Не,Малви..Просто понякога ми идват такива изблици..  Хаха няма значение.Радвам се,че ви харесва.Доста е старо.. : )

Ами знам,че не е добро,изобщо даже,но е едно доста старо мое стихче,в което са заложени много спомени.Така че реших да го споделя и с вас.

И ето,че празният лист не е изписан.
Захвърлен стар и недописан.
Думите на него вече са неясни.
А останалите,в чувства са прерасли.

Колкото по-празен е листа,
Толкова по-силна била е любовта.
Но тоз,защо е наполовина?
Просто ей така,захвърлен в празната камина.

Някой минал е,и го подминал,
Той лежал е там отдавна,
Чакал някой за да го допише,и
от пепелта почти не изгорял,
Тих,оставен,бял...
Сам да бъде е орисан,
Сам и недописан.

Ааххахаааа Страхотна е ! Свалям и шапка.

Първо това за съучениците ти ми направи най-голямо впечатление една дума: З А В И Ж Д А Т! : )
После: Ако си го скъсала без причина,а момчето те е харесвало много ,както и ти него.И двамата ще се улесните ако си поговорите,ей така просто,пък после каквото стане.В смисъл ти ще прецениш дали трябва да му се извиняваш,но ако той не се нуждае от извинение-дайте си втори шанс.
Но все си мисля,че грешката  била твоя да слушаш завистливите си съученици.

Надявам се да ви се хареса.

Част ХХХХІХ

Бяхме приятели.Не,аз нямаше да свърша така.Мой приятел няма да свърши така.
-Безсърдечен кучи син! -изкрещях и го ударих със всичка сила.Той се заби в стената и .. Леле доста силничко беше.Той се изправи и ме погледна изненадано.
-Доста по-силна си от преди. -каза Тай и изтупа дрехите си.В този момент забелязах белега на китката му.
-Какво е това? -отметнах темата въпреки яростта си.Тъмнозелените ми очи се вкопчиха в невероятно червения белег на китката му.Той стрелна поглед към нея,след това мигновено закри ръката си с другата.
-Попитай твоя човек. -каза той и се усмихна.
-Кай? -ококорих се и Тай кимна.
-Бързо схващаш. -каза.
-Не,ти няма да...няма да ти позволя да умреш тук! -казах и понечих да се обърна,но Тай вече беше пред мен.
-Твърде късно,твърде късно. -рече Тейлър.
-К-какво искаш да каеш с това? -заотстъпвах назад,а той към мен.
-Искам да кажа,че вее съм мъртъв. -тогава всичко около нас сякаш замря.Как се бе случило това? Тай да не би да е живял тук,но  какво по Дяволитее..? Чувствах се объркана.Толкова объркана,че не помнех името си.О,не изчакайте аз се казвам Лиз.Да започнем от начало на историята съвсем забрави го къде стигнах..О сетих се.Точно така се чувствах.Имах нужда някой да ми го разкаже от началото,защото не схващах нищо.
-Още ли не схващаш ,Ли? -викна Тай и ме хвана за раменете,след което ме разтърси.О,Боже.Помислих си,че ще извади нещо и ще ме наръга.Въздъхнах облекчено.
-Какво трябва да схвана? -попитах го с недоумение,защото в единият момент искаше да ме убие,а сега..Сега какво иска.
-Гаджето ти! Шибаното ти гадже е виновно за всичко! -извика Тай след което ме пусна и се хвана за главата.Буквално.
-Какво,Кай ли? -попитах и чак сега осъзнах,че го повтарям за четвърти път.
-Знаеш ли,Лиз? Попитай го какво направи с тялото на Ашли или пък с тялото на Кармен,или с тялото на Мери,може би и с тялото на премачканата жена на вратата,и на мъжът с Брадвата.Попитай го къде побира всички тези тела? -каза той и тогава аз влязох навътре в нещата.
-О,да,забравих.Попитай го и какво направи с моето тяло? -след като каза това,аз се вцепених.Абе,напоследък доста често ми се случваше. Няма значение.Кай беше убил най-добрият ми приятел.
-А ти защо си тръгна? -попитах аз едвам,без да мърдам устните си.
-Защото трябваше да те убия! За да не умра аз,трябваше да убия най-добрия си приятел.А за да не умреш ти аз си тръгнах.Така умрях аз,а не ти! -той беше ...сякаш беше луд.Но бях сигурна,че казваше истината.
-Значи за това си тръгна и сега си мъртъв.Кайте е убил,Кайза е убил и всички останал? -попитах и паднах на колене,но точно преди те да докоснат земята,Тай хвана ръката ами и не ме остави да падна.
-Кайза? -попита той и ококори очи. Аз кимнах.
-Да.Кайза. -повторих ,но той поклати глава в знак на отрицание.
-Не Кайза,а Кай. -каза той.
-Какво,моля? -попитах,защото наистина в главата ми беше пълна каша. -Какво имаш в предвид ,,Не Кайза,а Кай"? -попитах наистина объркано. -Те са един човек. -поучих го.
-Не са. -каза той.
-Как така не са?
-Ама,Лиз,честно.Нищо ли не знаеш? -попита Тай,а аз поклатих глава в знак на отрицание.
-Не,за какво говориш? -отдръпнах ръката си от него.
-Кайза и Кай,са двама.Близнаци са.Ето тук става малко като във филмите на ужасите.Единият обаче,Кай,е този който убива,а другият,Кайза е така да се каже,добрият брат близнак.Схващаш ли? -сега всичко ми се изясни.Но..
-Чакай ами този с когото съм била през цялото това време,кой от двамата е бил? -попитах го,въпреки,че знаех,че и той не знае.
-Не знам,Лиз.Кайза е живият,но Кай е този който е мъртъв тук,той има нещо като..свръхестествени способности.Като да се мести от там насам... -Тай не продължи.Хванах главата си в две ръце.Очите ми се ококориха и паниката ме обгърна.
-Боже мой,о,Боже мой! -започнах да се ,,вайкам" .
-Какво има? -попита Тай и подпря гърба ми с ръка.
-Казваш,че двамата си приличат? -попитах го.Ох,ама разбира се.Нали са близнаци!
-Не си приличат,еднакви са. -уточни той.
-Последен въпрос. Защо искаше да ме убиеш? -попитах въпреки,че вече знаех отговора.
-Мислех си,че си на страната на Кай. -каза Тай.Така си и знаех.През цялото време съм вярвала на..Кай.Ами Кайза,той все още е жив.
-Бил си прав. -казах и вдигнах глава.Тай се учуди.
-Какво искаш да кажеш? -той бе объркан.Виждах го.
-До сега си мислих,че това е Кайза,но съм сгрешила. -казах му. -Сигурен ли си,че Кайза все още е жив? -попитах го. Тай кимна.
-Надушвам го. -каза той.
-Добре,на къде трябва да вървим за да го намерим? -попитах.
-От тук. -Тай посочи стената зад мен.
-Добре. -кимнах. -Ще донеса нещо с което да я проб.. -чух силен трус и се обърнах.
-Тай,но ти как? -попитах,защото Тейлър стоеше до една огромна дупка.
-По-силен съм. -усмихна се той.
По пътя ,или по-добре да каже по дупката миришеше на изгнило и на мърша.Отврат.Знаех  какво ме очаква.
-Т-Т-Тай? -чу се нечии глас от дъното.
-Кайза ? -попита Тейлър.
-Тук съм,да,тук. -каза пресипналия глас и Тай отскочи надолу.Чу се шум и той стъпи на земята.
-Ела Лиз. -каза той и ми помогна да скоча.
-Лиз?Лиз,това ти ли си? -попита ме гласът.
-Да? -отговорих. -Тай..? -обърнах се към него.
-Помниш ли когато ти донесох пай,за добре дошла? -попита ме Кайза.Кимнах.Набръчках вежди за да видя къде точно е.Тай вече беше при него и го развързваше.Изведнъж той скочи и ме прегърна.
-Радвам се,че си добре. -каза той.
-Аз също...се радвам. -казах и погледнах въпросително към Тай.
-После ще ти обясня.Каза той. -Сега да намерим онази отрепка! 

Некст ? 

Добре. ^,..,^

Мх. Доста добър въпрос.
Ами,когато си приличаме,тоест имаме еднакви интересни и занимания.Когато е забавен и ме разбира (също когато и аз го разбирам),когато не се караме за глупави неща, когато въпреки,че се харесваме се държим приятелски и непринудено.Просто когато момчето е естествено и истинско.

Благодаря.Ето още няколко.

1. http://www.prikachi.com/images/784/4638784Z.jpg -Shikamaru Nara ^^
2. http://www.prikachi.com/images/759/4638759b.jpg -размазан Kakashi Hatake.
3. http://www.prikachi.com/images/757/4638757h.jpg -Hinata Hyuuga
4. http://www.prikachi.com/images/751/4638751l.jpg -разногледа Sakura Haruno.
5. http://www.prikachi.com/images/744/4638744J.jpg -един дооста размазан Neji Hyuuga
6. http://www.prikachi.com/images/740/4638740p.jpg -Neji Hyuuga
7. http://www.prikachi.com/images/735/4638735W.jpg -Jiraya.Но изобщо не се получи хубав.
8. http://www.prikachi.com/images/643/4638643C.jpg -Наскорошна Hinata Hyuuga
9. http://www.prikachi.com/images/587/4638587A.jpg -Аnko Mitarashi
10. http://www.prikachi.com/images/664/4645664B.jpg - И жалкото подобие на  Ashley ot BVB..

Julz fеаt Cheffo - Suck my Banan        

На някои качеството им леееко куца,но иначе са много красиви! Особено малкото хъски! ^,..,^

Ние си чакаме <3333