Някой може ли да ми предложи как да си направя и с какво леки къдрици на косата и по възможност много да не ми се скъси, защото тя ми е малко под раменете и ще стой грозно 

Някакви идей за плитки за коса малко под раменете, но по възможност бритона да си ми стоя ( настрани е )   

Имам ОГРОМЕН косопад. Ако взема малко по-голям кичур половината коса ми и остава в ръцете. Повече от 10 косъма. И така от 2 седмици. Вече направо имам чувството, че половината ми коса я няма    :х Какво да правя?
ПП: От 2 седмици ползвам един шампоан против косопад, но явно не ми помага.

Здравейте! Искам да ви попитам най-задавания въпрос ;д как да разбера дали той ме харесва/обича ? ;д Той ми е казвал, че ме обича, но не му вярвам много много, защото това " Обичам те" стана като здрасти в днешно време и хората си го казват без да го чувстват. Понякога имам чувството, че не му пука за мен, но ако някой ми пречи, той е готов да му се оперчи ;д Предпочи да се виждаме на живо отколкото да си пишем.. Когато сме заедно наживо ме гледа за кратко време в очите. Почти не ме гледа дори, което ме плаши ;д Той ме лъже, но ме прави щастлива.  Според вас какви са чувствата му?

искам да я прочета... не съм е чела досега 

Това за самоубийството го разбрах отдавна и вече е последната ми мисъл. Аз просто казах, какво преди ми е идвало да направя. Това няма край, така съм вече 2 години.

Говорила съм с майка. То е неизбежно просто. Ако зависеше от мен или от нея нямаше да се караме изобщо. За най-малкото и почваме, тя просто има гаден характер и не издържам да ми натяква примерно 1 нещо по 1000 пъти. Аз уча, уча много, уча през повечето ми свободно време( не че имам кой знае колко ) И аз бях на твоето мнение за любовта и един ден просто спрях да чувствам ;д ей така.. беше ужасно. Сега просто искам някой, който да ме обича, да ме прави щастлива и да ме накара да забравя всичко и всички. Искам само това. Искам да съм щастлива, но не за 1 седмица или 2, а за много повече. Не мога да намеря истински приятели, защото са ме предавали прекалено много хора и колкото и да искам не мога да се доверя на никого. Аз живеех точно с мисълта, че " всичко се връща " и че ще дойде времето, когато ще бъда истински щастлива и ще получа заслуженото ми, но вече не вярвам. Това са глупости, а аз съм най-найвното момиченце на света. Преди бях от хората, който знаеха, че надеждата умира последна, сега съм от тези, който знаят, че тя все пак умира.

