Благодаря <3

Здравейте. Забелязах на 3-4 профила от приятелите ми, че са скрили листа с "приятели", т.е. не се вижда от другите. Как може да стане това? ..
Също така и как да направя списъците да се виждат / онези с определени хора, които сами си правим / ? ..
Благодаря предварително. 

http://www.prikachi.com/images/824/3242824N.jpg
http://www.prikachi.com/images/808/3242808i.jpg <333 тея са супер .. ;] 

~ 3 месеца по - късно ~
Отворих очи и протегнах ръцете си .. Прозях се и се усмихнах, след като погледнах на леглото до мен. Той също отвори красивите си сини очи.
- Добро утро, слънчице !! - каза той и се усмихна. Светлината проникваше през големите и широки щори и се чувствах добре, за първи път от толкова време насам.
- Добро утро. - отговорих аз и се сгуших в него, затворих очи. Чувствах, че мога да направя всичко, абсолютно всичко. Чувствах се прекрасно! За първи път от онзи ден в болницата, онзи ден в който срещнах моята любов - Йордан. Вече все едно бях забравила за Юджи, рядко си спомнях за него, но всеки път плакох, сълзите ми се стичаха по лицето като пороен дъжд. Очите ми се подуваха и почервеняваха. От тази болка. Но с времето тя намаляваше, заедно със спомените ..
- Слънце, за какво си мислиш?  - попита ме той и ме пусна..
- За това, че утре имаш рожден ден. Не помниш ли? - отговорих аз със същата усмивка, без да я свалям ..
- Ох, господи! - и сложи ръце върху главата си.. Стана от леглото, даже не се  и облече, и слезе долу.
- Какъв безсрамник ! .. - казах си съркастично и облякох една небесно синя рокля на бели цветчета. Точно за сеозна, беше пролет.. всъщност, вече идваше лятото.
- Скъпа, закуската е готова. - чу се след около 10 минути, докато се приготвях.
- Идвам! - провикнах се и пооправих леко роклята и излязох от стаята. Докато вървях по коридора ми хрумна, ако Юджи беше жив, само ако беше тук .. но за щастие не заплакох. Отидох във всекидневната и седнах на масата.
- Надявам се е вкусно? - казах аз и направих гадна усмивка.
- Не се съмнявай в мен ! .. - каза горделиво той, сякъш беше най-добрият готвач, е за мен беше един от най-добрите.
- Вкусно е. - похвалих го докато отхапвах от втората палачинка.
Чу се почукване на вратата.
- Скъпи, виж кой е, става ли?
- Разбира се. - каза той и отиде до вратата. Отвори я и остана вцепенен, не помръдна.
- Кой е? ..

Само не разбрах къде му куца качеството !? ..

Ето и 2-ра част.

- Юджи!! – събудих се аз със тези думи на уста. Огледах се, аз бях в светла стая, пред мен се появи жена с хапче и чаша вода.
- Изпий го момиче. – каза ми тя като ми подаде чашата и хапчето.
- Не! Къде е Юджи?! - попитах разтревожено аз, а по лицето ми вече беше мокро от сълзите.
- Съжелявам, не мога да ви дам информация. - отговори тя и ме гледаше със съжаление. Секунда след това се появиха двама униформени и един човек в смокинг.
- Може ли да ни оставите насаме? - попита високият строен мъж, косата му беше тъмна, а очите му кафяви. Имаше строг вид и глас който не ме успокояваше особено. Сестрата излезе от стаята със думите:
- Разбира се, но само 15 минути. Трябва да си почива.
- Добре, добре. - каза мъжът, а двамата униформени застанаха до вратата.
- Какво става тук?
- Колата е крадена, а и вие нямате книжка малка г-це, а и сте малолетна. - каза сопнато той, а аз склоних глава виновно. Наистина бях непълнолетна, едва на 15, а той на 18.
- Не намерихте ли тялото на Юджи? - попитах аз и очите ми отново се напълниха със сълзи..
- Не, съжелявам. Не, не открихме друго тяло.
- Не е възможно! .. Моля Ви, нека потърсите още, не може да го няма. Няма начин!! - крещях аз, а сестрата влезе:
- Моля ви, напуснете стаята незабавно! - скара им се тя, а след малко те вече бяха напуснали сградата..
Обърнах се на другата страна, тогава от зачервените ми сини очи потекоха сълзи. Тъй като сестрата ми бе била приспивателно след няколко минути бях заспала…
Чуваха се гласове, отворих леко очите си просто силите ми бяха на минимум не мога да опиша как се чувствах, като парцал.
Но виждах замъглено, а след малко се чуха писъци.. Опитах се да стана, но уви - не можех. Изправих леко главата си и видях, че нямаше врата, а на стената на коридора беше покрита с кръв. Не знам от къде събрах сили, но станах. По стените на стаята ми имаше някакви странни знаци, не знам. Излязох на коридора и пред мен се разкри ужасна гледка. Навсякъде имаше кръв и мъртви тела. Усетих болка на лявата си ръка, хванах я с другата си и беше издълбана буквата "Ю".. Тогава се появи една мисъл в главата, някой ме избута и се върнах в стаята.

Хайде още малко позитивни мнения и пускаме 2-ра част. Че вече и втори сезон му измислихме..  Иначе, радвам се, че ви харесва.. !  Това значи много за нас.

3,8,12 и 13 ми харесаха..

http://prikachi.com/images/444/3158444Y.jpg - тези ми късат нервите докато ги развържа. 

Иначе повечето ми харесват. Имаше едно жълто цвете /2 снимки/, едната снимка беше хубава, но на другата макрото куцаше от всякъде.

Вдъхнових се от филма, ще му направя нещо като продължение или smth. Краят и случките ще са различни. Историята ще е години след случилото се във филма. Това е със други герои, само момичето призрак си е същото - Анджела. Надявам се да ви хареса, ще има още части ако искате.

- 1,2,3,4,5,6,7, освободете отхвърления от Рая. 8,9,10, бягай и се скрий или се присъедини към страната на дявола. 11 наближава, часовникът ще върне забравените души, заличените от времето. Наближава полунощ убийте призрака или разберете съдбата си. - крещяхме всички, събрани в кръг и хванати за ръце. Отново играехме играта, както всяка вечер. Бяхме осем приятели. Около нас беше пълно с мъртъвци, бяхме на гробищата.
- Чакайте, кой е призрака? - попита Майкъл. Той имаше тъмна къса коса, зелени очи и стегнато тяло. Беше забавен, но не и суеверен. Всички се спогледаха, но никой не се застъпи ..
- Аз. - отговори кратко Александър. Той ми беше брат, и двамата си приличахме много по външен вид. Със снежно руса коса, сиви очи и не особено високи. Всички започнахме да бягаме. След около 10 секунди Алекс започна да ни търси, от време на време чувах викове. Да, това вече бяха призраците. Чух три вика, ясно беше, че останахме само петима, а това не беше на добре. Седях и треперех, усещах стъпки от близо и започнах да се въртя около гроба и така не ме хванаха. След малко чух да вика и Зак. Усетих някой да върви от лявата ми страна, имаше момиче. Със кестенява, до раменете, коса и тъмни очи. Тези очи ме гледаха дълго, а аз се притиснах към гроба. След малко Зак се появи зад момичето, а тя изпищя.
- Коя си ти? - попита той като в гласът му се усещаше учудване.
- Помислих си, че може да играя и аз. - каза плахо тя. - Казвам се Анджела. - след като чух името й в мен нахлуха странни чувства и спомени. Тя и Зак тръгнаха да търсят останалите. След малко тръгнах да бягам и да си търся друго място. Отдалечих се доста, а до мен се появи момичето.
- Не ме ли помниш ? .. - попита тя, усетих трептене в гласът й, нещо я притесняваше.
- Моля? .. - казах тихо.
- Едва ли ще ме забравиш сега. - изкрещя тя и падна назад, в една голяма дупка. Аз започнах да крещя, а всички един по един дойдоха..
- Ти спечели. Само ти остана жива. - каза Алекс и се усмихна.
- Какво има? - попита Зак, по лицето ми се виждаше уплаха.
- Тя падна долу ! - виках притеснено. Майкъл дойде и ме хвана, прегърна ме силно и попита спокойно какво се е случило.
- Аз.. аз тръгнах да бягам, защото мислех, че още играта не е свършила, но тя .. тя се появи до мен и започна да ми говори странни неща. Попита ме дали я помня, но аз отрекох. Застана на ръба и ми каза "Едва ли ще ме забравиш сега" .. и тя просто падна.
След малко дойде полицията и започнаха да търсят тялото, но нищо не намериха. Всички се прибрахме във къщата на Ели. Ели и Зак бяха заедно и отидоха в стаята й за да се натискат. Баща й беше заминал за столицата, а майка й беше починала. Така, че къщата беше на наше разположение. Чад седеше до Алекс на леглото. Бяха седнали и пиеха бира. Аз гледах през прозореца, те едва ли ми вярваха.
- Кейт, стига. Вярваме ти. - каза Мери и ме хвана за ръката. Тя ми беше най-добрата приятелка. Имаше дълга руса коса и сини очи.
- Добре. - казах аз и седна на леглото до Алекс, а зад мен се появи Майк и ме прегърна. - Къде са Британи и Габи? ..
- Долу. В басейна. - каза Алекс, като се беше загледал напред. След малко се появи Зак.
- Какво правите? .. - попита той и направи тъпа усмивка..
- Къде е Ели? - попитах аз и се огледах. Всички ме гледаха странно ..
- Хм.. Коя е Ели? - попита Алекс, изглеждах като луда.
- Защо ме гледате така ? Ели! Зак, преди малко беше с нея! .. - извиках аз, но те не ми вярваха..

Бива. Но адски много ми бъркат в очите многото въпросителни и удивителни знаци. Дразнещо е. Може да използваш само по - един. Поне като ще пишеш на диалект слагай ' т.е. Видях, че има "кво". Като те мързи да напишеш Какво, поне напиши К'во. Много по-приятно е да се чете така, доказва неграмотност. Имаш муза, но си оправи правописа, че като се сетя си по - голяма от мен и .. ;д

Това Алекс ме хвърли през рамо. /дано разбрахте какво имам предвид/. Е, два часа го четох, но така и не схванах. Опитвай се да описваш по - добре действията или ако не можеш го замени с друго.

А да, и свиквай да не пишеш " ;д "