Изобщо не е тъпо! Още!

Всички ми харесват, но най-много шестото!

7 част
----
След 3 години, когато Анабет е вече на 16 години.(Рожденият й ден)

Алармата звънна.Беше 6:30 сутринта.Най-важното-вече беше 6:30 на 4 юни.Днес е моят рожден ден.Пада се неделя, което идеално ме устройва, защото съм поканила приятели на парти на плажа.Щастлива съм!Откога чакам да навърша сладките 16 години! Тупнах на възглавницата си.Защо бях забравила да изключа настройките на алармата?Бях изморена, но чаках с нетърпение моментът, когато ще отида на купона си.
Излежавах се още половин час, а после станах-просто нямаше начин да заспя при такова вълнение.Излязох от стаята си.Къщата изглеждаше пуста, татко още спеше.Влязох в банята.Зърнах изражението си и почти креснах.Косата ми изглеждаше така сякаш неопитна птица се е опитвала да си свие гнездо.Измих си зъбете, за да поосвежа дъха си.Посегнах към гребена, за да вчеша кестенявата маса кичури на главата ми.Тогава видях татуировката си.За три години нищо в нея не се бе променило.Преплетените триъгълник и сърце знак, че съм една от „избраните”, съвсем ясно личаха на белия ми врат.След денскашния ден вече няма да е толкова бял, а с тен.Защото е 4 юни, почти лято, слънцето огрява плажовете и приканво нетърпеливи тийнейджъри да се забавляват.
Насочих се към гардероба.Бях си приготвила красива бяла рокля до над коленете, без презрамки и и сандали на висок ток.Партито беше в крайбрежен ресторант, на два метра от пясъка, така че щеше да се наложи да събуя сандалите си по някое време.Въпреки, че ми беше топло, реших да пусна косата си.Не исках да се вижда татуировката ми.С пяна си направих красиви къдрици.Сложих си спирала и гланца за устни.За щастие нямах пъпки, което бе причина да не нанеса един тон фондютен на лицето си.Щом се погледнах в огледалото, за да видя крания резултат, се видях естесвена и свежа.Даже приятна руменина личеще на бузите ми.Изглеждах перфектно, точно както трябваше!
Слязох по стълбите и видях на масата в кухнятадискретна, червена кутийка с панделка. До нея имаше картичка.

„Ето го и твоя голям подарък!Честит рожден ден!
Татко”

Е, на мен лично не ми изглеждаше така, сякаш в кутийката ще има голям подарък, но важното бе, че татко се беше постарал.Отворих я и видях ключ.Ключ от кола!Нима баща ми ми беше купил кола?Моя собствена? Бързо се втурнах навън.Пред къщата имаше паркирана красива червена тойота.
-Честит рожден ден!-зад мен татко ме поздрави.Обърнах се и му се нахвърлих.
-Благодаря, благодаря!Това е най-хубавият подарък!-не можех да сваля усмивката от лицето си.
-Оо!Това все още епървият ти подарък.Почакай да видиш, какво ще ти подарят приятелите ти и тогава кажи кое ти харесва най-много.
-Няма значение, какво ще ми подарят другите.Автомобила винаги ще ги превъзхожда.Как се реши да ми го купиш?
-Ха!Че ти вече си на 16!Имаш книжка, само това ти трябваше  още и аз ти го осигурих.Само най-доброто за моето момиченце!-Благодаря татко, благодаря!
-Радвам се, че ти харесва.Хайде да влезаме да закусим.
Ядохме любимите ми палачинки.Крис дойде към девет.Подари ми красиво колие, което идеално пасваше на тоалета ми, така че си го сложих веднага.Чакахме още само Брайън, за да тръгнам към плажа.За тези три години с него станахме приятели.Естествено не му споделях толкова, колкото на Крис, но рябваше да се примиря, че е негово зъдължение да е залепен за мен.
-Ето те и теб!Здрасти!-поздравих, щом отворих вратата на дома си, точно секунда след като Брайън бе почукал.
-Честит рожден ден Анабет!
-Да, благодаря!
-Виж какво ти купих!-каза той, като извади малка кутийка от джоба си.Отвория и в нея блесна красив, диамантен пръстен.С бяла основа и инкрустрирани черни циркони във формата на преплетени сърце и триъгълник.Над тях тънка и финна мрежичка обвиваше половината от пръстена.Брайън го извади от кутийката и го надяна на пръста ми.
-Стои ти прекрасно!-усмихна се той.
-Благодаря!Много е ..красив.Ще го нося с удоволствие!-казах аз, вече отървана от унеса, в който бях изпаднала до преди малко.-Хайде да тръгваме, че ще закъснея за собствения си купон.
-Да тръгваме!-казаха почти в хор Крис и Брайън.

