The Rabbys

moni4ka_21 · 2011-08-07 19:36:04

Здравейте ^^, Това е новата ми история, става дума за рок банда, която се опитва да си пробие път към славата. Надявам се да ви хареса, макар че в началото не се случва нищо интересно. Обещавам, че става по-добре
Приятно четене ^^

„Рабис! Рабис!” Чувах публиката зад колисите. Викаше ни и усещах нетърпението с което беше изпълнена залата. Не беше голяма – побираше около 100 души, но за малка група като нашата фактът, че билетите се разпродадоха само седмица след като ги пуснахме в продажба си беше цял успех. Групата ни беше четиричленна, но за това по-късно. Стана време да излизаме на сцена. Правихме музика вече от две години заедно, а преди това всеки поотделно се е занимавал от дълги години. Всички членове бяхме на по 20 години. Градчето в което се мъчихме да се развиваме не беше голямо, но преимуществото бе, че хората бяха страшно готини и всички ни харесваха, затова когато излязохме, бурни викове и аплодисменти се понесоха из цялата зала само и единствено в наша чест.
- Добър вечер хораа! Ние сме The Rabbys, приятно куфеене. – изкрещях в микрофона и момчетата зад мен започнаха да свирят. Последваха още овации и радостни викове. Аз бях вокал, затова в началото на всяко наше шоу стоях най-отпред и представях групата. Започнахме с авторско парче, но доста често правехме кавъри на известни песни, макар че имахме около 12 собствени, тъкмо колкото за един албум. Започнах да пея и публиката ни замълча. Нямаше овации и бурни викове, всички слушаха и се наслаждава. Най-много обичах този момент, тази първа песен (винаги авторска) по време на която хората само ни гледаха с усмивки на уста. Следващото парче винаги беше кавър и хората пяха заедно с нас. Изпълнихме около 6 авторски и още 10 кавъри след което благодарих на прекрасната ни публика и излязохме от сцената.
- Браво Анди, супер беше гласът. – каза Цуки. Той беше баскитаристът на групата, най-красивото момче от всички. Всъщност истинското му име беше Данаил, но никой не му викаше така, прякора му бе далеч по-интересен и повече му отиваше.* Той бе висок,със стройно тяло, дълга черна коса, която обожаваше да мята насам-натам по концерти, дълбоки сини очи и изящни леко плътни устни.
- Ее, Цуки, ти съмняваш ли се? – казах с насмешка.
- Не бе, как, просто нещо нали беше болна и се притесних малко. Ама беше идеално.
- И вие си бяхте супер. – казах и отпих от шишето с водка, което Иво беше донесъл.
- Айде стига сте се лигавили, давайте да ходим в оня бар, дето с мацките. – Ивайло се беше изнервил, защото на последната песен беше сбъркал няколко пъти. Той бе барабанистът и беше уникално добър.
- Иво, стига си се нервил, брат, кфо като сбърка на едно място, на всеки се случва. – успокой го Цуки и го потупа по рамото. Истината беше, че само преди два дни гаджето на Иво – Биляна, го заряза и той го понасяше тежко. Точно затова сега щяхме да го водим в бар, пълен с момичета. Биляна бе единственото сериозно гадже на Иво, той си падаше играч и никога не се бе застоявал с момче повече от една седмица. Единствено Билето успя да го омае, но след това го заряза.
Навън беше студено и всичко бе в сняг, нормално за Декември месец. Ходихме по мрачната улица и се смеехме на някаква простотия, която Мани беше казал преди да излезем на сцената. Неговото истинско име беше Емануйл, но за по-кратко - Мани. Той беше на китарата и бе най-големия идиот от всички ни, но пък беше уникално добър, затова го взехме. Той е бил китарист в много други групи, но те били „ някфи сдуханяци” както казваше той и затова го изритвали. Само ние успявахме да се нагаждаме по идиотщината му и много му се кефихме. Той беше душата на групата.
Влязохме в бара и започнахме да сваляме палтата си. Аз бях облечена с къса дънкова пола, черен, разкъсан на няколко места чорапогащник под полата, черни боти, червен потник на Sex Pistols кожени ръкавици без пръсти и дълго черно палто, закриващо полата. Сваляйки го доста от момчетата в бара се обърнаха, за да ни погледнат. Познавахме почти всички от тях и веднага започнахме да поздравяваме народа. Доста от тях бяха на концерта и ни обсипаха с комплименти.
Само след половин час бяхме изпили едно шише водка и по две бири, след което Иво се изгуби някъде и не се мярна цяла вечер, Цуки си тръгна с някакво момиче, а Мани заспа на канапето. Идиот. Останах сама, затова го зарязах да си спи и се преместих на бара. Там се забивах с бармана, който яко си беше паднал по мен. Не му знаех и името, но не ми и пукаше. След още половин час го замъкнах в моя апартамент за нощта. Имах нужда да се позабавлявам след концерта.

