2 ЧАСТ

Меган слезе пред клуба от черното порше и се огледа доста надменно около себе си. Всички се пръснаха. С черните си обувки се запъти право към входа. Токовете й не се чуваха заради голяма музика от клуба. Всички погледи бяха върху нея. С времето прекарано с тези хора може би я бе направило жестока към останалите. Бе разбрала неща, но и продължаваше да разбира. Влезе в клуба и прикова всички погледи върху себе си. Музиката продължаваше да дъни в клуба, а хората я гледаха леко поклащайки се. Светлините се движеха движеха по тялото й докато тя минаваше през тълпата, която й правеше път. Мина и стигна до VIP зоната, където я чакаха. Щом се приближи до масата на която тя трябваше да отиде стояха двама мъже в черно със слушалки в ушите им. Бяха строги и гледаха напред. Не я докоснаха дори с пръст, знаеха коя е и нищо не й правеха. Мъжа, който я чакаше на масата пиеше розе. Бе облечен в черен костюм и вратовръзка развързана леко в началото на възела, ризата му бе леко разкопчана, а сакото закопчано само на едно от копчетата. Не бе пълен, а бе стегнат. Имаше мускули.

Щом я видя се засмя и леко се отдръпна от мястото си за да й направи на нея място. Потупа коженото сепаре и с действия й показа, че тя трябва да седне тук. Щом го видя се засмя и с черните си токове закрачи към него. Мина покрай още няколко маси и седна до него. Усмихна се предизвикателно, като човек внедрен в този бизнес трябваше да владее предизвикателността и подлостта. Наляха й розе и й подадоха чашата, която тя взе с два пръста. След това отпи, а той не спираше да я гледа. Мъжът се облегна на сепарето и сложи ръка на облегалката и започна да й говори.

-Радвам се да се срещнем отново! –рече той, като се доближи до ухото й защото от силната музика не се чуваше нищо. Тя се веднага прошепна в ухото му с доста еротичен глас.
-Нямаш си на представа колко аз съм щастлива да те видя! –изрече тя и пусна дяволска усмивка, след което отпи бавно и предизвикателно от чашата. Отново погледа му не се откъсваше от нея. Прехапваше устни само докато я гледаше.
-Имам малко работа за теб! –усмихна се мъжът и повдигна вежда. Изглеждаше нещо наистина не толкова лесно, но не й толкова добро. Но като такъв човек тя трябваше да прави всичко, което той й каже. Завъртя се и някой му подаде един плик. Остави го на масата и я погледна строго. Меган го погледна и след това веднага погледна плика. Отпи отново от чашата, след което я остави на масата и взе плика. Наляха й още розе защото нейното вече бе свършило. Отвори плика и видя какво има вътре.
-Какво трябва да правя с това? –рече тя като се приближи до него за да може той да я чуе. Не знаеше какво точно трябваше да прави, но знаеше, че няма да го прави за пръв път.

Критики/Мнения!!

НАЧАЛО

Име: Меган Харпър
Години: 24
Град: Родена в Маями, живее в Лос Анжелис
Семейно положение: Необвързана
Професия:……………………………………

Точно така никой не знаеше професията й. Сякаш беше безработна, но далеч не бе така. Тя бе таен агент внедрена в голяма престъпна организация. Работеше върху тази програма от около година и половина. Всичко за сега вървеше напълно идеално при шефа й и останалите му хора.

Нощта бе тъмна, а на небето не светеха много звезди или поне не се виждаха. Може би уличното осветление и всички други светлини пречиха на това да се видят звездите. Имаше хора, които притичваха, имаше и хора, които се разхождаха за да подишат малко чист въздух дори той да не бе такъв, имаше хора, които бяха излезли за да се поразходят и да разпуснат от изминалия ден. Едни релаксираха в къщи, а други бяха на партита, по клубове. Не бе хладно, но не бе и горещо. Времето бе нормално както тя го обичаше.

Меган излезе от къщата си и включи Handsfree-то си и започна да разговаря вървейки към колата си. Бе с предизвикателна черна рокля, червено червило и високи токчета. Косата й бе разпиляна по раменете. Имаше красиви големи очи, а парфюма й кожата й бяха опиат за мъжете. Все пак трябваше да прикрива себе си в този бизнес или мисия.

-Искам да знам всичко, което става г-це Харпър. –рече той леко строго. Знаеше определено какво е предприел преди година и половина, но също така знаеше и кого е пратил и той не е случаен човек, а един от най-добрите му агенти дори би казал най-добрия.
-Сър, спокойно всичко е под контрол! –рече тя и влезе в колата. –Още малко и ще разбием цялата организация. –запали колата, а тя издаде онзи хубав звук, който обичаше да чува.
-Внимавай! Затварям ще се чуем по-късно! –затвори телефона и погледна другите полицаи около себе си, след което поклати глава.
Тя се облегна удобно на кожената седалка, която все едно бе правена за нея и натисна газта, а колата излетя от мястото си.

Критики/Мнения!!

Вечерта бе красива. Небето бе обсипано със звезди, а въздуха бе приятен. Усещаше се спокойствие. Нямаше шум, който да безпокои или нещо, което да нарушава спокойствието. Единствено вятъра, който галеше вълните леко, а вълните нежно докосваха брега.

Той стоеше и гледаше безкрайното море. Толкова свободно, толкова потайно. Никога не знаеш какво ще намериш на дъното. То криеше в себе си много тайни. Стоеше седнал и замислен. Бе свил колената си и ги придържаше с ръце. Сякаш погледа му бе празен. Дали минаваха изобщо мисли през главата му никой не знаеше. Но определено се бе случило нещо. Докато той гледаше някой се приближи към него.

Тя бе красива. Бялата й рокля леко се развяваше от вятъра, който галеше нежно лицето й и разпиляваше косите й. Не се виждаше много добре цвета на очите й. Но определено се виждаше тяхната форма. Бяха големи, а щом се приближи се видяха. Бяха огромни, шоколадови в които всеки би потънал. Усмивката й бе красива като на ангел. Щом се усмихнеше сякаш целия свят спираше за него. Кожата й бе мека като коприна. Аромата й на ванилия и парфюма й можеха да упоят всеки, но него просто го упояваше. Пясъка нежно минаваше през пръстите на краката й. Тя започна да се приближава все повече и повече към него.

Щом го стигна положи ръка на рамото му и го погледна с онази красива, караща те да забравиш всичко усмивка. Толкова искрена и мила. Сякаш бе събрала целия свят в нея. Той дори не обърна глава за да я погледне. Просто стоеше и гледаше. Тя бавно се спусна й седна до него на около 30 сантиметра.

-Вечерта е хубава а? –погледна нагоре и рече тя. Очите й се спираха на всяка звезда. Усмихна се. –Хей виж падаща звезда! –посочи с ръка и усмивка изрече тя. Момчето погледна нагоре и видя една звезда да пада и да се изгубва. Тогава през ума му мина само едно единствено нещо. Той я погледна и се усмихна.

Нова история!! Дано ви хареса!! Няма да е дълга!!
Критики/Мнения!!

На Tom Boxer & Morena feat. J Warner- Deep In Love 

Аз пуснах темата, а не казах коя е песента, която повдига настроението ми..
моята е..
Don Omar Feat. Lucenzo- Danza Kuduro -
песента винаги може да повдигне настроението ми дори то да е най-скапаното!!    

Здравейте!! От доста време търся някакви кастинги за филми, но никъде не откривам.. ако някой знае нещо моля да ми каже.. наистина ще съм ви благодарна.. благодаря ви предварително!!

http://weheartit.com/entry/14342616
http://weheartit.com/entry/11172237
http://weheartit.com/entry/6449557

Само тези успях да намеря!!

Не знам дали ще я продължа защото няма много мнения.. но все пак се радвам, че ти харесва!! Ако има повече коментари бих я продължила!

Слънцето вече се бе скрило. Тъмнината малко по малко започваше да обвива града. Сара излезе от банята и видя папката на леглото си. Взе я и я отвори. Препрочете всичко и се замисли. Знаеше как да убива. Знаеше как да го направи за да изглежда инцидент. Знаеше как да постъпи когато стане напечено и всичко това знаеше заради баща си. Той я бе научил как да се защитава. Как да убива по-различен начин и всеки следващ да е по-оригинален от другия. Бе й показал, че ако не си хищник ставаш плячка, а той не искаше дъщеря му да бъде жертва. Бе се справил отлично. Но докато един ден й показваше се случи нещо. Убиха го пред очите й. От онзи ден малката Сара стана човек, който баща й искаше. Хладнокръвна, дръзка, опасна, красива и отмъстителна. Искаше да не мисли за другите, а да се бори за да оцелее. Тя започна да се облича и щом приключи с това застана пред огледалото и се огледа. Сложи си обичайното червено червило. Спусна небрежно косите си отново. Щом приключи с това се погледна и видя в какво се е превърнала. Видя каква е. До сега не се бе замисляла. Засмя се.
-Татко ще се гордееш с мен!! –скри усмивката си. Взе чантичката си и напусна къщата с една от колите си. Отиде отново в онзи клуб където се бе запознала със Саймън. Щом влезе клуба разцепи тълпата и отиде до бара. Щом стигна седна на един от столовете и остави малката си чантичка на бара. Поръча си питие и без да се оглежда си остана на мястото.Докато Сара пиеше някой се приближи до нея.
-Знаех си, че ще те срещна тук! –засмя се и застана от едната й страна. Отново изглеждаше страхотно. Виждаше се, че има хубаво тяло. Бялата му риза светеше от светлините на прожекторите в клуба. Тя се усмихна и захапа долната си устна. Обърна се леко към него и се приближи, като му прошепна в ухото.
-Харесвам решителните мъже! –стана от стола и тръгна напред знаейки, че той ще я последва. Черната й рокля и токове правеха изящна фигурата й. Мина през тълпата й се изгуби.

5-та част!! Дано ви хареса!!

Слънцето вече бе изгряло и печеше. Сара го бе посрещнала с чаша топло кафе и цигара в другата си ръка. Гледаше от стола на който бе седнала. Опъна няколко пъти от цигарата и издиша дима. Къщата й бе огромна за сам човек. Имаше всичко в нея, дори и неща, които не й трябваха, но бе сам сама. Нямаше никой до себе си с който да я сподели. През главата й всяка сутрин минаваха куп мисли, но пък съвестта й липсваше. На мястото на сърцето й може би бе камък. Не изпитваше чувства. Бе хладнокръвна и правеше трудните неща с лекота. А най-лесните неща може би понякога я затрудняваха. Сара стана и отиде за да се преоблече. След което отиде до гаража си. Отвори вратите му и пред нея се показаха няколко спортни коли, а в друг държеше коли, които по-рядко влизаха в употреба. Макар да водеше опасен начин на живот и винаги да бе опасност младата красавица никога не използваше бронирана кола. Сара се качи в една от колите и тръгна право към онова място.
Щом пристигна отново там бяха мъжете в черно. Бяха като статуи. Не помръдваха. Сякаш бяха залепени за земята. Щом двигателя на черното BMW спря и остана на място настъпи огромна тишина. Отвориха й вратата, а тя се изправи до вратата. Махна черните си очила и се огледа. Всички бяха толкова строги. Сложи ги отново и влезе през голяма порта. В стаята в която трябваше да бъде отново бе обвита в дим от пурата на шефа на „статуите”. Той я погледна и се усмихна. Завъртя се на кожения стол и опъна два пати и изкара дима. Изправи се и застана зад бюрото.
-Е? –гледаше я строго. Сара се приближи и постави ръце на бюрото.
-Обичам трудностите!! –захапа долната си устна и се усмихна.
-А, аз обичам решителността ти! –хвана част от лицето й с ръката си. –Знам, че нямаш съвест..
-Хаха.. ако реша и теб и чернилките вън ще очистя. –намигна му.
-Чакам отговор.. –стоеше и дръпна от пурата за пореден път.
-Ако някога е сънувал кошмар ще бъде нищо пред този който ще го накарам да преживее. –погледна го злобно и право в очите. Той се засмя и й отиде до един сейф. Отвори го и извади няколко пачки от него. Хвърли ги на бюрото.
-Твои са..- подаде й едно куфарче. Сложи й парите вътре и й го даде. –Няма да ме разочароваш!!
-Колко си послушен! –взе куфарчето и се приближи за да го целуне, което за него бе доста неочаквано. Точно когато той си мислеше, че тя ще го направи Сара се отдръпна. –Упс.. –засмя се и тръгна напред. А той стоеше зад нея смеейки се. Сара напусна мястото заедно с парите и бе готова за нещо, което не знаеше как ще завърши. Качи се в колата. Натисна газта и тръгна на някъде. 

4-част.. Дано ви хареса!!

Здравейте от снощи се чудя какъв филм да гледам и не мога да си избера.. бих искала да ми кажете някой, който вие сте гледали и ви харесва.. независимо от жанра.. нямам претенции!! Благодаря ви предварително!!!

Мрака бе обвил всичко в прегръдките си. Не пускаше нищо. Бе леко хладно и клоните на дърветата се поклащаха. Но в другата част на града хората не спяха. Нощта едва започваше за тях. Едно BMW спря пред клуба. Щом се отвори вратата от колата излезе едно красиво момиче. Имаше дълга коса, но щом стигна до осветлението се видя. Косите й бяха небрежно пуснати.Устните й бяха с червено червило, което я правеше уверена. Тя събра всички погледи върху себе си и разцепи тълпата на входа. Мина през хората на дансинга и отиде на VIP сепаретата където я чакаха групичка от няколко човека. Седна и веднага й наляха от обичайното питие.
-Е Тим какво имаш за мен?
-Ето това.. –подаде й едно куфарче.
-Колко са?!
-20 000.. утре имам по-голям удар! –отпи от уискито си.
-Дано.. това е малко! –бе сериозно. Нищо не можеше да я накара да се усмихне. Изведнъж телефона й звънна и всички на масата го погледнаха. Бе непознат номер. Тя погледна Дан и вдигна, изправи се и излезе заедно с Тим от клуба.
-Значи си ти.. –засмя се. –Какво искаш?!
-Миличка не бъди толкова лоша с мен. Моля те! –смееше се.
-Все още съм твърде добра! –засмя се. –Какво искаш?
-Ами да кажем, че искам да се видим!? –дръпна от цигарата си която държеше. Тя се замисли и с увереност отговори.
-Добре.. чакай ме на пристанището и искам да си САМ! –наблегна на „сам”.
-Утре! В 18:00..
-18:00.. –затвори телефона и погледна Тим.
-Какво правиш?! Този може да те очисти! –погледна я разтревожен.
-Няма да го направи! Но определено е намисли нещо!
-Да. Бела той е най-големия ти враг! –гледаше я строго Тим.
-А аз съм тази, който може да го накара да поиска да не се е раждал! Да се връщаме! –тръгна напред, а Тим веднага изтича след нея. Черните й токове тракаха по земята, но щом влезе в клуба отново шума от тях спря. Седна си отново на сепарето и прекара останалата част от нощта.

Дано да ви хареса!!