Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

hrisi123 · 2011-10-09 15:00:45

Реших да направя нова история. Ако няма интерес ще я спра. Дано да ви хареса. Следващата глава ще я направя по-дълга!!

Денят на експлозията..

Цялата ми история, болката и живота ми започнаха още докато бях на 5. Родители те ми се бяха разделили когато съм била на две, а баща ми е създал друго семейство. Времето бе хубаво. Аз бях навън играейки си, а вътре бе майка ми правеше ми нещо хладно за пиене заради големите жеги. Чуваше се смеха ми и нейния глас, който се чуваше от вътре да ми вика. Изведнъж слънчевия ден се помрачи.
Държах куклата си, когато къщата избухна. Прозорците се счупиха на малки парченца, но нито едно не ме докосна. Бях недокосната, но майка ми далеч не бе такава. Държах куклата си и гледах, но не разбирах какво става. Силно стиснах играчката в ръцете си и започнах да викам:

-Мамо.. мамо.. мамо.. –виках с все сила, но мама не излизаше. Побягнах към къщата, но един от съседите ме спря. Цялата къща гореше и с нея майка ми. В онзи ден загубих майка си. Повече не я видях. Никой не знаеше какво се е случило и как е станала експлозията. След тази случка баща ми взе при него и семейството му, но тях също ги сполетя нещастен случай. Катастрофираха, баща ми се обвиняваше за това, а след тази трагедия, той се пропи. Пиеше не беше онзи човек. Посягаше ми, но сега той бе мой попечител. В онзи ден загубих много. Загубих майка си и себе си. Малките ми очички се пълниха със сълзи, но не се предавах.
Годините минаваха, а случая все още не го бяха разкрили, а след няколко месеца го бяха закрили. Според тях нямаше смисъл да продължават. Но аз продължавах да мисля за това, да го виждам пред себе си, сякаш всяка нощ след нощ го изживявах отново и отново. Не бях спокойна, всяка нощ се будих от кошмари. Плачех докато един ден не си обещах, че щом порасна ще издиря този, който го направи. Знаех, че това не е случайно, знаех, че някой стои зад всичко това.

Alexs_wee · 2011-10-09 15:09:52

страхотна е браво 4акам с нетърпение техт

smile_97 · 2011-10-09 15:16:14

Имаш доста грешки

Чакам продължение

SweetY =] KittY · 2011-10-09 15:21:36

Бива.
Ама тея заглавия с тоя ад..

viktoriq_biserova · 2011-10-09 15:21:49

страхотна е браво 4акам с нетърпение техт

D i f f e r e n t · 2011-10-09 15:36:37

Hekст

LqLq96 · 2011-10-09 15:39:45

Много е хубаво

dream_99 · 2011-10-09 15:52:36

Прекрасно е некстт

lovable_smilee · 2011-10-09 15:53:12

Хубаво е Давай Next!!

~smiley___face~ · 2011-10-09 16:11:08

Хубаво е Давай Next!!

sladur4ety_23 · 2011-10-09 18:05:31

Прекрасно е некстт

amfet4e · 2011-10-09 18:59:45

Прекрасно е некстт

(y) (y) (y)

hrisi123 · 2011-10-10 15:31:00

Това е втора част! Радвам се че ви харесва! Дано да има същия интерес ако няма я спирам! Приятно четене!!

Не и този път!

Днес бе денят в който се дипломирах. Вече бях пораснала от онази година насам. Стоях пред огледалото и се гледах. Макар и да бяха изминали толкова години все още мислих за онзи ден в който изгубих майка си и себе си. Но за жалост баща ми го нямаше. Отново бе някъде пиян. Нямах търпение да порасна за да се махна от тази къща веднъж завинаги. Исках да бъда свободна. Да не слушам крясъците на баща си и да търпя пиянството му. Свих очи силно и от тях капнаха няколко сълзи. Болеше ме, че съм изгубила майка си, че съм загубила баща си. Дори да бе с жив при мен, той не бе истински до мен. Винаги пиеше, викаше и ме пренебрегваше. Гледах в огледалото пропитите си от плач очи. Видях до сега какво бях преживяла и на никого не го пожелавах. Още от малка бях разбрала кой е жесток живота.Майка ми на никой зло не бе сторила, но взеха живота й.

