#1451 Re: Лично творчество » Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон) » 2011-06-17 18:29:05
Прочетох всичко на един дъх!Невероятно!
Още!
#1452 Re: Лично творчество » Майката на хиляди поеми » 2011-06-17 17:07:30
Харесва ми.
![]()
#1453 Re: Лично творчество » Всичко се връща » 2011-06-17 16:57:04
Хубаво е, харесва ми!
#1454 Re: Лично творчество » Плячка » 2011-06-17 09:17:16
Уникаллно.!!!!!
![]()
![]()
![]()
Браво ..!![]()
#1455 Re: Приятели / Училище » Смешни учители. » 2011-06-16 20:39:11
оолее ами ние имахме веднъж заместничка по история ама тя тоолкова дебела, че не знам как влезе през вратата, та това беше около Коледа и тя някъде се е допряла ли , какво..но имаше на г*за си един гирлянд и от тогава прякорът й е "Гирлянда"....имахме и заместник по рисуване-беше дошър с шалвари и обица на ухото-страшен пич..мн ме изкефи.....имаме и една учителка по химия дето прилича на бавноразвиваща и много обича да повтаря "Моооооооомичетааа, не се карайте!" като ония принцеси от Комиците...по физика също имахме заместник:тя не знам как се казва но си даде фб-ука - Roksana Nils и казва, че го давала само на момичета понеже момчетата много я сваляли, а пък то да има какво да й сваляш-грозна и смешна... кръстила се била така, защото имала вибрации м/у имената..:D ии последно имахме заместк по химия веднъж и тя по незнайни причини ме накара да й нарисувам пингвини и аз като попитах защо и тя-еми за да си имам пингвини!..ем за това се сещам сега..
сори малко дълго стана ама мойте заместници са мн смешни..
#1456 Re: Лично творчество » Един разказ за любовта.. » 2011-06-16 20:03:35
Този разказ е по дейсвителен случей.Не очаквам от вас да го харесате, защото знам, че е написан по ужасен начин, но реших да го публикувам.
-К!Миличка, хайде ставай за първият ти учебен ден!-Каза майката на К-К, на своята дъщеря, която днес на 15 септември 2004 започваше 1-ви клас.-К!-прошепна отново тя на ухото й.
-Мамо?-К си спомни как бе стигнала до този ден:
Тя беше с баща си и леля Таня, кръстницата на майка й, и отиваха в СОУ „ДД” във Варна.Влязоха през учителския вход.Това училище беше единственото, в което Калина можеше да се запише, защото тя бе на 6 години, а не на 7, като всички първокласници тази година и никъде другаде не я допускаха.Леля Таня беше приятелка с директорката на това и така нещата се уредиха..При срещата на К с управниците на училището, те й бяха дали кубче с листи на тръгване.Тя се срещна дори и с бъдещата си класна- г-жа Е.Симпатична жена, но К не хареса нито един човек от новите си „приятели”..Когато отново слизаха по стълбите, на излизане от училището, К бе хванала ръката на баща си и ядосано повтаряше, че никога повече няма да стъпи в това училище, че то ще я провали, че ще й съсипе живота.Но никой не я чуваше..
-Хайде миличка, да се облечем сега за този прекрасен ден!-каза Катя, докато слагаше на дъщеря си бялата ризка, върху която сложи жълто елече а надолу имаше жълта поличка.Калина беше с кестенява почти руса коса и сини очи, така че това тоалетче беше идеално за нея.Румените й, пухкави бузки го допълваха идеално.Предния ден майка й беше купила букет цветя за госпожа Е.Баща й й направи снимка с него пред семейния ресторант., който беше точно под блока им, а после цялото семейство се запъти към училището.Малката сестричка на К-Д, палаво подскачаше между родителите си.Тя бе с почти две години по-малка от кака си и имаше още време до нейния 15-ти септември.(…)В двора на училището имаше празник.Първи „а” клас имаше определено място.Там трябваше да отиде и К.След като поднесе букета на новата си учителка, тя се нареди до своите съученици.Разгледа ги.До нея беше едно русо момче със сини очи..
-К!Кажи „зеле”!-майка й я извика, за да й направи снимка.Към фотоапарата беше погледнало и русото момче..
