Още не съм му измислила име. Вътре ще има свръх естествени същества, любов, война и всичко от списъка .
Надявам се да ви хареса.

                    Първа глава
                      Лош късмет

    http://prikachi.com/images.php?images/573/4071573N.jpg

Протегнах ръката си и взех книгата от оръфания рафт. За първи път Градската Библиотека беше толкова празна. Обърнах се и огледах помещението. На няколко крачки от мен имаше свободна маса. Тръгнах към нея. Старите ми кецове шляпаха по дървеният дъсчен под. В лявата си ръка държах книгата, а с другата издърпах стола от масата, за да мога да седна.
Поставих книгата на бялата маса и седнах на стола. Придърпвайки го напред, разтворих книгата. Миризмата на старо напълни ноздрите ми. Обичах миризмата на стара хартия. Започнах да чета. Преплетох крака под стола, сложих кичур от черната ми коса зад ухото и с интерес произнасях всяка френска дума. Да, обичам да чета на френски. Толкова изискан и интересен език. Пълни ми душата.

***
Телефонът ми за вибрира в джоба на дънките ми. Стреснато протегнах ръка към джоба. Извадих телефона и погледнах дисплея – Мама.
-    Ало? – заговорих тихо.
-    Къде си, бе, момиче? – попита притеснено тя.
-    В библиотеката. Защо?
-    Още си там? – по гласът й разбрах, че е ядосана. – Ами урока ти в шест? Ами дрехите от химическото чистене? Ами…
-    Мамо. – започнах. – Чуй ме. Днес е Събота. Нямам допълнителни часове, дрехите ще взема утре, а стаята ще си оправя когато се прибера.
-    Добре, но сега шест без десет.
-    Какво? Кога е станало толкова? – стреснато попитах. – Добре, мамо. Чао.
Надигнах глава и се огледах. Библиотеката беше още по – празна. Взех книгата в ръка и се запътих към гишето. Там беше Сейла. Момиче с къса къса коса, зелени очи и леко позакръглена тук – там.
-    Здравей, Сей. – казах весело.
-    Хей, Джеки! Радвам се да те видя. – каза Сейла.
-    Ам, аз малко бързам, така че… - и подадох книгата. Тя отвори корицата и сложи печат. – Колко ти дължа?
-    Нищо. Ти си най – редовната ни клиентка. Ще направя изключение. – Каза тя и ми намигна.
-    Мерси! Чао! – пратих й въздушна целувка, след което се затичах към изхода. Изскочих през вратата, като едвам не ударих един студент.
-    Извинявай! – провикнах се и тръгнах да слизам по стълбите.
От многото бързане се спънах и се претърколих надолу. Стъпалата бяха доста на брой. Направих няколко салта и завърших на тротоара. В този миг изпаднах в безсъзнание.

***
Отворих очи. Надигнах се рязко. Остра болка премина през гърдите ми, карайки ме да се върна обратно в легнало положение. Цялата бях в разни тръбички прокарани през кожата ми. Нямаха особено желание да гледам системата.
Огледах стаята. Бели стени, бели завивки, кресло до леглото ми. Веднага се сетих, че това е болница. Но, какво правех тук?
Напрегнах се за да си спомня, но нищо не ми хрумваше. Нямах и бегла представа какво правя тук и какво съм правела преди това.
В стаята влезна медицинска сестра, а след нея мъж с оплешивяло теме и бяла престилка. Сестрата носеше чаша с вода и чаша с хапчета, а лекарят разлистваше картона ми.
- Здравей те госпожице… - той погледна към картона.
- Шойлер. – произнесох името си с погнуса. Мразех това име. Звучеше отвратително.
- Да, госпожице… - той отново погледна към картона. – Шойлер? Да, Шойлер. – Надигна глава и ме погледна . – Как се чувтвате?
- Ами… Добре. – отговорих. В този момент стаята връхлетя майка ми.
- О, миличка! – развика се тя. – Добре ли си? Какво е станало?
Тя се беше затичала към мен, но лекаря я спря.
-    А вие сте? – попита господинът.
-    Майка й. Роуз Шойлер. Роуз Шойлер! – тя се развика още по – силно.
-    Госпожо, успокойте се. Дъщеря ви е добре. Просто е станал инцидент. – обади се сестрата.
-    Какъв по – точно? – попитахме с майка ми.
________________________________________________________
Ще чакам вашите мнения.  

Ти си някакъв феномен! Рисуваш, снимаш, още малко ще започнеш и да пишеш исории и стихове  Много ми харесаха рисунките  

Тъпанар
Ни...

От БГ
Имаш ли брат/ сестра?

И къде го пише това? Иде прати ми линк и пак ще си говорим
По темата: 2х100%

Много ми хареса!!  

2х30%

Кокошка
Ти...

десет

То му е в кръста да командава. Каквото и да направиш няма да се спре. Или ако го направи - ще е за кратко.
О. Н. : Ти коя зодия си?