#1 2010-12-02 17:44:21
Re: Разказът на Мая Слит.
Не е нищо особено , но реших да го споделя с вас.
Студът преминаваше през цялото ми тяло, усещах го как проникваше в мен, като че ли някой хвърляше ножове. Лутах се в страховитата гора без път и без посока, не знаех от къде да мина и на къде да вървя. Ставаше все по – студено. Дъхът ми излизаше на бяла пара. Имах странното чувство, че някой ме следи. Забързах крачка, изведнъж се озовах на една скала. Чух силен писък и пристъпих на зад, но паднах. Хванах се за ръба, но се изпуснах и продължих да падам на долу. Затворих очите си и когато ги отворих вече бях в стаята си.
Когато се изправих от леглото, алармата ми звънна. Погледнах към прозореца, който беше непосредствено до леглото ми и беше отворен. Навън времето бе мъгливо и валеше пороен дъжд.
- Мая, стана ли вече? Автобусът пристига след малко. Побързай ако искаш да го хванеш. – каза майка ми, когато влезе в стаята ми.
- Да.. само да се облека. – усмихнах се аз и се запътих към банята.
Когато излязох от банята, майка ми вече бе излязла от стаята и се провикна от първия етаж:
- Мая искаш ли нещо за закуска?
- Не, няма нужда – и казах аз, когато вече бях на стълбите. – А и без това автобусът вече пристигна и трябва да тръгвам.
- Ами добре – каза мама и ме прегърна. – Пази се.
- Добре мамо, обичам те – казах аз и тръгнах към автобуса.
Да ви поясня, казвам се Мая. Мая Слит. Живея в Бристол, само с майка ми и по – малката ми сестра. Майка ми и баща ми са разведени от 2 години. Винаги съм знаела, че е заради мен, но не искам да повдигам въпроса пред майка ми, защото и е доста трудно да се грижи за мен и сестра ми и в същото време да работи.
Излязох навън и ми стана много студено, това ми напомни за странният сън, който сънувах и се качих в автобуса. Седнах на една от по – задните седалки и се загледах в сградите навън и в дъждът, който продължаваше да се стича по прозорците.
След половин час вече бях в училище.
- Мая, здрасти, как си? – извика Тим след мен в коридора.
Аз и Тим сме най – добри приятели още от детската градина. Той е средно висок с руса коса и искрящи сини очи.
- О, Тим. Може да се каже, че съм добре, ти как си? – попитах аз, като го прегърнах и се усмихнах.
- Ами аз съм добре. Направи ли проектът, който имахме за днес? Онова чудо за опазването на околната среда. – попита Тим и се засмя.
- Ъ да направих го, хайде да побързаме, че имаме тест по Химия, ако не си забравил глупчо.
- Добре, хайде, че не искам да вбесяваме г-н Харпър. – усмихна се Тим и ми отвори вратата на кабинета – След вас мадам.
Аз се засмях и влязох в стаята. Звънеца удари и г-н Харпър влезе. Раздаде ни листовете и каза, че имаме 45 минути.
Към средата на часа, бях привършила с по – голямата част на задачите и леко се отпуснах над листа. Господин Харпър мина покрай мен и ми дръпна листа.
- Мисля, че си готова – каза той и се усмихна мазно.
- Но, аз не.. просто си почивах – започнах да обяснявам аз. – Имам да реша още задачи.
- Не ме интересува г-це Слит. Моля напуснете моя час.
- Не, няма. Имам право да си допиша задачите – не усетих, кога гласът ми се е повишил и си поех дълбоко дъх.
- Имате право след училище да се явите в директорския кабинет – каза г-н Харпър и ме погледна през рамката на очилата си.
Изгубих нерви, станах от чина и се блъснах в учителя и се отправих към вратата, като на излизане я треснах силно.
Защо за бога не ме остави да си реша задачите. После ми вика, че съм имала слаби оценки.
Вървях бясна към тоалетните, когато се сблъсках в някого.
- Хей, внимавай къде вървиш - развиках се и тръгнах да се изправям, когато чух момчето да ми отвръща:
- По - точно, ти се блъсна в мен.. но няма нищо- каза той и ми подаде ръка.
Момчето бе високо с кестенява коса и пъстри очи. Не го бях виждала преди.
- Тук ли учиш - успях да кажа, след като го гледах в продължение на няколко минути.
- Вече да. Нов ученик съм, казвам се Ник Лоутър - усмихна се и ми подаде ръка да се здрависаме.
- Аз съм Мая Слит - усмихнах се и му подадох ръката си.
- Мая, трябва да влизам в час, по - късно ще поговорим - каза Ник и се отправи към един от кабинетите.
[img]https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/942069_497765786943234_23506927_n.jpg[/img]
Offline
#2 2010-12-02 17:45:21
- smilexgirl
- Member
- From: Saint Denis, Centre, France
- Registered: 2010-10-19
- Posts: 692
Re: Разказът на Мая Слит.
НЕВЕРОЯТНО Нес (f)
Най-щастливите хора, имат всъщност най-тъжните истории ....
Offline
#3 2010-12-02 17:52:33
- moni4ka_21
- Member
- From: Nostalgia
- Registered: 2008-12-30
- Posts: 925
Re: Разказът на Мая Слит.
Искам ощеее
пишеш направо уникално ..
Draco Dormiens Nunquam Titillandus.
Offline
#4 2010-12-02 17:52:35
- karz
- - Three Days Grace 4ever. <3 -
- From: София.
- Registered: 2009-04-05
- Posts: 6,055
Re: Разказът на Мая Слит.
Хареса ми. < 33
Ще имали втора част?!?!
Offline
#5 2010-12-02 18:08:56
- xnesquikx
- Member
- From: Bikini Bottom*
- Registered: 2010-09-19
- Posts: 1,062
Re: Разказът на Мая Слит.
Ти си ми любимата писателка в сайта.
Страхотно е. Втора част ?
[img]http://prikachi.com/images/602/3629602g.png[/img]
its not about how others look at me, its about how i look at myself ;] -beastly
Offline
#6 2010-12-02 18:13:16
Offline
#7 2010-12-02 18:18:21
- denz
- Member
- Registered: 2010-05-07
- Posts: 252
Re: Разказът на Мая Слит.
Ти си ми любимата писателка в сайта.
Страхотно е. Втора част ?
(y) определено
Offline
#8 2010-12-02 18:24:34
- zvezdi4kata_
- Member
- Registered: 2009-11-30
- Posts: 9,799
Re: Разказът на Мая Слит.
суперр яко
Offline
#9 2010-12-02 18:31:19
- ivsity
- x. Vampire Girl x.
- Registered: 2009-04-27
- Posts: 2,028
Re: Разказът на Мая Слит.
хубаво
Offline
#10 2010-12-02 18:31:39
- ™ПрАсКоФкЪ™
- ™®•†•?ДøСтЪп ЗåБрАнЕн?•†•®™
- From: Там , където теб те няма !
- Registered: 2009-09-08
- Posts: 3,630
Offline
#11 2010-12-02 18:44:44
- the_cool_girl_97
- Member
- From: Middle Earth
- Registered: 2010-07-02
- Posts: 1,600
- Website
Re: Разказът на Мая Слит.
Оооо това е повече отт страхотнооо
[img]http://24.media.tumblr.com/029ba717573a7d8e9139644f40b50792/tumblr_mqwmeyLjNT1rx5m4to1_500.gif[/img]
Offline
#12 2010-12-02 18:51:45
- isux
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-09-05
- Posts: 854
Re: Разказът на Мая Слит.
Супер си изуми ме с този ти скрит талант
Offline
#13 2010-12-02 18:53:41
- girlcheto
- Member
- From: New Yorkk ;pp
- Registered: 2009-01-10
- Posts: 1,999
Re: Разказът на Мая Слит.
И на мен ми хареса много
Offline
#14 2010-12-02 19:20:20
- LaPe7yYy
- Suнshине..
- From: LA.. <33
- Registered: 2009-03-07
- Posts: 4,314
Re: Разказът на Мая Слит.
Много ми хареса..
Damon & Elena ♥
[img]http://prikachi.com/images/737/2554737b.gif[/img]
Don't let go, don't run away love,
I still got feelings you are my passion.
Don't let go, don't run away love
you are the one for me..
Offline
#15 2010-12-02 19:42:50
Re: Разказът на Мая Слит.
Продължение:
След тази среща с новият ученик останах без думи. Нещо в очите му ме плени. Бяха толкова искрящи и красиви, че през остатъкът от часа, това бе единственото нещо, което ми се мяркаше в главата.
Звънецът удари и учениците започнаха да излизат от кабинетите, всеки се отправи към шкафчето си да се приготви за следващия час. Изчаках Тим пред кабината по Химия.
- Хей Мая, какво стана в час? Г-н Харпър цял час бе като домат и се бе ядосал толкова много, че се чувствах като в страшен филм. – той ме погледна и се засмя леко.
- Нищо – казах аз и направих лек опит за усмивка. – Не ми се говори за това, а и след училище трябва да оставам.
Тим се усмихна леко и тръгна към шкафчето си.
Следващите два часа се отдадох на слушане на музика и мислите ми отново бяха за Ник Лоутър. От къде ли беше той? Защо е решил да дойде в нашето училище в средата на срока. Неусетно кога бях заспала.
Отново същият кошмар. Лутам се в гората и не знам на къде да поема, имам чувството, че някой ме следи, не мога да се обърна, но не мога и да намеря вярната пътека. И отново на скалата и пак падам. Събудих се и сърцето ми подскачаше. Имаше още 5 минути до края на часа, а аз не мога да повярвам, че съм проспала целия час и никой не е забелязал.
- Мая, искам после да поговоря с теб – каза г-жа Шарлот, учителката ми по литература.
- Да разбира се – казах аз и се усмихнах небрежно.
Часът свърши и всички излязоха навън. Аз останах в кабинета и г-жа Шарлот се приближи към мен.
- Виж Мая, ти си една от най – добрите ми ученички, но напоследък си се отпуснала много и това не е в твой стил – каза госпожата, като ме хвана за ръката.
- Не, нищо подобно, просто напоследък ми е доста трудно с всички тези тестове, но обещавам, че ще се стегна – казах аз, като се усмихнах.
- Да се надяваме, че ще е така.
Излязох от кабинета и тръгнах към закусвалнята. Там вече ме чакаше Тим и ми бе взел закуска. Отправихме се към една маса до прозореца и седнахме.
- Мая, какво става с теб – попита загрижено Тим, като ме гледаше със състрадание.
- Нищо, какво да става? – попитах аз, с нотка на раздразнение в гласа си.
- Напоследък си загубена в мислите си. Нямаш време за мен. Не излизаме никъде.. виж, знам че ти е трудно след развода на вашите, но спри да се самообвиняваш, не си ти виновна. – каза той, като хвана ръката ми.
- Да, май си прав. Съжалявам Тим, няма да се повтори – му отвърнах и се усмихнах.
След обядът тръгнах към библиотеката да взема една книга. Точно на вратата отново се блъснах в някой. Когато погледнах нагоре видях не който и да е, а именно Ник Лоутър.
- Трябва да спрем да се срещаме така – каза Ник и се засмя.
- Да, може би си прав. Между другото, ти кой клас си? – не се сдържах да го попитам и се изчервих като домат.
- 11 клас съм. Ти си 10-ти нали така? – усмихна ми се нежно.
- Ъ да, от къде разбра? - засмях се и се изчервих още повече.
- На читателската ти карта го пише – след което усмивката му стана още по – голяма.
- О, да вярно, ами аз трябва да побързам, защото след малко имам Биология и имам да представям важен проект.
- Разбирам, в такъв случай и аз ще тръгвам. Беше ми приятно да се блъснем пак Мая – каза той и се засмя, очите му светнаха като две огромни слънца.
- Чао – успях да извикам след него в коридора.
[img]https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/942069_497765786943234_23506927_n.jpg[/img]
Offline
#16 2010-12-02 20:05:44
- smilexgirl
- Member
- From: Saint Denis, Centre, France
- Registered: 2010-10-19
- Posts: 692
Re: Разказът на Мая Слит.
Писателката ми тя бее Браво !!!
Най-щастливите хора, имат всъщност най-тъжните истории ....
Offline
#17 2010-12-02 20:21:33
- sladkobaby
- Member
- From: Някъде далеч в небесата ...
- Registered: 2009-01-25
- Posts: 9,740
Re: Разказът на Мая Слит.
Хубави са :p
Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите.
Offline
#18 2010-12-03 13:54:54
- sw3et_13
- Member
- Registered: 2010-06-24
- Posts: 9
Re: Разказът на Мая Слит.
Страхотно е!!! Ще чакам продължението. Определено имаш талант. Кой знае като измислиш още може би 10 глави/части и си готова с книгата, която определено ще си купя
Offline
#19 2010-12-03 19:16:01
- girlcheto
- Member
- From: New Yorkk ;pp
- Registered: 2009-01-10
- Posts: 1,999
Re: Разказът на Мая Слит.
Много пленяващи разказчета пишете в сайта Направо ви завиждам Айде успех със писането ии ще очаквам с нетърпение следващата част
Offline
#20 2010-12-03 19:30:35
- little_baby
- i am lost in time.
- From: Upper East Side, Manhattan
- Registered: 2009-08-05
- Posts: 11,633
Re: Разказът на Мая Слит.
Прекрасно е, сигурно ще има продължение ?
Offline
#21 2010-12-03 21:35:05
- ivet955
- Marshall`s girl
- From: Rome
- Registered: 2010-02-06
- Posts: 4,731
Re: Разказът на Мая Слит.
Супер интересни са и двете части. Чакам с нетърпение следващата част.
[img]http://prikachi.com/images/239/4746239c.jpg[/img]
Offline
#22 2010-12-03 21:57:58
- ***StrawBerry***
- Member
- Registered: 2010-09-01
- Posts: 105
Re: Разказът на Мая Слит.
