Когато Габриел се събуди беше до някакво езеро,а до него "Джереми" ,койото се опитваше да влезе вътре,но явно имаше страх към водата"
-Не се притеснявай,ще ти помогна-тя се усмихна-само ме развържи и ще ти помогна да преодолееш страха си-когато тя се погледна беше гола и нямаше никаква следа от дрехите й.
-Планът ти няма да стане,няма да избягаш!-каза той като си изми лицето,което едвам се виждаше поради дългите му коси.
-Но аз не искам това.Искам просто да ти помогна.Има ли нещо лошо в това?-тя наистина не искаше да избяга,как би могла-да остави най-ценното нещо за нея,тук,където човешки крак не би могъл да стъпе.-Добре,продължавай,опитвай се,а аз ще стоя отсреани и ще ти се присмивам.
-Не се опитвай да ме ядосваш!-да се опита?тя го ядоса.Той развърза въжето,което бе окооло краката и ръцете й,взе я и я хвърли във водата.Той забрави,че тя имаше още едно въже на ръцете си.Тя разбра какво става.Осъзна се и с всички сили се опитва да изплува,като в главата й нахлуваха ужасяващи мисли "Не предполагах,че ТОЙ може да го стори.Иска ме мъртва,защото съм единствения човек,който го обича.Трябва да избягам,явно не може да се промени".Най-после кракът й напипа един голям камък,на който се опита да стъпи и успя-тя вече можеше да диша.Въжето се бе разхлабило,а тя само това чакаше.Развърза се и преди "Джереми" да се опомни тя се гмурна отново ,отиде на отсрещния бряг,и се затича гола из поляната.
--

Ако има интерес,ще пусна следващата част ^^

В Е С Е Л А ( Е Т И , Е С Е Т О , Е Т К А , В Е С К А )  т.е. потребителя - ecei 

Нова история.Тази ще е по-кратка от другите ми.
--

-Ще умреш.-каза той като се усмихна и започна да танцува около нея.Полъхът на вятърът беше приятен,защото така можеше да се отпусне.Върховете на планината бяха покрити с лед и сняг.Щеше да я откара там и да я убие,като тъмната й кръв се смеси с бялата покривка.Харесваше му да я измъчва.Пленница от 2 години и накрая реши да я погуби.
-Много говориш.-отвърна тя безразлично.
-Габриел-с сведкавична скорост чудовището се доближи до нея.-Планината е сляпа.Свикнала е с труповете и с миризмата им на кръв.О,скъпа ми Габриел,погубвам те,защото ме обичаш.
-Знам,но не ми пука.Убий ме тогава.-тя беше слаба,18 годишна,с руса коса,до средата на шията й.С черни като мракът очи,студени към светът и към всичко,освен към него-към чудовишето в което това безпомощно момче се превръщаше.Джереми беше 15 годишно момче,с прекрасни извивки на тялото,блестяща черна коса и сини дълбоки,мили очи,страхуващи се от чувствата,които сърцето му изпитва.Били са в едно у-ще,той бил влюбен в нея,но тя не му обърнала внимание,защото бил "дечко".Тогава е била отвратителна кучка.А сега си разменили местата-тя обожава онова момче,стоящо и чакащо,тя да го погледне.А той-студен,безсмъртен,грозен,без душа и сърце.-Занм,че дълбоко в теб е още онова загрижено момче,онова любящо..-беще прекъсната от силният шамар на Чудовището.
-Няма го!И ти ме направи такъв,знаеш го много добре!-той й крещеше.Беше толкова близо до нея.Викаше й,а тя бе в безсъзнание,но той продължаваше,като я удряше и риташе отново и отново.Накрая я завърза,на стола,като я съблече и захвърли мръсният бял потник и късите изпокъсани,сини дънки.-МРАЗЯ ТЕ,ГАБРИЕЛ,МРАЗЯ ТЕ!

ми скарах се или нещо такова с едно миче (Бояна) пък не трябваше,тя искаше само да са фр-та пък аз кво напраех..пък и после правех това,което той иска и загубих още приятели.Като се осъзнах скъсах с него.Затова като кажете нещо не го потъпквайте!Не вървете след момчетата,И ако си скъсал с някой не се върщай при него,после си мисли,че може да те прави на квот си поиска,защото си "мекушава" . ; )

ето и прясната стръв    забавих се знам,но пиша още една история,която ми се струва по-интересна,защото е историческа ( обожавам ги такива  )

