ето следващата част от отеКчената ми история   .

--

-C`mon,c`mon,c`mon,i like it,like it ..-слушах музика и си тананиках.Настроението ми се бе оправило.-s,s,s,s,m,m..-Всичко беше на шест докато Веселин не ми писа.С една дума-футболист,правете си изводите.Таа,той бе голям женкар,сменяше горките момичета като носни кърпи и това му харесваше.Голям перверзник,а само се прави на срамежлив,за да го харесват повече предполагам.Всички за бога го харесваха-кафеви очи и кестенява коса,постригана на петел.Страхотно оформено тяло,на всичкото отгоре и футболист-перфектното момче,а?Е,не!Бях много влюбена в него и най-после тръгнахме-бях много недостъпна (ако така мога да се изразя) ,но накрая реших,че искам да съм с него.Цели 5 месеца го търпях-тоест ревността ум-не ми даваше да излизам с приятелки,ии пък да говоря с момчета-много се ядосах и го зарязах.Той се опита да се самоубие с алкохол и хапчета,но го спасиха и т.н.Още е влюбен в мен и ми пише всяка вечер-досадник!
Писахме си и аз му казах,че влизам в банята.Остаив ме,като задължително ми каза,като изляза да му пиша-значи след около 50 мин.Аз вече се бях изкъпала и се лакирвах,бях включила и пресата за да се изправя-утре щях да съм спортна и не исках да си мачкам косата с пяна.Оправих си леглото и нагласих алармата за утре - 06:45.С Веска се чакахме до един ъгъл 07:25 и 07:40 вече бяхме там-започваме час в 07:45.Таа,спрях музиката и отново прецъках каналите-нямаше нищо интересно.Видях,че някой ми бе писал по скайп-Александър.Ох,следващия досадник.Не му отговорих,но той не спираше да пише-затова го блокнал.Бях раздразнена и мамка му точно тогава влезе майка ми:
-Стани да ти видя лицето-да,тя беше маниачка на тази тема-заповна да ми върти лицето навсякъде,като търсеше някой недостатък.Какво гледаше?Аз нямах нищичко на лицето,беше ми гладко и чисто.Явно вече фантазира.След като се "нагледа" на орлотавъра ми,отново седнах на компютъра и я виж ти-татко ми влиза:
-Няма ли да лягаш?Утре си първа смяна,а вече е 00:00 .-той не влезе в стаята,а само открехна вратата.
-Добре,след малко лягам,татко.-аз му се усмихнах като си мислех,че и той ще го направи,ноо..
-Като кажеш "Добре",значи "Добре",Дръж си на думата-винаги ли трябваше да го прави?Не съм го виждала да ми се усмихва от..чакай-той не би го направил на мен,а на скъпоценният ми брат,който в момента плаче с крокодилски сълзи,защото трябва да ляга,а иска да играе на някакви игри.
Най-забавното,което стана днес беше,това,че нямахме репетици.Веска писа на Габриела-едно момиче от народните танци.Тя каза,че е звъннала на Вилка-братовчедка й,която също е от състава, и тя й казала,че имаме днес  от 17:30.Добре,ние с Есето подранихме и отидохме 17:10 и бащата на г-жа Велкова каза,че още я няма.Вместо да ни покани вътре в залата,той ни каза по-късно да наминем пак.Не ни се ходеше никъде и затова решихме да седнем на една пейка.Чакахме до и 30 и тръгнахме към залата-ОТНОВО.Бяхме замръзнали,но въпреки това отидохме .Там госпожата ни заяви,че днес НЯМАМЕ репетиции.Толкова бяхме ядосани двете-по пътя само за това говорихме.Оказа се,че Габа и Вилка са ни излъгали.Незнам за Веска,но аз бях побесняла.Утре,тоест вече е днес,няма да стъпя в тази зала!Както и да е..татко ми влезе пак без да каже нищо,само премести погледа си към леглото.