Не.
10?

diam0nd_girl и
sunshinexgirl  

Сестра си!  

..от усмивката!  

Кола.

Оптимистка

Да!
Харесваш ли Джъстин Бийбър? (question)

начало

Не.
Н?

Да!
--> 

Такаа.. ето една солидна доза На мен тази част ми е любима и се нядявам и на вас да ви хареса!Приятно четене! 
-------
16 част

Седях на леглото в стаята си и гушках една червена възглавничка, когато някой почука на вратата.
-Влез!-казах лениво.Брайън прекрачи прага и физиономията ми вместо да се разведри, помръкна.Но изражението ми не отговаряше на мислите ми.Искаше ми се сега да не съм сърдита на Брайън, той да се качи на леглото, да ме притисне върху него и да ме целуне, да продължи играта от двора и може би..о Боже!Спри!Изчервих се за втори път през деня.Всичко това го беше чул и Брайън.Но не само днес.И преди години, когато ни валеше дъжда и той ме целуна за пръв път и на плажа на рождения ми ден преди седмици и от тогава всеки ден!Погледнах към него.Забелязах лека усмивка.
-Ах, ти!-изкрещях-Безсрамник!Как можа да не ми кажеш?-Брайън се стъписа.Използвах това, бързо преминах през леглото и застанах пред него.Със замах заповядах на дланта си да мине през лицето му.Той се ококори срещу мен.
-Съвсем не си очаквал плесница, а?Като имаше предвид мислите ми от преди две секунди, шамара е последното нещо, което би си помислил човек, нали?
-Мисли ли?-първоначално Брайън не разбра, но после събра две и две и..-Оо!-..сбърчи вежди-Фреа ли ти каза?
-Няма значение кой!Важното е, че не беше ти!
-Щях да ти кажа, просто не намирах подходящо време!
-Наистина?Щял да ми каже!Моля ти се!Имаше предостатъчно време да ми кажеш-три години!Но-не!Ти предпочете да четеш мислите ми всеки път, когато сме заедно независимо дали съм искала да ги чуеш!
-Но когато изпълнявах фантазиите ти ти беше приятно, нали?-започна да се защитава той.Замислих се, че бе видял и чул дори това-представите ми за него и мен.От това повече се ядосах.Грабнах възглавничката, която гушках до преди малко и започнах да го удрям с нея където ми падне.Естествено той бе по-силен от мен и бързо я взе от ръцете ми, които дори без нея удряха в пристъп на яд.Той ги хвана за китките и ги закова на място.После започна да описва действията си с дяволита усмивка.
-А сега се качвам на леглото и те притискам върху него.Целувам те.-той прокара ръце по мен-продължавам играта ни от двора..-не можех да повярвам на ушите си.Той цитираше мислите ми дума по дума и правеше всичка така, както си го представях.-Способността ми и добри страни, ангелче.Например да изпълнявам желанията ти.-Брайън ме целуна отново, прокара език по устните ми.Господи!Не трябваше да се предавам, трябваше да съм му сърдита, но тези устни върху моите, тези ръце, шарещи по мен, това тяло върху ми, тези очи, в които се давех като в океан..Накрая се примирих и отвърнах на целувката.Притеглих Брайън по-близо върху мен и целувката стана по-страстна.
-Извинявай, че не ти казах.Ще ми простиш ли?-попита той, когато устните ни се отделиха.Вече знаех отговора, но Брайън заслужаваше да се поизпоти още малко.Бързо го притеглих пак в страстна целувка, която той отново развали, за да попита:
-Това „да” ли означава?
-Ще си помисля..-отговорих и кръстосах крайници около кръста му.-Да, това означава „да”!На не ме лъжи повече, ясно?
-Слушам, ангелче!
-Това „ангелче” не ми харесва!-казах дяволита, за да го подразня.
-а на мен ми харесва..ангелче!
-Не рискувай!-предупредих го на шега
-Не рискувам..ангелче!-каза, а после се разсмя, след което продължихме от там, до където бяхме стигнали.
По някое време, докато с Брайън се гушкахме съвсем целомъдрено след нашата закачка, която също беше толкова невинна, той повдигна нова тема:
-Искаш ли да ти кажа защо госпожа Берилий ми извика?
-Щом настояваш.-отговорих
-Искаше да ми каже, че се наказана и че трябва да те повикам при нея.
-Наказана?Защо?-изправих се бързо до седнало положение.
-И аз това попитах.Ангелче, защо не ми каза, че имаш намерение да бягаш от „Грейнвич”?
-Хей!Не ме обвинявай!Тогава е бил моментът да ми прочетеш мислите и да ме спреш!Е, какво толкова?Наказанието ще е леко нали?-повдигнах рамене уж безгрижно, но усещах напрежение.
-Да.-отговори Брайън-Защото не си се срещнала с никой при своето пътуване.Аз не знам какво ще е.Госпожа Берилий ще ти каже.
-Ами тогава да тръгвам..да не се провинявам повече, а?-станах от леглото, наведох се да целуна момчето, което още лежеше изпънато на него, а после излязох от стаята, насочвайки се към кабинета на госпожа Берилий .На вратата почуках и чух глас отвътре:
-Влез!

Бързо оздравяване!