Изведнъж се чу вратата, която някой тръшна доста силно и ме стресна. Веднага побягнах надолу по стълбите. Видях баща си пиян посред бял ден. Гледаше ме и държеше бутилка в ръка. Бе като кръвожаден. Бе с отворена уста, с очи зачервени и с торбички по тях. Не бе спал, рядко ядеше повече пиеше. Не бе предишния човек. Бе го изгубил някъде по пътя на живота. Гледаше ме страшно, очите му бяха изскочили срещу мен, а очите ми се пълниха със сълзи, дори няколко капнаха. Гледах го от горе, вече дори се плашех. Отново щеше да направи нещо.
Тръгна към стълбите, на които стоях.
-Направи ми нещо за ядене! –изрече с пияните си устни той. Отново бе лош с мен.
-Не мога!- изрекох аз тихо, а той вече се бе качил при мен. Обърна се и ме погледна толкова плашещо. Стоях и гледах надолу пода. Знаех какво ще стане ако му откажа.
-Не можеш? –ококори очи срещу мен и се засмя. –Ти за коя се мислиш? Нямала да ми сготви! –изрече той като започна да ми повишава тон все повече и повече.
-Днес се дипломирам! –рекох аз тихо и смирено продължавайки да гледам надолу. Говорех му на въпреки и това не бе никак добре за мен.
-Слушай ме внимателно! –хвана ръката ми и я стисна силно.
-Пусни ме моля те! Боли ме! –молех му се аз. Здраво бе стиснал ръката ми, а мен ме болеше ужасно много.
-Да те пусна! Веднага слез долу и ми направи нещо! –развика ми се и продължаваше да стиска ръката ми. –Не ме интересува, ако искаш се жени, но първо ми направи нещо! –викаше в очите ми, а вените на шията му се разширяваха. Целия ставаше червен. Той пусна ръката ми и леко се успокои. Тръгна към стаята си, а аз преглътнах тежко, свих очи и с тих глас започнах да говоря.

-Съжалявам, не и този път татко. Днес се дипломирам. Поне днес ме остави за да си прекарам добре! –рекох му аз, а той дойде при мен още по разгневен.
-Да те оставя! –извика в лицето ми. –Аз те отгледах! Дадох ти дом, сега това ли заслужавам! –викаше още по-силно.
-Аз.. няма да ти направя нищо! Направи си сам! –изрекох тези думи и тръгнах по стъпалата надолу, а той тръгна след мен.
-Никъде няма да ходиш! –хвана ме за ръката.
-Този път не татко! Остави ме! –извиках и това бе най-голямата грешка, която направих. Знаех какво следва и определено не бе потупване по рамото. Ноздрите на носът му се разшириха, а ръката му се засили към лицето ми, в този момент усетих болката, но не бе по-голяма от душевната ми.
От носа ми започна да тече кръв, а сълзите на лицето ми падаха без аз да искам.
-Колко отракана стана, че и да ми вика! –викаше срещу мен. Кръвта течеше от носа ми. Гледах го със страх, а в неговите очи четях яростта, болката и омразата му. Дори омразата да не бе към мен, а към самия него ме болеше да го гледам така. Гледах го и не помръдвах. Страхувах се че ако направя дори и едно движение ще ме удари отново. Не спираше да ме гледа толкова ядосано.

Критики/ Мнения!!

viktoriq_biserova · 2011-10-11 17:55:56

страхотно е..!!!

Alexs_wee · 2011-10-12 17:22:33

с нетърпение 4акам техт и леко напомня моя живот

hrisi123 · 2011-10-16 19:15:39

3 част! Дипломирането!

Докато стоях през главата ми минаваха хиляди мисли, но не знам какво се случи в следващия момент. Стиснах юмрук, изправих се, положих пръст на носа си, но нямаше смисъл кръвта все не спираше. Погледнах го а той стоеше и ме гледаше. Сълзите ми все още се стичаха. Грима ми бе размазан. От очите ми течаха спирала и моливът за очи както и сенките. Не исках да го оставям , но нямах друг избор.
-Съжалявам татко!! –изтичах в стаята си. По дяволите та днес бе моят ден. Щяха да ме обявят като най-добрата ученичка и щях да получа награда за това, но баща ми отново развали всичко. Как щях да отида сега. Оправих си косата, грима, сложих фалшива усмивка. Тръгнах бях готова, днес бе моя ден. Тръгнах по-стълбите. А той все още стоеше там и гледаше в една точка. Не помръдваше. Тръгнах към вратата.