Цуки – на японски – луна. Любимата държава на Данаил е Япония и предпочита луната пред слънцето. Анди олицетворява слънцето в групата, а Цуки е един вид нейна противоположност.

pami7o · 2011-08-07 19:40:48

Хубаво е !

xXx_yOur_gurL_xXx · 2011-08-07 19:51:03

Хубаво е !

хахаах ти изобщо прочете ли го ? сложено е в 21:36 , а ти пишеш в 21:40 просто е невъзможно да го прочетеш за 4 мин

На мен ми стана интересно,прати ми линк на ЛС когато пуснеш 2ра част

nqkfa_si_tam · 2011-08-07 20:07:48

Заинтригува ме!

xnekfonikfox · 2011-08-07 20:13:36

Харесва ми, пиши ЛС като пуснеш пак.

Starless · 2011-08-07 20:27:55

просто е невъзможно да го прочетеш за 4 мин

Уверявам те, че може да се прочете за 4 минути

А по темата - скучно. Твърде много прилича на "Nana", а и не се случва нищо кой знае какво - само изреждаш героите и ги описваш. Но ти обещаваш да е по-увлекателно, затова и ще му хвърлям по едно око.
Друго, което ми направи впечатление - как така те са на двадесет, а:

Правихме музика вече от две години заедно, а преди това всеки поотделно се е занимавал от дълги години.

От дълги години аз разбирам поне 15....тоест били са на по пет като са започнали да правят музика?
Има и някой набиващи се на очи повторения, които правят текста доста тромав.

Един съвет : продължавай да пишеш и дано критиката ми, да не те е попарила - целта ми не е да се заяждам и да се правя на велика, а да ти помогна да станеш по-добра

xXx_yOur_gurL_xXx · 2011-08-07 20:34:46

просто е невъзможно да го прочетеш за 4 мин

Уверявам те, че може да се прочете за 4 минути
А по темата - скучно. Твърде много прилича на "Nana", а и не се случва нищо кой знае какво - само изреждаш героите и ги описваш. Но ти обещаваш да е по-увлекателно, затова и ще му хвърлям по едно око.
Друго, което ми направи впечатление - как така те са на двадесет, а:
Правихме музика вече от две години заедно, а преди това всеки поотделно се е занимавал от дълги години.
От дълги години аз разбирам поне 15....тоест били са на по пет като са започнали да правят музика?
Има и някой набиващи се на очи повторения, които правят текста доста тромав.
Един съвет : продължавай да пишеш и дано критиката ми, да не те е попарила - целта ми не е да се заяждам и да се правя на велика, а да ти помогна да станеш по-добра

Уверявам те,познавам я-не може

Starless · 2011-08-07 20:39:43

Уверявам те,познавам я-не може

Ахахаха - тогава приемам
ПП. сори за спама

Yov1ty · 2011-08-07 20:40:42

Харесва ми ,чове ^^ !

