Регистриран на: 13 Фев 2009 - БАН!

Нещо не ме грабна ...

(sun)несu-

Хах ... ;д радвам се че ви харесва! Когато имам време ще постна още

да но поукрасено 

Във морската градина на Варна бях седнала съвсем сама на една пейка до McDonalds. Пийнах една глътка от coca - cola си и отново погледах към облаците неподвижно след великата разходка из магазините със приятелките ми на който бях  казала чао преди няколко минути . Около 15:20  бях облечена със бледо сини дънки,светло лилава тениска на която пишеше NO LOVE средно голям шрифт в черно.Лилавите ми кецове + бледо синята диадема на главата ми очертаваха точната комбинация.О да не забравя и лилавата ми чанта на adidas  която много обичам на рамото ми.Кестенявата ми права и лъскава коса беше пусната, черният молив подчертаваше зелените ми очи и малко спирала така изглеждаш точно в този момент. Потънала в мисли погледът ми бе се отклонил към един скейтър който минаваше покрай мен.Кестенява къса коса,тъмно сини очи,слаб със огромен чар  в едната си рака държеше скейтборда си. Лол помислих си та той беше перфектен стилът му леко небрежен хм трябваше да се запозная с него.
-Хей почакай. - Извиках аз, а той вече беше стигнал до пешеходната пътека на 10 крачки от мен.
- Аз ли ? Обърна се рязко със въпросителен поглед .
-Ами а да .. Затичах се към него и точно 3 крачки ме деляха докато  една малоумна жена със къдраво черна коса изкривен нос,очи със цвят като кестен се блъсна в мен и разля колата която  държах в ръце от цяла вечност по лилавата ми блуза .
- Какво направи? Оффф.. Погледнах я злобно, отворих чантата си ,изкарах една кърпичка,затворих чантата и започнах да търкам мега,хипер огромното петно до буквата L  на тениската  ми.Тя изобщо не благоволи да отговори на съвсем лесният ми въпрос и  продължи с  огромни крачи на там където бе се запътила.
- Да ти помогна ?Сладкото момче дойде до моя милост.
– Мерси, но не ми трябва помощ. Отвърнах рязко без да погледна кой предложи помощта си .
- Добре, аа само едно последно въпросче познаваме ли се ? защото  ми каза да почакам? Надигнах погледа си и видях кой ми говореше.
-Аа..а а съжалявам не знаех че ти такова ми предложи помощ.Ами а аз тоест.. Запецнах се и за секунди погледите ни се привлякоха.потопих се в тъмно сините му очи и загубих ума и дума.
- Ами няма нищо. Отвърна той и погледна към съсипаната ми блуза и каза - Та така е още по яка има допълнителен фешън ефект . Засмя се . - Не съм се замислила но си прав . Започнах да се смея с него - Ама такова приятно ми е аз съм Мими подадох рака а погледът ми беше към земята. - Аз съм Антонио приятно ми е . Здрависахме се .-Искаш ли да се разходим по плажната ивица? Попита ме той. - Великолепна идея ! Изкарах от чантата си телефона и видях че е 15:40 . - Но съжалявам наказана съм  заради една простотия трябва да съм в вкъщи до 20 минути ако тръгна сега ще съм навреме в нас . Погледнах жално . - Имам идея ще те изпратя става ли ? Пусна скейта на земята и се качи на него.-Супер. Усмихнах се. Колко любезен, май не съм му антипатична. Тръгнахме към нас-Значи се казваш Антонио! Естествено че се казва така ох че съм проста какво изтърсих. - А ти се казваш Мими нали ? Засмя се. - Да така ми е това а името. Притесних се . - Аз съм на 16 и не съм от Варна тоест само събота и неделя съм  тук при баща ми.Иначе съм във Аспарухово ей там посочи моста когато стигнахме почти до нас. -Значи родителите ти са разведени. Ето научих нещо за теб! Усмихнах се и продължих: Моите не са, но не мога да ги търпя.Аз съм на 15 и съм си от тук. Лека усмивка се появи на лицето ми .  Мракът се спусна все пак беше 27 ноември- Супер. След тази дума той взе скейт борда си в ръката която не беше от моята страна след което се доближи до мен. Ръцете ни бяха на милиметри една от друга.Той не мислеше да ме хване първи все пак не се познаваме но аз реших да действам до сега никога не съм  действала нека да пробвам все пак винаги има първи път. Хванах го за ръката той не се дръпна в този момент двамата се усмихнахме и обърнахме глави на различни страни . - Та живея ето тук .Казах със тънък глас и усмивката ми се махна от лицето. - Еми нищо . И утре е ден . Неделя  се пада утрешният ден така че можем да се видим нали ? попита ме той. - О да! Отговорих веднага. -Дай ми номера си ако искаш за да можем да се свържем така де..погледа на страни. -Разбира се . 089****** .Изкара телефона си и го записа. -Ами тогава ще се видим може би утре погледна ме в очите а на лицето му се изписа лека усмивка. -Да. Приближи се до мен аз не се отдръпнах а той ме целуна по бузата. -Хайде чао . Пусна скейта си на земята,качи се на него и тръгна.

Писателката ми тя бее         Браво !!!

НЕВЕРОЯТНО    Нес  (f)

дава ми грешка нз... мерси все пак
[слад0ледчi] последната най ми допадна ( ::

http://kaprizen.com/?img=1230913 подобна на тази

Боже... пълни глупости