--

Момичетата влязоха в един от най-глемите молове-беше огромен с много моредни и красиви дрехи.Те разглеждаха всичките много внимателно като купуваха и купуваха.Внезапно Бриджит видя Катрин заедно с 2 нейни приятелки и няколко момчета сред които беше и Нейт.Тя пиеха шейкове и бяха седнали на две пейки-явно са били уморени тъй като на едната пейка имаше само торби.:
-Бриджит,момиче!Откога не съм те виждала!-подскочи от радост Катерина,като приятелките й се спогледаха-явно това беше единствения човек,който Стюарт уважаваше.
-Боже!Изглеждаш божествено,чейнето ми падна!-двете се засмяха и се прегърнаха,а Мейси беше с широко отворена уста.
-Гледай да не ти влезе муха.-каза едно от момчетата като се засмяха,а Нейт само пребели очи.
-Ей,пич,не говори така на моето момиче!-Бриджит му хвърли един поглед като му намигна като знак,да не се закача с Мейси повече.
-Явно се познавате.-каза Катрин
-Да ББФ-та сме от 2 годишни.
-И аз толкова се радвам!-каза с ирония Катрин.-Както и да е,Бри,ела довечера на едно парти в къщата на Челси.
-Коя?Да не е сестрата на Бианка?
-Хах,същата.Ей,ако искаш доведи и Мейси.Искаш ли Мейс?-попита Катерина
-Ами,незнам.Ти ме изостави като..-беше прекъсната от Катрин.
-Това беше заради Нейт,повярвай ми не си губи времето с него.-тя й намигна-ще ви чакаме!Чао-сбогуваха се и тръгнаха нанякъде.
-Ще отидем нали?-пипита Бриджит
-Да,но защо нем и каза,че я познаваш?
-Има ли значение?
-Ами не,но..
-Ох,хайде бе момиче.-тя я бутна към някакъв магазин като и двете започнаха да се смеят.

НА ПАРТИТО

Всички "по-така" от гимназията бяха на партито-някои бяха в басейна,други около него танцуваха,трети се натискаха,някои правеха страшен сеск в по-горните стаи,други пък играеха на карти и т.н.Отидоха и Бриджит и Мейси-чернокожата беше с къси дънки и сини бански,а Мейси бе в виолетова рокля над коляното,с небрежно вдигната коса и малко грим-достатъчен за да подвертае контурите на лицето й.Тя влязоха и още от вратата им подадоха чаши с алкохол.
Катрин търсеше Бианка-искаше да й каже,че може би Мейси ще дойде и да се преструва на мила-да,те бяха скарани,но Бианка не обръщаше внимание на отва,защото не искаше да се кара с "кралицата".Катерина беше изящна както винаги-с черна къса рокля,която изобщо нищо не прикриваше и гърдите й се описваха страхотно.Беше с пусната коса,като от време на време я оправяше.Беше с високи черни обучки,които правеха дългите й крака още по-изящни.Беше с силен грим-очите изпъкваха толкова много,устните,които отпиваха от всеки вид алкохол,не загубиха блясъка си.Нейт през това време я следеше и се чудеше с кое момиче да се натиска пред нея.Когато Катрин най-после намери Бианка,те се заприказваха и тя не забеляза как Нейт точно пред нея обарваше и целуваше Маргарет-слабо момиче,в мажоретния състав,не беше много красива,но имаше авторитет.Когато Катрин го видя,той я забеляза с периферното си зрение и тя го усети.Просто се усмихна:
-О,Джъстииииииииииин-извика тя.Едно чернокосо момче с сини очи се обърна към нея.Тя му направи знак с пръст да отиде при нея.
-Хей,какво има?
-Нищо.-тя му се усмихна и го целуна страстно като се подсмихваше и гледаше Нейт как изгаря-искаше му се да я убие.Над Джъстин му хареса и вдигна единия и крак:
-Край!-извика Нейт и тръгна срещу тях.

--
това е засега от мен 

ето ви следващата част,знам,че се забавих ,но исках повече мнения 

--
  Стилян,знаеше какво иска тя-да правят любов.Звучи като еротична история,но и на двамата им харесваше-нещо като секс приятели,но лошото бе,че той се влюбваше в нея."Какво пък" каза си той докато се оправяше.
  Минаха вече 30 минути,а той не идваше."Ще дойде,не,няма" мислеше си Никол."Каква ставам?Боже,не предполагах,че ще бъда толкова "вманиачена" по него.Но аз имам чувства,а не трябваше да изпитвам такива.Но пък това е единствения начин по който аз мога да го докосвам и гледам без да се смущавам,а той да ме обсипва с целивки и ласки."
Докато мислеше,тя изобщо не усети как той бе дошъл.Тя беше отпуснала главата си на огромния прозорец и беше отлепила поглед от мекия килим,по който,той зад нея,стъпваше.Притисна я към прозореца:
-Кажи ми какво чувстваш?-той шепнеше в ухото й.
-Тялото ти..притиска моето..-докато тихо му отогваряше,тя се задъхваше и топлият въздух се блъскаше в стълкото,което от капчиците вода стана мокро.
-Това възбужда ли те?-той не спираше да шепне в лявото й ухо,като ръката му се увиваше около тазът й.
-Да.
-Искаш ли да правим любов?-изрече го като целуна ухото й.
-Да.-нищо друго не се чуваше освен тежкото дишане и ръцете му,които бързаха да съблекат роклята и да докоснат всяка нежна част от нажеженото й тяло.Когато това стана Никол не издържа обърна се бутна го и започна да маха колана му,без да го съблече.Когато и това приключи,той я сложи на бюрото,на което вече нямаше никакви лиити,тъй като бяха съборени от тях.Докато правеха любов тя го събличаше толкова бързо,че го дереше и хапеше от възбудата.Срамуваше се,но това сега не я интересуваше-искаше само него и единствено него.Забрави за мечтата си и му се отдаде.Отново и отново и отново..и отново.Не спираха-всеки следващ път беше като първи.Сякаш са били разделени с години,откъснати от всичко и всички, и когато се намерят не се отлепят един от друг,буквално.
  Така изминаха няколко месеца.Нищо не се беше променило-всички си правеха това,което най-много им харесваше,играеха си един с друг,правеха си най-различни експерименти и т.н..Да,наистина всичко си беше по старому,но не и Никол-къде изчезна онова момиче,което четеше в градината толкова часове наред,подскачаше сред различните видове растения и насекоми? Къде е онова момиче,което обожаваше да свири на пианото и да пее в голямта зала,сама,или с няколко прители или приятелки?Нямаше я.Ами с онази Никол се да се върне в къщи,при баба си,мечтаеща да се прегърнат и никога да не се пуснат?Май само тази Никол остана,но с още една цел-да се омъжи за Стилян.О,тя не само правеше любов с него,но и го обичаше толкова тайно.Той нея също,но и двамата не си признаваха.Защо-никой не знаеше.
  Като тя се разхождаше и си тананикаше докато отиваше в стаята където всички я чакаха да играят на някаква игра и да си говорят,някой й изкочи зад нея и запуши устата й.

--

това е  засега от мен 

7ма част.

--
-Хей-каза Никол на другите момичета,които закусваха.
-Къде беше?-Попита Ива.
-С Стилян.-тя започна да го търси с поглед из масите,но не го намери.
-Новият?Не се увличай много ,чувала съм за него,че е женкар.
-Откъде знаеш Ива?Ти не го познаваш.
-О,нима?Погледни-тя посочи Стилян,който разговаряше с едно момиче,като се смееха и двамата.След като видя това,Никол стана.Той я погледна и усмивката му веднага се махна от лицето му.Тя просто си тръгна,а "новият" я последва.
Когато стигнаха края на коридора Стилян хвана ръката й:
-Пусни ме.
-Няма.Какво ти стана?
-Пусни ме и нищо.
-Няма.Как така нищо?Да не би да ревнуваш от Надежда?-той се подсмихна-не си мисли,че не мога да разговарям с други момичета.
Очите и се насълзиха и това накара Стилян да смени тона и изражението си-нещо трепна в него.
-Какво стана?Обясни ми.-той вдигна главата й и я накара да погледне в очите му,които не спираха да я омайват,а нейните още повече се насълзиха.
-Нима нищо не значеше снощи?Мислех,че си специален.-тя се разплака и сълзите й падаха на ръката му.
-Незнам какво си мислиш за мен,но виж-не съм много по обесненията,но с Надя си говорехме какво харесва едно момиче в секса.Това е.
-Толкова ли е важно за теб?Само за това ли съм?
-Да,важно е да ти харесва.И не си само за това,доказах ти го като те заведох в стаята ти и те облякох.Не разбираш ли,че за никой не бих направил всичко това?За мен е много.Тя не каза нищо,само го прегърна.-Искам нещо от теб.
-Какво?-тя вдигна глава и избърса една сълза.
-Да се ожениш за мен след като намериш баба си.Но първо,разбира се,ще се махнем оттук.Съгласна ли си?
-Нямах намерение да се женя изобщо,но ако това е шанса да се върна в къщи бих го направила.
-Само заради това?-той леко се наведе за да види по-добре лицето й.Изписа се разочарование от него страна.
-Не.
-Има друго?
-Влюбена съм.
-В гривната си?
-В теб,Стиле.Не ме оставай и не,не отговаряй,знам,че не изпитваш нищо,но имам нужда от теб,от душата и тялото ти.Не,не казвай нищо-той се бе наел да каже нещо,но тя лсожи пръст върху устните му.А отй щеше да й признае,че той е влюбен в нея,но се реши,че засега е по-добре да си мълчи и да изглежда безсърдечен.-Ела в стаята ми след 30 минути.-прошепна му в лявото ухо,като пусна ръка по седалищните части.Той само затвори бавно очи.Дори не каза "да",но тя знаеше,че ще е там.
 
