Значи проблема ми е следния: Имам доста бенки по лицето. Вярно малки са, но, както се казва, ми бъркат в здравето. Депресирам се от този факт и се чувтсвам грозна. Всички ми казват "В това ти е чара", но според мен не е така... Ровила съм в интернет, нищо не намерих, а мама казва, че няма как да се махнат. Каже ти ми какво да правя. Някакви тайни трикчета и подобни. Просто тотално се депредирам от този факт и всеки път щом някой погледне към лицето ми, имам чувството че си мисли "Боже, колко е грозна", "Колко много бехки", "Никога няма да си намери гадже" и т.н. Моля ви, помогнете ми с нещо!!    
______________________________________________
Извинявам се, ако има грешки,но съм на ръба на депресията..

Аааа! Много ми хареса!!    

Много благодаря на теб и на всички останали! Ценя вашето мнени и благоря, че си правите труда да го четете
Колкото до некст -->тази вечер пускам 6-та глава    

Некст!  

кефи!   ма само предпоследното изречение не го схванах    

Благодаря за положителните коментари!!   Много се радвам, че ви харесва Ето некста, но е малко късичък. Все пак се надявам да ви хареса (това е продължение на 5 глава ):

Колкото й тихо да го бях казала, той ме чу и се обърна.
-    Кажи. – толкова беше мил и чаровен.
-    Може ли да те помоля нещо? – направих онази муцка като Котарака в чизми от „Шрек”. Е, не ми се получаваше, но поне опитах.
-    Да. – каза той смеейки се.
-    Амм.. Може ли да спиш при мен. – малко ми стана конфузно след като го казах и за това извърнах глава настрани. Очаквах да ме отреже.
-    Добре, слънце. – погледнах го изненадано с очи като на мухата Цеце. Пак това мило обръщение. От неговата уста звучеше толкова мило, че чак коленете ми омекваха. Гледах го, а той се смееше тихо.
Затвори тихо тежката дървена врата, която аз така трудно бутах. Тръгна със секси походка към мен. Спуснах се в завивките, а той се настани удобно до мен. Лампите бяха загасени и мрак се простираше около нас.
-    Може ли да те прегърна? – имах чувството, че чувам мислите му, защото той не бе издал и звук. – Да. Започваш да чуваш милите ми. Не се притеснявай. – помисли си отново Анди.
-    Ще бъде страхотно, ако ме прегърне. – помислих си аз.
-    И аз чувам твоите мисли. – каза гласно той. Изчервих се леко. Анди обви горещото ми тяло с двете си бледи ръце. Бях спокойна. Сякаш бях защитена от всичко и всички. Не исках този момент да свърши никога. Неговото тяло изстудяваше моето, а моето топлеше неговото.  И двамата се чувствах ме страхотно.

През нощта се събудих на няколко пъти. Последният път Анди ме целуна нежно по бузата, докато бях в просъница. След което заспивах отново. Всеки път сънувах едно и също нещо. Нещо, което започваше прекрасно и имаше ужасяващ край.

Айде днес в час по математика ще го пишем. Аз моя, ти твоя     
о.н: супер исотиика :p  :p

С по - малко чило, разбира се. Не се напъвяй от първич път. Направи нещо то сорта на 40 - 50, а ако се чувстваш по - тонизирана - повече. С гладуване най - много да си докараш анорексия Колкото до храненето - ако в училище ядеш - намали храната с буклуци като чипсове, марети, бейкролсчета и подобни Яж, по възможност, у вас и като имаш физическо давай 100% от себе си за да махнеш колкото се може повече от "ненужното" Надявамс е да съм помогнала поне малко

йей! Вече имам и Зоро и Супермен!! Ухууу   Мерси     

Радвам се, че ти харесва, но май я пиша само за теб Е, нищо, поне ти харесва    

Кърти!!!   Некст!