Аха...ама утрешната ще си навакса     

Заповяддайте !

Част ХХVІІ

Какво!? Какво по Дяволите му става на тоя идиот? Идваше ми да го замеря с ютия-ама нямах.
-Моля!? -казах вече почервеняла от яд.
-Нищо. -каза Кай и сведе глава.Правилен избор.Постояхме така още малко,а после той предложи.
-Хайде да си ходим? -попита и се изправи от пейката.Беше ми все тая.Свих рамене и се изправих.Вървяхме по обратния път,само че  не минахме през даскалото.Не след дълго стигнахме до моята къща.
-Сега какво,ще си ходиш ли? -попитах го малко нацупена от факта,че няма да остане.
-Ще видя как е майка ми и ще дойда. -каза той и ме целуна.
-Добре. -каза и се обърнах за да отворя вратата.Но за мое нещастие,нашите си бяха тук.
-Къде беше? -попита ме разгневено майка ми.Онази Би,не им ли беше казала?
-Навън. -каза и свих рамене.Приготвих се да изкача стъпалата,но нещата не бяха приключили.
-С кого? -продължаваше тя. -Би се е побъркала от притеснение за теб! -кресна в лицето ми тя,а баща ми успокояваше ревящата чистачка.
-Какво!? О, извинявай,че казах на ревлата,че излизам! -озъбих и се без да повишавам тон.Не съм свикнала да викам,много.
-Попитах с кого!? -каза майка ми и не спираше да ме гледа така сякаш ще ме изяде.
-Са приятели. -казах.И понечих да се кача още по-нагоре,но  тя отново ме спря.
-Защо не си казала на Би,че излизаш!? -попита тя вече леко успокоена.
-Казах и! -този път креснах.
-Не лъжи! -намеси се баща ми.
-Какво!? Не лъжа! За какво ми е да лъжа!? -май ги затапих.,,Онази ревлата,само да я заваря сама,ще и кажа аз на нея!"  Заканих се. Те продължиха да викат,но аз се направих на недочула и се качих горе,след което заключих. ,,Заключвай си вратата." спомних си думите на Кай. Това.. всъщност бяха първите му думи от запознанството ми. Това място беше гадно,ама къщата си я биваше.
-Бива си я. -казах си на глас,седнала на ръба на леглото.
-Нали. -отговори Кай и аз подскочих.
-Кай1 Престани. -казах и той понечи да ме прегърне.
-Как е майка ти? -попитах,но той се направи ,че не ме е чул.
-Какво стана долу? -попита той леко втренчен,но погледа му беше разстроен и все така психичен.
-Ти си чул? -попитах и го погледнах с присвити очи.Кай мълчаливо кимна. -Нищо не стана..Тъпата Би не е казала на нашите,че съм щяла да изляза. -казах и се тръшнах на леглото.
-Казах ти,че е ужасна. -каза той.
-А ти от къде знаеш? -попитах го все така недоверчиво.Той се настани до мен,легна и нежно ме целуна,след което се усмихна психично.
-Ще се изненадаш колко неща знам,които ти не знаеш.

Ciаrа- like a boy

Една нова история,която живо се надявам да ви хареса.
Ако има интерес,ще я продължа.
Така-кратко описание.Става въпрос за бъдещето (пълна измислица) в което църквата иска да върне старият начин на живот-като във седемнадесети век.

