Завинаги твоя!

iw4eto0o · 2011-04-01 19:12:34

Това е новата ми история.. Ако се хареса, ще пусна продължение! Наистина много се надявам да ви хареса.

------------

Първа част:

Джейн стоеше на ръба на една от високите сгради в Токио. Беше късно вечерта, към 23:00. Ярките светлини от другите сгради огряваха лицето й. Тя погледна надолу и се разтрепера леко. Дълбоко в себе си, знаеше че това не е правилно. Но не можеше повече да издържа този кошмар. Злото я преследваше навсякъде. Не й вървеше нито в работата, нито в любовта. Докато се опитваше да оправи живота си, всички около нея го проваляха. Беше по-отчаяна и съсипана от всякога. Усещаше силна болка, която бавно я изядаше от вътре. Искаше всичко това да сврърши по-скоро. Държеше колието, което баща й бе подарил преди години, за един от рожденните й дни, но го изтърва без да иска. Просто се изплъзна от треперещите й ръце. Тя го следеше с поглед и след няколко секунди, вече не го виждаше. То хвърчеше във въздуха като перце и се приземи също така плавно на тротоара.
Тя усети, че някой приближава към нея. Направи малка крачка напред и сръцето й се разтуптя силно.
- Хей, какво правиш? – тя чу гласа много ясно.
Не искаше да се обръща. Нямаше връщане назад. Опитваше се да се съсредоточи върху своята цел. Всичко около нея започна да се върти. Усещаше, че краката й са нестабилни. Изведнъж залитна леко, момчето което беше зад нея бързо я хвана и я отдалечи от ръба. Тя се хвана леко за главата и примига с очи. После го погледна. Имаше гарваново черна коса и тъмно кафеви очи. Перфектни линни очертаваха и оформяха лицето му. Беше облечен с бяла риза и черно елече. Джейн се изправи леко, а той все още я подпираше.
- Защо го направи? – тя погледна тъжно в земята.
- Можеше да пострадаш. А ти защо го правиш?
Момичето отвори леко устни, но после се осъзна. Той беше един непознат. Нямаше смисъл да му обяснява, и без това нямаше да я разбере. Тя изтупа леко дрехите си, премахвайки прахът от тях. Тръгна към вратата, но не искаше да се прибира. Искаше да подиша малко от морския въздух. Успя да се задържи на краката си само няколко секунди. После изгуби съзнание и се струполи на земята. Момчето изтича до нея и я хвана. Дъгна я на ръце и бързо я закара в дома си. Заведе я в стаята му и я зави с тънко одеало. След това и направи билков чай и го остави на шкафчето. След няколко минути Джейн дойде в съзнание. Отвори леко очи и се огледа. Нямаше представа къде е. Всичко й бе така непознато. Надигна се леко и видя чая. Главата я болеше малко... Тя се опита да стане, но точно тогава момчето влезе в стаята и хвана ръката й. Тя погледна красивите му очи.
- Трябва да си почиваш!
Все още го гледаше безмълвна. Хвана чашата с две ръце и отпи малко от чая. Беше много вкусен и приятен.
- Как се казваш? – усмихна се тя.
- Чин, приятно ми е! – момчето подаде ръката си към нея и се усмихна широко.
- Аз съм Джейн!
Тя хваната ръката му. Беше толкова силна и нежна. За миг се пренесе в друг свят. Спеше й се страшно много. Бе уморена от всичко – от проблемите, от себе си, от живота. За момент се сети, че сега можеше да е мъртва.
- Ще се прибирам, уморена съм... – тя не успя да довърши.
- Остани тук. Има достатъчно място! – усмихна и се Чин и взе едната възглавница. Смяташе да спи на дивана, не искаше Джейн да се чувства неудобно.
- Не искам да ти досаждам.
- Чувствай се като удома си! Лека нощ. – Чин взе чашата с чая и излезе от стаята. Джейн беше толкова умрена, че заспа много бързо. Сутринта се събуди към 09:00. Разтърка леко очи и погледна часовника си. Отново закъсняваше за работа. Оправи бързо леглото и слезе долу. Чин отдавна бе станал и приготвяше закуската. Тя се появи на вратата и го погледна.
- Добро утро! Обичаш ли палачинки?
- Съжалявам, но трябва да тръгвам. Закъснях много за работа, ако не отида ще ме уволнят.
Момчето присви тъжно устни и пусна чинията, която държеше. Тя му изглеждаше толкова... перфектна. Имаше нещо загадъчно в нея, но и тя изпитваше същото. Той хвана леко едното й рамо.
- Защо не си вземеш почивка днес? Мисля, че не е разумно да ходиш на работа.
Джейн примигваше леко. Защо й говореше така? Та те се познаваха само от няколко часа? А имаха чувството, че са се познавали цял живот. Все още бе шокирана от случващото се и само го гледаше. След една-две минути успя да продума.
- Аз... не знам! Имам нужда от въздух. – Джейн се хвана за главата.
Чин се притесни и й помогна да седне на един от столовете.
- Ще се поразходим, и ще ми разкажеш за себе си.
Точно това направиха. Джейн пожела да отидат на кея – любимото й място. Тя вдиша дълбоко от морския въздух. Винаги го правеше, когато бе нервна. Двамата седнаха на края на кея, а краката им се клатушкаха леко над вълните. Джейн му разказа всичко – започна от детството и стигна чак до проблемите с шефът си и вече бившия й приятел. Той също й разказа за живота си. Намериха много общи неща помежду си. Сега се усещаха по-близки от всякога. Това бе началото на едно ново приятелство. И двамата знаеха, че между тях може да има само това. Минаха около два часа, откакто бяха на кея.
- По дяволите! – Джейн погледна телефона си.
- Какво има?
- Съвсем забравих да кажа на шефа ми.
Тя му прати смс, той също. Предупреди я, че ако не се появи до един час ще я уволни. Тя го напсува доста грубо и хвърли служебния телефон в морето. Решиха да се прибират. Чин я покани на обяд, а тя не отказа. Беше й приятно с него. Когато се прибра, момчето завари всичко наопаки. Колекцията на баща му, бе потрошена, в кухнята имаше пушек. Той се качи на втория етаж – стаята му беше безобразно разхвърляна, леглото преобърнато, дисковете му – счупени. След няколко минути се прибра баща му и също видя всичко това. Чин отиде при него побеснял.
- Имаш ли нещо общо с това? – момчето удари силно по масата.
- Разбира се, че не! Нямам представа кой го е направил.
Двамата се заеха с бъркотията. Подредиха всичко преди майката на момчето да се е прибрала. Джейн също им помогна, и в същото време се запозна с Джин-Санг, бащата на момчето. Тримата приготвиха суши и други вкусни неща, които много обичаха.