-Здравейте, ученици!-каза директорката на микрофона.-Искам да приветсвам новите първокласници.Един от тях сега ще ви изрецитира стихотворението-„Аз съм първокласник”.Представям ви Д Н Г.(…)Първите класове минаха под големия венец под формата на буквата „А” и се качиха на 4-тия етаж, където бяха техните класни стаи.Всеки си носеше раничка, К също.Оказа се, че Д беше от нейния клас, но те не седнаха заедно.К седна на първия чин на средната редица, а до нея беше едно момче с коса като нейната и сини очи.Г-жа Е каза на всички да се представят.Момчето до нея се казваше В, а онова другото със русата коса и сините очи-Б.След това трябваше всички да си изкарат фулмастри и лист, за да рисуват.К намери своя блок, но не и фулмастрите си.Това забеляза и В, който й предложи да ползва неговите.Когато К се прибра у дома, майка й й показа в кой джоб са били фулмастрите й.(…)През цялата учебна година К седя дo едно момче на име Н.Така ги беше наредила г-жата.Н беше с тъмни очи и коса и определено харесваше К.Но К не го харесваше-тя тотално беше хлътнала по Б-мислеше за него по всяко време на деня..Освен това през годината си бе намерила приятели.Д или Д, както я наричаха всички, АМ и М.Д имаше дърга, черна коса на малки масурчета.АМ беше с големи черни очи и черна коса, а М или още М имаше кафяви очи и кафява коса.(…)На следващия 15-ти септември К не само даде цвете на г-жа Е ами и получи-от В(В).Признавам, че тя имаше обожатели тогава.(…)В трети клас, за 8-ми март момчетата бяха приготвили изненада на момичетата-всяко момче поднесе на едно момиче цвете.Така всяка получи по едно цвете, освен К-тя имаше две-от П и от Б.П беше най-добрия приятел на Б и не харесваше К.Подари й цветето, защото просто така се беше паднало.Б се беше преместил в класа на Калина тази година и не криеше, че я харесва.Тя никога нямаше да забрави една негова реплика:”Мамо, благодаря ти, че си ме родила такъв, че К да ме харесва.”Той беше останал с това впечатление, което до някъде беше основателно, но в ума на Кимаше само едно момче и то не беше Б.От първи клас тя не бе спряла да мисли за Б.Но не можеше дълго да мечтае за него..Най-добрата й приятелка-Д-също го харесваше и така нещата станаха сложни..Един ден преди часа по английски К седеше на пода и си преговаряше от учебника, когато Д дойде при нея:
„-К, ако Б ти предложи ще приемеш ли?”-К си беше помислила че приятелката й е получила вече това предложение и се допитва до нея за съвет.Но в този момент К не постъпи като приятелка.Тя харесваше Б токова много, че не би понесла да го вижда с бфф-то си, затова каза „Не!”.Мислеше, че Д ще откажа предложението, но се оказа, че то изобщо не е било за Д.Б просто се е притеснявал да каже пряко на К, затова се е допитал до приятелката й-а именно-Д.К и до днес съжалява за своя отговор „Не!”.Когато завършиха четвърти клас групата на приятелите се раздели.Десито отиде в МГ, а АМ в НГХНИ.Там отиде и Б.Само М и К останаха в „ДД.”Но те продължиха да поддържат връзка с Д и АМ.(…)Б също се бе преместил-в „С”, но това беше до средата на пети клас.Тогава тoй писа на К по skype:
„Б:Здрсти!
К:Б?Здрасти!:)
Б:Знаеш ли че ще се местя пак в „ДД”?
К:Не?Наистина ли?Не е ли късно-за втория срок ли?