Страхотни са искам още дано по скоро напишеш и 3-тата част :p нямам търпение
Offline
#23 2010-12-03 22:19:59
Re: Разказът на Мая Слит.
Продължение:
Но той така и не се обърна, а продължи да върви към края на коридора. Влязох в библиотеката и си взех книгата, след което се запътих към голямата актова зала, където аз и Тим представихме нашият проект за опазване на околната среда. Проектът представляваше кратък филм на тема „Как да рециклираме”. В края на часа г-н Стивънсън ни зададе няколко въпроса:
- Защо решихте да направите филм?
Аз му отвърнах:
- Повечето от днешните деца, включително и ние, разчитаме през по - голямата част от времето на телевизията и компютрите и идеята се породи от това, че така всели би обърнал внимание на нашия проект – усмихнах се. Тим ме погледна с очудване, след което се усмихна и той.
- Имате отличен, свободни сте – каза той и тръгна на към вратата.
- Тим, ще останеш ли с мен? Трябва да отида до директора, нали ще ме изчакаш – погледнах Тим в сините му очи и се усмихнах леко.
- Да, разбира се. Все пак не ми се прибира сам в този проливен дъжд. – Тим се обърна към големият прозорец и се намръщи.
- Наистина не знам, какво бих правила без теб – му казах и го прегърнах.
Отправих се към кабинета на директора, където вече ме чакаше г-н Харпър.
- Мая, радвам се, че успя да дойдеш – каза той, като ми отвори вратата на директорския кабинет. – След теб.
Влязох вътре и очаквах да се случи най – лошото.
- Г-це Слит разбрах, че сте имали проблеми в часа по химия днес – каза директора, като ме погледна с един странен поглед.
- Ъ не точно, просто леко недоразумение – казах аз, като се усмихнах леко.
- В такъв случай искам да ви кажа, че вие сте поканена да се явите на една олимпиада по химия, която ще бъде на дванадесети ноември. Олимпиадата ще бъде в нашият град, но в гимназията за изучаване на чужди езици.
- Какво? – останах изумена, не знаех какво да кажа, камо ли какво да направя. Физиономията ми бе като на Мики Маус.
- Вие и още един ученик от единадесети клас ще се явите на тази олимпиада. Господин Харпър ще ви обясни по – късно какви ще са задачите, макар да ви остава повече от месец – каза директора и ми подаде един лист – родителите ви трябва да се подпишат.
- Да, разбира се. Може ли само да попитам с кого ще бъда на олимпиадата? – попитах аз и взех листа.
- Ще бъдете с Ник Лоутър, той е нов ученик, но оценките по химия са едни, от най – добрите в цялото училище.
- Ще бъда с Ник? – не, това е невъзможно. Още малко и ще започна да вярвам на чудеса. Всяка моя среща с Ник ставаше все по – вълнуваща от предишната. Още не мога да забравя погледът му и очите.. тези очи.
- Благодаря ви много за отделеното внимание, а сега ако ме извините имам работа – каза директора и посочи вратата.
- Аз ви благодаря, беше ми приятно. - отвърнах аз и се отправих към вратата.
- Мая, утре ще ти донеса няколко задачи, над които да се упражняваш. - чух г-н Харпър след мен.
- Добре, до утре. Довиждане - и махнах с ръка.
Тим ме чакаше в коридора и се усмихваше.
- Мая, какво стана? - попита той и тръгна към изхода на училището.
- Ами, оказа се че на дванадесети ноември съм на олимпиада по химия, само аз и още едно момче, с което впрочем днес се запознах - отвърнах аз и си изкарах чадъра, точно когато вече бяхме излезли.
- Уау, радвам се за теб - каза Тим и ме прегърна. - А кое е това момче?
- Ами казва се Ник Лоутър, нов ученик от 11 клас е. След като излязох по химия се сблъсках с него. - казах и се усмихнах. Ник отново превзе мислите ми и всичко, което Тим ми казваше беше като приглушен шум.
П.С - Благодаря, ви за отделеното внимание. .. продължение ще има
[img]https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/942069_497765786943234_23506927_n.jpg[/img]
Offline
#24 2010-12-04 07:39:18
Re: Разказът на Мая Слит.
Продължавай все така Нес,вече даже виждам твоето заглавие редом в класацийте до Twilight и Harry Poter
Идеалното е измислица,която ни кара да продължим да търсим,някъде по пътя може би пропускаме нещо ценно....
[img]http://img816.imageshack.us/img816/5739/beautifulroad21.jpg[/img]
Offline
#25 2010-12-04 08:09:53
- little_baby
- i am lost in time.
- From: Upper East Side, Manhattan
- Registered: 2009-08-05
- Posts: 11,633
Re: Разказът на Мая Слит.
Прекрасно е, нямам търпение за продължението [/i]
Offline