moni4ka_21 · 2011-08-07 20:40:59

просто е невъзможно да го прочетеш за 4 мин

Уверявам те, че може да се прочете за 4 минути
А по темата - скучно. Твърде много прилича на "Nana", а и не се случва нищо кой знае какво - само изреждаш героите и ги описваш. Но ти обещаваш да е по-увлекателно, затова и ще му хвърлям по едно око.
Друго, което ми направи впечатление - как така те са на двадесет, а:
Правихме музика вече от две години заедно, а преди това всеки поотделно се е занимавал от дълги години.
От дълги години аз разбирам поне 15....тоест били са на по пет като са започнали да правят музика?
Има и някой набиващи се на очи повторения, които правят текста доста тромав.
Един съвет : продължавай да пишеш и дано критиката ми, да не те е попарила - целта ми не е да се заяждам и да се правя на велика, а да ти помогна да станеш по-добра

Оценявам критиката, определено си права за доста неща, но стартът ми е най-труден. В началото целя да е малко скучно, за да се покаже ясно колко е .. ами скучен живота им в този град и да направя контраст с това, което ги чака. Прилича на Nana, защото донякъде това ми е целта. Не е вдъхновено от него и идеята я имам още отпреди да гледам анимето, но все пак, колкото и тъпо и аматьорско да звучи, искам да има някои неща по които двете да си приличат. Отново благодаря за критиката, единствено така ще се науча

Starless · 2011-08-07 20:49:43

Оценявам критиката, определено си права за доста неща, но стартът ми е най-труден. В началото целя да е малко скучно, за да се покаже ясно колко е .. ами скучен живота им в този град и да направя контраст с това, което ги чака. Прилича на Nana, защото донякъде това ми е целта. Не е вдъхновено от него и идеята я имам още отпреди да гледам анимето, но все пак, колкото и тъпо и аматьорско да звучи, искам да има някои неща по които двете да си приличат. Отново благодаря за критиката, единствено така ще се науча

Знам за какво говориш - обикновенно почвам някоя история по пет, шест различни начина и никога не я завършвам.
А от теб чакам продължението
Gambate ne

moni4ka_21 · 2011-08-07 20:56:54

Оценявам критиката, определено си права за доста неща, но стартът ми е най-труден. В началото целя да е малко скучно, за да се покаже ясно колко е .. ами скучен живота им в този град и да направя контраст с това, което ги чака. Прилича на Nana, защото донякъде това ми е целта. Не е вдъхновено от него и идеята я имам още отпреди да гледам анимето, но все пак, колкото и тъпо и аматьорско да звучи, искам да има някои неща по които двете да си приличат. Отново благодаря за критиката, единствено така ще се науча

Знам за какво говориш - обикновенно почвам някоя история по пет, шест различни начина и никога не я завършвам.
А от теб чакам продължението
Gambate ne

Ами аз тази история я пиша за трети път някъде, днес съм се зорила над имена цял ден, направо не е истина. Но от всички пъти, които съм я писала, този сякаш е най-успешен
Arigatou gozaimasu ^^

sofarawayX. · 2011-08-08 07:05:24

Харесва ми!

famouss__girll · 2011-08-08 07:58:53

Много ми хареса ,ще я следя

moni4ka_21 · 2011-08-08 09:57:32

Благодаря ви за интереса, много ме зарадвахте
Ето и следващата част, приятно четене

