Ами една съученичка има  и нейното е на лявото око.Само че очите и са зелени а петното е кафяво Представи си.Не е задължително да е нещо лошо (тоест болест или нещо такова) може да е наследствено (ген) или да си е от самото ти око : ) Но за да си сигурна иди на очен преглед : )

Благодаряяяяяяяя ^^ 

Ми тя е онова момиче което се заяде с Лиз .. Сещаш ли се?   

П.С : Утре пускам некста ^^

Chris Brown  и разбира се Bruno Mars - моята слабост! Както и с Адел,може би Ne-Yo,Christina Grimmie

Ето : )

Част ХХХІІ

-Аз-не исках да те убивам...Ти не си мъртъв... -започнах да заеквам? Защо по Дяволите ми пукаше!?
-Дали? -подсмихна се дяволите Кай и седна отново на предишното си място въпреки кръвта на пода!? Вече я нямаше?! Разтърсих глава.Полудявах ли или само халюцинирах?
-О да и това за майка ти-беше шега. -нацупи се той.Беше като нов!?
-Добре.Отговори ми на едни въпроси. -казах леко засмяна и той също се усмихна,сякаш нищо не се беше случило.
-Давай. -каза той -Смело. -добави после.
-Първо: Какви са тези истории които винаги ми разказваш и винаги се оказват ужасни спомени!? Второ: От какво си направен!? Така де... Трето: И как така не мога да виждам през теб? -последното го казах през смях.Кай вече се търкаляше на пода.
-Ами,това са истории от миналото.Колкото повече любопитстваш,толкова по реални стават. -разбирах какво ми казваше,но просто нещо не ме оставяше намира.Нали знаете-когато нещо ти е забранено,го искаш още повече.Същото се случваше и при мен.Не беше от най-приятните ми чувства.Но какво разбирам аз от чувства-аз която през живота си съм имала само трима приятеля.Е,какво!? Нали си споделяме!?
-Аз ли!? Ами не знам в същност от какво съм направен-от пайажини. -засмя се гласно Кай,докато все още лежеше на пода и се хилеше като побъркан.После стана леко сериозен. -Алоу,аз да не съм перде!? -заливаше се от смях.Странна работа-никога не го бях виждала да се смее,ама така,че чак да се търкаляше.
-Не виждаш през мен,защото аз не искам. -сериозно каза той. -Това не е толкова лесно колкото изглежда-трудно е да бъдеш ,,себе си",но не и в тялото си,схващаш ли!? -отлично разбирах за какво говори.Мака,че бях жива,не веднъж съм се чувствала така.Прав беше-трудно е да се справяш с всичко това което е на гърба ти-особено ако живееш в една къща от седемнадесет години и да познаваш всички,но да не можеш да говориш с тях.
-Ами как тогава в училище никой не те разпознава? -попитах учудено,като малко,по малко осъзнавах как стоят нещата.
Те не ме виждат. -Кай беше толкова тъжен,сякаш никога не е бил по-тъжено,но въпреки това бързо го прикри и леко се усмихна.
-Как така.Когато бяхме в училището,онази.. -не довърших,той ме прекъсна,а аз го гледах опулено.
-Защо си мислиш,че се изплаши толкова когато се приближих до нея!? -подсмихна се зловещо той.
-Ама,тя те видя,помниш ли какво каза!? ,,Онзи откачалник" -припомних му.
-Хората ме виждат в чуждо,така да се каже,тяло Тоест,те не виждат това което виждаш ти.Ти ме виждаш какъвто съм си аз,но те..За тях аз съм съвсем различен.Когато се приближих до  кучката,аз позволих на моето си ,,аз" да излезе за малко.Така да се каже.Когато тя  видя ,,мен" се уплаши,още повече когато и казах,че ще умре. -подсмихна се той.
-Тогава ти.. -не можех да го кажа на глас.Беше доста трудно,защото също така беше и ненормално,невъзможно-биха казали реалистите,но не.Това беше напълно възможно.Знаете ли,често си казваме ,,Това никога не може да ми се случи" и когато ни се случи,осъзнаваме колко глупаво и самонадеяно сме звучали тогава.
-Ти си Кайза,нали? -попитах,но сама не повярвах на себе си.Звучах съвсем спокойно,въпреки ,,сърцетуп-а" отвътре.
-Много време ти отне. -пслихично се усмихна Кай.Но преди да отговоря,нещо се удари в прозорчето в тъмната стая.Подскочих.Не го очаквах,с бърза крачка отидох до прозореца и го отворих.Нещото беше паднало на перваза.Беше вестник.Навън духаше вятър и клоните на дървото опираха в стената на  къщата.Кай дойде до мен и аз отворих вестника.На първата страница пишеше с големи букви.
,,Още един случай на убийство в нашето градче." Започнах да чета надолу.
,,Шестнадесет годишната Карли Съмор била жестоко убита в собственият си дом към двадесет и четири часа вечерта.
Извършителя: Неизвестен."
Настръхнах и се паникьосах.Усещах погледа си пълен със страх.Обърнах се с лице към Кай и очите ми търсеха неговите.Той гледаше някъде настрани от мен-през прозореца.
Сетне промълви нещо и пое ръката ми.
-Казах ти.

Ааааа недей така! Утре пускам още