http://www.vbox7.com/collection:1154722?&page=1 виж тук

След малко се събудих. Беше 2:15. Обърнах се и погледнах към тавана. Започнах да си мисля какви ли не глупости, но не трябваше.. Продължавайки да си мисля за това и за случката щях да отслабна психически, но не мога.. Станах и се преоблякох с дрехи за в къщи. Обикновен анцуг, широк и сив потник. Така се чувствах добре. Нямаше никой тук. Отидох в холът и включих една малка лампичка, не исках да е много светло. Направих си горещ шоколад и седнах на дивана ..
- Стефан .. - сетих се за него и просто не издържах.. Започнаха да се стичат сълзи по лицето ми, а вътре в мен почувствах остра и трайна болка. Спомените нахлуха в ума ми, исках да не мисля за него .. но не ставаше. Реших, че това е краят. Вече сърцето ми не издържаше. Не виждах смисъла на това да продължа. Взех телефона си и отидох в банята. Взех едно бръснарско ножче и седнах във ваната, започвайки да пиша смс на Стефан. Смс-ът съдържаше - " Благодаря ти за всичко. За всичките приятни спомени и хубави моменти. Радвам се че макар и не така както аз исках ти ме обичаше и бе до мен. Обичам те, въпреки всичко. Надявам се някой ден да осъзнаеш колко много ме нарани и не знам как не забеляза любовта ми към теб. Пожелавам ти, .. приятен живот. " - написах каквото чувствах, не исках да е дълго.. нямах време за това. Просто поех дълбоко въздух и допрях ножа до ръката си. Натиснах го и кръвта се стече надолу по ръката ми. Не вярвах да съм жива още дълго. Затворих очи и си мечтаех, чаках смъртта и все едно бях щастлива. Бавно умирах, но малко преди сърцето ми да спре чух силен удар ..

/ Отказах се, не е по следна /

Някакви намерения да имаш да пуснеш некст ? 

http://www.prikachi.com/images/987/3123987I.jpg
http://www.prikachi.com/images/988/3123988W.jpg

Казвам се Димитринка. На 13 и съм от Пловдив. Tанцувам модерен балет, обичам да играя Бадминтон. Любимите ми цветове са жълто, черно и лилаво. Обичам да излизам с приятели, да слушам музика, да пея и да пиша истории. ОБОЖАВАМ фотографията и танците. Имам фобия от мацката от Гняв. Обичам да гледам страшни и приключенски филми. Обичам Япония и Асен Блатечки !! < 3333

Странно е, ама е яко ..

Некст?? 

Събудих се. Прекарах целият ден със Джей, разказвайки му за Стефан и моментите заедно. Той ме изслуша и ме изпрати до вкъщи. След като влязох, пред мен се появи той..
- Стефан .. - само това успях да изрека .. и усетих топлите му устни върху моите .. Сърцето ми затуптя силно, а той ме прегърна. Не направих нищо, просто седях и усещах как ръцете му галеха косата ми .. Започнах да плача, а той отмести ръцете си надолу и ме стисна по-силно .. исках да се отдръпна, удрях го, но той не ме пускаше.
- Защо ?? - попитах го през сълзи, гледайки го право в очите, но неговият поглед беше насочен към стената .. Само секунда и чух удар. Той заби ръката си в стената и ме погледна.
- Съжелявам .. - каза той и допря главата си на рамото ми. Аз го бутнах и влязох на вътре .. Легнах на леглото си и заспах. Повече не исках да чувам за тях двамата..

Предпоследна част .. : ))

http://www.youtube.com/watch?v=QAI_zhFEZ4Q - нов клип 

Т'ва определено е по-различно от другите ми клипове .. С епично-тъпата среда ,.. ;дд

Добре, добре.. Нали не съм единствена .. ??

Благодаря на всички .. )