Невероятно е, прекрасно, удивително!Много е хубаво!Просто нямам думи!      

            п

Приятно четене!  
-------
19 част

Събудих се на тавана, завързана за един стол.Огледах се.Изглежда Бен бе довършил подреждането, защото мястото беше уютно като стая.Пред мен имаше маса, от едната й страна шкаф, а от другата стар диван.А на дивана седеше:
-О!Спящата..избрана се събуди!
-Бен?!
-Ами..изненада!О, Боже, колко сам нелюбезен!Настанявай се..чакай, ти вече си се настанила или по точно..аз те настаних..-засмя се подигравателно Бен
-Не очаквах…
-Мен?-прекъсна ме той-Че как ще ме очакваш?Ти си обсебена от тоя Брайън!Абе момиче..осъзнай се!Той не е единственото момче!
-Какво те засяга личният ми живот?Теб изобщо какво те засягам аз?Та а з те познавам от два дена, какво, по дяволите, съм ти направила?Да не съм изпуснала някой шкаф оня ден върху краката ти?
-О, Анабет, наистина загряваш бавно!Аз съм личният ти живот!Всичко в него ме засяга, защото ако не бях аз ти..ти просто нямаше да се родиш!-изхили се още веднъж той
-Какви ги бръщолевиш?Ти да не си Бог, че да решаваш кой ще се ражда?
-О, Анабет, не ласкай Бог!Не и пред създателя си!
-Стига!Спри!Какво става тук?Обясни ми!И ме отвържи, за Бога!
-Не ти казваш, какво ще става тук малка госпожичке!Но щом настояваш, ще ти обясня..все пак не може да умреш, без да знаеш защо, нали?
-Ти си луд!
-Луд?Не..аз съм безсмъртен!Представяш ли си да си безсмъртен и да прекараш живота си, местейки се от щат в щат, за да не те разпознае някой дъртак, като приятел от детството му, а?Тогава бях още ученик, когато Берилий изобрети онзи елексир.Кое дете не иска да живее вечно?Но после чух за онова предсказание.Въпреки него обаче продължавах да следвам целта си.Научих, че Аманда е заровила тази отвара.Тя беше прекрасна ученичка, отличничка с много приятели..не мислех, че е пила от елексира..тя не би могла да понесе самотата, защото добре знаеше, че не може да има втори безсмъртен.Но кой да предположи, че Мис „Жадна откривателка на безсмъртието” е пила вече от него?И така, когато вече бях пил и аз, разбрах, че тя го е направила преди мен.Планът ми да съм Първият се бе провалил и аз се бях превърнал в лошият..и дадох повод ти да се родиш, за да ме..убиеш!
През цялата си реч Бен размахваше ръце като Джони Деп в „Карибски пирати”.Не знаех- да се смея ли, или да се плаша.
-Мислиш ли, че ще повярвам на това?Лошият казва, че е лош, но не е станал такъв нарочно?Я не на мене тия!
-Миличка!-Бен се приближи до мен до толкова, че можех да преброя капилярите в очната му ябълка.-Аз съм причината ти да се родиш..така че имай малко уважение! Разбра ли?-кимнах бавно-Така, докъде бях стигнал?А, да!И аз станах вторият безсмъртен и ти трябваше да се родиш и дрън-дрън!Първо се притеснявах, но после започна да ми става забавно и да ми харесва.Все пак не мога цяла вечност да живея  в депресия.Единствената пречка обаче изобщо да живея цяла вечност беше ти.Ти-като комарите през лятото-досаден вредител, развалящ настроението!И този вредител трябваше да умре..преди мен!Затова реших да проследя живота ти и видях, че идваш в „Грейнвич”-последното място, на което исках да отида, но вечният живот иска жертви, затова…ето ме тук!
-Не!Това не може да е истина!Това е кошмар!
-Кошмар?Не..това е реалност!-извика Бен-Аз съм тук, ти си тук..я да видим, какво липсва..А, сетих се!Ти не си мъртва!-кресна отново той-Но..не се безпокой..ще поправим това!
-Няма да посмееш!
„Анабет?” -скарах се сама на себе си- „Ще посмее и още как, той е лошият, приеми го-мъртва си вече!”
-Не можеш да ме убиеш!Махай се!-извиках, противно на мислите си.
-Правилно!-каза Бен за мое учудване-Не мога!Знаеш ли, кое е лошото на лошите?Това, че нямат право да харесват своята плячка!Знаеш ли, имаш ли поне малка представа, как човек може да се влюби в теб, ако започне да те преследва?Но да се върнем на темата..а, знаеш ли кое е доброто за лошите?Че могат да правят всичко на плячката си!И така, Анабет!Ти си права..не мога да те убия!Не и преди да те имам!

Много ми харесва!Чакам с нетърпение некст!      

Ще я следя!

-------
18 част

Прибрах се в стаята си.Взех си душ и се тупнах върху леглото.Не след дълго съм се унесла и съм заспала.Когато се събудих бях в прегръдките на Брайън.
-Хей!-казах сънено.
-Хей!Как мина?
-Оцелях!-отговорих и приближих устни да неговите.-Нещо против?-повдигнах вежди.
-Не!На разположение съм.-след това аз го целунах
-Ти какво прави, докато аз се потях на тавана?
-Ами..нищо особено..скучах.
-Наистина?А сега?
-Е, сега е по-добре!-усмихна се той.-Между другото искаш ли утре да си направим среща с Фреа и Луиз?
-Добре!-казах небрежно, докато въртях в ръката си кичур коса.
На другия ден по обяд с Фреа, Луиз, аз и Брайън си бяхме спретнали парти на двора.За случая си бях облякла прави дънки, риза и ниски обувки, и понеже беше топло си бях вързала косата на конска опашка.Брайън беше с дънки, кецове и тениска-обичайното облекло.
-Здравейте!-махна ни Фреа.До нея седеше русо, синеоко момче с три-четвърти летни сини панталони и бяла тениска.Навярно това бе Луиз.Ние с Брайън отидохме при тях и седнахме на поляната, където бе партито-пикник.-Луиз!-изведнъж се възмути Фреа, а Луиз светкавично ме погледна.
-Фреа, трябва ли да ти плащам, за де ни ми четеш мислите?-завъртя очи момчето
-Ето, виждаш ли, Анабет?Постоянно се караме за това.
-Естествено, че ще се караме!Та ти постоянно си в главата ми!Някой хора искат да имат лично пространство поне там!Хей!Ами вие как сте в това отношение?-погледна той към мен и Брайън
-О!Ами..ние..нямаме проблеми!
-Наистина?-учуди се Луиз-Не се карате?
Поклатих глава в отрицание и прегърнах Брайън.Цялата среща мина в разкази за различни неща.Беше забавно да прекарам деня с Фреа и Луиз.
Към седем часа аз изпратих Брайън до неговата стая:
-Лека нощ, мило!
-Лека, ангелче!
След целувката се прибрах в моята стая.Веднага забелязах на леглото бележка.

„Ела на тавана, забравих да ти дам нещо!
                           За моето ангелче”

Хм..сигурно беше от Брайън, никой друг не ме наричаше „ангелче”.Реших, че не е твърде късно и излязох от стаята, насочвайки се към тавана.Защо ли ме викаше там?Не можеше ли просто да дойде в стаята ми, както винаги?Когато се качих и отворих вратата помещението беше празно.В този момент усетих силна болка, като от удар, в главата си и се строполих на пода.Успях да разбера само едно нещо:бележката не беше от Брайън.

              <---Тези

Ами и на мен така ми беше станало веднъж.Пробвай като я извадиш и я пъхнеш пак(аз май така направих).Надявам се да стане!  

-------
17 част

-О!Госпожице Бриджис!Най-сетне се появихте.Заповядайте, седнете да обсъдим един въпрос..
-Знам какво ще обсъждаме госпожо, нека направо минем на наказанието ми.-прекъснах я
-Добре, но нека ти кажа, че го заслужаваш, защото при първата ни среща ти обясних забраната за напускането на „Грейнвич”.Това, че съм ти дала свободен ден, не означава, че непременно трябва да си издействаш наказание.Разбра ли ме?Не искам да се повтаря!
-Да, разбрах!Може ли да прескочим конското и да минем на наказанието?-примолих се
-Да, относно това-имаш късмет.Днес тъкмо си търсех някой, който да разгледа вещите на „Грейнвич” от тавана.Нали разбираш?По време на ремонта старите и ненужни предмети ги качихме на тавана и сега трябва да видим кои ще стават за ползване и кои са за боклука.Тъй като вече помолих нашия градинар Бенджамин да свърши тази работа, ще бъдете двамата.Ясно?
-Да, кога започваме?
-Веднага щом дойде Бенджамин.О!Ето го и него!Влез!-каза директорката, понеже някой почука.През вратата влезе чернокосо момче с черни очи- в синхрон с косата.Беше на около 16 години  и ми изглеждаше познат.
-Здравей!Това е твоята помощничка.-посочи ме госпожа Берилий
-Здравей!Аз съм Анабет, а ни май се Бенджамин?-подадох ръка аз
-Само Бен!Здравей Анабет!-каза  и хвана ръката ми.Странни тръпки преминаха през мен.
-Е, хайде деца!Таванът ви чака.
С Бен излязохме и се запътихме към стълбите, водещи до тавана.По коридора видяхме Брайън.
-Скъпи!-обясних му всичко за наказанието си.-Ще свърши бързо, а после сме само двамата, обещавам!-целунах го-Чао!-мислено казах „Обичам те!”, знаейки, че ще ме чуе.
-Е?От кога работиш тук?
-О, този година дойдох.
-Как научи за „Грейнвич”?Учил ли си тук?
-Няма значение.По-добре да се захващаме за работа.-каза Бен, отваряйки вратата на тавана.Усещах, че криеше нещо от мен.
  Времето, в което подреждахме беше изпълнено с шеги , но и двамата сякаш се чувствахме неловко сами.
  По-късно през деня наказанието ми бе свършило и аз бях свободна да си тръгвам.
-Ами..кофти е, че те оставям да се справяш сам с тавана, но аз вече съм свободна и смятам да се възползвам от това, така че… Чао!-казах аз, когато вече бях на вратата.
-О!Няма проблем!Кой би искал доброволно да прави това?Е, на мен това ми е работата..както и да е..такъв е животът!И..Анабет, трябва да се видим пак.
-Да, разбира се!Защо не?Само не при тези обстоятелства.-размахах ръце.
-Естествено.Хайде, чао!
-Чао!-казах и излязох.

Обичам те!

Не.