Б:Ами да!Вашата класна-П настоява и..”…и Б се премести отново в „ДД”.Тази нощ К не можа да спи.Старите чувства се възвръщаха.Отново мислеше постоянно за Б!Но когато Б се завърна си хвана гадже..и тогава Tя стана най-големия враг на К.Всеки път, когато ги видеше, от вътре й идваше да се разкрещи, коремът й се бунтуваше, нещо в нея не беше добре!(…)На 10-ти ноември:Пети „А” клас имаше първи час Човекът и природата.Г-жа Т И се задаваше по коридора, но не беше сама.Когато влязоха в стаята тя представи на класа новата ученичка-К А К-виcока, с едър кокал и конска опашка вдигната високо нa главата.Отвсякъде се чуваха думи като”Каква е тази?Никога няма да й стана приятелка!..”Но К стана приятелка с нея.През шести клас К(К) се промени-вече се обличаше всеки ден с различтни дрехи, на всuчkи филмu в киното беше първа и всеки ден беше в мола.Момичетата направo й се лепяха за приятелки..През лятото между шести и седми клас К беше на гости на К.Тогава тя й сподели, че харесва Б, че го харесва още от деня, в който го е видяла..К не можа да повярва на ушите си.На нея ли се случваше това?За втори път ли с най-добрата й приятелка харесваха този Б едновременно? Отговорът беше „Да!”.Да!-за втори път K осъзнаваше, че съперницата й е нейната най-добра приятелка,Да!-За втори път знаеше, че пред нея няма никакъв шанс.И Да!-К шест години беше мечтала и сънувала Б, а сега, този летен ден разбра, че от една година и приятелката прави това!В седми клас всички разбраха, че К харесва Божо, но той си имаше гадже, а после друго и друго и…, но никога това гадже не беше К или К..никога!(…)Днес К завършва седми клас.15-ти юни 2011 година-денят на голямата раздяла.Тя, К и приятелката им Д са на парти в Аксаково заедно със съучениците си от 7-ми „а” и „б” класове.Б си има гаджге..отново!К беше приела, че това гадже не може да е тя, но душата й се свиваше, когато ГИ видеше по средата на дансинга да се целуват.Накрая ди-джея пусна „Един неразделен клас” и..всички се разплакаха.След „Клетва” дори и някой момчета бяха пуснали сълзи.Този ден беше..последния..К осъзнаваше, че ниkога повече няmа да види своята любов, но не смееше да го погледне, за да не го види да се целува и да се нарани...Тя знаеше, че Б никога няма да я погледне така както тя на него, но просто искаше той да разбере колко тя е плакала за него, как я е боляло, как го е желаела.. как за нея той е бил нейния Божи Дар…, но не можеше да му го каже, не…В автобуса К не спря да плаче за тази раздяла, че никога повече няма да види Б.К също искаше да заплаче, но не можеше..имаше чувството, че ако го направи ще изпадне в истеpия..не можеше да си го позволи..това беше най-мъчителния миг за нея.На седалката пред тях бяxа Б и гаджето му и се целуваха и тя ги виждаше и не издържаше, но не можеше да направи нищо, въпреки че я болеше..много!Не можеше да заплаче като К..нищо не можеше!На слизане от автобуса К го снима, а К й каза „Не снимай автобуса, а хората!”Но как да не снима своя ад?Та там тя бе изживяла своя ад!Там бе изживяла всичко което не би пожелала и на най-големия си враг!Но когато се обърна видя училището-СОУ”ДД” и се сети за думите си, когато я записваха-че това училище ще я провали, че ще й съсипе живота..Така стана!Това училище я срещна с истински приятели, с който К поддържа връзка и до сега, прекара я през много трудности, но и през любовта!Защото я беше запознало с Б-момчетo, за което К плака много и заради което я боля..много!Този Божи Дар сякаш беше пратен не от Бог ами от ада-за да я измъчва, всеки път, когато го погледне!Всеки път потъваше в сините му очи и й се искаше да погали русите му коси..от там тя взимаше своите музи и пишеше стихотворения за несподелената любов..от там взимаше идеи за сънищата си..Тогава на 15-ти юни, след снимката на класа К се обърна и си тръгна.Обърна гръб на училището и на любовта.Болката я изгаряше отвътре.Тя имаше нужда да е сама, да плаче никой да не я утешава, само да свърши по-бързо този ужасен ден..Знаеше, че никога повече няма да Го види, мислеше че заради това повече няма да страда но не беше така..Раздели се класа си, с приятелите си, с Б.. с всички, който някога е обичала..всички!...Сега на 16-ти юни 2011 година в 22:30 часа аз пиша това през сълзи, с мисъл, че най-накрая излях всичко от себе си.Ако компютъра беше лист хартия щеше вече да е мокър от мен, защото не мога да не плача, когато си спомням вчерашния ден.С този разказ искам да забравя всичко, да го оставя зад мен, да започна отначало.И когато го чета да виждам, че накрая съм се зарекла да намеря щастливи мигове в бъдещето, защото ще има такива-всеки човек ги заслужава, дори и аз!И така..Сбогом Б, сбогом на всички лоши спомени..готова съм за ново начало..и нова любов!
КРАЙ
Прощавайте, че е толкова дълго!
#1457 Re: Архив » Напишете си ника...с нос » 2011-06-16 17:06:16
rfe3hjnrfqarqnjht5qazai9--
малее аз съм имала голям нос!
#1458 Re: Архив » Игра. » 2011-06-16 16:55:44
мартини
любим предмет- Ш
#1459 Re: Лично творчество » Спомен са прегръдките ти топли » 2011-06-16 16:49:13
Страхотно е..!!
![]()
#1460 Re: Архив » Сватбени торти ...с чувство за хумор » 2011-06-15 06:08:47
Всички са много забавни.
#1461 Re: Лично творчество » Вампирското кубче на Рубик-новото начало ( 2-ри сезон ! ) » 2011-06-15 06:05:48
Неочаквах такъв край, но ми хареса, почти се разплаках за Дариъс!Историята ще ми липсва!
#1462 Re: Кош » Предложение за подарък? » 2011-06-12 13:49:35
Благодаря много ми помогнахте!
#1463 Re: Кош » Предложение за подарък? » 2011-06-12 11:21:42
Ами, значи проблемът ми е, че на 15 юни след дскл съм поканена на едно РД на едно момче(ще става на 14) и не мога да се сетя какво да му подаря.Знам, че много обича автомобили.Ще съм ви много благодарна ако ми предложите нещо!Благодаря предварително.
Извинявам се ако темата не е за този раздел!
#1464 Re: Лично творчество » Първата стъпка » 2011-06-11 06:49:24
Харесва ми!
#1465 Re: Лично творчество » ...Обичам те, но ти мене не... » 2011-06-09 19:39:18
Прекрасно е!Много ми харесава!
#1466 Re: Архив » Приятелство на плажа » 2011-06-08 16:30:04
ето, тези ги бях свалила отдавна от капризен, може да си ги виждала, но все пак..:)
http://prikachi.com/images/509/3429509l.jpg
http://prikachi.com/images/508/3429508Q.jpg
http://prikachi.com/images/507/3429507i.jpg
#1467 Re: Лично творчество » The Chosen.. » 2011-06-08 12:45:11
Ето и следващата част, надявам се да ви хареса.
11 част
------
След една седмица
„Скъпо Дневниче,от една седмица съм вече в „Грейнвич”.Все още не съм разгледала добре дори стаята си.С Брайън постоянно се мотаем през свободното си време из двора.Толкова е мил с мен, внимателен!Обичам го!Радвам се, че и той споделя чувствата ми..Търпелив е към мен-все още не сме спали заедно, въпреки че някой път възбудата му личи страшно много.Истината е, че аз също го искам, просто се притеснявам за първия път.Естествено не ме е срам от Брайън, но ме е страх, че може някъде да сбъркам и на него да не му е приятно..Ще се постарая в най-скоро време чаканият момент да се случи..Относно живота ми иначе, в училище се оказа забавно.Уроците са по скоро тренировки на армията, само дето обучават съзнанието ни.Аз уча как да всявам чувства у един човек и как да се фокусирам само върху него.От една страна тук ми харесва, но от друга толкова много ми липсват татко и Кристен!Искам да ги видя!Скоро ще предприема нещо.”
Аз затворих дневника си и го оставих на нощното шкафче.Химикалката поставих отгоре, но тя се търкулна и падна на земята.Продължи да се търкаля по пода и накрая се спря под гардероба ми.Станах от леглото и пъхнах ръка под дрешника.По дъното му напипах нещо.Сякаш дъска покриваше кухо място.А после усетих химикала си.Извадих го и се изправих.Отворих гардероба и се загледах в дъното му.Имаше лек процеп, като дръжка.Как не го бях забелязала преди?Подхванах дъската и я изместих.Отдолу имаше пространство, в което бе поставена едно възглавничка.Взех я и върнах дъската на мястото й.Щом възглавничката беше в стаята ми, значи нямаше да сторя нищо нередно ако я ползвам, нали?Отидох до леглото и се завих, а възглавничката беше под главата ми.Бързо се унесох..
Рязко отворих очи.Намирах се на някакво поле.Мъж, не..момче, на около 16 години, копаеше точно в средата на пустощта.По едно време спря.Изправи се, подпрян на лопатата си, за да си почине.От изкопаната дупка извади красиво, малко сандъче и го погледна.После сякаш светът премигна.Озовах се в някаква изоставена колиба, а момчето се опитваше да отвори съндъчето. След много време, то изведнъж извика някакви думи, лумна червена светлина и съндъчето се отвори.Момчета извади едно малко шишенце и отпи.Изражението му беше властно и самодоволно.Обърна се с лице към мен и за миг реших, че ме вижда.Приближи се дотолкова, че успях да потъна в мрака на бездънно черните му очи, почти сливащи се с косата му.Насилих се да премигна, за да изпадна от транса си и се събудих в стаята си, цялата обляна в пот, а възглавничката, която бях намерила я нямаше.Какво по дяволите ставаше?
#1468 Re: Архив » Честит Рожден ден на biberonchetoy! » 2011-06-08 06:53:29
Честит рожден ден! (^)
#1469 Re: Архив » Опишете настроението си с емотикони . » 2011-06-05 08:54:33
ами.. |-( |-) а след 30 мин ще е - (~) :p
#1470 Re: Архив » Избери име » 2011-06-05 08:51:11
Илина
Шери/Холи?
#1471 Re: Лично творчество » The Chosen.. » 2011-06-04 04:47:58
Съжалявам, че се забавих.:)
10 част
Видях стая.Но не моята стая..Лежах върху огромно легло с балдахин.Отстрани имаше голям прозорец с дървена рамка пищно украсена с красива дърворезба.Подобно на рамката, вратата също бе дървена и красиво резбована.До нея беше поставено бюро и стол.Забелязах, че на нощното шкафче да леглото имаше поставена красива картичка.Посегнах да я взема и прочета.
„Г-це Анабет Бриджис, добре дошли в у-ще”Грейнвич”.Надявам се новата Ви стая да Ви харесва..Днес от 19:30 часа ще се проведе”събиране на училището” затова трябва да присъствате в този час пред входа, откъдето ще ви отведат групово до залата, където ще се проведе събирането.До тогава Ви пожелавам приятно прекарване!
Искрено Ваша:Аманда Берилий”
Отпуснах се на леглото.Ето, че вече съм в „Грейнвич” и се чувствам добре.Сигурно с времето щях да свикна и с новата стая, както и с това, че няма скоро да видя татко и Крис..Татко!Боже!Чак сега се сетих че татко сигурно щеше да се притеснява, че съм заминала толкова рано.Трябваше да му кажа, че съм добре.Тогава видях лаптопа, който беше на бюрото.Бързо написах e-mail на баща ми, а след това се облякох.Излязох от стаята, слязох по многобройни стълби, минах през много врати и накрая намерих входа на училището.Фоайето, където щяхме да се съберем, за да ни отведат на официалната сбирка, беше огромно и с кръгла форма.А входната врата още по-огромна.С две врати, почти шестметрови, отново прекрасно резбовани, входът изглеждаше величествен.Прекрачих и излязох навън.Имаше грамаден двор с прясно окосена трева.Беше отделена една част, където имаше цветя, а тук-там се виждаха хамаци и градински люлки по целия двор.Беше толкова красиво!
Останалото време до 19:30 часа прекарах в разходка из „Грейнвич”, който се оказа една голяма, наистина голяма къща.
В казания час всички се бяха събрали във фоайето.Някой ме прегърна изотзад.
-Здравей мило!
-Брайън!-обърнах се и го целунах.В този момент се появи г-жа Берилий и оповести на всички, че трябва да я последваме.Отведе ни в зала с маси по двойки, а в едната страна имаше маса, сигурно за учителите.Г-жа Берилий застана пред своя стол и с учудващо висок глас ни поздрави.
-Добре дошли в „Грейнвич”ученици!Сега ще ви разпределя по двойки и всяка ще се разположи на една от масите, които виждате.И така, предлагам да започваме.
-Лизи Роджърс и пазителят й Бил Стоун, моля да се настанят ето там!-каза директорката и посочи една от масите, а после продължи.-Луиз О`Конър с пазител Фреа Борнарт, ето там.!
Г-жа Берилий продължи да изрежда имената на учениците и да ги нарежда по масите.
-Анабет Бриджис и Брайън Брек Лий.
С Брайън се настанихме и изчакахме това да направят и останалите.Щом всички бяха вече по места, г-жа Берилий оповести началото на вечерята .После всички се разотидохме по стаите си.Покоите на Брайън бяха точно до моите.Пред вратата ми той ме изпрати с нежна целувка.
#1472 Re: Архив » Честит рожден ден на maichitu » 2011-06-04 04:34:34
Честит рожден ден! (^)
#1473 Re: Лично творчество » Забрави » 2011-06-04 04:33:35
Много ми харесва!
#1474 Re: Лично творчество » На мили от реалността! » 2011-06-03 15:55:12
Радва!Още? (f)
#1475 Re: Лично творчество » Keep it real / Бъди истински » 2011-06-03 11:56:19
Харесва ми!