-------
15 част

Погледнах надолу и се озовах срещу прекрасната усмивка на Брайън.Не се опитах да се отместя от него, а и той явно нямаше нищо против положението ми.Наведох се и го целунах.
-Липсваше ми!-казах, когато освободих устните му, за да си поема дъх.-Ще подам жалба, че те отдалечават от мен.-пак го целунах.Усетих усмивката му.
-Няма нужда, ние и без това не правим нищо интересно, когато сме сами.-каза уж разсърден той.
-Нима?-тогава мушнах ръка под тениската му.Прекарах пръсти по гърдите и корема му, докато през това време го целувах.После се смъкнах надолу и допрях устни до перфектно поддържаните му плочки.Слязох опасно надолу до ниско обутите му дънки и спрях.Рязко се покачих нагоре и го целунах по устата.Игриво допрях език до долната му устна.След това се отпуснах цялата върху него и го погледнах в очите.Усмивката ми беше закачлива, а той изглеждаше шокиран.Бях го възбудила  и бях спряла по средата, а сега му се усмихвах.Направо усещах, че го влудявам.-Това на „нищо” ли  ти прилича?-повдигнах вежди
-Това никак не беше честно!-каза той, притегляйки ме в обятията си.Неочаквано ме преобърна и ме притисна в зелената трева.-Сега е мой ред!-каза заплашително, но се засмя-Ще си платиш!-присви очи той, а после продължи да се смее.Насочи ръцете си към талията ми.Обходи нежно цялото ми тяло, върна се нагоре и постави длани върху корема ми.А после..изведнъж започна да ме гъделичка!Аз се смеех и се опитвах  да хвана ръцете му, но те бяха толкова здрави и мускулести, че усилията ми бяха напразни.
-Не, не!Спри, спри, моля те!-казах през смях.Брайън отвърна на молбата ми и спря.Хвана ръцете ми и ги постави над главата ми върху тревата.
-Друг път не се закачай с мен, че ще има пак гъди-гъди!-каза, но и двамата се засмяхме.Пак се целунахме.
-Кхм!-някой да нас се прокашля-Здравейте!-каза едно момиче с кафява коса, облечено с дънки, червени сандали и бяла блуза с червен надпис.-Съжалявам, че ви прекъсвам.Явно правехте нещо важно-изчервих се като домат-, но госпожа Берилий ме прати.Трябва да извикам при нея някакъв Брайън.Случайно да сте го виждали?-имах усещането, че това момиче много добре знаеше, че Брайън е момчето, което лежи върху мен.С него бавно се изправихме и оправихме дрехите си.
-Знаеш, че аз съм Брайъ, Фреа!Не е нужно да се преструваш!-Явно той също познаваше момичето.Само аз ли не знаех какво става?-Защо ме вика Берилий?
-Не знам, Брайън!Не ме интересува!-отметна незаинтересовано глава тя-Хайде тръгвай!
-Тръгвам!-каза той, обърна се към мен, целуна ме и се запъти към кабинета на директорката.До хамака останахме само аз и Фреа.
-Доста добре се разбирате!-повдигна вежди тя.Аз се смутих, че ни бе видяла в толкова неудобно положение.Повдигнах рамене, загледана към мястото, където бе изчезнал Брайън.
-Аз и Луиз постоянно се караме.
-И кой?-не разбрах
-И Луиз.Аз съм му пазителка.-Чак сега се сетих, че Фреа и Луиз са мои съученици.Г-жа Берилий ги бе представила и ги бе поканила да седнат на една от масите, когато дойдох в „Грейнвич”.
-И защо се карате?-полюбопитствах
-О!Защото винаги, когато чета мислите му, разбирам някоя тайна и той страшно се нерви.
-Четеш му мислите ли?Това само ти ли го можеш или…?-попитах подозрително
-Всички пазители, естествено.Това е част от природата ни.Ти не знаеше ли?-учуди се тя
-Не!Нищо не знаех.Ще трябва да поговоря по този въпрос с Брайън!
-Опа!Май сгафих.Не му казвай, че знаеш от мен!-помоли ме Фреа
-Не се безпокой, няма!-обещах
-Ами..аз май ще тръгвам…-закрачи тя назад
-Добре!-казах и я проследих с поглед, докато не изчезна в училището.
Останах сама, стъписана от откритието си.Брайън можеше да чете мислите ми!И го е правел винаги, дори когато не знаех!

И аз тази година съм седми за 8-ми клас и затова съм проучила нещата.Нищо не губиш да идеш на второ класиране, защото мястото ти  от 1-во се запазва.А пък на теб щом не ти достигат само 7 стотни има голям шанс да те приемат в Английската.Късмет!