Хей,момче,ела!
Харесвам те,а ти?
Хей,момиче!Ха-ха!
Не,прости!
Момичето си тръгва,
с разплакани очи
и търси начин да не го боли!
И тогава остро ножче сръгва
крехкото сърце.
А влюбена душата,
остава без криле.
Момичето е сложило
край на самота.
Мъртво се положило
в ръцете на съдбата!

Моля Ви кажете си мнението и споделете ако имате критики!

 
-------
6 част
-Казвай!-заповядах аз нетърпеливо.
-Трябва да ти обясня нещо за времето в „Грейнвич”.
-Какво за него?-учудих се-Имам още три седмици!
-Ами всъщност имаш много повече!Тъй като сградата на гимназията е много стара, ще й се прави ремонт.За него обаче е необходимо време, което не се събира до началото на срока.Затова са предоставени още два месеца на подготвящите се ученици да останат в своя свят.
-Радвам се, че имам още толкова дни на разположение!Мм..В прочем ти ще останеш ли тук през тези два месеца или ще помагаш в ремонта?-полюбопитсвах аз и се надявах отговорът да съдържа първото ми предположение.
-Естествено, че ще остана тук, но не за два месеца, а за почти три години.
-Моля!?И какво ще правиш три години тук, ако не съм аз да те задържам?Да не си защитник и на някой друг?-уплаших се.Може би нямаше да го виждам цели три години.
-Спокойно!Трябва да ти обясня още нещо.Явно г-жа Берилий не ти е казала, че времето като понятие е различно в „Грейнвич” и в твоя свят.В гимназията един месец се равнява на една година тук.Когато след три месеца те потърсят, това ще са три месеца там и три години при нас.Това означава, че ще постъпиш в „Грейнвич” чак когато си на..
-Шестнайсет!-довърших аз със зяпнала уста.-Имах цели три години да се подготвя за свръхестественото си обучение.Имах три години да се сбогувам с Кристин.И три години да заобичам Брайън.-Е, хмм..явно имаш доста време да наваксаш по биология.Като те гледах вчера изглеждаше така, сякаш не знаеш за какво учим.Ще ти трябва помощ.Мога  да ти дам номера на страхотен учител..-не продължих аз подигравката си, защото  Брайън се бе приближил опасно близо до мен.-Ъм..ще тръгвам.-обърнах се с гръб към него и понечих да тръгна но..
-Хареса ли ти?Снощи?-припомни той
Завъртях се с намерението да се направя на ударена, но Брайън беше изчезнал.Тръгнах към входа на училище леко учудена.Седнах до Крис.Първият ни час беше Изобразително.Почти се водеше свободен, защото никой не слушаше учителя с внимание.
-За какво искаше да говорите Брайън?-полюбопитсва приятелката ми.
-Питаше ме дали мога да му помагам по биология.Дадох му номера на една учителка.-казах, съзнавайки, че сме говорили по тази тема само около минута и то по-скоро аз водех монолог.А после той се бе приближил до мен, толкова близо, че почти..
-Хм!Съвсем не очаквах това!-прекъсна мислите ми Крис-мислех си, че ще ти предложи и така нататък..нали се сещаш?
  Замислих се нещо.Кристин ми бе най-добра приятелка откакто се помнех.Не можех да крия важни неща за себе си от нея.Но не исках да ме сметне за луда.Как да постъпя?
-Крис?Какво мислиш за свръхестественото?
-Ха!Що за въпрос?Щом ти можеш да усещаш чувствата на хората, естествено е да има и други шашави неща!Оо!Чакай..как не се сетих бе?Не усети ли чувсвата на Брайън?Те не потвърдиха ли мнението ми, че те харесва?Как може все още да не ходите?
-Крис!Стига си се опитвала да ме сватосаш с него.Опитвам се да ти кажа нещо важно.
-Уф!Казвай миличка, ще те разбера.
  Повярвах й.Доверх й се.Пак!През целия час успях да й разкажа за „Грейнвич” и за Брайън и за всичко!
-Оо!Скъпа!-прегърна ме накрая тя.-Разбирам те.Няма повече да ти говоря за знаеш кого.И аз бих се чувствала така на твое място.Но доколкото разбрах и ти чувстваш нещо към Брайън.Не мислиш, че в бъдеще, когато се опознаете, ще можеш да му дадеш шанс?
-Да Крис!Това може да стане!Но не днес , не сега!Все още не съм сигурна в хормоните си.Все още мога да изчакам.В бъдеще може нещо да се получи.В бъдеще!-добавих аз, за да утвърдя думите си.

Любовта ми пак е несподелена, точно след като вече успях да забравя първата!Винаги ли ще бъде така?  

Хубаво е!

      Без коментар!

звезда
по..