-Алиша..-рече ми той тихо, сякаш бе успокоен. –Защо го правиш!? –хвана отново ръката ми, а аз бях с гръб към него. Дори не се обърнах за да му отговоря.

-Съжалявам! –гледах напред. Събрах сили и дръпнах ръката си от неговата. –Изтрезней и тогава ще говорим! –тръгнах напред, а него го чух да вика след мен. Не спирах. Силите ми не стигаха за да се обърна. Вървях напред без да спирам.

Влязох в училището. Всички бяха там, а къде бяха моите родители? Нямаше ги. Мама бе мъртва, а баща ми пияница. Колкото да ме болеше да го призная това бе истината. Вкусих живота още като малка.

-Алиша.. –извика някой зад мен, а аз се обърнах. Беше най-добрата ми приятелка. –Здравей! –усмихна се щастливо, а аз й върнах с онази моя фалшива усмивка. По дяволите кого лъжа едва имах сили да я образувам.

-Здравей! –нямах сили да я гледам, а тя ме гледаше в очите без да помръдва поглед. Забелязах я. Хвана леко брадичката ми и изправи внимателно главата ми.

-Плака ли си?! –гледаше ме като малко по-малко скриваше усмивката си. Познаваше ме добре.

-Не съм! За какво да плача? Днес се дипломираме! –веднага отместих поглед и се опитах да сменя темата.

-Да и аз това си помислих! Алиша.. какво се е случило?! –не ми вярваше,та самата аз дори не си вярвах, а лъжех нея. Забавно а?

-Всичко е наред Шер! Хайде след малко започваме! –усмихна се и тръгнах към столовете, които бяха за нас. След около 5 минути всички седнаха по местата си. Учителят излезе на подиума и започна да говори. След всичкото говорене, което той направи дойде ред и на най-очаквания момент в живота ми до сега. Точно преди да кажат името ми за наградата погледнах към входа на гимназията за да видя дали баща ми все пак ще благоволи да се появи. Имах тази надежда, но щом се обърнах него го нямаше никъде. Казаха името ми и станах. Всички започнаха да ми пляскат, но какво значение имаше това, като най-близките ми хора ги нямаше. Излязох на онзи подиум и видях всички да ме гледат, бяха втренчели погледи в мен. Взех наградата си и трябваше да кажа няколко думи. Бяха доста притеснена. Нямах подкрепа от никой от семейството си, дори нямах такова.
-Първо искам да кажа добър ден на всички присъстващи тук днес. Искам да благодаря на всички учители с които работих. На всички мои съученици, че заедно с тях стигнах ме до тук. Тук имах толкова и хубави и лоши моменти. Получих добро начало, добра основа за да продължава да уча и да преуспея! –говорих донякъде и не разбираемо. Все пак кога бях излизала пред толкова много хора. Освен това нямаше никой от „семейството ми”. Беше страшно, гласът ми трепереше, а ръцете ми не спираха да се потят, докато накрая казах всичко и слязох долу. Сякаш нещо падна от плещите ми. Седнах си на мястото и си продължих ме. Дойде и момента в който трябваше да хвърлим шапките, чаках този момент толкова дълго и най-накрая той дойде. Всички хвърлехме шапките си и дните ни тук свършиха.

Дано да ви хареса!!
Критики/Мнения!

SweeT_BunnY · 2011-10-17 16:48:31

Много е хубаво! Интересно ми е как ще се развие историята

viktoriq_biserova · 2011-10-17 18:11:09

Много е хубаво! Интересно ми е как ще се развие историята

hrisi123 · 2011-10-21 16:19:50

Мисля да сменя заглавието защото както казаха в по-горен коментар е доста банално и не е толкова и не знам как да кажа..не ми харесва.. сега като го чета наистина не е на мястото си.. новото заглавие ще бъде "Кой е казал, че живота е лесен!?" А нова част сигурно след час ще пусна. Ако продължава да има такъв интерес я спирам!!

hrisi123 · 2011-10-22 11:36:10

4-част!