4007г. двадесет и четвърти Декемви.
***
След като църквата наложи  новият си закон,за да ни защити,всички бяхме задължени да се върнем в седемнадесети век.Настъпиха коренни промени.Завърнаха се Графовете и Графините,Царете и Цариците.Някои казваха,че бъдещето ще е светло за нас,други не.Мислеха си,че могат да ги спрат,ако ни затворят зад големите метални и тежки порти,но грешаха.Криехме се зад черните наметала,беше ни забранено да носим ярки цветове.Църквата смяташе,че  така ще привличаме още повече неканените гости.Задължени бяхме да носим дълги рокли,плътта ни не биваше да се показва.Това се наказваше със смърт.Макар че,едва ли щяха да се спрат пред роклите които жените трябваше да носят,но това си бе лично мое мнение.След вампирските  нападения фабриките фалираха,всичко ,,модерно" както го наричаше Отчето,беше спряно от производство в цялата държава.Така изглеждаше,че сякаш бе на целия свят.Но хората погрешно разбираха тези нападения,твърдяха,че това е самото зло.Вече не можехме да излизаме и да се забавляваме с приятелите си.Трябваше да си стоим у дома,за да не бъдем разкъсани и изядени.Единствено ни беше позволено да излизаме пред дворовете на именията и то,за не повече от час.Вече дори не празнувахме празниците.Църквата смяташе,че да се вдига врява за Рождество Христово,ще привлече внимание.Църквата вече не бе място на което да изповядаме греховете си,беше се превърнала в клада.Клада на която горяха всички грешници,според тях.Един ден на тази клада се озова и собствената ми майка.Тя също мислеше това което прави църквата за позорно.Един ден тя просто изказа това което мислеше.За това се озова там.Беше ни забранено да мислим по своите начини.За църквата имаше едно решение.Самата тя.
-Катрин,прибирайте се вече! -дойката ми ме викаше.Бях стояла прекалено много навън.Вече дори не валеше сняг.Сушата съсипваше всичко и живота ни и самите нас.
-Графинята ви вика! -каза дойката и влезе в имението.Бавно тръгнах към вратата.Графинята беше единствената жена на която изказвах всичките си мисли.Тя бе моят Господ,но бе и моя баба.Знаех,че един ден тя ще си отиде и аз ще трябва да заема място и,но така не ми се искаше.Приближих се до портата и стражите ми отвориха.
-Милейди. -казаха те и се поклониха.Минах без да им обръщам внимание.Колкото и нелепо да звучи,мразех закона.Изкачих стъпалата  които водеха до спалнята на графинята.Мака че бе моя баба,тя беше много по-млада от останалите графини.Откакто майка ми почина,бях забелязала начина по който татко гледаше графинята.Да,бяха забранили всичко останало,но кръвосмешението бе напълно позволено.
Отворих голямата порта.
-Искала сте да ме видите,Графиньо. -казах и се поклоних на вратата.Графинята кимна бавно,без излишни думи.
-Имам молба за вас,Катрин. -Графинята говореше бавно и ясно,докато мажеше ръцете си.
-Слушам ви. -казах,а тя направи знак,да затворя вратата.Затворих я.Голямата тежка,дървена врата се хлопна зад гърба ми.
-Зная,че закона не ви е присъщ,за това,ще ви изпратя на специална мисия. -каза Графинята и се обърна с лице към мен.Тя бе седнала на леглото,а фустата и се разстилаше върху сатенените завивки.Аз кимнах и тя продължи.
-Тъй като баща ви,замина за известно време.Ще ви помоля да занесете това писмо, -каза тя и ми подаде един плик с кралски печат. -до Граф Хартофорд,в Румъния.Ще ви закара и върне карета.Не се отделяйте от пътя и бъдете нащрек. -нареди Графинята.След което взех плика и се приканих да отворя голямата вратата,когато Графинята ме прекъсна.
-И,Катрин! Нека това си остане между нас. -каза толкова тихо тя,сякаш шепнеше.
-Да,Графиньо. -казах,поклоних се и излязох.Каретата сигурно бе на прага.Трябваше да се постарая никой да не ме забележи.Колкото до графинята.Тя бе божествено красива.Имаше абаносово черна коса и златисти очи.Името и бе Графиня Сантория-Виктория де Ланго. Татко твърдеше,че тя е от румънско потекло.Била далечна братовчедка на Граф Влад,известен като Граф Влад Дракула.
Излязох през металната порта и стражите отново се поклониха.Файтонът вече беше отпред.Затова се качих тихомълком и каретата потегли.

________________________________________________________

Надявам се да ви е харесало като идея.
Ако ви хареса,ще я продължа,ако ли не,няма. : )

Невероятно! Ощее??  

I like
Некст?? 

Окей,няма проблем.Всеки има право на мнение.Некста ще го пусна утре.Радвам се,че ти харесва! : ) :p