На следващата сутрин се събудих с ужасно главоболие и не помних нищо от вчера. Е, последното, което си спомнях беше как влизам в малкия си апартамент с бармана, който в момента лежеше гол на пода, а аз бях на леглото по черни бикини и чевен сутиен. Останах много учудена, защото помня, че вчера носех същите черни бикини, но бях и с черен сутиен. Намирахме се в спалнята ми, която в момента приличаше на бардак. По принцип обичах да е подредено, а сега нищо не беше на мястото си. Малкото телевизорче беше пуснато и излъчваше някакъв музикален канал, пода беше покрит от завивки, възглавници, празни бутилки от бира и цигари. Не исках и да си спомням какво съм правила, защото знаех, че няма да ми хареса. Когато бях пияна ставах съвсем различен човек. Разбутах господин секси дупе и той се опули срещу мен, а на бузата му бе залепнал фас от цигара. Не се сдържах и започнах да се хиля насреща му.
- Какво бе? Какво ми се хилиш? – запита той объркан и започна да пипа лицето си. – Нещо на .. аа, ясно. – беше напипал фаса и леко се усмихна.
- Айде да си ходиш, че трябва да чистя. – казах, когато се успокоих.
- Аз ще ти помогна и после ще си поиграем. – каза той и палаво повдигна вежди. Повече нямаше и да го погледна, беше супер тъп, макар че бе секси.
- Не обичам да ми помагат. Хайде ставай. – метнах му парцалките и се измъкнах от леглото.
Явно беше схванал намека ми, най-сетне, защото просто стана, облече се и излезе без да каже и дума. Ей, така най-много ги обичах. Да си ходят без да правят сцени или да ме питат кога ще се видим пак.
Започнах да оправям спалнята си и след около 15 минути вече бях готова. Влязох да си взема душ, за да се отърся от миризмата на пропаднала проситутка. Банята ми бе малка, но напълно достатъчна, имаше и вана и душ, което беше супер, защото настроенията ми се меняха много бързо и в зависимост от тях, решавах как ще се къпя. Днес имах две представления, но те бяха вечерта и имах предостатъчно свободно време, но пък не ми се киснеше сама в банята, затова си взех душ. Набързо си избрах дълги, прилепнали дънки, дебел черно-червен колан и бяла тениска с надпис „ Punk’s not dead” , а върху нея червена риза с накъсани ръкави. След като се облякох, сложих малко спирала, черен молив и тъмни сенки на очите си. Обичах да съм гримирана както трябва, за да подчертая стила си. Косата ми нямаше нужда от много оправяне, защото бе късо подстригана, на каре. Обичах да я боядисвам в различни цветове, а в момента беше гарваново черна с ярко червени кичури. Излязох от вкъщи без да знам накъде отивам.
.След около 10 минути шляене, телефона ми звънна. Беше Мани:
- Здрасти, Андиеее, какво правиш бе, душа? – стори ми се леко пиинал, но не се изненадах.
- Нищо, що звъниш?
- Ела към Ивайло. Трябва да си поговорим малко. – изведнъж стана много сериозен. Значи не беше пил, защото когато беше пиян не можеше да каже две думи без да се изхили. – А, купи бира, че тука няма и нищо не съм пил днеска! – кресна в ухото ми, сякаш, за да ми покаже, че наистина не е пил и затвори.
Набързо минах през магазина за бира и цигари. Апартамента на Иво беше на около пет минути от въпросния магазин, а аз бях леко облечена и по пътя измръзнах.
- Айде, бе. Откога те чакаме. – с влизането чух гласът на Цуки и ги видях да стоят на пода на хола. Бяха в кръг, сякаш щяха да изпълняват някакъв ритуал. Отидох мълчаливо до кухнята, отворих бирите и се върнах с по една за всеки.
- Стига се нерви, мен. По-спокойно. – казах, сядайки между Мани и Иво. - Какво става сега? Мани чак ме стресна с тоя сериозен глас по мобила.
- Анди, ние закфо сме заедно? – заговори Иво. Опулих се срещу него сякаш ми говореше на друг език. Дали нямаше да се пръскаме. Не, беше невъзможно, бъзикаха се с мен. Всеки момент Мани щеше да се изхили, исках да се изхили. Един от онея негови смехове, сякаш аз съм тъпака на групата и съм се вързала на евтин номер.
- Ти бъзикаш ли се? – дори не знаех дали да отговоря на тъпият му въпрос.
- Александра, сериозно. – никога не ме наричаха по име. Това беше първият път, в който някои от тях ме е наричал така, значи нещата бяха много сериозни, изтърпнах за миг. - Махаме се оттук. Ние тримата сме съгласни, но ти си най-важна. Знаеш, че без теб група няма. Знаеш, също, че нещата, дето си ги говорим, не ги говорим ей така, а наистина мислим тези работи. Нали? – кимнах. – Добре. Отиваме в Ню Йорк, там ще свирим по моловете и разни барове. Ще преследваме мечтата си. Помниш я, нали? Да станем много известни, всички да знаят кои са The Rabbys . Да забиваме по целия свят, да покажем на хората какво е рок. – гледах като застреляна. Никога не бих отказала да следвам мечтата си, но с какви пари щяхме да заминем, нямаше да можем да се оправим. Сякаш прочел мислите ми, Иво отново заговори – Днес, както знаеш, ще свирим в два бара, уредих да ни платят повече отколкото бяха планирали. А и досега всички събирахме пари от концерти и други глупости точно за тази цел, ще имаме достатъчно за билети и някакво мизерно апартаментче за месец. Там ще работим малко преди да започнем да гоним мечтата си. Ще се оправим, Сани. Идваш ли?
- И още питаш – усмихнах се. Всички дружно завикаха и се чукнахме с бирите. – За мечтата ни! – извиках смеейки се.
- За нас! – каза Мани.
- За рока! – изкрещя Цуки с вдигната във въздуха ръка.
- За The Rabbys. – каза спокойно Ивайло и всички се чукнахме.
След това пихме по още една бира, забихме две парчета, като аз пеех, стъпила на някаква таборетка, а те отдолу имитираха своите музикални инструменти с уста. Обичахме да правим така. Поговорихме още малко за това как ще се справим в Ню Йорк, след което момчетата се загледаха в тв-то, а аз заспах на земята до тях.

sofarawayX. · 2011-08-08 11:06:59

Давай следващата част!

xXx_yOur_gurL_xXx · 2011-08-08 12:55:36

Ооооо искам следваща част

xnekfonikfox · 2011-08-08 14:09:40

Уникално е! Пиши пак като пуснеш ^^

moni4ka_21 · 2011-08-09 12:21:42

Ето и следващата част. Приятно четене

Събудих се на леглото на Иво, а до мен спеше Цуки. Беше направил някаква тъпа физиономия и хъркаше леко. Още ми се спеше, затова бутнах Цуки на земята и се разположих на цялото легло. За моя изненада той не се събуди и аз отново заспах спокойно.

- Абе аз ти казвам, че се събраха пак през 1999 ! Кфо ми спориш, това са ми любимата група! – Мани нещо крещеше като луд, спореше с някого.
- Ти не си добре, събраха се 97 година. – Иво не викаше, но все пак бе повишил тон и се усещаше, че се е запалил.
Продължиха да спорят още дълго време и от тях не можах да заспя. Опулих се срещу часовника, бях спала още два часа откакто се събудих предния път. Погледнах към земята за Цуки, но него го нямаше. Въздъхнах шумно и станах от леглото.
- Какво ми викате, бе! Аз спя, вие сте ми се разкудкудякали за някфи банди! Я, майната ви! – изкрещях докато прекосявах стаята, за да стигна до тоалетната. Всъщност не ми се викаше, хич не ми пукаше, че са ме събудили, но ми дойде от вътре да викам. За моя изненада, когато излязох от тоалетната всички бяха млъкнали. Стояха на масата с по чаша кафе и разговаряха спокойно, сякаш нищо не бе станало. Сънувах ли? Отдавна не ги бях виждала толкова кротки, разтърках очи.
- Айде, бе. Там ли ще стойш цяла сутрин? Идвай да си пиеш кафето и да видим кога тръгваме. – като добро момиче послушах Иво и седнах тихичко до него. Отпих от кафето си, а той заговори:
- Така, можем да тръгнем още утре. Искам да се изнесем от тук възможно най-бързо. Днес свирим, взимаме кеш-а и сме готови. Кажете какво мислите.
- Аз съм съгласен, пък то на Цуки не му пречи и сега да тръгне. Нали бе, Цука? – излигави се Мани. Баскитаристът не отговори, а само кимна.
- Се ми е тая. Когато кажете – тръгвам. – казах и отпих от кафето си, след което станах и се запътих към спалнята на Иво. Взех си коженото якенце и излязох от апартамента без да кажа нищо.
Когато се прибрах, извадих голям, прашен куфар изпод леглото и го отворих. Оставих го на земята и започнах да хвърлям всичките си дрехи по леглото. След половин час избиране на парцалки, сгъване и прибиране на какви ли не глупости бях готова. Затворих шумно куфара и седнах върху него, точно като по филмите. Не, че беше пълен, но винаги бях искала да го направя. Точно се бях запътила към душа ,когато на вратата се звънна.
Останах като гръмната, когато видях, че на вратата стой Биляна и плаче. След като бе зарязала с Иво, всички бяхме прекратили контактите си с нея, а аз я ненавиждах, че причини толкова болка на Ивайло.
- Биляна? Кфо правиш тука? – попитах с нотка на раздразнение. Тя заплака.
- Анди, искам Иво обратно, моля ти се помогни ми да си го върна. – КАКВОО!? Никога нямаше да и помогна. Тя не го заслужаваше. Чудех се дали ще потърси някои друг от групата, или направо Иво ако аз и откажа. Гледах я студено и тя явно зацепи, че няма да стане, защото заплака още по-силно. Дръпнах я в апартамента и затворих вратата.
- Слушай какво. Ти не заслужаваш Ивайло, разби му сърцето и ако си мислиш, че той някога ще се върне при теб, жестоко се лъжеш. Ако искаш да знаеш преди няколко дни отново беше с момиче, забравил те е. Съветвам те да ни оставиш на мира и повече никога да не търсиш Ивайло, иначе ще си имаш работа с мен. - Извадих пистолета от полата си и го размахах из въздуха бавно – Ясно ли е? – попитах нежно.
Тя не каза нищо, а просто си тръгна. Вече бях сигурна, че няма да доближи Иво и отидох да си взема душ, защото след час започваше първият мини концерт от двата за днес.

sofarawayX. · 2011-08-09 13:18:48

И тази част ми хареса. Давай следващата!

xnekfonikfox · 2011-08-09 16:11:49

И тази част ми хареса. Давай следващата!

Супер! Кога ще пуснеш пак?

moni4ka_21 · 2011-08-09 16:29:01

Всъщност, се чудя дали да пускам друга част, защото интереса е доста малък. Не, че не ви ценя, напротив, много съм ви благодарна за интереса, но се чудя дали си заслужава да я продължа

sofarawayX. · 2011-08-09 17:07:59

Всъщност, се чудя дали да пускам друга част, защото интереса е доста малък. Не, че не ви ценя, напротив, много съм ви благодарна за интереса, но се чудя дали си заслужава да я продължа

Момиче, повярвай, заслужава си! Спреш ли я, ще разочароваш един голям фен на историята(моя милост)!

bebche__:) · 2011-08-10 19:36:30

хубаво е (y)

forsakendidi · 2011-08-11 06:15:46

става

#1 2011-08-07 19:36:04

Re: The Rabbys

#2 2011-08-07 19:40:48

Re: The Rabbys

#3 2011-08-07 19:51:03

Re: The Rabbys

#4 2011-08-07 20:07:48

Re: The Rabbys

#5 2011-08-07 20:13:36

Re: The Rabbys

#6 2011-08-07 20:27:55

Re: The Rabbys

#7 2011-08-07 20:34:46

Re: The Rabbys

#8 2011-08-07 20:39:43

Re: The Rabbys

#9 2011-08-07 20:40:42

Re: The Rabbys

#10 2011-08-07 20:40:59

Re: The Rabbys

#11 2011-08-07 20:49:43

Re: The Rabbys

#12 2011-08-07 20:56:54

Re: The Rabbys

#13 2011-08-08 07:05:24

Re: The Rabbys

#14 2011-08-08 07:58:53

Re: The Rabbys

#15 2011-08-08 09:57:32

Re: The Rabbys

#16 2011-08-08 11:06:59

Re: The Rabbys

#17 2011-08-08 12:55:36

Re: The Rabbys

#18 2011-08-08 14:09:40

Re: The Rabbys

#19 2011-08-09 12:21:42

Re: The Rabbys

#20 2011-08-09 13:18:48

Re: The Rabbys

#21 2011-08-09 16:11:49

Re: The Rabbys

#22 2011-08-09 16:29:01

Re: The Rabbys

#23 2011-08-09 17:07:59

Re: The Rabbys

#24 2011-08-10 19:36:30

Re: The Rabbys

#25 2011-08-11 06:15:46

Re: The Rabbys

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook