Вuолетовu облацu // Завършена //

Hrisi. S. H · 2012-06-01 13:10:04

Супер е!
Ощеее <333

CheRRy_LiPs.xD · 2012-06-01 13:25:14

Некстттт..

viktoriq_biserova · 2012-06-02 19:46:28

Още,невероятно е! <3

renkata1985 · 2012-06-03 06:27:14

Некст (f)

dream_catcher · 2012-06-03 08:22:00

ААААААА, уникално ее (y) , влюбих се в историята .. искам НЕКСТ !

againatgame · 2012-06-03 12:14:57

Прочетох я на един дъх ! Пишеш невероятно

privaтe Love · 2012-06-03 21:59:44

Заповядайте и благодаря

14. Мактуб – в превод от арабски означава „Написано е”.Съдба.В деня,когато се втурнах към сърцето на единия,разбивайки го с въпроса и категоричността си,аз излекувах порязаните си ръце с милувката на неговия най – добър приятел.

Известно време не казах нищо,само си поемах дълбоко въздух и после бавно издишах.Но не биваше повече да бавя никого,затова започнах направо:
- Мат,виж...ти знаеш,че двамата с теб можем да бъдем само приятели, нали?
Той ме погледна и ми отговори усмихнат:
- Да,знам.
Господи,аз бях ужасна!В погледа му личеше,че не съм му безразлична,но щеше да изтърпи това,че го наранявам така рязко,грубо.
- Да,добре – усмихнах се нервно – Просто на този етап аз търся нещо друго,може би и някой друг,не знам,но ... нали не ми се сърдиш? – знам,че въпросът ми беше толкова детински,но пък беше и толкова искрен.
- Не,разбира се,че не – пак ми се усмихна.
- Добре – казах аз и го прегърнах.Усетих силните му ръце около тялото си,пръстите,които леко се вплитат в косата ми и я галят.Стояхме така доста дълго.
- Ти си една малка лудетина,знаеш го,нали? – каза го,отдалечавайки ме на ръка разстояние от себе си,за да може да се вгледа в очите ми.
- Да,знам,но ти и така ме харесваш – усмихнато му намигнах аз.
- Хайде да тръгваме,няма смисъл да стоим повече на тротоара.
- Да – кимнах аз.
Влязохме в кафенето прегърнати.Това предизвика странна реакция – хората си мислеха,че се е случило точно обратното на това,което всъщност стана.Дийн обаче гледаше най – подозрително.Усмихнах му се,сядайки до Съни.А с един поглед тя разбра какво точно е станало отвън.После продължихме с лежерните разговори.
Стана време да си ходим.Мат избяга пръв,тъй като бързал за профилактичен преглед при лекаря си.Бях на вратата,когато зад себе си чух някакъв трясък.Обърнах се и видях как Дийн се суети около масата,но не проявих интерес.Със Съни продължихме по тротоара,когато чух гласа на Дани.
- Евелин?
- Да? – обръщайки се към него,усетих огромен брой водни капчици да се приземява на лицето ми.
- Ау,ще те убия! – и двамата започнахме да се смеем.Оказа се,че преди малко Дийн е съборил едно шише с вода и сега просто търсеше къде да изсуши ръцете си.
- Защо?Не виждам причина – уверено каза той.Пак с онази крива усмивка.
Не казах нищо.Следващите ми няколко крачки също бяха съпътствани от водни капчици.Спрях рязко и се обърнах с лице към него.
- Как е възможно ръцете ти още да са мокри?
- Позволи ми да ги изсуша тогава – пламъчето отново проблесна в кристалния му поглед,
- Само не в косата – въздъхнах дълбоко аз.
В следващия момент усетих силните му студени ръце,които започнаха своята разходка от раменете ми,кръстосаха се на талията и завършиха,притискайки тялото ми в неговото.
- Хм,интересен подход.
- Защо мислиш така?
- Ами явно имам своите причини – задъхано казах аз,сякаш бях тичала километри.
- Държа да ми обясниш.
- Хайде да те видим колко си сериозен тогава.
- Нямаш никакви проблеми – прошепна в ухото ми той,а после ме пусна.Каза „Чао” на мен и на Съни и хвана първото такси,което минаваше по оживената улица.
Прибрах се у дома някак успокоена.Чувствах,че съм свалила от плещите си някакъв товар.”И го прехвърли на тези на Мат” – прошепна някакво лукаво гласче в ума ми.Но пък после се появи Дийн ... Е,ако не цялата тежест,то поне половината.Обадих се на Тес,за да й разкажа.Тя ме подкрепи напълно.За разлика от нея,Съни по – скоро беше на страната на злобното гласче в съзнанието ми.Бях решена да изключа телефона си,когато той ме уведоми,че имам имейл.Пощата ми беше свързана с мобилния,тъй като ми трябваше много в работата.Оказа се,че Дийн ми е изпратил съобщение в социалната мрежа,която използвахме.Искаше телефонният ми номер.Написах го на бързо и седнах в леглото си,донякъде нервна,донякъде сладко любопитна.
След по – малко от половин час телефонът ми звънна.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-06-04 06:04:37

