Яко си се филмирала обаче.. никоя от тези снимки не ми харесва!

http://weheartit.com/search?utf8=%E2%9C … hop++dance

Потърси тук!!

Всеки ден питам се какво се случи с
мен. Не бях такава.
Щом забиваха нож в гърба ми, не се
плашех и не плачех, но сега стана.

Не знам какво ми става.
Знам, че за теб не си заслужава
да карам сърцето си да страда.
Поглеждам всяка твоя снимка, а болката
се възстановява.

Искам болката да спра.
Сърцето си да сглобя.
Усмивка си да възстановя и
Щом забравя кошмара
щастието мое пак да прегърна.

Не знам как стана, но просто току що ми хрумна и исках да го споделя с вас!! Дано ви хареса!! Приемам всякакви критики!!

(y)  (y)   

Милиметри един от друг делят.
Очите безмълвни, сърцата не се чуват.
Думи няма по между ни.
Моста към сърцата ни разбит е.

Нито звук, ни сърце чува се.
Ни усмивка на лицата ни така
самотни не изгрява.
Сърцата толкова студени мълчат.

Любовта я няма.
Тръгна си и спомена остави.
Тръгна си без да ни пощади и ни
остави като двама непознати.

Не знам как се получи,но дано да ви хареса!! Enjoy..

Здравейте.. понеже много харесвам змиите искам снимки на момиче, което целува змия.. ще съм ви много благодарна! Благодаря предварително!!

Благодаря ви страшно много!! Радвам се, че ви харесват!!

Sеlah Sue- This World

Мисля, че песента се казва "Пробвай се с друга" ако не се лъжа не ги знам много чалгите, но точно тази я помня много добре!!

http://www.youtube.com/watch?v=48VPMw1AWjc -ето тая!!

4-част!

След този ден се прибрах право в къщи. Бях щастлива. Но за баща ми не беше важно това, но какво очаквам самия той не беше щастлив. Стоеше на един стол загледан в нищото. Бе си избрал една точка и гледаше в нея. Не мислеше знаех го. Събух токчетата, които бях обула и леко се приближих към него, но се развърнах. Той пиеше от бутилката. Сведох глава и се качих нагоре. Той определено чу моите стъпки, макар и да не ме бе видял.
-Дори и добър вечер ли няма да кажеш? –каза това без дори да се обърне. Все още гледаше онази точка. В гласа му не се усещаше нищо. Бе твърд, строг, както преди.
-Добър вечер! –рекох аз и продължих нагоре. Качих се в стаята си и застанах пред огледалото за да видя себе си. Погледнах там и видях лека синина на ръката си, която по-рано днес ми направи татко, но не я бях забелязала. Гледах се, но не знаех коя съм, какво правя и защо го правя. Очите ми дори да бяха гримирани дори самата аз не й вярвах, а очаквах това от другите. Махнах грима си не бе тежък и лесно се махаше. Преоблякох се и тръгнах надолу.
Слязох по стълбите, а баща ми все още не бе помръдвал. Все още стоеше загледан в оная точка пиейки без да спира. Вече дори нямаше сили да вдига бутилката към устата си, но не се отказваше. Отидох до него и сложих ръка на рамото му.
-Защо не отидеш да поспиш!? Аз ще ти направя нещо за хапване! –рекох му аз и леко извих устните си в усмивка. Очаквах или поне имах надеждата, че този път ще е различно. Извъртя главата си леко и ме погледна с яростен поглед. Смръкна навътре и се засмя. Хвана ръката ми и я стисна силно.

-Така ли?! –бе пиян и ядосан. –Ти ли ще ми казваш какво да правя а? –започна да ми вика и се изправи. –Виж я ти!!
-Татко пусни ме.. боли ме! –опитвах се да си махна ръката, но успявах. –Татко моля те пусни ме! –започнах да го умолявам, а сълзите ми тръгнаха отново.
-Да те пусна!? Малкото момиченце го боляло! Днес бе много смела! –продължаваше да ми вика. Целия се зачервяваше и фъфлеше. Не пускаше ръката ми дори не я отпускаше леко все със същата сила ме държеше.
-Пусни ме! –извиках и май направих грешка. Ококори очи пред мен.
-Повишаваш ми тон? На това ли те научих? –викаше все повече. Разшири ноздрите си и си пое дълбоко дъх. Очите му станаха кръв червени. Вдигна ръката си и ме удари. Разкърви устната ми, но това не го спря да ме удари отново.
-Остави  ме! –викайки се опитвах да се измъкна от ръцете му, но не успявах. Заради едно повишаване на тон какво трябваше да преживея. –Пусни ме! Остави ме! –не ме пускаше. Успях да се отскубна от него и побягнах навън. Той се развика след мен. Блъскаше всичко по пътя си без да се замисли. Викаше името ми без да спира, а аз бягах без да поглеждам назад, без дори да спирам за да си поема дъх. Беше страшно ядосан и този път наистина бях в опасност от бой. Не спирах да тичам. Не знаех на къде отивам, но определено трябваше да е далеч от онази къща.