Здравейте. Искам съвет и да го кажа някъде, който иска да го прочете.. ще съм му благодарна  Значи живота ми е пълен АД от ВСЯКЪДЕ! И аз НЕ съм поредното момиченце, което иска да се направи на интересна. Не е така. Разочарована съм от всичко. Във Семейството ми имаме много проблеми. Нямаме много пари, а те са ни нужни понеже аз пътувам в друг град и ми трябват пари, а имам и сестра. Татко работи много на няколко места, винаги е изморен и нещастен, а това ме УБИВА просто. Като го гледам как се измъчва за 1 парче хляб :х С майка се караме много често, но хубавото е, че винаги се сдобряваме. Имаме още много лични проблеми с братовчедите ми и баба ;д Мама има някакво заболяване, което не могат да разберат какво е от дооооста време. Като ги гледам направо УМИРАМ. Нямам и никакви приятели. Имам де, но са двуличници всичките! Имам, колкото да не съм сама. Няма човек на който да се доверя и да му разкажа всичко. Постоянно съм в депресия. От доста време съм забелязала ( не си въобразявам ), че 2 дена някое момче ме прави щастлива и след това ме зарязва и ме боли. След това за тези 2 дена трябва да си платя 2 месеца нещастие. Освен преди 2 дни, не помня кога преди съм била щастлива. Всяка вечер плача и се моля на Господ всичко да се оправи. Направо.. ужас. Не издържам просто. За любов изобщо не ми се говори. Толкова болка съм преживяла, толкова нещо... Няколко пътя до сега съм била на ръба.. на ръба на пропаста.. Падала съм много пъти. Естествено не в буквалния смисъл ;д Дори по едно време бях започнала сериозно да мисля за самоубийство. И беше много сериозно, почнах всичко да приготвям. И не, не ме спряха приятелите, нямаше на кого да кажа за това. Спряха ме отговори на теми във форуми като този ;д Ужасно съм самотна и нещастна. Просто не е истина. В депресия съм почти винаги, отпаднала, безжизнена и така ме възприемат хората от класа ми. Зареди това ме мислят за смотана и не ми обръщат внимание изобщо. + това имам много кожни проблеми и се възприемам за грозна ..;д Ако бях красива съм сигорна, че нямаше сега да съм толкова отчаяна и нещастна. Супер рядко съм добре. В училище имам проблеми и уча в Гимназия в която страшно много държат, аз уча и уча и нямам никакво време за себе си и не мога да се наспя като хората и накрая кво ?! Лишавам се от много неща за 3-ки ?! Мен въобще не ме е*е за оценките! Просто всичко го правя, зареди мама и тате. Те заслужават поне това. Да виждат как "успявам" и да знаят, че не си дават парите на вятъра. Прекалено съм добра. Помагам на всички с всичко, те след 1/2 дена забравят това и започват да се държат гадно с мен като всички останали. Слаба съм, ужасно слаба. Едвам се сдържам да не се разплача. В семейството ми проблеми след проблеми.. всеки на мен ми се уплаква, но НИКОЙ НИКОГА не пита какво ми има на мен. Разочарована съм от всичко, писна ми от всичко! Така съм вече в продължение на 2 години. Ако случайно нещо хубаво стане и някой ме направи щастлива и ме накара да забравя всичко , то ще стане за ден-два и след това отново в тежката реалност, в която трябва да се справям с всички и всичко. А забога аз съм едва на 14г. Просто не знам какво да правя :Х Не искам никакви лоши мнения, ако може. Писна ми. Искам някакъв съвет, ако има изобщо какъв да се сложи в моята ситуация. Ужасно е. Всичко ми се стоварва на главата. Съжелявам, ако темата не е за тук. Бих говорила много за любовните ми мъки, но ме боли само като се сетя и ще се разрева ;д Само като се сетя и ми идва да се самоубия. Убиваща болка. Всичко ми е вповече. Единственото е което вярвам е съдбата. Искам и аз да съм щастлива с някой, който ме обича такава каквато съм. Някой, който да прави всичко за мен, някой, който да ме разбира и помага, някое хубаво момче ;д След като ме нараниха жестоко, спрях да чувствам. сериозно, нищо не чувствах. Никаква любов към никого. Даже се плашех от себе си. Но сега съм си харесала едно момче и искам той да е всичко това, което търся и да ми помогне да излезна от всичко това. Искам с него да се чувствам щастлива и да забравя всичко, което ми е на главата. Все пак съм на 14г. и това всичко ми е мноооого и БОЛИ. Опитвала съм се да се оправя и настроението и живота, но нищо не става. Изобщо не преовеличавам, ако някой ще си го помисли. Точно така е , даже по-зле.Всеки ден се чудя как може да има "гадни кучки", който да имат всичко за което аз мога само да мечтая, а дори да не го осъзнават и да го нямат за нищо. Всеки ден се чудя какво толкова съм направила, че заслужавам всичко това?! Защо все на добрите лошо се случва? Да, знам такъв е живота, но това е прекалено.

Някой може ли да ми качи снимки на коса направена с пияна.

Аз пък търся филм подобен на Like crazy или някой друг силен филм.