Не съди книгата по корицата. xD

57.200гр миризливо месо     

Ето ме и мен.
Пускам четвърта история!   Какво да се прави,имам още куп идеи.
Напоследък пускам все по-рядко глави-бях много заета,но вече сме във ваканция и това няма да е проблем.
Ако и тази история се хареса,ще има продължение.
Приятно четене.

--

-Тахииииир!-младото момче,което пушеше и размишляваше над нещо,скочи веднага след като чу гласът на баща си,крещящ името му.
-Идвам татко!-момчето стана,остави лулата на меката трева и тръгна към пейката където стоеше баща му,заедно с още няколко негови подчинени.
-Защо се излежаваш?-започна стария Али.Той сбръчка вежди и отново погледна високия си син.-Не се упражнява как да стреляш,нали?
-Напротив-точно заради полегнах.Уморих се,пък и вече съм изкусен майстор в това.Престани вече.-момчето накрая повиши тон.Баща му само се усмихна като го огледа.
-Превърнал си се в истински мъх,Тахире.Широките рамене и гръб,стегнатите корем и мъжки гърди,брадата,която незная защо махаш-вече си по-висок и от мен.Силен си.Браво,браво.-Али стана и сложи ръка на рамото му.-След като и това селце..-показа с пръст в далечината.-..унищожим,ще можеш да си намериш достойна съпруга.Когато имате много деца,тогава спокойно мога да умра.НО-не забравяй за покоряването!Българи-толкова са слаби и безпомощни!Мрази ги,мрази!-Али от малък бе учил сина си да презира и ненавижда смелите българи,който той наричаше "отпрепки".
-Евет,евет*.-каза разсеяно Тахир и тръгна отново към мястото,където лежеше да вземе лулата си.Щом като дръпна от нея погледна баща си-нисък,но набит и здрав.Погклати глава и се усмихна,за да замаже положението-той мразеше войната,искаше мир.Не обичаше да се бие срещу българите-какво можеше да направи?Баща му управляваше част от турската войска в тези земи.Трябваше да нападат,мъчат и убиват българите и да изнасилват жените,като им взимат децата.Много пъти се бе замислял дали той самия не е българин-взет от някое бедно селско,семейство безпомощно срещу турците,а след това убито.Това бе невъзможно,защото Али мразеше българите,както и децата им.Изтръгна от съзнанието си тази мисъл след като видя нещо прелестно пред очите си.Той се разкарваше покрай селото,без да се страхува от хората,с българска кръв-бе много добре обучен в всяко едно отношение-стреляше добре,биеше се, пък и можеше да флиртура с всяко момиче-било то измъчена българка или чернокоса туркиня.
"Нещото" бе една неземна красива девойка-позна по одеждите,че е българка.Шопската й носия блестеше отдалеч.Пееше.Пееше прекрасно."Като славей" помисли си той.Понечи да се приближи до нея,но тя го забеляза.В топлите й зелени очи се изписа страх.Той видя как зеницата й ставаше все по-малка.За миг забрави,че бе облечен в турски одежди.Момичето искаше да побегне,но Тахир извика:
-Не!Не бой се,нищо няма да ти сторя.-момичето спря,не заради думите му,а защото видя,че има кафява пушка в черния си пояс.Тахир започна да се приближава към нея.Не спираше да й се усмихва,а тя го гледаше с страх:
-Спокойно.-Тахир беше на няколко крачки от нея.-Виж.-той отново и се усмихна.Извади пушката си и я хвърли на земята до нейните стомни.Вгидна ръце-Нали ти казах,че..ей!-красивото девойче започна да бяга колкото силно може.Тахир се раздразни-винаги ли бяха толкова недоверчиви тия българки?
Той побгна след нея и разбира се я настигна,но момичето не спираше.Той й викаше,че нищо няма да й стори,да спре,но тя не го правеше.Ядоса се и накрая забърза темпото.Без да иска от скоростта залитна и падна върху нея.

--
евет-Туска дума.Превод-Да.

Бях на село,а там нямаше нет.Довечера ще пусна още.

Че се пише в  Sweet Nightmare и си пада по татуси.    

[2:21:57 AM] —                 Гига ° каза: mmmxm

Прочетох го пак-няма никакъв смисъл.
А отношението ти-без думи.
Пък и какво искаш?Критики..нормално.Все пак ако не можеш да четеш пише KAPRIZEN.com 

УЖАС!
"На ви" - моля те,научи се да говориш!Не си сред селските си приятели.
И всичко пишеш на един ред?!Прочети няколко книги след това пиши каквото и да е.Само началото прочетох и спрях-дори и да е красиво,няма да се забележи,тъй като не е прегледно.

2-ра част.
Отново се извинявам за грешките,просто нямам време дори да прегледам текста отново.

След разтърсващата,възбудена сутрин,не можех да се откъсна от мислите за вампира след това-какво ми ставаше?По принцип мисля много по-малко за него или поне се опитвам.Най-различни чувства напираха в мен,а не можех да кажа или направя нищо за да ги спра-затова се примирих и пристъпих напред пред Томас,който имаше цигара в устата и бръснеше наболите косъмчета по бузите си:
-Искаш ли да хапнеш?-той гледаше с черните си очи отражението ми в огледалото.
-Не,не съм гладна.-започнах да се оглеждам.Томас забеляза това.
-Хей,търсиш ли нещо?-Томас бе зад мен и обви ръце около кръстта.Явно беше готов.
-Да,къде са цигарите?
-Последната ми е в устата.
-Добре,тогава идваш с мен.-бях много нервна и трябваше да се отпусна по някакъв начин.Дръпнах го за черния потник.
-Уоу,Ем!Не ти ли стигна?-той се отдръпна,като си мислеше,че се шегувам.
-Не.-започнах да го целувам и хапя по устните.В началото той се дърпаше,но явно адреналина му се покачи след като го притиснах към стената и спуснах ръка надолу.
Бавно се плъзгаше по стената надолу,както и аз,но по него.Съблече се за миг,а аз само свалих черното си бельо.Отново се започна,но странно-когато бяхме едно цяло,не чувствах онова гъделичкащо чувство в корема,което ме кара да полудявам,не и този път.
Не обърнах внимание на това.Започнах да хапя врата му като се опитвах да намеря място,което не е зачервено от зъбите ми.Изпитвах глад-сякаш бях заклета девственица.
Когато Томас бе на кулминацията в главата ми се появи образа на Дариъс-пак ли?Не,трябваше да се отдръпна,така и направих:
-Ей нещо нередно ли сторих?-каза задъхан и възбуден Томас.
-Не,просто..не,тоест не си бе сложил предпазни мерки.-опитах се да се засмея,но едва успях да повдигна краищата на устата си.Целунах го,за да не си помисли нещо.Той само кимна в знак на съгласие.Вдигна дрехите по земята и отиде в другата стая за да се преоблече.Аз си стоях и не помръдвах-Дариъс,Дариъс,ДАРИЪС!!Защо?!Жив ли е?Трябва ли да го намеря?Какво да правя?
-Аз излизам.-мислите ми бяха прекъснати от горещата целувка на Том.Още се усещаше възбудата му.Не,не можеше просто да излезе.
-Не,остани.-отново го дръпнах към мен,но той се отдръпна и засмя.
-Стига де,вечерта ще ти се реванширам.-засмя,а аз се хванах по главата като се засмях.
Излезе и остави след себе си невероятния си аромат.Аз не помръдвах.Какво правех?Живях с върколак?Излизах с неговите приятели и животът ми бе като на тийнеджър.Обещах си да забравя предишния мъчителен живот,но как?Ноа?Дариъс?Ами семейството ми?Господи,отдавна те са мъртви,а така и не успях да се сбогувам с тях.Очите ми се насълзиха-Какво трябваше да направя?
Качих се на горния етаж,като минавах ниските стълби по 3-4.Влязох в бялата голяма спалня и застанах пред гардероба.Набързо го отворих и започнах да тършувам из дрехите си в опит да намеря..:
-Ето я.-намерих това,което търсих.

Продължи го.

хех,благодаря ти.

Next part.

--
-Какво?-момчето се стресна.Не знаеше как да реагира затова се почеса по главата.
-Ами трябва ми снимка,а незнам кого другиго да помоля и реших,че..ти можеш да ми свършиш тази услуга.-момичето едва не се пръсна от срам докато изричаше тези думи.
-Съгласен съм.-Мика вдигна очи и видя усмивката,изписана на лицето му.-Нагласи джаджата и нека се целуваме!-той избухна в смях,а Мика отново наведе глава.Закачи "джаджата" на един клон,нагласи го и отиде по най-бързия начин при Хиро.И двамата гледаха в различни посоки.Въпреки,че Хиро бе целувал много момичета,не смяташе Мика за една от тях.Реши,че трябва да подходи нежно.Вдигна малката й гладка брадичка и я накара да погледне в красивите му очи.Тя отвори леко устни и стисна силно очи.*Боже-мислеше си тя-най-накрая ще целуна пухкавите му устни* - при тази мисъл стисна още по силно очите си.
Най-накрая момчето допря устни до нейните.Неусетно той хвана ръката й.Мика понечи да се отдръпне,но сърцето не й позволяваше,а разумът крещеше друго.Устните им се докосваха,дори и след звука от фотоапарата,което значеше,че снимката е готова.
Най-накрая Хиро се отдръпна,въпреки,че не искаше:
-Ето.Снимката ще бъде страхотна.-след думите му той пусна ръката й и Мика почувства нещо-сякаш имаше голяма празна дупка в душата си и чак сега забеляза.
-Мм*-отвърна тя едвам.
-До скоро Мика.-момчето целуна бузата и по най-бързия начин и изчезна зад храстите.Момичето беше потресено.Какво й ставаше?Нима го обичаше?От една целувка?Или чак сега разбираше това?Беше объркана и се наложи да седне на меката,суха трева.Дори не успя да мигне,а отвори леко устата си и докосна устните си,а след това дясната буза.След това погледна към фотоапарата.Осъзна се и тръгна към него с бързи и големи крачки.Тя видя прекрасната снимка.Бе толкован нежна,че дори Мика се засмя.Започна да се върти и да бяга докато накрая уморена не падна:
-МИКААА!-изкрещя някой.Този "някой" сен амираше далеч от мястото но Мика се стресна и отвори очи.Леле,тя не виждаше нищо.Нищо.Бе се стъмнило отдавна,а тя бе забравила за времето.Когато се прибере със сигурност щяха да й викат,а това мразеше най-много.Сега това не я притесняваше толкова,колкото крясъците,които приближаваха.Тя стана по най-бързия начин и започна да бяга,а дори не знаеше накъде.-Мика!-някой извика отчно зад гърба й и тя се спря.Гласът й бе познат.

--

Мм-японска дума.Превод-Аха,Да.