Последно гледах "След вас" , френски филм, много е хубав, нежен и забавен. Попринцип обичам френското кино и този филм е поредното доказателство, че си заслужава гледането.

Вече не знам и аз как се чувствам .. излишна, неприятна, глупава, с една дума - като едно нищо се чувствам ..

Леле, не очаквах някой да се сети за тая история. Ето ви следващата част. Благодаря за интереса.

- След по-малко от пет минути самолета каца. Пригответе се за слизане. – каза лениво Иво.
На мен хич не ми се слизаше. След малката ни лигава сценка с извиненията и прегръдките, една стюардеса дойде, за да ни предупреди, защото била получила оплакване от нас. Голяма работа, вместо да се укротим, си взехме някакви самолетни каши и глупости и уж си ядяхме прилично, но докато младите жени, които изглеждаха толкова мили, а всъщност доста често влизаха в ролята на пъдари не гледаха, се целихме с въпросната „храна” и до последно не спряхме да си правим кефа. Обаче получихме второ (и последно) предупреждение, след което аз и Мани се загледахме през прозорците, а Иво и Цуки играха на някакви глупости с думи.
Веднага след като Иво ни предупреди за скорощното кацане, се чу гласът на пилота. Беше тежък - баритон, груб и дрезгав. Говореше бавно, монотонно и лесно можеше да ме преспи.  Обясняваше ни кога точно ще кацнем, как да слезем и всякакви други неща, които въобще не слушах, защото така или иначе Иво щеше да ги повтори когато слезем.
Най-накрая бяхме на земята. Мани тръгна да целува асфалта, на който стъпихме, но Цуки го плесна през врата и Мани се осъзна. Голям смях падна с тези двамата. Взехме багажа си от летището, което нямаше нищо общо с това, от което тръгнахме. Докато се разхождахме из модерното летище, пълно с всякакви технологии и хора, говорещи всякакви езици, осъзнах какво точно става около мен. Изведнъж ме удари, сякаш ме зашлеви през лицето. Намирах се в Ню Йорк - градът на мечтите, бяхме четирима идиоти, напълно сами и бездомни и се опитвахме да постигнем нещо велико. Замислих се сериозно над всичко това, но ми писна да драматизирам. Намирах се в НЮ ЙОРК, нямаше да стоя и да се превземам за глупости.
- Хайде да се поразходим малко и да потърсим някаква квартира. – Иво беше ужасно спокоен. Винаги си беше такъв, но сега чак ме притесняваше.
Търсихме в продължение на часове, което беше много яко, защото всичко изглеждаше толкова голямо и красиво, но започвахме да се уморяваме да търчим навсякъде с големите си куфари.
- Абе, ние за хотел чували ли сме? – по едно време се сетих, че съществува такова нещо и е много лесно да се намери, а ние се опитвахме да си търсим квартира. Колко тъпо, да си мислиш, че пристигаш в Ню Йорк и ПРАС, веднага една квартира. Чак ми стана лошо от идиотщината ни. Явно не само на мен, защото Иво се плесна през челото, а Цуката въздъхна шумно и драматично. Мани, както винаги, започна да се хили и да прави тъпи шеги за това, колко сме „умни”.
Намерихме си хотел много бързо и си взехме една стая на третия етаж. Хотела беше малък, на пет етажа, не изглеждаше много нов и модерен, но това беше идеално, все пак нямахме пари за нещо по-хубаво. Нямаше и асансьор до нашият етаж, но няма значение. Качихме се, нетърпеливи да си починем и отворихме вратата с голям ентусиазъм, Мани чак започна да имитира барабаните, като по филмите, точно преди да се случи нещо вълнуващо.
Скромният ни апартамен се състоеше от четири стаи (включително баня), като с влизането се озоваваш във всекидневната + кухня, от едната страна е банята, а от другата спалнята. Не беше много просторно, но пък беше чисто и спретнато. Всекидневната се състоеше от един голям, но стар тъмно зелен диван, една малка, стъклена масичка за кафе и няколко табуретки. Имаше голям прозорец, който разкриваше прекрасна гледка на града. Имаше и нещо като бокс, което беше скромната ни кухня. Имаше си мивка, микровълнова фурна, печка и няколко шкафове, а също и някаква кръгла, стара и мръсна маса за вечеря с четири стола, наобиколили я.
- Харесва ми. – каза отпуснато Мани и се излегна на дивана. – Става, докато си намерим нещо за постоянно.
- Да бе, то е за малко. Скоро ще сме в ново жилище, не свиквайте. – заяви Иво и отиде да види банята. Аз пък се запътих към спалнята.
Стаята бе просторна, защото нямаше почти нищо, но не беше голяма. Във спалнята имаше единствено едно двойно легло, някакъв смотан гардероб, който не исках да отварям, защото приличаше точно на онези прашни гардероби по страшните филми, от които изскача някои труп, като отвориш вратичката. До леглото имаше едно нощно шкафче и някакво цвете в ъгъла на стаята. Излязох.
- Там е спалнята, нали? – попита Цуки, като сочеше вратата, която току-що бях затворила.
- Не, там е стаята с фитнес уредите и джакузито. – изгледах го тъпо.
Всички се изхилиха и тръгнаха към спалнята.
- Я, имаме достъп до Нарния! – изписка Мани, когато видя тъпия гардероб. – Връщам се след малко, само да оправя Ледената Кралица.
Започнахме да се смеем. Легнах на леглото, защото ме заболя стомаха от смях, а Цуки се метна върху мен.
- Охо, и аз искам да легна. – каза Иво и се настани на страната до моята. Ето, учтив човек, приличен, не като идиота, който бе поставил главата си върху корема ми и там възнамеряваше да си остане.
Мани, като послушно кученце, легна в края на леглото и започна да пъшка колко му било хубаво.
- Утре започваме да си търсим работа. Трябва да си стъпим на краката възможно най-бързо.
- Така е. – казах отпуснато. Усещах как желанието за сън ме облива и не мога да се боря. Исках да спя.
Явно не бях само аз.