Некст.

kriskataa33 · 2012-06-04 06:09:11

Неееееееееекст

dirtymind · 2012-06-04 07:04:00

Дийн,Дийн! НЕКСТ,страхотно е.

geri18 · 2012-06-04 12:31:59

Дийн,Дийн! НЕКСТ,страхотно е.

Hrisi. S. H · 2012-06-04 12:59:08

Супер е!
Ощеее <333

privaтe Love · 2012-06-05 18:32:44

По - късно тази вечер ще я публикувам,ако не успея ви я обещавам за утре

viktoriq_biserova · 2012-06-06 12:48:51

Дийн,Дийн! НЕКСТ,страхотно е.

privaтe Love · 2012-06-06 21:55:01

Малко се забавих,съжалявам!

15.Така и не разбрахме кой кого съблазни.Важното бе,че и двамата успяхме.

- „Здравейте,госпожице!” – по някаква неизвестна причина,вече обожавах да ми говори така.
- Здравейте,господине! – наместих се по – удобно на леглото си.
- “Днес доста бързо ми избягахте...” – чух как бавно издиша в слушалката.
- Аз на вас?
- „Ами да.И разговорът ни остана недовършен.” – удължаваше всяка гласна.Полудявах.
- Бъдете така добър да ми припомните за какво става дума – идеално знаех какво искаше да каже,но просто трябваше да чувам гласа му повече време.
- „Ами не съм сигурен,ставаше дума за някакви интересни подходи,но не успях да разбера към какво...или към кого.”
- Хах,ами и аз не съм съвсем сигурна.
- „Може би просто трябва да повторим момента.”
- Моментите никога не се повтарят.
- „Тогава да го пресъздадем в дори по – добра версия”
Разговорът ни стана твърде отнесен и отдалечен от основната тема.Никой не обърна внимание.Говорихме още около половин час,но майка ми ме извика от кухнята.По дяволите,точно сега ли?Опитах да я игнорирам,но не се получи. Бързо и в контраст с всичко,казано до сега,затворих телефона.Завлякох се до кухнята.Естествено,не беше нищо важно,но бе достатъчно да ми съсипе момента.
Когато се върнах в стаята си,имах съобщение: „Можех поне да получа нормален завършек на разговора.”
“Не зависеше от мен,съжалявам...” – отговорих бързо,а също толкова моментно получих ново съобщение.
“Да,ясно.Желая ви лека нощ и приятни сънища,госпожице!И не забравяйте,че ми дължите подарък...”
Нощта определено беше лека,а сънищата – доста сладки.
На следващия ден бях на работа.Замислих се над темата за подаръците и потърсих Ник,управителят на магазина.
- Хей,Ник,имам въпрос.
- Слушам,Иви.
Извадих едно малко листче от джоба си.
- Случайно да знаеш дали този албум е още в продажба?
Той се замисли за момент.
- Не съм сигурен,но ще проверя в сряда или петък в борсата.
- Много благодаря!
- За нищо.А за какво ти е точно той,от преди повече от 5 години e.
Лека усмивка се появи на лицето ми.
- Със сантиментална стойност е – после се завъртях и тръгнах да подредя едни книги на съседния щанд.
Вечерта преди лягане отново проведох дълъг разговор с Дийн.Явно и двамата се превръщахме в мазохисти – умирахме за сън,но никой не искаше пръв да затвори телефона на другия.Всъщност усещането съвсем не беше неприятно.

kriskataa33 · 2012-06-07 04:28:23

Страхотна е! Некст

dirtymind · 2012-06-07 07:10:26

Много ми хареса.<3
НЕКСТ(:

CheRRy_LiPs.xD · 2012-06-07 07:16:39

Неексттт.

geri18 · 2012-06-07 11:38:47

Неексттт.

Hrisi. S. H · 2012-06-07 12:35:19

Страхотно е!
Ощеее <333

little_baby · 2012-06-07 12:42:21

Прекрасно е.

viktoriq_biserova · 2012-06-08 19:37:15

Прекрасно е.

privaтe Love · 2012-06-09 16:09:36

Тази част не знам как ще ви се стори,но следващата определено ще е дълга и доста .. емоционална (думата не е много точна,но ако искате повече насоки,погледнете описаната преди началото на първата част сцена )

16.В тази ситуация имаше само два варианта – или бях взела най – доброто решение в живота си,или бях направила най – голямата грешка.