14 част

Брайън ме изведе от кабинета на директорката.Тя ми беше дала днешния ден за почивен, тъй като бях направила „голямо откритие”.С момчето ми почти летяхме по коридорите, докато накрая не влетяхме в стаята ми.
-Защо не ми каза, че ще ме водиш при Берилий?-беше първото, което излезе от устата ми.Сякаш с тези думи всичко в мен беше изригнало.Бях ги изкрещяла на Брайън.-Съжалявам!-казах тихо и го прегърнах, той мен също.Разбра ми, винаги го е правил!Не се сърдеше на тона ми.-Не исках да си го изкарам на теб, просто..много ми се насъбра!Защо аз, какъв е тоя дърт безсмъртен, как изобщо да го убия щом е безсмъртен?!Аз и муха не мога да убия, та камо ли безсмъртен!Какво ще правя?-държах се неистово.Започнах да ровя в дупката на дъното на гардероба.Търсех възглавничката.-Тук някъде ще е, сигурна съм!-някой здраво ме хвана през кръста, изтегли ме назад и ме пльосна на леглото.-Брайън!Пусни ме!Ще я намеря тая омагьосана, пирушинеста пихтия във формата на възглавница.Трябва да видиш съня ми, трябва!Не мога..не..това не е съдбата ми!-вече плачех.Сълзи се стичаха по страните ми.Хватката на Брайън се отпусна.Той застана над мен и избърса нежно с пръст солените капки от бузата ми.После ме погледна.Сините му очи сякаш потънаха в моите.Погледите ни се сляха.Успокоих се.Спрях да хълцам и притеглих Брайън в прегръдките си.Скоро след това заспах.
След час или два се събудих и напипах празното място до мен.Брайън го нямаше, а на мястото му бе поставена само една бележка казваща, че са го извикали да свърши някаква работа за училището.Майната му на проклетото училище!Първо определя съдбата ми, а сега отнема  любовта ми!Гневно станах, запътвайки се към кабинета на Берилий.Щях да й прочета дълга реч, че не искам да отдалечават Брайън от мен.Тъкмо щях да натисна бравата и се отказах.Та това бяха само един или два часа.А после всичко останало от деня е само за нас двамата.Реших да попиша в дневника си.Отворих го и видях последните написани изречетния… „От една страна тук ми харесва, но от друга толкова много ми липсват татко и Кристен!Искам да ги видя!Скоро ще предприема нещо.”Затворих тетрадката.Мисля, че това „скоро” вече дойде!Какво по-хубаво време да избягаш от училище, освен един свободен ден, без уроци и гадже?Чудесно!Имаше само един проблем.Как ?Как да стигна до Ню Орлиънс?Ето го и отговора.С моята кола!Сигурно щеше да е паркирана на алеята пред училище.Веднага станах.Обух сини сандали, синя рокля, сложих си синя диадема и изхвърчах на двора. На алеята ме чакаше червената ми Тойота.Качих се на шофьорското място и отпраших.
Не знам след колко време се озовах срещу табела, че Батън Руж е на 128 км. от мястото ми. След 57 км. видях табела за Ню Орлиънс.
  Най сетне бях в моя град!Веднага се обадих на Крис:
-Крис?Ана е!къде си?
-Анабет?Как къде?В Европа, разбира се!-Европа ли?Боже!Как можах да забравя?Та ние бяхме в различни континенти!-Защо питаш?Ти къде си?
-Няма значение!-тговорих
-Хм!Хубаво, хайде тогава, че тъкмо сега отиваме да ядем!Хайде чао!
-Чао!-казах и затворих.Целият път е бил напразно, само защото бях прекалено развълнувана и забравих за Европа.Сега не можех да видя и татко-щях да разваля прикритието си!По дяволите, как можах да забравя?Запътих се към автомобила си.
Неусетно вече се бях озовала на алеята пред „Грейнвич”.С бавни, тромави стъпки легнах върху най-близкия хамак  и се загледах в синьото небе, напомнящо ми за очите на Брайън.Тогава нещо се хвана за хамака и аз паднах върху някого.

Ами аз имам по-малка сестра..не ми се е налагало да я гледам(до колкото помня).Понякога мн ме дразни, направо ме изкарва извън нерви и търпението ми свършва.Като почне да ми се прави на много голяма..а пък тя е на 11!!Направо не издържам и аз също почвам да й се зъбя.Обаче една моя приятелка си няма сестра или брат и постоянно казва, че иска да си има и предполагам, че да си имаш по-малко нещо от теб у дома понякога е хубаво!