за мери зубъра ;дд гтв-какво стана с убитото гадже на Лиз? Така, като кажем, че нито той, нито Кай е Нещото...и като изключим Ади и Мери.Възможно ли е Нещото да е някой, за който вече си писала?Аз ще мисля, да знаеш.Ама искам един малък, мъъничък жокер

Май съм ги виждала в един друг форум..(в смисъл, че май си ти) харесват ми, но са някак празни.

Йей, аз първа :Д Мии ти чак и в нета си търсила ;дд Бтв, хареса ми, че използва Кървавата Мери...но тя не беше ли излязла, с мисълта, че родителите й са се опитали да я убият?? Както и да е, страхотна част!Много ми хареса

Ще пускам по-накъсо, защото нямам много време.И така, Глава 1/Част 1:

Беше 14.09-последният ден от ваканцията на бъдещите единайстокласници.Големият ден!Денят, в който всички се забавляваха, сбогуваха или запознаваха.
И денят на голямото парти.Всяка година, нови, стари и настоящи ученици от нашето училище се събираха в къщата на някой от Елита, за да си кажат ''сбогом'' или пък ''привет''.
Тазгодишното щеше да се организира от Мейсън-приятелят ми.Много го обичах!Имаше черна като гарваново перо коса, която винаги беше небрежно и секси разрошена.Зелени очи и млечно-кафена на цвят кожа.Бе наполовина италианец по бащинска линия.
Седях по турски и гледах към прозореца замечтано.Последните пойни птички се събираха на рояци, за да се подготвят за миграция.Из въздуха се разнесе миризма на печени кестени.Листа като огън се лакатушеха, докато покрият вече жълтеникавата трева.
Лекият ветрец развя косата ми и въздъхнах доволно.Тупнах на мекия креват.Затворих очи и се заслушах.Смях и глъчка се чуваха от близкия парк.Децата се гонеха, лаеха кучета.Изведнъж някой изпищя и наруши мира в стаята.
-А-а-а!Помощ, помощ!-викаше кия
-Уф, спри!Просто кошмар.-замерих я аз с пухената възглавница-За пореден път, такива простотии като демони, вампири и върколаци не съществуват.-изсъсках през зъби, като намекнах на сричката ''не''
-Сара, знаеш че, такова...-започна тя, но вече ми беше писнало от нея
-Стоп, пиянице!Не ми се обяснявай.
-Обичах го, окей?Обичах го!-избухна тя-Каква си ти, че да ми казваш какво да правя?!
-Да, каква съм ти?-промърморих аз
Тя започна да се обяснява, отново, но бях прекалено ядосана да я слушам.Треснах вратата на банята си, чу се изщракване и вече никой не можеше да влезе.Всъщност, каква й бях?! Тя си имаше майка-Диан.Аз бях просто едно мелезче..сираче.Но тя не трябваше да позволява на Сит да я напива, само защото го ''обичала''.Не е ли чувала за такива момчета?Както и да е, предупредих я да внимава.Но да не очаква да й вярвам за такива глупости като вампири!Та тя припадна в краката ми!
  Започнах да се оправям...

По принцип не харесвам истории за война, войници и т.н., но тази точно ще я следя

Готово, през прикачи са

веднага

+Аз, вещицата, нищо че заглавието е за вещица ;дд

Yay!

Търся някой добър ужас от сорта на Последен изход, Писък, Погрешен завой, Убийствен пъзел

Приятна.

Не.

37?