'salems Lot на Кинг

Jailbreak- нах си iPoda с redsn0w,инсталирах си installous 4 и тн. , но когато се опитвам да намеря някое приложение мо излиз API Error. Каков ще рече това, и как да го оправя?

"Кланът Радли" (не помня автора)
"Алхимикът- Таините на безсмъртния Никола Фламел" (отново не помня автора)
"Пътеводител на галактическия стопаджия"- Дъглас Адамс (горещо ти я препоръчвам)
"Дневниците на Джорджия Никълсън"- Луйс Рейнисон (всички 8 книги, но втората трудно ще я намериш) Тук е мястото да добавя, че "Тина и половина" е нещо като опит за нейна имитация
"Можеш ли да пазиш тайна?"- Софи Кинсела
"Ако върнеш времето назад"- Александра Потър
"Аз обичам Ню Йорк", "Аз обичам Холивуд", "Аз обичам Париж"- Линдзи Келк
"Сън в лятна нощ"- Шекспир

Наскоро попаднах на тази статия в училищния ни вестник и реших да я споделя с вас. Преведена е от английски и имената са сменени.

Всички сме виждали стереотипа за гимназийте по филмите. Виждаме, че там има хора, които биха направили всичко, за да бъдат популярни. Те биха започнали с промяна на външността си, пропускане на часове, караници със семейството и приятелите и завършват забравили кои са наистина. Та, въпросът е- това което виждаме по филмите истина ли е?  Едно нормално училище в България, еквивалент на Холивудската интерпретация ли е? Всичко в една гимназия ли е популярността/
100% от интервюираните ученици на Американския колеж отговарят на горе споменатите въпроси с "Да". "Въпреки, че не трябва да е така," обяснява Анинимна, " гимназията наистина се е превърнала в състезание за известност. Хората са станали по-заинтересовани от външността от колкото в умът, което според мен е откачено." Изглежда много други споделят мнението на Анонимна.
Като цяло, гимназията е супер. Поне в началото е. Имаш своите приятели, влюбваш се за първи (а може втори или трети) път, откриваш нещата които харесваш и т.н. Тогава, ичведнъж докато вървиш по коридора към калсната си стая, виждаш това изнендващо разкошно момиче, тип Беър Лалдорф, момиче. Какво си мислиш в този момент? Най-честите отговори от интервюирните ученици на Американския колеж са: "Искам да бъда катто нея. Красива. Богата. Популярна.". Изведнъж си представяш себе си в най-страхотните дрехи, с най-новия смартфон, и гадже с осем плочки. Вярваш, че това ще те направи най-известното момиче в цялата гимназия. Ще те канят на всички партита и ще се чувсваш обожаван от всички около себе си.
Базирано на интервюираните ученици, няма значение дали си подге или дванадесетокласник; момче или момиче; артист или спортист. Когато си в гимназията искаш да си популярен. Започваш да се бориш с всички за славата. Харесва ти факта, че всички искат да са като теб, дори и да ти завиждат, така че предполагам гимназията наистина е борба за слава.
За съжаление, обикновенно трябва да промениш себе си о да се правиш на някой друг, мислейки чехората няма да харесат истинското ти "аз". Според Анонимна 2 "Славата в гимназията за повечето хора е много важна, но да си популяен те кара да се промениш, защото е невъзможно един човек да се хареса на всички. "Забранено" ти е да бъдеш себе си,  да говориш с "не толкова известните" хора, с които ако не беше "як"  би искал да си приятел." Трябва да се скараш с "не-готините" си приятели, защото те внезапно не пасват на перфектния ти живот. Трябва да пропуснеш часовете и да не си пишеш домашното, защото да ходиш по партита е много по-яко... Това е само малка част от цената, която трябва да платиш, за да бъдеш крал/кралица на гимназията.
Предполагам всичко е въпрос на приоритетите, които имаш през тези 5 години на "учене", но изобщо няма да ти пука какъв си бил в гимназията след десет или петнайсет години. Да си популярен за толкова кратък период от време може да ти донесе, а може и да не ти,  удоволетворение до края на живота ти. Когато прегледаш старите си снимки от тогава, ще се пошувстваш ли горд? Предполагам за всеки е различно, но според мен спешелването на състезанието по популярност определено не си струва загубата на товам което съм.
А за теб струва ли си?

Хора, я кажете някави готини сайтове. 

Не е особенно грабващо, а и има големи неточности. "не исках да се връщам в случай, че закъснея"= '' не исках да се връщам, ако закъснея". Ама, ддз, може да си подготвила нещо интересно.

Леко ми е безлично.

Моя проблем е най-голямата баналност на света, но карай! Та значи, харесвам едно момче от 9ти клас с което заедно ходим на клуба по мюзикъл, но никога не сме си говорили. И ми трябва някаква тема по която да го заговоря или ситуация в която да се запознаем. Работата е, че съм много стеснителна, особенно като става въпрос за момчета... Та, така, да се надявам, че ще ми помогнете.  (makeup) 

Имам 2 по математика и си загубих едната обица с бухалче, а ми отиваха на почти всички дрехи.

Дълго време мислих дали и аз да се пробвам в лириката и накрая се реших. Това е първото ми стихотворение, надявам се да ви хареса.

Beast

The forest is dark, the moon is full
With a fear in my heart I am waiting for my doom
When the wolf in me will prevail
And the thirst for blood will become my soul’s jail.

I still try to hold on
But the animal in me comes over
And all humanity is lost
Till the screams of my next victim my heart defrost.

The forest is dark, the moon is full,
With a fear in my heart I am waiting for my doom.

Никога преди не съм го/я виждал/а.

Ако то ва ти е първия път, какъв ли ще е сто и първия... Хареса ми.