--

аll i have , all i need.
He`s the air i could kill,
to breathe .
-

his little whisper.
love me , love me.
that`s all i ask for.
love me , love me.

-

don`t try to fick me i`m not broken

много ми харесва 

в най-скоро време ще я пусна 

3та част .

--
-Не!Няма да ти я подаря.
-Ами ако ти обещая,че ще се върнеш у дома?-момичето тогава потрепна-тя искаше само това.
-Не ти вярвам,убеди ме и тогава може да си помисля.
-Виж,като се прибереш няма да си с гривната,а с баба си,нали?
-Д-да,но не!
-Последно?-момчето говореше спокойно без да свали очи от нейните-сякаш два океана се сливаха в един.
-Съгласна съм,но днес няма да ти я дам.
-Съжелявам,но ще е точно днес.-той дръпна ръката й и започна да откопчава гривната,а Ники просто гледаше с насълзени очи.-Плачеш ли?
-Да.
-Защо?
-Взимаш ми най-ценното.
-Гривната?Но нали ще се пак ще се видиш с баба си?
-Да,но..-той сложи пръст на устните й и след това тя нито проговори,нито помръдна.Стояха така докато той най-накрая не взе гривната.
-Искам да те целувам.
-Мол-Никол беше прекъсната от устните на Стилян.Не искаше ли и това?Първата й целувка да бъде с някой по-различен-такъв беше той- неземно красив,мистериозен и специален.Тя не се опита да го избута,а напротив-вплете ръце в небрежно оформената му коса и затвори очи.Бавно той се надвеси над нея без да отлепя устни от нейните.Започна да я галя толкова нежно.На Никол й писна и премести ръцете му на по горещи места-какво,за бога й ставаше?Толкова ли бе влюбена?Та това е първият ден в който се видяха и опознаха,ако това изобщо се нарича "опознаване".Въпреки,че той й буташе ръцете,тя знаеше,че иска да докосна точно на онези места,но той просто бе много търпелив.След дълго време ласки,Ники реши да го предизвика-пъхна ръката под единствения плат,който Стилян носеше-бельото му.Той отвори очи,но се направи,че не е изненадан."Махни я,махни я.Не искам,ще стане лошо"това си повтаряше постоянно,но когато тя започна да я движи той не издържа и :
-Агх..-той прехапа устни
-Ех,как съ-Никол беше прекъсната от горещата му целувка.Тя просто затвори очи и продължиха.
  Той доброволно постави ръка на гръдта й като започна да откопчава копчетата.След това я прегърна през кръстта като оплете краката си в нейните.Всичко си продължи както си му е редът.
  Младежите се отдадоха един на друг.Бяха щастливи и забравиха за всичко около тях.Но накрая не остана и на двамата дъх.Отпуснаха се.Беше горещо,а студените капки избиваха по телата им и се изпаряваха мигновенно,заради кипящите им от горещитина тела.Заспаха.
-Покачай,почакай ме!Моля те не ме оставяй,недей,не точно сега!НЕЕ-Никол отново бълнуваше.
-Хей,хей,какво стана?Никол?Никол.-той започна да я събужда като я тресеше.
-Стиле?Ти ли си?Къде сме?-тя го прегърна много силно.
-Аз съм,спокойно.Било е просто кошмар.-целуна я по челото.-Хайде 5 и 30 е,нали не искаш да ни видят чисто голи,под стълбите?-той се усмихна.
-Леле.
-Какво?
-По-чаровна усмивка не бях виждала,трябва по-често да се усмихваш!-Ники както беше засмяна се сресна-Чакай!Кой ден сме?
-Ъ,вторник,1678г.Друго?Колко е часът?Ии,аз пък ти казах.Ами  секундите?-започнаха да се смеят.
-Трябва бързо да се прибираме!!!-както беше усмихната стана притеснена.-В момента възпитателките сигурно идват или минават от тук!Днес е вторик,а в този ден те стават 5!
-Какво?Незнаех,нов съм!
-Знам,знам.хайде,обличай се.
-Не.
-Защо?
-Искам да ти се любювам,красива си,тялото ти също,а щом като може да гледам и докосвам лицето ти-значи мога и тялото.
-Не е време до шеги,хайде!-те се облякоха набързо,но когато Никол се опита да стане не успя.-Ауч!
-Как пък сега?
-Боли ме.
-Боли те какво?Аа,боли те..БОЛИ ТЕ?!Добре,добре ще те взема и ще те одведа до стаята ти.
-Добре,но бързай!Бързо,бързо!-той я вдигна като булка и започна да върви,а тя го удряше като го подканваше да бъде по-бърз.Тогава той се ядоса и започна да бяга.
-Какво правите?-зад тях се обади глас.
-Г-жо Петрова?-Никол едвам изрече името на най-страшния си кошмар.
-Добро утро.-каза Стилян,като повдигна леко Никол.
-Попитах ви нещо-какво правите?
-Ами,ъъ-започна Ники-аз паднах и си ударих
-пол,тоест пооооод-бредрицата!Подбедрицата!
-Да,точно!И не можех да ходя,защото със Стилян
-Правихме л-тоест правехме лимони,тоест сяхме,ох,имам предвид,че -беше прекъснат от възпитателката.За първи път беше толкова изнервен,и трябваше да се прави на мухльо за да не разбере какво всъшност са правели.
-Добре,но вие ставате в 6.Защо толкова рано сте станали?
-Нали ви казахме,искахме да зесеем лимони,но докато бързахме,аз паднах и сега той ме носи към стаята ми за да мога да легна.-с фалшива усмивка Никол всичко изпя сякаш й беше за домашно.
-Бързо!Вър-ве-те!-тя ги подмина с гордо вдигната глава,и не за друго,ами просто кока й тежеше много.
-За малко!И какво ти стана?Беше толкова "студен и безразличен" а сега?
-Нали трябваше да те спася?
-Уу,значи те интересувам?
-Ще спреш ли?Не стига,че те нося ами и говориш пълни глупости!-двамата се спогледаха и той продължи да върви.