След този ден се прибрах право в къщи. Бях щастлива. Но за баща ми не беше важно това, но какво очаквам самия той не беше щастлив. Стоеше на един стол загледан в нищото. Бе си избрал една точка и гледаше в нея. Не мислеше знаех го. Събух токчетата, които бях обула и леко се приближих към него, но се развърнах. Той пиеше от бутилката. Сведох глава и се качих нагоре. Той определено чу моите стъпки, макар и да не ме бе видял.
-Дори и добър вечер ли няма да кажеш? –каза това без дори да се обърне. Все още гледаше онази точка. В гласа му не се усещаше нищо. Бе твърд, строг, както преди.
-Добър вечер! –рекох аз и продължих нагоре. Качих се в стаята си и застанах пред огледалото за да видя себе си. Погледнах там и видях лека синина на ръката си, която по-рано днес ми направи татко, но не я бях забелязала. Гледах се, но не знаех коя съм, какво правя и защо го правя. Очите ми дори да бяха гримирани дори самата аз не й вярвах, а очаквах това от другите. Махнах грима си не бе тежък и лесно се махаше. Преоблякох се и тръгнах надолу.
Слязох по стълбите, а баща ми все още не бе помръдвал. Все още стоеше загледан в оная точка пиейки без да спира. Вече дори нямаше сили да вдига бутилката към устата си, но не се отказваше. Отидох до него и сложих ръка на рамото му.
-Защо не отидеш да поспиш!? Аз ще ти направя нещо за хапване! –рекох му аз и леко извих устните си в усмивка. Очаквах или поне имах надеждата, че този път ще е различно. Извъртя главата си леко и ме погледна с яростен поглед. Смръкна навътре и се засмя. Хвана ръката ми и я стисна силно.

-Така ли?! –бе пиян и ядосан. –Ти ли ще ми казваш какво да правя а? –започна да ми вика и се изправи. –Виж я ти!!
-Татко пусни ме.. боли ме! –опитвах се да си махна ръката, но успявах. –Татко моля те пусни ме! –започнах да го умолявам, а сълзите ми тръгнаха отново.
-Да те пусна!? Малкото момиченце го боляло! Днес бе много смела! –продължаваше да ми вика. Целия се зачервяваше и фъфлеше. Не пускаше ръката ми дори не я отпускаше леко все със същата сила ме държеше.
-Пусни ме! –извиках и май направих грешка. Ококори очи пред мен.
-Повишаваш ми тон? На това ли те научих? –викаше все повече. Разшири ноздрите си и си пое дълбоко дъх. Очите му станаха кръв червени. Вдигна ръката си и ме удари. Разкърви устната ми, но това не го спря да ме удари отново.
-Остави ме! –викайки се опитвах да се измъкна от ръцете му, но не успявах. Заради едно повишаване на тон какво трябваше да преживея. –Пусни ме! Остави ме! –не ме пускаше. Успях да се отскубна от него и побягнах навън. Той се развика след мен. Блъскаше всичко по пътя си без да се замисли. Викаше името ми без да спира, а аз бягах без да поглеждам назад, без дори да спирам за да си поема дъх. Беше страшно ядосан и този път наистина бях в опасност от бой. Не спирах да тичам. Не знаех на къде отивам, но определено трябваше да е далеч от онази къща.

Критики/Мнения!!

viktoriq_biserova · 2011-10-22 19:35:17

страхотно е!!!

hrisi123 · 2011-10-23 20:21:09

Историята е спряна!

#1 2011-10-09 15:00:45

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#2 2011-10-09 15:09:52

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#3 2011-10-09 15:16:14

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#4 2011-10-09 15:21:36

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#5 2011-10-09 15:21:49

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#6 2011-10-09 15:36:37

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#7 2011-10-09 15:39:45

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#8 2011-10-09 15:52:36

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#9 2011-10-09 15:53:12

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#10 2011-10-09 16:11:08

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#11 2011-10-09 18:05:31

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#12 2011-10-09 18:59:45

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#13 2011-10-10 15:31:00

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#14 2011-10-11 17:55:56

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#15 2011-10-12 17:22:33

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#16 2011-10-16 19:15:39

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#17 2011-10-17 16:48:31

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#18 2011-10-17 18:11:09

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#19 2011-10-21 16:19:50

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#20 2011-10-22 11:36:10

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#21 2011-10-22 19:35:17

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

#22 2011-10-23 20:21:09

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? *3 част*

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част

Re: Кой е казал, че живота е лесен!? 3 част