isuck! ‹з · 2011-04-01 19:16:56

Хубаво е.

lovelyy · 2011-04-01 19:33:54

Хубава е (y)

Call Again · 2011-04-01 21:19:38

Браво!

miminzetyyy · 2011-04-02 07:21:17

Харесва ми.Продължение?

karriikkxx · 2011-04-02 10:44:34

Определено ще го следя!
Ама само да питам-Джейн американка ли е?Ами Чин?Това е японско име,а пък баща му се казва Джин-Санг,което е корейско име.

iw4eto0o · 2011-04-02 10:51:10

Американка е. По-нататък ще разбереш защо са така имената.

Sissy~~ · 2012-11-02 13:43:42

Хубава е (y)

Sissy~~ · 2012-11-02 13:44:02

Хубава е (y)

#1 2011-04-01 19:12:34

Re: Завинаги твоя!

#2 2011-04-01 19:16:56

Re: Завинаги твоя!

#3 2011-04-01 19:33:54

Re: Завинаги твоя!

#4 2011-04-01 21:19:38

Re: Завинаги твоя!

#5 2011-04-02 07:21:17

Re: Завинаги твоя!

#6 2011-04-02 10:44:34

Re: Завинаги твоя!

#7 2011-04-02 10:51:10

Re: Завинаги твоя!

#8 2012-11-02 13:43:42

Re: Завинаги твоя!

#9 2012-11-02 13:44:02

Re: Завинаги твоя!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook