некст (y)

некст много ми хареса

некст

Ммм харесва миии Некстт    

Не,
Искаш ли да се самоубиеш?

Ще пусна некста за тези,които искаха  
----

  Teen Life-  4 Част

..Две седмици по-късно.
  -Добро утро мила.-поздрави ме татко.
  -Добро да е.-отвърнах аз.
  -Знаеш ли кой ден сме днес?-попита той.
  -Да,разбира се .Най-сетне ще се махна от тук!-отговорих зарадвано.
  -Искаш ли кафе?-предложи татко.
  -Може,но първо ще отида се освежа ..Допълних и тръгнах към вратата.
   Гледах към земята и си мислих замечтано.,какво ще стане сега.,първо как ще препбразя стаята си.Отворих вратата и се блъснах в някакъв младеж..
  -Оуу,извинявай аз..Ам.такова..Объркал съм стаята..-Говореше ми объркано момче,което беше много симпатично,имаше страхотни очи,които блестяха.Той ми се усмихна.Неговата усмивка беше ослепителна, косата му беше тъмна..а когато говореш аз ''политах''  ..
   -Ааам,няма проблем.-отговорих аз отнесена от него.
   -Чакай..,а как е твоето име?-попита той.
   -Джен.-усмихнах се.
   -А твоето?-попитах аз.
   -Казвам се Андерсън.,Прияно ми е ! -добави той..
   -Мхмм и на мен.-засмях се докато се изчервявах..
   -Ти къде живееш?-полюбопитства Андерсън.
   -На улица 20,втората къща..-отговорих..
   -Найстина ли,отскоро се преместихме там със семейството ми..Живеем на една улица..-Засмя се той,отново с онази красива усмивка..
   -Ам..претърпях злополука ,блъсна ме кола,видях  я ,когато беше късно вече..Затова не си ме виждал,може би.-Натъжено му казах.
   -Съжалявам много,,дано скоро се оправиш..Защо на такова хубаво момиче трябва да се случи такова нещастие..-загатна ми той..
  -Всъщност днес ме изписват,а до нещастието аз си бях виновна ,но вече няма значение!
  -Страхотно,значи ще се видим довечера или утре?-попита симпатичният..
  -Предполагам..-усмихнах се .
  -Хайде ,аз трябва да се освежа и ще си събера нещата,за да се прибера по -скоро  -Казах аз.
  -Засега довиждане..-намигна ми той..
  Оправих се ,сложих си ярко червило спирала и молив за очи..
  -Ти да не се влюби,че се забави толкова време?-пошегува се татко.
  -Не,просто се запознах с едно момче.-Подсмихнах се .
  -Ясно,а сега се оправи ,отивам да приготвя колат..-каза баща ми.
  -Мхмм..-имънках ,докато вече си мечтаех.
  Бях потънала в мисли.Дали е като всички други,дали ще станем нещо повече от приятели..Някакви розови пеперуди и слончета се мотаеха из главата ми ..Страхотно е това чувство.Мисля ,че се влюбвах,бях силно привлечена от него. Така се забравих в мисли..
  -Джен,тук ли си??-извика баща ми.
  -аамии да,вярно багажа ,забравих.-отвърнах аз.
  -Хайде ще ти помогна,че колкото си отвеяна..скоро няма да се оправиш-засмя се татко.
  -Аз просто си мислех,татко!-засмях се.
  След около два часа пристигнхме.Аз не издържах,хвърлих си нещата на земята в моята стая  и се тръшнах  на леглото-Щастлива ,че съм у дома отново..

Не съм крала от никой за твое сведение.. Аз лично съм си я измислила  така ,че не се заблуждавай .. Щом не ти харесва ,не следи

Благодаря ви много ,много страхотни сте !      Ще пусна и 3 част .дано да ви хареса   