След няколко дни разбрах,че любовта от пръв поглед не е илюзия – в книжарницата срещнах една голяма наситено синя панделка.Взех я веднага, макар все още да нямах подарък,към който да я прикача.
Вечерта на същия ден имахме репетиция в театралното.Честно казано,в началото беше малко неловко да срещам Мат и Дийн постоянно.И докато единият все още имаше чувства към мен,аз поддържах някаква странна връзка с другия.Говорехме си с часове всеки ден,а Мат изглежда нямаше никаква представа за случващото се.
По пътя към вкъщи вървях с Дийн до спирката на метрото.
- Знаеш ли,сега се сещам,аз май все още ти дължа подарък...
- Да,сега ще се сетиш!
Засмях се.
- Не е лесно да намеря толкова стар албум.А и ти не каза,че искаш нещо друго.
Дийн поклати глава.
- Аз албум не получих,пък камоли нещо различно.
- Не си искал друго,не си го получил – вдигнах брадичка нагоре и избързах няколко крачки пред него.Той спря за миг,знаех,че се усмихва,а после ме настигна.
- Я повтори.
- По – добре късно,отколкото никога.
- Онази песен...държа да я има – той леко подкачи ръката ми,а после се взря в моите очи.
- Не се тревожете,господине!Ще удовлетворя вашите желания...спрямо песента.А и на половина вече съм се справила със задачата.
Той заинтересовано повдигна вежда.Показах му панделката.Не му дадох много време да й се любува.Качих се на метрото и се прибрах у дома.
Ник се забави с откриването на „архивния” по негови думи,албум.Споделих това с Дани в една от вечерите,когато отново говорехме по телефона,а той започна да ми намеква за някакви алтернативи.Зададох му директен въпрос – исках предложение за по- голям подарък.Тази тема му допадна и повдигна настроението му.
- „Какво точно разбираш под „по – голям” подарък?
- Нещо,което да върви с по – голяма панделка.Имаш ли идеи?
- „Принципно идеи имам много.”
- И какво правим в такъв случай? – покрай него се бях научила да говоря бавно.
- „Ти какво предлагаш?”
Помислих за миг,поех си дълбоко въздух,а после казах:
- Предлагам ти пълна свобода на въображението,след като говорим за твоя подарък.
Той се засмя.
- „Ако си забравила ще ти напомня,че все пак говорим за моето въображение”
- Не съм,нали аз го предложих – кой знае какви идеи се въртяха в хубавата му главица.Аз обаче обичах предизвикателствата – В рамките на нормалното все пак.
- „А кое е ненормалното?”
- Не съм уточнила.Пак опираме до твоите желания.Измисли нещо и ми го съобщи.
- „Стараех се да не те затруднявам,но ти сама го направи с тази панделка”
- Просто замълчи и помисли.А сега ми кажи „лека нощ”.
Така и стана.Темата беше забравена за няколко дни,но вечерите явно бяха друго нещо.Затова и не се учудих когато след известно време,малко преди 3h през нощта,и двамата осъзнахме какво точно искаме да получим – аз него и той мен.

little_baby · 2012-06-09 16:20:58

По-бързо некст.

Hrisi. S. H · 2012-06-09 16:58:34

Страхотно е!
Ощеее <333

#101 2012-06-01 13:10:04

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#102 2012-06-01 13:25:14

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#103 2012-06-02 19:46:28

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#104 2012-06-03 06:27:14

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#105 2012-06-03 08:22:00

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#106 2012-06-03 12:14:57

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#107 2012-06-03 21:59:44

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#108 2012-06-04 06:04:37

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#109 2012-06-04 06:09:11

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#110 2012-06-04 07:04:00

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#111 2012-06-04 12:31:59

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#112 2012-06-04 12:59:08

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#113 2012-06-05 18:32:44

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#114 2012-06-06 12:48:51

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#115 2012-06-06 21:55:01

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#116 2012-06-07 04:28:23

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#117 2012-06-07 07:10:26

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#118 2012-06-07 07:16:39

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#119 2012-06-07 11:38:47

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#120 2012-06-07 12:35:19

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#121 2012-06-07 12:42:21

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#122 2012-06-08 19:37:15

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#123 2012-06-09 16:09:36

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#124 2012-06-09 16:20:58

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#125 2012-06-09 16:58:34

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook