Тези :
http://kaprizen.com/?img=1480087
http://kaprizen.com/?img=1476702
http://kaprizen.com/?img=1480085
http://kaprizen.com/?cat=14&img=1478398
http://kaprizen.com/?cat=0&img=1480228

Ето следващата част.

--

-О!-момичето възкликна.-защо го направи?Не искам да служа на османците..на тези,които са избили хиляди българи!-Елена азкри очите си с малките си бледи ръце.
-Не разбираш ли?Ти ще си жива!Както и две твои приятелки.-Тахир се чудеше какво да каже.Знаеше,че животът му ще бъде много тежък.Нима в постелите си ще има друга,докато Елена чисти пода?Поне щеше да бъде жива и в безопастност-никой нямаше да я докосне.
-Да,но..-момичето не знаеше какво да каже.Какво щеше да стане със баща й и селото?Тя знаеше много добре..поне щеше да има до себе си близки приятелки.-Добре,тогава.
-Ашкъм*-момчето целуна челото й.-Бъди готова,мила.Ще нападна заедно с останалите,ще те чакам тук заедно с приятелките ти и ще те заведа в Турция,разбира се,заедно с няколко войници.Разбра ли?-той държеше ръката й и бършеше сълзите.
-Да..-тихо каза тя.-Но..
-Какво,мила?
-Ако някой-тя стисна очи и разтърси главата си.
-Какво?-момчето я гледаше и се опитваше да разбере какво намеква.
-Ако някой ме отнеме?Тогава шо* ке* правя?Ще съм омърсена..-след последните си думи се гушна в Тахир.
-Няма.Никой нищо няма да ти направи..Защото ти ще си тук още преди да нападнат селото.-Тахир се усмихна.
-Наясно ли си,че никога повече няма да сме заедно?-тя не го пускаше.
-Не.Ще видиш ще сме заедно някой ден.-той погали главата й.-Обещай ми нещо.
-Каквото кажеш.
-Пази се за мен.Не позволявай нокой друг да те докосва преди мен.Обещаваш ли?
-Обещавам.-Елена най-после успя да го погледне с красивите си тревисти очи и да го целуне по пухкавите устни.Тахир не очакваше подобна реакция,но след миг се опомни и отвърна на момичето.Последва дълга целувка.

--
ашкъм-турска дума.Превод-мила,скъпа,любов моя.
шо-българска дума от шопския край.Превод-какво.
ке-българска дума от шопския край.Превод-ще.

По списък сме 28,но по принцип редовните са 16-17    . Момичетата сме 10,а останалите-хъ,подобия на момчета.

Ами когато не се лигава,пея уж добре.

Не.
Лилави?

На китката.

м

Ще танцуваш ли?

Обожавам когато ми е чисто.Не понасям мизерията..;х

Добро е,пускай

Извинявайте,че тоооооолкова се забавих.
Ето следващата част.

-Защо не ме последва?Толкова ли съм ценна за теб?Или просто си търсиш момиче за е*ане?-думите ми се изплъзнаха от устата.Той рязко се отдръпна
-Какво ти става,бе?Как можеш да мислиш така?Ако ми беше до това щях да отида при Симона!-той кръстоса ръце пред голите си гърди и очакваше реакция.
-О,пак тази Симонка!Ами отивай при нея тогава!Какво правиш тук?-щях да се разплача във всеки момент,разбираше се по гласа ми,но нем ожех,срамувах се..
-Абе просто споменах името й!Какво се нервиш?Че днес за първи път не си център на вниманието ли или че не те последвах,принцеске?-той започна да крещи.Веска и Вальо чуваха всичко,но си мълчаха.
-Щом като ти е толкова неприятно да си мен,защо още не сме скъсали?-надвиквахме се..
-Кога съм казал,че ми е неприятно с теб?Радостке,я по-добре отиди и си легни.-за първи път така ми говореше.Разсърдих се!
-Вече и тона сменяме,така ли?-извиках аз.
-Ами ти не се търпиш!
-Щом като не се търпя,знаеш къде е вратата,чао ти!-посочих надолу,а след последните ми думи тръгнах към една от стаите горе.Той не ме последва.Пак!
-Добре тогава.Вальо!-изкреща с всичка сила Виктор.Започвах да се плаша от него.Ами ако,това че е изнервен повреди на болестта му?Изобщо не съм на "ти" с биологията.
-Ти наистина ли ще си тръгнеш?-попитах го аз.
-Ами ти ме гониш,какво да правя?-каза го без да ме погледне.
-Не,чакай.Казах го в яда си.Викторе!-той отиваше да извика Валентин.
-Какво?-обърна се ряско към мен и аз едва не се блъснах в него.О,боже беше толкова ядосан и наранен..Какво ми ставаше.Шетах си на ината?
-Извинявай,не исках.-понечих да го прегърна,но той се дръпна.
-Ще се повтори ли друг път?-попита ме.
-Не!Обещавам,няма..-погледнах го право в очите,но след миг погледнах на другата страна.-Нека не си разваляме вечерта.Майкам и я няма все пак.-опитах се да се засмея и долу-горе се полуви.Виктор ме гледаше,усмихна се и ме прегърна.
-Ох,ох какво ще те правя.-засмя се като ме стискаше прекалено силно.
-Викал си ме?-слава богу,че Вальо дойде.
-Да,за да ти кажа да не се бавиш.Отивай при Веселка.-спогледахме се с Виктор.-Айде де,отивай.Вальо махна с ръка,което значеше "майната му" и отиде при Веска.
-До къде бяхме стигнали?-той отново ме притисна до стената,забравил за случилото се преди малко.Или поне се опитваше да забрави.