Ххм,семена от камелия!? От къде могат да се набавят!?

Неееееееееееееееееееееккккссттт!!!!!!! Кайл!!  

Не съм я спряла-ТЯ СВЪРШИ.Просто не знам кога ще пусна втората част : )

Не съм сигурна,но мисля да я спра-дано да няма сърдити,но не мисля,че се чете много.

Они ^^

Днеска вечерта пускам ^^

В събота ^^ Сега сядам за по 15 мин докато мога.. :дд

Хора,наказанието ми почти мина-знаете лоша оценка..Но мисля,че утре ще мога да пусна некстт !!

Ето ^^

Част ХХХ

Вях се облещила срещу момичето,а то се смееше,ли смееше.Кай мълчеше.
-Добре,обяснете ми какво става тук!? -попитах и бутнах Кай,за да отстъпя.
-Няма какво да ти се обясняваме. -каза ниското момиче на име Ашли и тръгна към Кай.
-Изглежда ме забрави,не мина много време и ето ме тук. -каза тя и го дръпна за тениската.Кай не направи нищо.Дори се приближи още,лицата им бяха на сантиметри.Както и аз от избухване.Точно си помислих,че той ще я целуна,когато я заправи към стената,но тя вместо да се удари и да се чуе глух тътен,тя премина през стената.А после отново отвори вратата и влезе.
-Много грубо Кай. -каза тя толкова лигаво,че чак се подразних. -Или предпочиташ,Кайза? -попита Ашли и аз се опулих срещу Кай,като в главата си предъвквах информацията.Тя видя изражението ми и с невинен глас заговори срещу него.
-Какво!? Да не би да не си и казал? -сега беше неин ред да се ококорва.Кай поклати глава.
-Тя знае. -излъга той.Не знаех,не знаех нищо.За сега единствената информация,беше,че в къщата има еди си колко духове и едно Нещо.Но както и да е.Ашли като чели малко се сдуха.
-Добре тогава,нещо против да си поговорим? -попита тя като говореше на Кай,но гледаше към мен. -Насаме! -довърши и се отправи към вратата,а Кай като послушно кученце след нея.Побеснях.Бях готова да счупя първото нещо което видя,но някой ме изпревари.Чух шума идващ от дъното на стаята.Беше като счупен порцелан.Тръгнах с бавни и глухи крачки по посока на шума.Наведох се леко за да мога да видя какво ставаше под една масичка.Точно така.На земята беше строшена една порцеланова чиния и с парчетата бе изписано ,,Убивай!" .Признавам си,малко ме изплаши.Какво се смеете бе!? И вас да ви бяха : раздрали на гърба,бутнали в розов храст,плашили със странни изречения и разни живи-мъртви, и вие щяхте да се стреснете.Тъкмо щях да посегна към натрошените парчета,когато Кай връхлетя в стаята,следван от Ашли.
-Отричаш ли Кай!? Отричаш ли,че беше хубаво? -викаше след него Ашли,а той не искаше да я чуе.
-МАХАЙ СЕ! -каза на високо той и се обърна с гръб към нея,а тя се изпари като водни капки.
-Лиз,какво правиш там? -викна Кай и бързо ме хвана за кръста и ме издърпа.
-Какво е било хубаво? -попитах без да обръщам внимание на въпроса му.Той не отговори и аз реших да не казвам нищо.
-Все едно,отивам си в стаята. -казах и понечих да изляза,но той ме спря.
-Искаше да и кажа,че е било хубаво да убивам. -измънка той и наведе глава.Да,да разбира се,че е било..
-Но ти не отрече.. -започнах и той ме прекъсна.
-Прикованите духове никога не си отиват,Лиз.Ще те тормозят вечно,ако сам не ги изгониш. -каза той и седна на пода.Аз се настаних до него.
-Как може да стане? -попитах го.Изглежда знаеше отговора,но...
-Не знам. -излъга Кай.Но защо ли не искаше да прогоним духовете тук!?
-И какво предлагаш да направим? -попитах го и присвих очи.На лицето му се появи онова психарско изражение.
-Нищо не ни остава,освен да сме завинаги заедно.

Вие к'фо,нещо оплаквате ли се!? Пускам го към 21:30  :П