-дълго време, повярвай ми. Той, обаче, има още много да учи ... а може и цял живот да си учи и нищо да не разбере. Мъжете имат склонноста да запецват на една възраст и да си вървят така до края. Личен опит.
Освен това, тези типове са известни с непостоянството си и това, че искат онова, което нямат или не могат да имат. Може да те е видял, че ти е добре в компанията на нови хора, да е чул/видял, че може би имаш симпатии към другото момче и това да го е тласнало обратно към теб. Каквото и да е, просто не си заслужава. Някой да ме зареже, мен, в рамките на няколко секунди, заради някоя нова, появила се, временна звезда и аз да точа лиги всеки път, щом го видя ... да се чудя дали да му простя, заради две мили думи на фона на всичко друго? Просто няма да стане. Потъпкваш си достойнството и показваш колко малко струваш. Разходете се с новото момче, изяжде по един сладолет, кино, това-онова и се забавлявай както заслужаваш. И за него ще се намери някоя, която да му забие хладнокръвието в земята, не се притеснявай, просто няма да си ти.

Към monini:

Извинявам се, но каза не малка глупост.
Не можеш да съдиш другите по себе си. При теб крейният резултат може да се е получил добре, но това не значи, че и при другите ще е такъв. Сега може и да ти е провървяло, но след време може и при теб самата, края да не е от най-приятните.
Не бъдете толкова ограничени в преценките си, моля.

Към sweety_one:

Това за "чао" и "поздрава" нещо не го разбрах, но да речем, че мога да го отрежа от цялата картина. Освен това, помагане/показване/ за каквото и да било, не го намирам за достатъчно специално и важно нещо, че да изкарам диагноза-хлътнал. Ако става на въпрос, всеки нормален приятел би направил същото.

Как така '' като че ли искаше да отбягва някой'' ? Или знаеш със сигурност, или не. Мисли реално, не се влияй от емоциите си, които често ни дават грешна преценка и накрая сами прецакваме всичко, без да искаме.

Според мен момчето просто е добро, мило и учтиво, но не и литнало по теб. Не те сваля, не се навърта прекалено често около теб, но все пак, когато му се отдаде възможност се държи приятелски и общува, до колкото е възможно. Дълги погледи, малко повече време заедно на някаква си екскурзия ... това не са критерии, че задължително има нещо повече. Освен това, направи ми впечатление, че никъде  не спомена, че сама за себе си имаш чувството, че може би той те харесва. Понякога интуицията е най-добрата теория, но пък не всеки я притежава. Както разбра, аз съм на мнение, че не не те харесва, поне не така, както ти се иска на теб. Ако си много любопитна и все пак искаш да знаеш сто птоцентовата истина, то тогава го питай и му се разкрий. Няма да те изяде, просто може да те розочарова с евентуален, отрицателен отговор. Но пък ще го преживееш и след време ще дойде друг като него ... сама решавай дали си струва да рискуваш.

Благодаря на всички ви! (:

Малко напрегнато.