--

Край на 3-та част.

2-ра част. : ) 

--
-Добре.Може ли да седна до теб?
-Може.Стига да не твърде близо.-студения дълбок глас отекваше в главата й .Да,това беше онова момче,което я спаси.Знаеше,но се правеше,че за първи път вижда младежа.
-Та от къде си?-Ники искаше да зададе толкова въпроси,та нощта беше пред тях-стига само той да поиска да й отговори.
-Наистина ли се интересуваш?-леле,наистина не си поплюваше.
-Не,просто..
-Тема за разговор?Толкова ли искаш да ме опознаеш,или просто се чудиш как да започнеш,а след това да ме преластиш.
-Аз теб?Това нем и е целта.Не смятам,че ме мислиш за  такава.-толкова искаше да го погледне,нищо повече.Но нямаше как,трябваше да го накара да се разходят или нещо такова.
-Знам,че мислиш,че си мисля,че не си такава.
-Уоу,да.Това щях да кажа.
-Ти го каза.
-Защо толковаб безразлично подхождаш към нещата?Или поне защо така ми отговаряш?Никол започваше да се ядосва.-Ако продължаваш така,нищо няма да кажа за себе си.-скръсти ръце и се обърна на другата страна като косата й го удари в лицето.
-Какво правиш?Да ме убиеш ли искаш?
-О,нима?Женчо!-тя започна да го закача,като си мислеше,че ще разведри обстановката.
-Аз?Не го мислиш.Пък и не приличам на такъв.
-А за какво не казваш нищо за себе си?Поне името?-тя започна да се смее.
-Не си казала нищо смешно,нито пък аз,спри да се смееш.-подхвърли той без дори да я погледне.
-Пф,така ли?Махам се.Човек не може да разговаря с теб!-тя тъкмо стана,и ръката му хвана китката й.
-Не.
-Какво?
-Забавно е.
-Моля?Да не съм ти клоун?-тя се откопчи от него.Тогава той обви ръцете си около кръстта й като я придърпа до себе се.Тя изобщо не го бе очаквала.-Хей,какво правиш?
-Казах,че искам да останеш.
-Аз пък не искам.И изведнъж така се промени!Какво си ти?
-Не съм от среден род,а от мъжки в единствено число.Казвам се Стилян
-Леле,ти си каза името?!Е аз съм Никол.Е,чао.Не ми беше приятно и забога пусни ме!
-Не!
-Защо?
-Влюбих се.
-В мен?
-Не,в гривната ти.Искам я.

--
това бе втора част