Всеки който е писал преди тази част(19) ще му пратя съобщение.

19 част.

Оставих Карина у тях,и тръгнах към нас пеша,беше много тъмно но добре,че бяха лампите да осветляват улиците.Докато си вървях по-пътя,видях с периферията си някой зад мен,и се приближаваше по-близо,и по-близо забързах темпото но високите ми токчетата,не можеха по-бързо.Оставаха само две крачки до домът ми,когато някой ме спря.
- Значи тук си живееш? - познатият глас за мен каза,обърнах се да видя кой е и като видях се стъписах.
- Пак ли ти? - отегчено казах на Стив,да той беше.
- Нещо лошо ли видя? - каза той.
- Че по-лошо от теб няма. - обърнах му гръб и продължих по-пътя.
- Значи такива номерца ще ми въртиш? - зад гърба ми чух да го казва.
- Да такива не стига,че си ме проследил,а и сметка ще ми търсиш. - разгневено казах аз,като се обърнах към него.
- По-спокойно Мелиса. - хвана ръката ми.
- Е явно си научкал името ми. - пуснах ръката му.
- Все като питах за теб,всички те знаеха явно си като мен. - надигна едната си вежда.
- Като теб ли?! Безмозъчен идиот не,не грешиш. - казах аз и се засмях.
Той замълча но аз,отново му се изперчих.
- Сега се махай не искам да те виждам. - сериозно казах аз.
- Не забравя където си и ти,там съм и аз! - зловещо се изсмя той и си тръгна.
- Копеле. - извиках се аз.
След няколко крачки вече бях пред входната врата,отключих и влезнах вътре като заключих вратата след мен.Събух обувките си и се качих право в стаята ми,светнах лампата и започнах да събличам роклята,като я съблякох оставих я в кошчето за мръсни дрехи и взех от гардероба една памучна и мека нощница.Изкарах телефонът от малката ми чантичката и легнах на леглото.Като отключих телефонът видях пет пропуснати повиквания и три съобщения,и повикванията и съобщенията бяха от Каел.
- Мамка му,мамка му. - започнах да се ядосвам аз,съвсем забравих за него почти три дена не сме се чували с него,явно си е помислил нещо лошо.
Погледнах първото му съобщение там пишеше „Обади ми се,липсваш ми.“ Погледнах и второто съобщение вътре пишеше „Явно ми се сърдиш?“ и на третото вече без малко да получа инфаркт „Повече не ме търси,знам с кого си била тези дни,знам и за Стив знам всичко.Късаме!“ Чашата тотално преля,моментално му звъннах и той взе,че вдигна.
- Каел,какво става с нас?
- Ти взе,че се сети за мен,но прекалено късно. - спокойно каза той.
- Какво? Що за късане,бе човек по съобщения и,че не съм ти звъняла тия дни голямо чудо. - ядосано се развиках аз.
- Успокой се малко,сега ще ти пратя една снимка,която ще разбереш абсолютно всичко.
- Сериозно?! - изсмях се аз.
- Затварям и ти я пращам,и повече да не си ми звъняла и където ме видиш все едно не се познаваме. Ясно? - каза той и затвори.
Що за човек,помислих си аз и докато размишлявах той ми прати едно съобщение,явно бе снимката вътре.Като я отворих,какво да видя той се целуваше с някакво момиче,беше я прегърнал а тя бе прекарала пръсти в косата му.И отдолу пишеше „Това е момичето с което съм,ти не струваш.“ Явно този ден е най-гадният Каел ме заряза,приятелката ми е пияна,сега и този Стив.Исках да умра,всичко се бе обърнало с краката нагоре.Що за живот,помислих си аз.Явно единствената ми надежда бе Ейдан.Това момче още в първият път,когато го видях ми вдъхна надежда.Тъй като не можех точно сега да заспя,реших да му звънна исках на някой да споделя и да ме подкрепи във всичко.Набрах го и след пет секунди ми вдигна.
- Мел,как си? - сънено каза той.
- Извинявай,събудих ли те?
- Да,но не ми се извинявай радвам се,че се обади.
- И аз се радвам искам да споделя с теб много неща.
- Разказвай. - каза той щастливо,но на мен хич не ми беше до усмивки.
Цяла нощ разправях за проблемите си,а той с такъв интерес ме слушаше и ме успокояваше..На сутринта сгушена в телефона,заспах..

Надявам се да се е харесало на всички.

През цялото време.

Как да продължа историята си в Лично творчество,искам да е невероятна. 

4-ти Януари.  (^)

Страхотно,некст.       

Супер се радвам,че ви харесва.   

Преди да прочетете новата част,искам да кажа,че които следи историята ми ще му пиша  на съобщение - пряк път към новата част,за по-лесно.Е дано ви хареса,и които следи а не е писал в темата нито веднъж да ми каже и ще му пращам всеки път съобщение за нова част.

18 част.

