Мисля,че е нормално,аз доколкото помня,след като ми дойде за 1-ви път ... след това 2 години не ми идваше,преди да започне редовно.Така,че не се притеснявай,особенно,ако си по-слабичка 

Личен

тази - 

Благодаря! Не съм очаквала, да има хора,който ще се поставят на мое място и че ще ме защитят.Това е много повече за мен, особено в такъв момент.Не знам дали "Благодаря" е достатъчно ... не знам каквото и да кажа,дали ще е достатъчно ... не само защото сте ме защитили, а сте се опитали да ме разберете,което е много важно за мен. Благодаря Ви!   

Вярвай,не би и искала да го разбираш.

Продължение! 

Развивай се ... не смея да критикувам,просто защото,всеки си има различен начин на рисуване и творене като цяло.Не мога да наложа своето,върху друг,затова и не смея да критикувам,любувам се и на това , което е предложено. Справяш се,вярвам,че с време даже още по добре ще се справяш.Успех! 

Благодаря Ви!   

---------------------------

• Дните минават и малко или много, ставаше все по-трудно.Момичето се влошаваше,все повече и повече.Пиеше си хапчетата редовно,макар,че и те не помагаха особенно.В крайна сметка ... единственото нещо за което живееше това момиче беше изкуството.Не знам колко хора,биха били чак такива егоисти, но тя не само,че беше егоист,но и си беше мазохист.Кой би искам да го боли,и въпреки всичко да остава до 4 и да твори,като рисува или се занимава с друга даеност.Кой нормален би го направил?! Не знам не удобрявам това което направи и продължава да прави героинята ни и все пак ...
  -    Ало,да ... – се вдигна слушалката след като беше изванял телефона един януарски ден.Обади се Сам,като беше седнала в канапето до прозолеца.
  -    Готови сме с инструментала,когато ти е удобно,ела да запишеш. – отвърна отсреща един глас.
  -    Добре,пратете ми го. Аз ще написа текста и идвам да записвам. – отвърна Сам.
  -    В Петък ти го пращаме. Довиждане.
  -    Довиждане – отвърна Сам , след като затвори телефонната слушалка.Погледна през прозореца и реши ,че времето не е чак толкова зле и че ще е хубаво да поизлеле на чист въздух., но и трябваше компания,затова реше да вдигне пак телефонната слушалка и се обади на един приятел на име – Рой.
  -    Рой,искаш ли да излезем навън да се поразтъпчем.
  -     Да,разбира се ... ще те чакам пред вас , след около 20 минути.
  -    Добре. До после.
  След тези думи,разговорът се прекрати. Сам се преоблече, така и неусетно минаха 20 минути.След което видя през прозорчето,че Рой я чака навън. Запъти се към входната врата и излезе.
  -    Рой,радвам се да те видя.
  -    Аз също,какво правиш,какво става с теб ... Добре ли си?! Чух,че си болнава,нещо ...
  -     Да,но да не говорим за това сега ...
  -    Ако ви трябват пари,за лечението,ще помогна с каквото мога ...
  -    Мислиш ли,че ще е по-добре да минем отдолният парк ... прекъсна го Сам,като се мъчеше са смени темата.

• Моят Остин , живее в мен.Заедно сме от декември.Поне тогава му обърнах по особено внимание и погледнах на него по по различен начин.Усещам го,всеки ден,а и той ме усеща предполагам ... заради него съм на диета.Спазвам я,гледам да не се изкушавам от пикантните храни. А той е доволен ... да,доволен е от това,не ме притеснява,а и аз съм доволна,че няма да ме заболи от отношението му.Трудно свикнах да съм с него.Не го обичам,кара ме да страдам,да отслабвам,да се изморявам,да пия хапчета ... Да,може би съм го заслужила с нещо,може би не съм била добра.Има моменти в който сядам да си почина и той ме притеснява.Страх,ме е че ще ме нарани и ще се наложи да вляза в болница заради него ... затова и слушам всичко,което е нужно,само да не се разтрой той.Да,искам да се махне от мен,искам да го няма ... искам да стана да ходя където си поискам,да се храня нормално,да не пия хапчета ... да бъда себе си.Та той не притеснява само мен,а и всичко мой роднини,приятели,познати ... те се тревожат за мен и те искат той да си тръгне.
  А той напук стой ... стой както никой друг.Всички си тръгват рано или късно,а него колкото и да се опитвам да го премахна,той стой.Той е там,той ме изтощава ... той е отдясно,винаги е бил отдясно,той и неговите 6 сантиметра .Той ме завладява. Той с  неговите туморни последствия.

Свърших с " Под игото" и сега се залавям да изям "Епопея на забравените"

• След като се разделиха,Даря се прибра вкъщи.Сам,по малкото и сестра,беше там,рисуваше нещо.Още от вратата , Даря и каза,говорих с Пам ,... Сам я погледна учудено,мъчейки се да разбере какво са си говорили.Тя беше слабо момиче,беше много отслабнала след като се разболя ... Естественият и цвят на косата бе тъмен,но се боядисваше светло.Тъмните и очи се впериха в сестра , а напуканите и устни казаха.
  -    Как е тя? Какво говорихте?!
  -    Говорихме за теб,за здравето ти за това,че ти не си добре,тя бе шокирана,каза,че не е нормално да ти се случват толкова лоши неща в живота и че трябва да се направи нещо по въпроса ...
  -     Така е трябвало да бъде,знам ли ... може би за да ми се случат аз съм виновна – получи Даря в отговор.
  -    Глупости,хората убиват и нищо не им се връща,та на теб ли ?! – отвърна сестра и .
  -    Не мисля за това сега,единственото което искам е да запиша.Предложиха ми да запиша в студиото ... най-сетне получих отговор,че са почти приключили с инструментала и само трябва да напиша текста и записвам
  -    Само това ли те вълнува?! Погледни се кожа и кости,всяка сутрин се превиваш и пиеш обезболяващи,за да продължи агонията ти,защото не знаем какво да правим?! Не знаем как да те лекуваме ... Не знаем дали ако те оперират,ще издържиш,а ти само за изкуството си мислиш.Егоист си.
  Настъпи мълчание,неловко или не знам,не мога да го определя.Да ви кажа честно не съм разбрала какво е станало в този момент.Не помня нито шумове,нито нищо,за да ги опиша ... мисля че няма да успея да ви вкарам историята.Прясна е,няма как да го направя ... и ...
  -    И какво да направя?! Все ми е тая дали ще ме срежат или не,дали ще се излекувам или не ... искам да ви осигуря по добър начин на живот. Отваря ми се възможност,може би една ще да е ... не мога да я изпусна,дори и това да ми струва животът.
  -     Та ти си само на 17?! Как ще ни осигуриш по-добър живот?! Ти въобще мислиш ли с главата си?! – побърза да я прекъсне сестра и.
  Не ми се ще да описвам разговора след това.Не беше толкова цветущ и интересен,общо взето тези дни,двете сестри това си говореха. Не намираха друга тема за разговори ли не знам?! Обаче ще трябва да се задоволим с това за ся’. Ако Господ е казал да бъде по интересно,ще стане.

Хареса ми! Продължавай да пишеш и твориш !    (y)