Шапка с права козирка? Продават се вече почти навсякъде.
Потърси в "На Тъмно" там има всякакви "шарки" и надписи един вид.. Можеш да погледнеш и в New Yorker.. С:

Аз също!
Това кафявото е от изгорената коса,кутикула на косата се разтапя и остава по пресата. Аз също чистя моята с мокри кърпички.

Полезно. С:

Мога ли да я намеря в аптеките?

Здравейте.
Имам един огромен проблем със съня от няколко дни насам.
Не мога да заспя..
Искам да кажа,унасям се и после изведнъж пак се мъча да заспя и стискам очи..
Така е от миналия петък.. Спала съм толкова малко.. А съм толкова изморена..
Моля ви за съвет..

Утре вечер ще пусна следващата част.

Страхотно е ! Много ми харесва,изпипала си всичките подробности!
Наистина е учудващо приятно понякога,да си сам,но да не се чувстваш самотен. Тогава е добре. Тогава можеш да мисли,но когато чувството за самота притъпи,тогава това те смазва..
Невероятно! 

Некст,моля! С:

Не съм влюбена и все пак се чувствам подтисната..

Благодаря ви!

Глава Пета.

Седейки на пода,се бях улисала в четене на "Гръцки и Скандинавски митове и легенди",осъзнах,че дупето ми беше изтръпнало. изправих се рязко и си ударих главата в тавана,оп - покрива.
-Ауч! -машинално докоснах мястото,на което след броени минути щеше да се издигне хълм.
Заслизах надолу по стълбите,защото нямах никакво намерение,а и не можех да понеса повече митове и легенди. Погледнах през прозореца.Всичко изглеждаше наред.
Реших,че би било добре да полегна малко,да подремна. За днес ми се събраха доста странни случки,мисля,че имам нужда от почивка.
Качих се на вторият етаж на къщата,където се намираше спалнята ми,стаята на мама,банята и килера.
Отворих вратата на спалнята си,оправих леглото,съблякох се набързо и легнах. Заспах на мига,но сънувах наистина странен сън.

Аз и майка ми седяхме на един хълм. В далечината не се виждаше нищо,само мъгла. Сякаш бяхме на безлюден остров и от всякъде ни обграждаше мъгла. Тя изглеждаше точно както я помня. Късата и тъмно кестенява коса бе на букли и отново се усмихваше.
-Радвам се да те видя скъпа! -каза тя. Стъписах се ужасно много! Но как..?
-Мамо!? -ококорих се. - Това наистина ли си ти? -попитах отново. Тя кимна,но усмивката и помръкна.
-Скъпа,нямам много време. В къщата съм оставил няколко писма за теб. Съдейки по това,че те срещам тук,значи си намерила първото. -каза тя сериозно.
-Мамо,къде си? Истинска ли си? -попитах маниакално.
-Катрийн! Чуй ме! -тя повиши глас. -Аз не съм мъртва! -каза тя. Шумът от бумтенето на сърцето ми заглушаваше думите и,едва чувах. -Затворена съм тук,защото пуснах чудовището в градината. Не го пускай за нищо на света,ако успееш да се простиш с него  го унищожиш,мисля,че има начин да изляза от тук. -тя посочи наоколо. Не можех да повярвам. Въпреки бумтенето разбрах всичко.. -Ще дойда пак скъпа. И не забравяй какво ти казах. Обичам те! -образът и тръпна и всичко потъна в удобен кадифен мрак.
-Не,мамо,чакай.... -чух се да викам след това,но всичко заглъхна.

Събудих се цялата в пот. Откачах ли? Тоест,мъртвата ми майка идва в съня ми и казва,че не е мъртва..Това нормално ли е?
Нямах и капчица представа,но имах друго. Намерени да разбера.

ПРЕКРАСНО!
Именно от такива хора имаме спешна нужда в България в момента.
Браво!