Без теб.. 2-ра част!

Hrisi. S. H · 2012-05-31 18:19:11

Здравейте, скоро истории не съм пускала. За това днес исках да напиша
нещо и го написах.
Дано ви хареса, това е само 1-ва част, ще бъде може би от 2-3, не повече.

Ноща бе паднала над града. Светлините блещукаха. Чуваха се колите, които бързаха да се приберат вкъщи навреме за вечеря. Чуваше се детски смях навън, заедно с възрастните.
Аз притичах до асансьора и извиках да го задържат, но точно тогава се счупи токът ми. Изсумтях, взех набързо токът и влязох с едната обувка в ръка, а с другата на крака си. Доста кофти ситуация. Бях на 9 етаж, а над мен имаше още един. Доста щях да стоя в асансьора, но забелязах, че вътре имаше само един човек. Но дори и не го погледнах. Сякаш там бях сама. Щом спря на 9 етаж веднага излязох и тръгнах към апартамента си. Изведнъж усетих нечии ръце, които се увиваха около талията ми. Усетих нечий дъх да се впива в кожата ми. Усетих нечий аромат да ме опиянява. Усетих как нечии целувки пропълзяха по тила ми и как нечии ръце заиграха по тялото ми. Затворих очи и си поех дълбоко дъх за да усетя аромата на парфюма му, който обожавах и оставаше всеки път по кожата, дрехите и завивките ми. Отключих и влязохме вътре.
-Какво правиш? –попитах аз.
-Знаеш какво правя. Ти не знаеш какво правиш! –каза той и хвана част от главата ми и ме погледна в очите.
-Знам какво правя! Не го прави отново! –казах аз и махнах ръката му.
-Скарлет! –каза той и ме погледна. –Знам, че влизаме в грях и правим огромна грешка, но съм готов да издържа всяко наказание, само за да бъда още една нощ с теб. –рече той и допря устни в моите.
-Спри! Любов не е това да нараняваш другия! Любов е да го правиш щастлив! –отвърнах аз.
-Знам, че те нараних, но мога ли да получа втори шанс? –попита с надежда.
-Не! Не мога да си позволя отново да ме боли! –отвърнах аз и се запътих към вратата. Болеше ме все повече и повече, всяка дума, която казвах и всяка стъпка, която правих убиваше онзи оргън отляво. Очите ми се пълнеха със сълзи, но ги държах, трябваше да ги задържа.
-Скарлет не го прави! Обичам те! –каза той, а от очите му се стекоха няколко сълзи.
-Не мога, дори и да искам Лео! Не мога! –промълвих аз.
-Забрави, че някога си ме познавал! –отворих вратата и чаках той да си тръгне, но той стоеше и очакваше да променя решението си. –Не стой там! Тръгвай си! Върви си! Остави ме, не ми причинявай толкова болка, колкото любов не можеш да ми дадеш! –казах аз, а той тръгна и излезе през вратата, тръшнах я и отидох до прозореца. Видях как небето започна да се изсипва върху земята и хората. Гледах и мислих за него. Гледах как валеше, но сякаш нещо в мен ме накара да побягна и да се потопя в прегръдките му. Знаех, че не бе правилно, но знаех, че ако не го направя ще загубя много, а в живота си губих много, но това не можех да изгубя.

vili_ss · 2012-05-31 18:29:15

Много ми хареса.. некст !!

kathieee_ · 2012-05-31 19:03:53

Много ми хареса.. некст !!

dirtymind · 2012-06-01 06:43:37

Некст <3

renkata1985 · 2012-06-01 13:46:18

Некст

Hrisi. S. H · 2012-06-04 19:57:25

Ето и следващата част. Ще има още една!
Надявам се да ви хареса!

Сякаш краката ми сами се затичаха към асансьора. Бягах колкото можех, но не успях да стигна навреме. Но проклетите врати се затвориха пред мен. Веднага се затичах към стълбите. Тичах колкото краката ми държаха, но деня беше изморителен, а силите ми бяха малко. Тичах с всичка сила надолу по стълбите, докато стигна видях как асансцора се отвори, а от него излезе Лео.
-Лео. –извиках и продължих надолу, той явно не ме чу и излезе от вратата, а аз веднага щом слязох от стълбите се запътих към вратата.
-Лео- отново изрекох името му с малкото сили, които бяха останали в мен, той се обърна, а аз излязох през вратата, но краката ми се оплетоха и паднах на земята.
-Ауч! –извиках.
-Скарлет! –веднага дойде при мен притеснен. –Добре ли си? –попита ме и ми подаде ръка да се изправя. Хванах я, но не можах бях си навехнала глезена.
-Не мога да се изправя! –казах и го погледнах.
-Хайде! –усетих как силните му ръце вдигнаха мокрото ми изтощено тяло и ме поведоха към дома ми. През цялото време той ме носеше на ръце, през целия престой в асансьора, той не ме пусна дори и за миг.
Пред входната врата поисках да ме пусне и той го направи.
-Е ще можеш ли сама от тук? –попита той.
-Мисля, че да! –отвърнах и отключих.
-Е ще вървя! –обърна се и тръгна. Какво правех? Навехнах си глезена, измокрих се, дадох и най-малката сила само за да го спра, а сега просто не го оставих да си тръгне, когато само едно дума щеше да го накара да остане. Обърнах се към него.
-Лео! –а той изморен се обърна към мен.
-Какво има Скарлет? –попита изтощено и се засмя.
-Остани! –бяхме мокри целите. Отидох до него и го погледнах в очите. –Не си отивай! –изрекох тези думи леко, тихо, като вплетох устни в неговите. –Готова съм да поема риска отново! –отделих своите устни от неговите и ги докоснах в пръст. –Когато обичаш някой не го караш да страда, но когато обичаш някой повече от всичко, го правиш щастлив, дори и за малко, но този малък период го прави щастлив, когато си спомня за него през цялото време, което го караш да страда! –казах аз тихо, но чувството се усещаше в гласа ми и всяко движение, което правя. –Точно това правиш ти! Идваш, вземаш, оставяш спомен и си тръгваш! –изслуша внимателно думите ми и ме целуна.
-Плаша се от любовта си! Да обичам, това ме плаши! –изрече той и ме целуна, след което целувката се превърна в нещо по- голямо. Усетих как ръцете му отново взеха тялото ми и ме понесох към леглото. Затвори вратата с крак и просто продължи към стаята ми, където вече се чувстваше, като у дома си. Всичко беше отново както преди, дори да знаех, че правя грешка, не се спирах, там където другите спираха, аз увеличавах скороста. Знаех, че това няма да остане ненаказано, предавах човек, който даваше живота си за мен, само за да бъда в леглото с човек, който с всеки изминал ден дълбаеше все повече и повече раната в сърцето ми.

#1 2012-05-31 18:19:11

Re: Без теб.. 2-ра част!

#2 2012-05-31 18:29:15

Re: Без теб.. 2-ра част!

#3 2012-05-31 19:03:53

Re: Без теб.. 2-ра част!

#4 2012-06-01 06:43:37

Re: Без теб.. 2-ра част!

#5 2012-06-01 13:46:18

Re: Без теб.. 2-ра част!

#6 2012-06-04 19:57:25

Re: Без теб.. 2-ра част!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook