Два домата си вървели. Единият го прегазила кола, а другия му казва:
- Хайде, бре кетчуп. . .        

Здравейте на всички. Имам един въпрос или по точно вашето мнение по един въпрос, на който ще се радвам да отговорите без да се заяждате. Въпроса ми е: дали според вас ще ми отива да се боядисам Черна ?
Ето и снимка:
http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos- … 5825_n.jpg [/img]

Ще ти отива.

Ами само положителни мнения относно историята  Пускай некст. Много е заинтригуваща, ще се чете. 

Nelchetoo7, момичето иска смислен превод.
Osum, ето ти малка част:

Не питай, не казвай
Роман от поредицата Малки Сладки Лъжкини
Сара Шепард
Посветено на всички фенове и читатели на поредицата.
"Преди да тръгнеш по пътя на отмъщението, изкопай два гроба".
Конфуций
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ПО - КЪСНО
Някои приятелства траят вечно.
Познавали ли сте някого с девет живота? Като смелчагата, който си счупи седем кости миналото лято, но пак помогна на отбора си по лакрос да спечели сезона. Или лицемерното момиче, което стой до теб по геометрия — въпреки, че изневерява и говори зад гърба на приятелите си, кучката винаги е здраво стъпила на земята.
Връзките могат да имат девет живота. Например момчето, за което се бори две години подред. Или приятелката, на която прощаваш отново и отново. Никога не е била наистина "мъртва" за теб, нали? Може би щеше да е по - добре ако беше.
Четири сладки момичета от Роузууд се оказват пред стара приятелка-враг, която мислеха за мъртва. Трябваше да знаят, че в Роузууд нищо не свършва напълно. Всъщност повечето живеят за да получат това, което искат. Отмъщение.
-Последният, който скочи купува вечеря! -  Спенсър Хейстингс завърза банският си Ралф Лорен и се затича към ръба на скалата. Най – невероятната гледка към тюркоазения океан, която бе виждала.
Семейство Хейстингс са били на всеки остров на Карибите, дори и на онези малките, за които се изисква частен самолет за да стигнеш до тях.
- Точно зад теб съм! – извика Ариа Монтгомъри, хвърляйки джапанките си и вдигайки синьо-черната си коса на кок.  Не се притесняваше да скочи с многото гривни по ръцете си или с обеците си с пера.
-Махни се от пътя ми! – Хана Марин потърка ръце над тесните си бедра — да се надяваме, че още са тесни след количеството миди, което изяде този следобед.
Емили Фийлдс се спря отзад оставяйки тениската си на един плосък камък. Когато достигна ръба надникна надолу и се замая. Тя се спря и сложи ръка на устата си докато чувството на гадене отмине.
Момичетата скочиха от скалата и се потопиха в топлата вода почти по едно и също време. Стигнаха до повърхността кикотейки се — всички бяха спечелили и загубили и се взираха в скалите на Ямайка над главите си. Розовата сграда, в която имаше обикновени стаи за живеене, йога център, клуб по танци и спа се издигаше в облаците.  Няколко души се разхождаха по терасите си или пиеха коктейли.  Палмите се поклащаха, а птиците грачеха. Слаб звук от барабан, който напомняше песен на Боб Марли се носеше във въздуха.
–  Рай. – прошепна Спенсър. Останалите промърмориха в съгласие.
Това е идеалното място за пролетната ваканция. Противоположността на Роузууд, Пенсилвания където четирите момичета живеят. Разбира се, предградията на Филаделфия бяха като пощенска картичка. Гъсти, буйни гори, просторни имения, конни пътеки, старомодни хамбари и рушащи се имоти от седемнадесети век. Но след това, което си случи само преди няколко месеца момичетата имаха нужда от промяна в обстановката.
(КОЙТО НЕ ИСКА ДА СИ РАЗВАЛЯ СЕРИАЛА ДА НЕ ПРОДЪЛЖАВА НАДОЛУ!)

Трябваше да забравят Алисън ДиЛорентис. Момичето, на което се възхищаваха и обожаваха, момичето, което всеки би искал да бъде. Това момиче почти ги уби. Да я забравят беше невъзможно. Въпреки, че бяха минали два месеца откакто това се случи, спомените още ги преследваха. Как Алисън им беше казала, че не е близначката си Кортни, както твърдяха родителите ѝ, а приятелката им завърнала се от гроба. Или как Али ги покани в семейната къща, твърдейки, че ще бъде перфектната среща. Как малко след като пристигна, Али ги заведе в стаята на горния етаж и ги помоли да се оставят да ги хипнотизира, точно както в нощта когато изчезна. Тогава тя тръшна вратата, заключи я отвън и пъхна бележка под нея, казвайки коя е тя … и коя не е. Ясно е, че името ѝ бе Али, но всъщност не са били приятелки с истинската Али.  Момичето написало тази бележка не бе същото момиче, което избави Спенсър, Ариа, Емили и Хана от неизвестността в началото на шести клас. Не беше и момичето, с което си разменяха дрехи, клюкарстваха, състезаваха и купонясваха в продължение на година и половина.  Това беше Кортни,  преструвайки се на Али и заемайки живота ѝ откакто започна шести клас. Тази Али, истинската Али, бе непозната.  Момичето, което ги мразеше. Момичето, което беше –А, човекът, който им изпращаше злобни съобщения. Тя беше убила Иън Томас, тя беше изгорила бараката зад къщата на Спенсър, прати момичетата в затвора, уби Джена Кавана, защото знаеше прекалено много. Уби и близначката си – Кортни – тяхната Али – момичето, което изчезна  на преспиването в седми клас.