Няма проблем,и ще се радвам следващата ми част да ти хареса тази вечер ще се постарая да я постна тук.

Добре сега какво ще кажете спирам историята а вий се спирате със спора!

13 част.

След 20 минути.
- Пристигнах ме. - усмихна се до уши Каел.
Излезнах от колата и погледнах гледката беше невероятна,имаше много цветчета,и дори имаше езерце с водни лилии,всичко беше в зелено дърветата,тревата толкова успокоително:
- Е,Каел хайде да взимаме храната и да си намерим подходящо местенце за пикника.
- Разбира се.
Взех кошничката,а Каел заключи колата и слезнахме малко по-надолу близо до езерцето.
- Боже,не не не. - развълнувано се провикнах.
- Какво има,Мел защо си толкова радостна. - зачудено ме попита.
- Погледни ето там.
Там бяха  Карина,Теодор,Александър,Емо и Мая бяха направили две големи палатки,имаше и огън,но той не беше запален,също така и две дръвчета уж като пейки до огъня:
- Колко са се постарали.
- Хайде да вървим. - развълнувано се засмя Каел.
Като отидохме всички се зарадваха много,това беше голяма изненада.
Теодор: Мел,Каел харесва ли ви това което направихме с другите. - попита ни той.
- Че как иначе. - в един глас с Каел.
Прегърнах Теодор,и после останалите:
Явно тази вечер се очертаваше незабравимо изживяване.Александър пусна от телефона си музика.С момичетата приготвихме храната,която не беше хич малко.А момчетата те оправяха барбекюто за довечера:
- Хей хора,хайде да влезнем в езерцето? - провикна се Мая.
- Ти луда ли си? - засмях се аз.
По-изражението никой не беше много съгласен взе пак не се знае какво ще има вътре в езерцето.
- Щом не искате аз влизам.
Не мислих,че ще го направи но Мая съблече дрехите си и остана по-белият си бански,явно беше готова за това.Имах чувството,че ще замръзне от студ взе пак началото на септември е.Мая се потопи във водата,а всички ние я гледахме я учудено.Особено на Емо и Александър им беше много приятно да я зяпат,все пак Мая бе много чаровна със дългата си руса до кръста коса,сини очи и слабо тяло привличаше всеки:
- Мел,това е лудост. - каза Карина.
Малко странях от  нея,защото още не мога да забравя какво беше направила на Лорета.Имах чувството,че пак ще направи някои гаф.
- Хора,хайде да седнем и да се наслаждаваме на гледката,какво ще кажете. - попитах ги аз защото надали цял ден щяхме да гледаме как Мая се къпеше.
Всички се съгласиха и Каел от някъде измъкна голяма широка покривка и я сложи близо до палатките,аз и Карина сложихме на покривката кошницата,която имаше вътре франзели,плодове,чипс,пица,зеленчуци и още какво ли не всичко необходимо за ядене.
Седнахме всички,освен Мая и всеки си взимаше каквото поискаше от кошницата,беше що горе долу забавно разказвахме си вицове,наслаждавахме се на природата и още какво ли не.И така мина си половината ден.

След 3 часа.
- Ето ти запалка,хайде да запалиме огъня. - Каел викаше на Теодор.
Като запалиха всички се бяхме настанили по цепнатите дръвчета,които използнахме за пейка,Мая се беше сгушила с едно одеало до мен и Карина,а момчетата те се смееха на шегите на Емо.

Пишете коментари,че да знам дали да пускам некст.

Ще се постарая тази вечер да има нова част,но нищо не ви обещавам.

Ако им харесва и на други историята ми ще пусна 11 част.

Тъй като имам много грешки,и не е харесвана и няма интерес спирам историята!

8 част.

След десетина минути вече бях пред входната врата,отключих вратата и влезнах вкъщи събух токовете си и тръгнах към стаята ми.Взех роклята от торбичката и я закачих на една закачалка и я оставих в гардероба,съблякох днескашните си дрехи и облякох един черен клин с изчистен бял потник.Измих си лицето,от грима и отидох в кухнята.Аня я нямаше, помислих си със сигурност е отишла на пазар.Взех си една ябълка от кошничката и отидох в хола.Пуснах телевизора и започнах да гледам някакъв екшън филм.Филмът не беше никак скучен някъде около 1 час и половина го гледах.Като се сетих за час,съвсем забравих да погледна часът,когато погледнах беше 16:30 още имах много време до купона.Затова изключих телевизора и станах от дивана тъкмо се запътих към стълбището,когато някой почука на входната врата.Отворих я и:
-  Мел, как си? - попита ме Аня,която държеше две торби с храна.
- Добре съм. - отворих и по-широко вратата за да влезне.
Тя отиде в кухнята и започна да слага храната,която беше купила в хладилника.Пък аз се качих в стаята и реших да звънна на Лора,която днес имаше рожден ден:
- О,здравей Мел. - щастливо ме поздрави.
- Здравей и честит рожден ден!
- Благодаря ти,нали тази вечер не си забравила 22:30?
- Не как може да забравя задължително ще дойда. - засмях се аз.
- Радвам се.
- Колко хора ще сме? - любопитно попитах.
- Към 50 души ще сме.
- Моля,ти сериозно ли?
- Да. - подсмихна се Лора.
- Добре тогава,аз затварям чао.
- Доскоро.
Като разбрах колко хора ще сме веднага звъннах и на Карина,тя трябваше задължително да знае:
- Да? - попита Кари.
- Кари,няма да повярваш довечера ще сме около 50 души.
- Ти от къде разбра? - попита учудено.
- Звъннах на Лора преди малко.
- 50 души,оо  ще има излагация голяма.
- Определено,но ти какво ще и правиш?
- Ще видиш Мел,ще видиш. - зловещо се подсмихна.
- Ще видим. - повторих аз.
- Добре,Мел аз затварям,че тъкмо съм пред нас.
- Чао.
Хвърлих телефона на леглото и излезнах на терасата.Изведнъж докато бях там ми се пропуши от колко дена не бях пушила замислих се аз явно сега трябва да наваксам. Взех една кутия Merilyn розова и една запалка от нощното ми шкафче.Отворих кутийката и взех една цигара,запалих я и седнах на един стол които беше в ъгъла.Гледах как хората си минаваха и как малко,по-малко се стъмняваше.Като изпуших вече половината кутия влезнах в стаята,защото ми стана хладно навън.Взех роклята от гардероба,която щях да бъда тази вечер и я поставих на леглото.Реших да я облека и да започна да правя косата си още от сега,без това вече беше към 19:30. Започнах да изправям косата си и да поставям вафли за обем,като свърших напръсках я с лак.После реших да си направя черен опушен грим,да добавя спирала,и за устните един безцветен гланц.За аксесоар сложих кръгли черни обеци,е вече бях напълно готова освен,че трябваше да намеря подходяща чантичка взех една мини черна с паети чантичка от гардероба, дори точно като роклята ми беше и в нея сложих пари,мокри-сухи кърпички,цигари,запалка, и преди да сложа телефона в чантичката реших да звънна на Каел:
- Каел,ела у нас липсваш ми. - миличко произнесох тези думи.
- Идвам до десет минути. - зарадвано каза той.
И затвори,тогава пъхнах телефона в чантичката,и я поставих на леглото.
След десет минути се позвъня на вратата,с босите си крачета хуквах по-стълбите да отворя вратата,като я отворих:
- Мел,прекрасна си. - въздъхна той.
- И ти също Каел. - усмихна му се и го прегърнах.
Между другото Каел бе с  дънки по-него и отдолу дъното им висеше а от горе с една къс ръкав блузка,на която пишеше "Tom Tailor" и с кецове надолу,както по-принцип си беше.Поканих го на влезе вкъщи и се качихме заедно в стаята ми,седнах на леглото а той беше прав пред мен и ме гледаше,в този миг той:
- Мел,тази вечер ще си най-красивата от всички. - усмихна се той.
Зачервих бузи,но му благодарих.В този момент така исках да го целуна,и просто станах от леглото приближих се до него и се престраших,впихме устни и няколко секунди стояхме така.

След 3 часа.

- Мел,заповядай. - отвори вратата на колата,за да влезна. 
- Благодаря ти.
Каел и той се качи в колата и заедно потеглихме към дискотеката където щеше да бъде рожденият ден на Лора.

---------------------------------------------
Мисля да спирам историята,няма кой знае колко интерес.

7 част.

Около 15 минути път,вече бяхме пред мола първата ни работа беше да влезнем във всички магазини за рокли.Влезнах ме в един,но роклите бяха просто ужасни,нито и един модел не харесахме с Карина затова отидохме в следващият.Магазина се казваше "Wonderful moment",вратите бяха плъзгащи и като ни пусна да влезнем,просто унимяхме роклите бяха божествени награбихме с Карина по 5-6 вида и влезнахме в съблекалните.Първо облякох една къса зелена рокля с гол гръб,като се погледнах в огледалото не се харесах но все пак реших да се покажа на Кари.Тя ме видя и:
- Мел,тази рокля не ми харесва изобщо и това зелено о не,не сваляй я веднага. - с разочарован  глас произнесе думите.
- И аз съм на същото мнение,но хайде облечи ти някоя рокля,че и аз да те видя.
- Момент.
Тя влезна в кабинката и започна да облича някаква рокля.Като излезна просто въздъхнах роклята страшно много и ходеше беше чисто бяла и малко подгъната отпред:
- Уоу,Кари това е роклята момиче страхотно ти стои. 
- И аз така мисля. - завъртя се тя и ми се усмихна широко.
- Купувай я. - казах радостно аз.
- Определено я взимам,хайде остана само ти вземи някоя рокля,от избраните и да те видя. - Добре.
Влезнах и аз в кабинката и облякох една черна с паети,като излезнах Карина:
- Олееее Мел,страхотна си миличка тази рокля те отваря купувай я невероятна е.
Усмихнах и се аз и и казах:
- Хайде към касите.
Но преди да отидем облякохме си нашите дрехи,оставих ме другите рокли на закачалките  и всяка взе тази рокля която избра:
- Здравей! казах аз  и се усмихнах на момичето което беше на касата.
- Какво си избра. - попита ме тя.
Посочих късата черна рокля:
- Добър избор,ще ти струва 149 долара.
По-дадох и парите и взех чантичката вътре с роклята и изчаках Карина вънка.След секунда и тя се появи с чанта:
- Е какво ще правим сега Мел?
- Ами аз мисля да се прибирам.
- Колко е часът?
Погледнах телефонът и:
- 14:30 още е рано но,съм адски уморена.
- Добре,ами хайде аз ще трябва да тръгвам.
- Ти на къде?
- За обувки.
- Добре тогава,хайде доскоро довечера ще се видим.
- Чао.
Прегърнах ме се и всяка пое по пътя си.

Само в тази част слагам снимки на двете рокли,не успях да ги опиша добре.
Роклята на Мелиса - http://prikachi.com/images/731/4108731Z.jpg
Роклята на Карина -  http://prikachi.com/images/730/4108730N.jpg

6 част.

- Здравей,Кари.
- Мел,ти се сети за мен,най-после. - като изрече тези думи,започна да се смее.
- Ти пък. - стана ми малко неудобно,но и аз се засмях.
- Мел,за какво ми звъниш?
- Кари,имам да ти разправям толкова много неща.
- Ами супер,а какво ще кажеш по едно кафе да изпием,а?
- Съгласна съм.Този път искаш ли да сме някъде другаде да не сме пак в онова кафене,че е адски препълнено. - разочаровано казах аз.
- Добре,ами аз викам кафенето на девета улица,там правят страхотно капучино.
- О устройва ме,хайде в 12 часа пред кафенето да се чакаме?
- Че то сега не е ли 12 ? - попита ме тя.
- Не 11 и 30 е глупаче. - засмяхме се.
- Добре,ам айде затварям ти,че да мога да се оправя навреме.
- Добре,чао Кари.
- Чао.
Затворих червената слушалка и станах от леглото.Отворих вратите на гардероба и започнах да избирам.Избрах едно сиво потниче на което имаше сърце оформено с паети,една къса дънкова поличка и за връхно дънково елече.Съблякох снощните дрехи и облякох тези,отидох пред тоалетката и започнах да изправям дългата си кестенява коса,след като я изправих сложих един черен молив за да подчертае очите ми и един безцветен гланц.И за накрая прибавих едни дълги обици които накрая имаха и едни сърчица,които се мърдаха напред-назад.Прибрах телефона и парите в единия джоб на елека.Е вече бях  напълно готова освен,че не бях избрала още какво да обуя,погледнах часовника отгоре над вратата ми и беше 11:52 е явно трябваше да тръгвам,слезнах надолу по-стълбите и в едно от шкафчетата от към лявата страна на стълбището извадих едни сиви токове.Обух ги и тръгнах.След десетина минути вече бях пред кафенето,но Карина още я нямаше,седнах на външните маси които бяха наредени, и сервитьорката дойде за да вземе поръчката:
- Е какво ще желаеш,Мел. - между другото тя ме познаваше учихме в едно и също училище от 1 до 7 клас.
- Силвия,ами чух,че правите страхотно капучино тъй,че това ще си поръчам.
- Добре,след 2 минути ще дойда пак.
- Окей.
Тъкмо погледнах към уличката и видях,че Карина идваше към мен.Тя бе облечена със сиво кожено яке,надолу с дънки и сиви пантофки,косата и беше накъдрена.Седна на другият стол и започнахме да обсъжда ме:
- Е Мел,какво ще ми разказваш..страшно съм любопитна! - ококори очите си.
- За Каел много ясно,ние с него..
- Какво с него? - прекъсна ме,а тъкмо щях да и кажа.
Засмях се и:
- Той ме заведе на едно специално място снощи,признахме си чувствата и се целунах ме. - изрекох на един дъх тези думи,каточили някой ме гонеше.
- УАУ! - въздъхна тя.
- Какво има Кари? - направих странна физиономия.
- Време беше,мила!
- Щом казваш. - усмихнах и се.
-Силвия дойде при нас и  ми подаде капучиното а Карина и тя си поръча същото.
След 2 минути и нейното дойде.Докато пиехме,аз я попитах:
- Имаш ли рокля,за довечера?
- Мел,съвсем изключих нямам рокля. - изплашено ме погледна.
- И аз нямам,успокой се.
- След кафето,хайде в мола трябва да си вземем хем знаеш тази вечер ще е специална.
- Задължително. - засмях се аз.
След 20 минути оставихме парите на масичката и тръгнахме към близкия мол.

Този път по-малка част,не остана време да продължа.

5 част.

Събудих се от алармата на телефона:
- Уоу,какво правя в стаята си,аз не бях ли с Каел? - произнесох тези думи на глас.
Имах ужасно главоболие но все пак станах от леглото и отидох в банята.Измих лицето и зъбите и се огледах в огледалото,дори бях със снощните си дрехи.Реших да слезна долу в кухнята,за да закуся:
- Аня,каква е закуската? - попитах я докато си придърпах стола.
Тя се подсмихна и каза:
- Пържени яйца с бекон и препекани филийки с портокалов сок.
- Е пак надмина себе си.
- Благодаря ти,Мел.
Докато си похапвах ми хрумна дали да я питам снощи кой ме е оставил в стаята ми.Ама,че странен въпрос ще и задам но все пак трябва да знам:
- Аня,снощи кой ме прибра?
Тя започна да се хили:
- Мел,мел ..Каел те прибра разбира се но ти беше мъртво пияна.
- Моля?
- Няма какво да те лъжа,така беше.
- Ем явно съм пила. - започнах да се смея.
Като се наядох,се качих в стаята  трябваше да звънна на Каел.Взех телефона от под възглавницата и легнах на леглото,набрах номера и:
- Даа. - каза сънено Каел.
- Здравей Каел.
- Миличка,как си? - веднага му се промени гласът.
- А,за тази вечер нали знаеш на рожден ден сме?
- О,вярно е към колко искаш да те взема?
- Към 22:20.
- Дори ще дойда по-рано искам да прекарам малко време с теб насаме.
- мм добре. - казах развълнувано аз.
- Добре,разбрахме се доскоро мила.
- Чао.
Затворих червената слушалка,и започнах да набирам Карина,исках да и разкажа какво стана..

Шоколад.

На 16-17.