Критики/Мнения!!

Красиво момиче с изтънчен вкус, който си личеше от километри мина покрай всички килии. Бе красива, висока, с големи красиви шоколадови очи в които всеки можеше да се загуби. На външен вид изглеждаше мила, добра, а всъщност можеше да бъде и самия дявол. Красиво разпилените й коси се мърдаха от начина й по който се движеше. Черните й токове се чуваха толкова силно, а шума от тях събираше всеки поглед върху нея. Шума от тях отекваше с всяка крачка, която правеше. Вървеше и не спираше, никой не поглеждаше. Мина покрай всички за да стигне до целта си.

Щом стигна до една голяма врата се спря. Погледна в чантата си и се усмихна. Бе сигурна в това, което правеше. Влезе, а полицаите ги оставиха насаме. Чакаше я един мъж с бял нацапан потник. Мръсен, зъл от дни не спал. Страшен, сякаш дявола бе видял. С очи пропити от желание за мъст. Очи говорещи вместо него. Очи крещящи „Това е твоя край!”. Тя стоеше до вратата и го гледаше. Думичка не обелваше.
-Кой да очаква, че великия Раян Фрийдмън ще бъде зад решетките?! –рече тя смеейки се. Приближи се до масата на която бе седнал той. Той се изправи и положи ръце на масата като леко се приближи към нея.
-И ти ще дойдеш при мен.. –смееше се и се усмихваше, но зад тази усмивка се криеше нещо.
-Ще ме чакаш ли?
-Дори ще ти правя място! –намигна й.
-Знаеш ли винаги съм искала да знам каква е съдбата ми. Дали ще отида в Ада или Рая.
-Не съм врачка, но всичко в мен казва, че ще отидеш в Ада кучкоо.. –каза го толкова уверено и я хвана за косата. –Поигра си с мен, сега аз ще си поиграя с теб. –бутна я в стената. Бяха само тя и той.
-Забрави! –засмя се и го бутна от себе си. Извади един пистолет от чантата си.
-Сериозно?! Ще ме убиеш тук?! Явно съм грешал, че си умна! –засмя се.
-Да умна съм! Ти си глупавия! –държеше пистолета в ръцете си. –Знаеш ли? Рано или късно ще ме хванат жива или мъртва. Но предпочитам да съм мъртва.
-Не те разбирам! Искаш да те убия така ли?! –засмя се и тръгна леко към нея.
-Стой на място! Ясно!? –добре се прицели в главата му. –Ще направим една игра. Сядай! –бутна го, а той веднага седна все пак сега тя владееше ситуацията. –Няма да ти се дам толкова лесно!
-Добре, няма да те убия.. нима ще правим това, което си мисля? –стана сериозен. Определено не беше на добре.
-Колко бързо схващаш! –усмихна се. –Знаеш ли какво има в този пистолет? –той я гледаше и не казваше нищо.

Не знам дали ще ви хареса!! От доста време съм я измислила и все не ми остава време да я публикувам.. ще бъде 2 или 3 части!!  Дано да ви хареса!!

Нощта празна и тиха.
Толкова студена, толкова
мрачна. Пак превзела ни е
в себе си.

Аз ръка се опитвам да протегна
твоята да хвана.
За миг очите ти да зърна и
отново да те прегърна.

Докато до болка проклинам
те Аз, ти си някъде другаде по-
Фалшив от всякога. Гледайки нея.
лъжейки нея, мислейки, че тя някога
ще бъде мен.

Че ще те обича, както аз.
Че ще те привлича както аз.
Че те ще я имаш както мен, но
не никога няма да дойде този
ден.Тя да бъде МЕН!

Не знам как се получи.. дано ви хареса!!