------

   Teen Life 3 част

...  -Джен,скъпа бъди спокойна,моля те! Лекарите казаха,че за да се оправиш трябва да претърпиш операция!-обясняваше баща ми..
     -Какво? Таткоо,защо? Криеш ли нещо ,моля те кажи!!- Питах го аз ,викайки..
     -Много лошо си пострадала и трябва да се присъди нов бъбрек.-довърши той.
     След някъде околко час лекарят дойде ,аз се правех ,че спя,но чух какво каза на баща ми..
     -Дъщеря Ви няма шанс да оцелее..дори и да опитаме да я спасим..СЪЖАЛЯВАМ!
Сякаш ме уадри гръм от тия думи.,аз виках с всичка сила:
   - Помощ,помогнете ми,ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!НЕ искам да умра !
--
  -Джен,Джен Събуди се!!Добре ли си ,викаше с всички сили!- Успокояваше ме баща ми.
  -Татко,аз УМИРАХ ,всичко свършваше!Лекарите казаха,че не могат да ме спасят и ще си отида.. - обяснявах му аз,докато пот се стичаше от челото ми..
  -Успокой се дъще!Всичко е наред.-Прибави татко и ме целуна по челото.
  -Джени,джени!-връхлетя през вратата Крис,бързайки да ме прегръща.
  -Уоу полека ,и ти ми липсваше!-засмях се аз.
  -Знаеш ли какво Джени ,всички отмъстиха на приятеля ти .Разбраха за случилото се ..-Каза Крис.
  -Да,но още е с оная кучка.- изсъсках аз..
  -Не, и тя го е зарязала.-засмя се Кристин..
           ***Звъни се по телефона***
-Ало,Джен на телефона.
-Джени,Съжалявам за всичко,което ти причиних и за теб също!Чувствам се  виновен..-това беше ТОЙ..
-Има защо.Какво искаш от мен??-попитах аз..
-Искам да ми простиш,аз осъзнах грешката си!- обясни той.
-Ха-ха.Късно е за това.Да беше мислил ,преди да ми изневериш! Забрави ,че ме познаваш!! -Извиках ядосано аз и затворих телефона.
  -Не трябва да се разтройваш точно сега!- каза Крис, като ме прегърна .
  -Аз сънувах,че ше умра! Беше ужасно ,нямах никакъв изход.Може би не си струва да погубвам живота си ,заради него..-Споделих аз с натажено изражение..
  -Разбира се ,че НЕ!Аз съм до теб,разчитай на мен прияелко.-отговори тя..
   Бях малко разстроена.
  -Виж какво нося,любимите ти песни.-каза тя и ми подаде телефона с музиката.
  -Благодаря ти ,Деисйтваш ми успокоително.Ти си страхотна приятелка !! -Отвърнах й ,с усмивка на лице.
Трябваше да стоя още няколко дни,за да се възтановя..Дано да нямам усложнения,молех се аз,защото осъзнах колко е ценен животът ми! Всъщност не ми се мислеше,после какво ше правя с него  и как ще продължи той..Просто ми трябваше почивка!..

Некстт

Благодаря ви за мненията , постарала съм се  .. Е ще пусна и Втората част..

-------------------------------------
Teen Life- 2 част

... Чувствах се ужасно след случилото се.С Кристин влязохме в час. Едвам издържах.Прилошаваше ми и бях пребледняла..Събрах нещата си и си тръгнах.
     -Искаш ли да си дръпнеш,помага за проблемите.-провикна се Джон ,който ми подаваше марихуана.
     -Не,аз.. не мога,, Ох добре!-дръпнах няколко пъти и излязох навън.Чувствах как краката ми треперят. Не можех да се успокоя, вървях без посока и си мислех : ''Защо, как можа да ми изневери,уж ме обичаше!През цялото време е бил с нея.. Каква наивна глупачка съм! '' ..
    Вече ми се виеше свят и тогава.. забелязах как към приближаваше кола с бясна скорост...
   -Боже мой,горкото момиче! 
   -Дали ще оживее?- чувах  някакви глухи гласове..
Аз притворих очи и си мислех '' Какво става,защо лежа тук?''Имах кръв по ръцете,краката...Навсякъде! Това не беше истина..
   -Шофьорът е бил пиян и момичето го отнесе.- дочух отново някакъв глас..
   -Мила,добре ли си ?Съжалявам много,аз съм ужасен баща!-говореше баща ми ,надвесен над мен..
   -Ако те изгубя никога няма да си го простя!-довърши той.
   Не можех да говоря,опитах ,но от устните ми потече кръв, исках да извикам ''ЗАЩО?''.
Имах чувството ,че целия свят  се срина в този ден.Вината беше моя. Аз не бях в състояние,пуших трева и ето,колко съм невнимателна!!Защо сега баща ми трябва да се тревожи?!-Ужасен човек съм..-Мислих си през цялото време,докато ме качваха в линейката..
''Дори не можех да отворя очите си..Най-различни мисли се лутаха из главата ми.. Дали ще оцелея?..или ще си отида..Какво ще стане с мен?.. с болката ми?Майната й на болката..,ами близките и приятелите ми?? .. Мразя се!!''
  Дадоха ми приспивателни и усетих как се онасям в сън...

супер,некст

Некст(h)