Ясно, благодаря ти.

Всъщност, признавам си, че оттам взех името, но не сметнах, че ще е нещо кой знае какво.
Иначе много ти благодаря за мнението.
Вечерта ще пусна некст.

Да.
А ти?

Нито едното.

Подписа.

• Крис:

  До 11:00 се излежавах в леглото и обмислях плана си - да забия Ема. Това с чистенето беше извинение, за да дойде у нас и да направя първата крачка. Разбира се, не знам дали ще успея, но по-добре да съм опитал, отколкото да се чудя.
  Слязох долу, където сестра ми решеше боядисаната си във всички цветове на дъгата коса.
  - Някакво момиче звъня, но ти спеше и затова не те викнах - каза тя, гледайки ме в огледалото.
  Завъртях очи и отидох до телефона. Вдигнах слушалката, набирайки номера на Ема.
  - Ало? - чу се от другата страна. Гласът ми се стори познат, но не достатъчно.
  - Ъм, търся Ема. Обажда се Крис, тоест Крисчън от съседната къща - смотолевих набързо, защото разбрах, че човека, с който говорех, беше майката на Ема.
  - О, Крисчън, ей сега ще я викна! - възкликна тя.
  Чуха се гласове и след около минута на слушалката застана Ема.
  - Хей, какво става? - попита тя с весел глас.
  - Ще идваш ли, или си се отказала?
  Настъпи кратка пауза, през която явно обмисляше решението си. Ще откаже, сигурен съм.
  - Разбира се, ей сега идвам - каза и затвори.
  Чак когато видях погледа на сестра си, разбрах, че през целия разговор съм бил ухилен до уши. За късмет, Джил не обърна особено голямо внимание на този детайл и се върна обратно към разресването.
  Влязох в кухнята, като главната ми цел беше хладилника. Отворих го и с огорчение установих, че е празен.
  - Ъъ, мама каза да напазаруваш - подсети ме Джил, минавайки покрай мен.
  Изгледах я на кръв.
  - Не може ли ти да отидеш? Освен това имам малко работа с това момиче, което се е обадило.
  Сестра ми изглежда нямаше нищо против да се махне, само и само да не се наложи да обяснявам какво ще правим. Не че щях да ѝ кажа...

• Ема:

  С Крис и приятелят му постояхме на пейката пред нас. Постоянно се опитвах да се включа в темите, които те обсъждаха, но не можех, защото не знаех нищичко. Затова просто гледах отстрани и се наслаждавах на гласа на Крис. А когато се усмихнеше, на бузите му се появяваха ужасно сладки трапчинки. Беше просто перфектен. Но едва ли беше заинтересован от мен. Та аз не съм мис красавица!
  Накрая Тревър си тръгна и с Крис останахме сами. Чувах как щурците, скрити в тревата, свирят нежна мелодия. Имах чувството, че съм чакала този момент цял живот.
  - Ема - проговори Крис и ме погледна, - може ли да те питам нещо?
  О, Боже, той щеше да ме покани на среща! Не можех да повярвам. Очите ми блеснаха.
  - Разбира се - казах със затаен дъх.
  - Утре майка ми няма да я има, а вкъщи е голяма кочина и тя ме помоли да почистя. А ще ми трябва помощ и исках да те помоля да ми помогнеш...
  Ужасно много се натъжих вътрешно. Очевидно беше, че нямам шанс с него. Но за да не показвам истинските си чувства, добавих една фалшива усмивка и казах:
  - Разбира се. Нямаш проблеми. Звънни ми, когато искаш да дойда ... да почистим.
  Той се засмя.
  - Страхотна си, благодаря!
  Настъпи неловка пауза. Разбрах, че нямаме какво друго да си кажем. Поне той нямаше. Аз лично исках да му кажа толкова много неща, но се страхувах от реакцията му.
  - Е - започнах аз, - ами, аз ще се прибирам. Става късно и...
  - Добре, още един път ти благодаря. Ще ти звънна - каза и хвана ръката ми.
  Дланта му беше студена, а моята - гореща. Почувствах как сърцето ми започна да тупти бързо. Но секунди след това Крис отмести ръката си, сбогува се с мен и си тръгна. Проследих го с поглед, докато влезе у тях, а после и аз се прибрах.

• Крис:

  С Ема потеглихме напред, а Тревър се влачеше зад нас. Тези дни не беше особено в настроение, затова гледах да не го закачам, за да не се скараме. Ема от друга страна постоянно заставаше до него и му се усмихваше, опитвайки се да го развесели. Колкото и егоистично да звучи, точно тогава ми се искаше с нея да сме само двамата.
  Спрях се и се обърнах назад, за да установя колко съм се отдалечил от Тревър и Ема. Бях на около 5-6 крачки от тях. Изчаках да се приближат и отново тръгнах, подритвайки някаква изхвърлена бутилка от Кока-кола. Слънцето бавно залязваше и осветяваше пътя зад гърбовете ни. Небето вече беше червено-оранжево. Приближавахме къщата на Тревър и знаех, че само след няколко преки той щеше да се прибере и аз щях да остана сам с Ема. Точно тогава обаче тя изръси нещото, което най-малко исках да чуя:
  - Защо не повървиш с нас до вкъщи?
  Знаех, че говори на Тревър. Естествено нямаше начин да го е казала на мен. Ядосах се малко, но след секунда се сетих, че Тревър би предпочел да се прибере. Обикновено когато не е в настроение, той не обича да се мотае с други хора.
  - Не искам да досаждам - промърмори най-сетне. Откакто Ема седна до мен на онзи шезлонг, Тревър не беше продумал нито думичка.
  - Глупости! - възкликна Ема. - Как ще досаждаш? Колкото повече хора, толкова по-забавно!
  Тревър отново се забави с отговора си и чак когато се обърнах с лице към него, той продума:
  - Е, може да дойда за малко.
  Какво?! Значи, когато аз те канех да останеш с компанията, ти отказваше, а сега, когато имам шанса да остана насаме с Ема, ти решаваш, че трябва да дойдеш?! Беше ми толкова нервно, че едва не изкрещях това, което си помислих преди секунда-две. Но бързо се овладях и се ухилих фалшиво.

Не.
Начинаещ?

Измислица.
Не си в настроение в момента?

Някои от тези факти определено ще ми послужат. Браво за темата!

Мда, и аз бих искала да разбера.