Добра идея, поздравления. Аз предлагам The Underdog Project - Summer Jam , всяко лято я слушам, никога не остарява ^^

Хареса ми, браво. Явно скуката създава много хубави неща   

Limp Bizkit - Nоokie  

Прочетох го цялото и е много интересно. С нетърпение чакам следващата част!   
Надявам се по-скоро да разрешиш проблемите си

Ами не знам дали си заслужава, при положение, че почти никой не я чете и няма одобрение. Най-вероятно ще пусна още утре. Благодаря за интереса 

Историята ти не ми хареса. Има си определен пример за писане на произведения, а при теб той липсва. Естествено, може да се направят изключения, но те са в случай, че човека, който пише историята е много добър и му се получава. С тези емотикони няма да стигнеш до никъде. Аз нямам нищо против по една, най-много две в цялата история, но доста съфорумници не го одобряват (включително и аз). Не може така да пишеш еди какво си (прозява се). Не знам къде си била и в училище, но пряката реч също не се пише така. Ето един пример:

- Радвам се за вас, но мисля да довърша съня си. - казах аз и се прозях лениво.
Не всеки става за писател, първо почети малко книжки и тогава се пиши, по друг начин не става. Нищо лично, критиката е пътя към усъвършенстването.

Макар че не виждам смисъл, ето следващата част.

- Хайде, побързайте. Самолета излита след 15 минути, а ние още нямаме билети! – подвикваше Ивайло, докато ние тичахме след него, грабнали куфарите си.
- Бързаме, де. Да не мислиш, че ни е лесно? – всички бяхме нервни, но на Мани му идваше в повече. Не беше на себе си.
- Мани, споко. Всичко е наред, стига сте викали – казах задъхано. Никога не бях тичала толкова много.
Най-накрая стигнахме до гишето с билетите. Ивайло помоли за четири билета, трета класа, плати и се отправихме към проверката на багажа и други неща, с които не бях запозната.
След още 10 минути тичане насам-натам, най-накрая се качихме в самолета. За първи път бях на самолет и беше много яко. Всичко беше чисто, бяло и лъскаво, а бяхме едва в трета класа, не можех и да си представя какво е в първа! Аз седнах с Цуки, а Мани и Иво седнаха зад нас. Около 3-4 минути чакахме докато други пътници се качваха. След като всички бяха вътре и вратата на самолета се затвори, пилота заговори. Каза някакви скучни неща с монотонният си глас. Слушах уж внимателно, но не можех да повторя думите му, или да си ги спомня, ако ми потрябват. Избих си тези мисли от главата, когато самолета тръгна. Първо по една писта, за да се набере скорост, а после отлетяхме. Наблюдавах с огромен интерес как се откъсваме от земята. Беше толкова красиво, почувствах се някак могъща. Представих си как един ден си имаме частен самолет, а на мен не ми прави никакво впечатление, че отлитаме, защото съм свикнала да пътувам по въздух. Боже, как исках това да се превърне в реалност.
- Анди, какво има? – Цуки ме откъсна от транса, в който бях изпаднала.
- А, нищо ми няма. Бях се замислила. – отговорих лениво и отново се обърнах към кръглото прозорче, за да наблюдавам облаците. Цуки не каза нищо повече, а аз отново се замислих за бъдещето ни. Бях ужасно изплашена, защото в момента, в който самолета стигне своята дестинация, ние се превръщаме в бездомници. Беше 2 часа през нощта, а ние щяхме да пристигнем в 4. Чудех се дали ще успеем да си намерим жилище за един ден, дали няма да се случи нещо с нас. Опитвах се да преглъщам този страх, но той винаги се връщаше. Давех го в дълбините на съзнанието си и всячески се опитвах да го задържам там, но той винаги изплуваше.
Отново се отърсих от мислите си, защото покрай мен бе станало необичайно тихо. Всички спяха! Цуки беше захъркал до мен, отново с полу отворена уста, боже колко беше смешен само! А зад мен другите двама също спяха. Бяха подпряли главите си една в друга и тихичко си хъркаха. Как въобще можеха да спят в такъв момент. Аз умирах от страх, а те си спяха спокойно. Реших да ги избъзикам нещо, но ми беше трудно, не можех да измисля нищо. В този момент стюардесата мина.
- Извинете. – прошепнах тихо, когато мина покрай мен.
- Да, моля? Какво да ви предложа? – носеше голяма количка с много храна и напитки. Замислих се за миг.
- Ако може да ми дадете малко пакетче кетчуп, моля? – казах тихо и я погледнах миловидно.
- Само това? – каза тя, подавайки ми пакетчето.
- Обичам кетчуп. – казах и се ухилих тъпо.
Тя се усмихна, видимо очудена и продължи напред, а аз започнах да работя по "злия" си план.

* Промених името на Александра-вече не е Сани, а Анди, не че има голямо значение ..

Първо - аплодисменти, че се интересуваш, супер яко  (y)
Иначе ако почна да изброявам тракове ще си изпиша ръцете, затова ще ти дам няколко пича, които правят дъбстеп и са ми любимите. Това са Cookie Monsta, Funtcase, Mt Eden Dubstep. Отделно други парчета, които много радват са UFK Dubstep Mix - August (пиши в ютуб, излиза веднага), Blackout - Hopelessly Devoted, Don Diablo ft. Dragonette - Animale, La Roux - I'm not your toy, Professor Green- Monster (dubstep) и пак в тубата пиши Louder Dubstep, излиза мега якото парче с клип на едни батковци дето танцуват. Тези са с пеене и са хубави, но тези на които ти казах само няколко имена са без много говорене и са по-стабилни. Задължително трябва да чуеш Blurgh, Who's raving, F double U на Cookie Monsta и So vexed, 50 Caliber, Half drunk, Mattress punch и Oh deary, deary me на Funtcase. Не само тях, де, но тези са едни от най-хубавите за мен и предполагам ще ти харесат.
Може да си търсиш ремиксове на любими парчета, само си пишеш името на песента и отзад слагаш едно dubstep и то ако има, излизат. Съветвам те да ползваш ютуб за източник на дъбстеп, по-полезно е.
Дано съм помогнала 

Всъщност, се чудя дали да пускам друга част, защото интереса е доста малък. Не, че не ви ценя, напротив, много съм ви благодарна за интереса, но се чудя дали си заслужава да я продължа