Моля?! Тоя да не си мисли, че аз ще го чакам.
Айде да патува!

Здравейте

Ето и следващата част. Ще има още една!
Надявам се да ви хареса!

Сякаш краката ми сами се затичаха към асансьора. Бягах колкото можех, но не успях да стигна навреме. Но проклетите врати се затвориха пред мен. Веднага се затичах към стълбите. Тичах колкото краката ми държаха, но деня беше изморителен, а силите ми бяха малко. Тичах с всичка сила надолу по стълбите, докато стигна видях как асансцора се отвори, а от него излезе Лео.
-Лео. –извиках и продължих надолу, той явно не ме чу и излезе от вратата, а аз веднага щом слязох от стълбите се запътих към вратата.
-Лео- отново изрекох името му с малкото сили, които бяха останали в мен, той се обърна, а аз излязох през вратата, но краката ми се оплетоха и паднах на земята.
-Ауч! –извиках.
-Скарлет! –веднага дойде при мен притеснен. –Добре ли си? –попита ме и ми подаде ръка да се изправя. Хванах я, но  не можах бях си навехнала глезена.
-Не мога да се изправя! –казах и го погледнах.
-Хайде! –усетих как силните му ръце вдигнаха мокрото ми изтощено тяло и ме поведоха към дома ми. През цялото време той ме носеше на ръце, през целия престой в асансьора, той не ме пусна дори и за миг.
Пред входната врата поисках да ме пусне и той го направи.
-Е ще можеш ли сама от тук? –попита той.
-Мисля, че да! –отвърнах и отключих.
-Е ще вървя! –обърна се и тръгна. Какво правех? Навехнах си глезена, измокрих се, дадох и най-малката сила само за да го спра, а сега просто не го оставих да си тръгне, когато само едно дума щеше да го накара да остане. Обърнах се към него.
-Лео! –а той изморен се обърна към мен.
-Какво има Скарлет? –попита изтощено и се засмя.
-Остани! –бяхме мокри целите. Отидох до него и го погледнах в очите. –Не си отивай! –изрекох тези думи леко, тихо, като вплетох устни в неговите. –Готова съм да поема риска отново! –отделих своите устни от неговите и ги докоснах в пръст. –Когато обичаш някой не го караш да страда, но когато обичаш някой повече от всичко, го правиш щастлив, дори и за малко, но този малък период го прави щастлив, когато си спомня за него  през цялото време, което го караш да страда! –казах аз тихо, но чувството се усещаше в гласа ми и всяко движение, което правя. –Точно това правиш ти! Идваш, вземаш, оставяш спомен и си тръгваш! –изслуша внимателно думите ми и ме целуна.
-Плаша се от любовта си! Да обичам, това ме плаши! –изрече той и ме целуна, след което целувката се превърна в нещо по- голямо. Усетих как ръцете му отново взеха тялото ми и ме понесох към леглото. Затвори вратата с крак и просто продължи към стаята ми, където вече се чувстваше, като у дома си. Всичко беше отново както преди, дори да знаех, че правя грешка, не се спирах, там където другите спираха, аз увеличавах скороста. Знаех, че това няма да остане ненаказано, предавах човек, който даваше живота си за мен, само за да бъда в леглото с човек, който с всеки изминал ден дълбаеше все повече и повече раната в сърцето ми.

Здравейте

Супер е!
Ощеее <333

Е горе дуло. Защо горе/долу?(ако е нещо, не е нужно да ми казваш)

Добро утро!

Maroon 5 ft. Wiz Khalifа- Payphone  

Ето:

В момента се сещам за:
Бързи и яростни 1 2 3 4
Транспортер 1 2 3
Такси 1 2 3 4
Biker boyz
Ускорение
Ghost rider 1-5
Supercross
Да изчезнеш за 60 секунди
Писта без граници
Стрийтрейсъри
Death race
Driven
The Last Ride
Street racer
Fast track no Limits

Нали? И аз много си го харесвам!

На дядо и на баба (до някъде)

Цял ден висна по кафенетата, забавлявах се там с един дето иска да ме взема за приятелка. След това отидох при една приятелка на техния магазин заедно с други
приятелки, дойде един идиот, който преди харесвах и ти бях казала, правих ме 4 мата конушма, прибрах се, хапнах и така.
Как върви с гаджета, маджета т'ва онова?