Определено ще го следя!  
Ама само да питам-Джейн американка ли е?Ами Чин?Това е японско име,а пък баща му се казва Джин-Санг,което е корейско име.

И да те убеждавам,че говоря от наистина мое име,няма да стане.
Та благодаря за съветите.

На окото. 

Не.
Април?

Сто.

karz,x_alien_x,kFo ?!,Sweet Nightmare,ecei,TwilightGirl90  тези   

Страхотно!

Съжелявам!
Ама бях на село.
Ето ви по-голямо парче от пая     (arrow)

--
Роклята!Не бе останала следа от чистота й-не беше бяла,а мръсна,с засъхнала кръв.Пазех я просто така.Да се потапям в спомени и да усещам ароматът на Дариъс по роклята си.Помня какво му казах..обещах му,но той бе,със сигурност,мъртъв.Легнах на спалнята,а върху мен бе изпокъсаната,стара рокля.Всеки път когато усещах аромамът му изпитвах неописуемо желание между бедрата си.Извивах се като змия под роклята,само когато си спомнях ласките му,достойнството пулсиращо в мен,мирисът му.Не,полудявах:
-Скъпа?-подскочих.Огледах се за да се осъзная.Веднага прибрах роклята,погледнах се в огледалото,оправих малко чупливите си коси и пристъпих към стълбите.
-Да?-отвърнах след като бях почти долу.Томас мълчеше.-Нещо не е на-ред л-и?-очите ми се разшириха.Сърцето ми затуптя много силно,страхувах се да не изкочи.Дланите ми се изпотиха,а краката ми започнаха да треперят.Не можех да проговоря,защото пред мен бе..:
-Помниш Дариъс,нали?-мълчах.-Мила?-гледах Дариъс как се усмихна.На мен.
-И аз се радвам да те видя.-каза го с ирония.Без Томас да забележи облиза долната си устна и ми намигна.Какво!?
-Ъ,да.Добре дошъл.-усмихнах се изкуствено и той го забеляза.Томас се изкашля,защото бях по гащички и потник,под който си личаха все още стегнатите ми гърди и изпъкналите зърна.-А,извинявам се,но не очаквах никой,освен Томас.-нарочно погледнах перверзно Томас.Приближих се и го целунах страстно,но той се отдръпна,а Дариъс се изсмя.По дяволите.
-Ем,моля те.Не пред Дариъс.-бях истрила паметта на Томас и не помнеше вече нищо от онази нощ.Отдавна въркулаците и вампирите са приятели.Но не очаквах Дариъс,тук.Още не се бях осъзнала!Той е жив!Сега можехме да сме заедно,но..това не беше Дариъс,който познавах.Нещо..незнам,бе се променило в него.Сякаш бе студен и към мен.О,за бога беше все имаше слабост към елеци,светли скъсани дънки и тиранти.Косата му бе повдигната нагоре.Ах!
Опитах се да не изглеждам шокирана когато на вечеря Томас ми каза,че Дариъс ще живее с нас.Не обясни защо.Радвах се безумно,но трябваше да изглеждам,че ми е все едно.Така и правех:
-Извинете ме,но мисля да си лягам.-каза Дариъс.Преди това ме бе пипнал по бедрото,а аз подскочих.Разбира се,мръсника се засмя.
-Добре.До утре Дариъс.-Томас му се усмихна и му показа къде бе стаята му.Точно до нашата.Това бе добре,защото щеше да чува любовните ни преживявания.Всъщност с Томас връзката ни бе прото физическа,въпреки,че ме обичаше.Държеше се мило,но аз все му намеквах,че искам просто хард секс с него.Това го устройваше.
-Мили,хайде и ние да се качваме.Обещал си ми нещо.-знаех,че вампирът чува всичко,дори и да шепна.
-О,Ем.Забравих да ти кажа,че тази вече Уил ме вика у тях.Щяло да има ергенско парти.Нали разбираш.Поканих и Дариъс,но той отказа.Когато се върна ще спазя обещанието си.ОК?-страшно много се зарадвах от една страна,че оставам сама в къщата с Дариъс,но от друга бях разчарована,защото нямаше даи ма любовен екстаз,тази вечер,за мен.Всъщност незнам.
-Добре,няма проблем.-усмихнах му се.-До скоро.-целунах го и сложих ръката си върху слабините му-Дариъс ни гледаше от стълбите и се усмихваше съблазнително и бавно.Гледах го и се целувах с Томас.Това спря,защото той щеше да се взриви.Изпратих го,затворих и заключих вратата.Надявах се когато се обърна Дариъс да е зад мен,но уви,не беше.Качих се по стълбите и понечих да вляза в банята,но от там излезе вампирчето:
-Здравей.-каза ми той и разтърси кичурите от черната и лъскава коса.Премигнах няколко пъти.След това той ме подмина.Какво?Това ли бе Дариъс който ме обожаваше и боготвореше?Не бе ли чул какво му бях казала онази вечер?
-Хайде да се чукаме.-казах аз и го погледнах предизвикателно.
-Ха.-той само се изсмя и затвори вратата си,докато си оправяше косата.МОЛЯ?За първи път ми отказва.Той!Ядосах се и влезох в банята.
Докато бях във ваната се сетих за първата ни среща.Когато бе зад гърба ми,когато бях толковап ритеснена,заради онова проклето кубче.Бях все още човек.Боже,как ми липсва това.Боли,но винаги успявах да се утешавам.Спомних си как всичко бе в кръв..и той бе върху мен и..Ох,искам го.Сега.Сега,по дяволите!
Най-после спрях да мисля за това,защото водата започваше да става все по-студена.Излязох и се запътих към стаята.Чуваха се само стъпките ми,а когато спрях пред вратата-само капките,които се стичаха по тялото ми и падаха безпомощни на мекия килим,който жадно ги поглъщаше.Не оставаха следи.
Много се притеснявах-за първи път от толкова дълго време!Но все тая,натиснах дръжката на вратата.Видях го.Четеше книга,бе по сив анцунг и по нищо друго.Мускулите му,бяха по-огромни и секси от последния път в,който ги видях.Но тогава те галеха моето тяло.Той ме погледна за секунди объркан,но после се изправи бавно като не отделяше поглед от..очите ми,а не от тялото.Гледах го толкова жадно.Исках и изпивах го,събличах мислено анцунга.Започна да се приближава към мен,а мъжеството му..онова мъжество,което рисувах в съзнанието си,ставаше все по-голямо с всяка крачка,която правеше към мен.Захапах котрето на дясната си ръка.И стиснах очи.Когато ги отворих бавно,той бе на сантиметри от лицето ми:
-Искам да го кажеш.-задъхано каза той.-Искам да чуя,колко се нуждаеш от мен.-дишахме тежко един срещу друг и се гледахме в устните.-Колко искаш да съм в теб.Кажи го.-леко отворих устни.-Кажи,колко си жалка в момента.Кажи,че искаш да те чукам.
-Искам да ме чукаш.-повторих след него.Щях да се пръсна от възбуда.

--
Извинявам се за грешките!!:x

Знам!  

Снимам за първи път!Сигурно няма да ви харесат,но искам мнения.

--

Всички снимки (без първите две) са снимани на село.

http://prikachi.com/images/615/3164615j.jpg - небе (без ефекти)
http://prikachi.com/images/613/3164613g.jpg - същото небе,но със ефект
http://prikachi.com/images/605/3164605q.jpg - цветя
http://prikachi.com/images/604/3164604l.jpg - малък кош
http://prikachi.com/images/602/3164602V.jpg - и аз незнам какво е,но е украшение на вилата.
http://prikachi.com/images/594/3164594r.jpg - цветя
http://prikachi.com/images/593/3164593Y.jpg - път в гората
http://prikachi.com/images/586/3164586S.jpg - теле
http://prikachi.com/images/585/3164585C.jpg - крава
http://prikachi.com/images/582/3164582e.jpg - умряло мишле
http://prikachi.com/images/575/3164575E.jpg - цветя
http://prikachi.com/images/645/3164645M.jpg - пак умрялото мишле

--

Гадже. >.<

Ох,много ви благодаря!
Докато четох коментарите едва не избухнах в плач от радост. shake)
Ето и втора част.

--

-Не,не!-красивото създание пищеше под заякналия Тахир от ужас и страх.Момчето осъзна,че се намира върху бълкарката от шопския край и бързо стана.
-Не мърдай!-извика той.Бе леко раздразнен,но в същото време му бе доста забавно.-Как се казваш?-Зелените й очи го погледнаха.
-Елена.
-За първи път чувам подобно име.-засмя се Тахир.Момичето погледна надолу,сякаш бе смутена.-Турското ти име сигурно би било Гюзел.
-Какво означава това?-Елена сякаш забрави страха си към него.Изправи се много бързо и най-важното бе,че не побягна.
-Означава,че си много красива.-Тахир се усмихна,защото видя по гладките бузи на момичето лека руменина.След секунди изражението му стана сериозно.-Не искам да се страхуваш от мен.Нищо няма да ти направя.Няма да те нараня-теб или някой другиго.-след последните думи Елена разбра,че може да му се довери.Не беше като останалите-досега щеше да се бе забавлявал с нея много пъти,ако бе като тях,а не го бе сторил.
-Значи сакаш* всичко това да приключи?-Елена въздъхна.
-Разбира се.-той погледна надолу.-Между другото,казвам се Тахир.Тахир Али.
-Трябва да тръгвам.-тя не обърна внимание на второто му име.Ако знаеше само,че бащите им се ненавиждаха и враждуваха отдавна,нямаше да допусне това запознанство.
-Чакай.-Тахир я хвана за ръката и момичето погледна пръстите им как се преплитат неусетно.Бавно се усмихна.-Ще те видя ли пак?-тя го погледна право в сините му,като морето очи.
-А твоето име би трябвало да е Дениз*.-тя се засмя.
-О!-момчето наистина бе изненадано,че тя знаеше какво означава "дениз".Все ак това бе турска дума.Елена погледна обърканото му лице и се засмя.
-Да,утре пак по това време.Ще оставя едната стомна тук,все едно,че съм я забравила.Свечерява се,а татко няма да пусне да дойда за да я взема,защото ще се притеснява.Ще ме изпрати за нея утре.-тя бавно отдели ръката си от неговата.-До тогава.-Елена взе едната стомна и тръгна към селото,което бе наистина голямо.Нем ожеше да се нарече град,но със сигурност имаше повече хора.А и около него се намираха наистина големи градове и малки селца-така,че бе защитено,кажи-речи*.
-До утре.-той прошепна името й отново,лапна лулата си и си тръгна.
-Тахир,айде,айде!-подвикваха му приятелите му и подчинените на баща му.-Къде беше пак?Задяваш се с красивите ни туркини?-те танцуваха или поне се опитваха,като пееха най-различни песни и с помощта на някои "инструменти",откраднати от български музиканти се веселиха.Така бе всяка вечер.Тахир бе женкар и  веселяк,винаги се присъединяваше,но този път..този път не му бе до тази веселба.
-Аллах,Аллах*!-той пребели очи когато усети ръцете на Юзгюр и Мехмед на широките си рамене.Бяха пияни и се поклащаха ту налява,ту надясно.Бе наистина раздразнителен днес-бутна ги и влезе в малката колиба,кой знае на кое бедно,вече мъртво,българско семейство."Ах.Елена,Елена.." повтаряше името й постоянно на ум.

--
сакаш-стара българска дума от шопския край.Превод-искаш.
дениз-турска дума.Превод-море.