Шофьорът спря таксито,Карина подаде пари и слезнах ме.Като видях този квартал бе невероятен абсолютно всички къщи в него бяха огромни и красиво декорирани.Карина ме хвана за ръката и ме поведе към къщата на Стив.След секунда спряхме пред една голяма къща бледо кафява,триетажна и с огромна градина а от зад се виждаше и басейн.
- Е,Кари това ли е къщата?
- Разбира се,не чуваш ли музиката колко е увеличена,чак от тук се чува.
- Да,е явно купона е започнал.
- Да влизаме. - затърча се тя към входната тъмно кафеникава врата,а аз след нея.
Кари почука на вратата и едно русоляво момче отвори.
- Ъм,аз здравей Стив. - притеснително каза Карина.
- Здравей Карина,явно си и взела приятелка с теб,е влизайте. - набързо каза той и ни остави без дори да му благодарим.
Влезнахме вътре и що да видим,беше препълнено с хора и повечето момичета,с Карина видяхме  две празни места на дивана и седнахме там,погледнахме на масата имаше доста алкохол,цигари,пепелници и няколко чаши,и всеки сядаше и си вземаше каквото желае.Аз взех едно уиски,което бе точно до мен и си го сипах в чашата Карина от толкова притеснение взе един пепелник и изкара цигарите от чантата си,винаги когато беше притеснена правеше това.
- Кари добре ли си? - попитах аз.
- Да,да добре съм просто ме е яд,че.. - и млъкна.
- Продължи.
- Ми просто Стив не ми обръща внимание и как набързо си тръгна. - каза и издиша дима.
- Хей нощта сега започва. - ухилих се аз и станах от мястото си. 
И се присъединих при другите момичета,които танцуваха.А Карина тя само ме гледаше и се наливаше с някакъв алкохол.Докато танцувах забелязах,че едно момче с черна коса ме гледа и то не веднъж,реших да го изпробвам да видя дали ще ме последва и отидох в уж кухнята на този Стив,а гледката просто да не коментирам не знам колко чистачки трябваха да идват да почиствам.Докато ровех в фризера на хладилника за някакво питие,някой ме хвана за кръста.
- Какво. - казах нервно аз и се обърнах,и видях Стив зад мен.
- Стив?! - объркано го погледнах.
- Знаела си името ми. - надигна едната си вежда.
- Все пак съм на твоят купон. - кръстосах ръце и го загледах.
- Е затапи ме. - засмя се той.
- И на това ако му викаш затапване.. - бутнах го настрани и се запътих към Карина.
- Ще видим. - чух зад гърба ми Стив да го казва,но не се обърнах. 
Като отидох при нея тя се бе напила,едвам седеше права а момчетата те и говореха само за секс.
- Карина,ставай тръгва ме си. - ядосано и се развиках,а момчетата които бяха плътно до нея ме изгледаха злобно.
- Тръгвай си ти коя си,че ще ми казваш? - отвърна ми тя.
Тогава я дръпнах силно за ръката,и я помъкнах към вратата но преди да отворя,Стив ми попречи.
- Ти от къде се взе? - в яда си му се извиках.
- Я,по-спокойно. - каза той и ръкомахаше с ръка.
- Отдръпни се да не стане лошо. - отново му се озъбих.
- Такава като теб,какво може да ми направи освен за чукане,не ставаш за нищо мила. - ухили се той.
Цялата почервенях,и му пернах един шамар,той се строполи долу на земята,издърпах Карина и се махнахме от тази къща.Пред къщата имаше едно такси,качихме се в него и се прибрахме.

Да.

Никога преди не съм го виждал/а.

16 част.

Седнахме на местата си с Ейдан и започнахме да се храним, аз отхапах от омара,които така прекрасно бе нареден в чинията ми.Но докато се храних,с периферията забелязах,че Ейдан ме гледа.Реших да го попитам:
- Защо си втренчил поглед в мен?
- Просто така. - и моментално заби поглед в чинията си.
След десет минути мълчане,той ме попита:
- Ще може ли номерът на телефонът ти? - усмихна се Ейдан.
- Разбира се.
Написах му номерът на един лист,който той бе изкарал от джоба си и му го дадох.
- Благодаря,ще ти звънна някой ден за да се видим отново.
- Добре.

След 3 часа.

- Време е да си тръгваме,Мелиса. - каза баща ми.
- Добре,татко.
Станах от стола и се запътих към вратата,където ми се намираха и обувките.Обух токовете,казах на Ейдан и на баща му довиждане и отидох до колата да чакам татко,но вместо той да се появи дойде Ейдан,приближи се до мен и ме прегърна.Аз седях неподвижна и го гледах но в този момент той,ме пусна.Загледа се в мен за минута и се махна,явно го бе досрамяло.Баща ми излезна и отключи колата,влезнахме вътре и потеглихме.
- Е,добре ли си прекара? - попита ме той.
- Да,дори огледах цялата вила прекрасна е. - усмихнах се на татко.
- Знам.
- Вие иначе за какво си говорехте? - любопитно попитах аз.
- За много неща но най-вече за работа.
- Е,Мел пристигнахме,слизай от колата.
Излезнах и отключих входната врата,събух се и се качих горе в стаята ми за да се преоблека.Изкарах от гардеробът ми един черен клин и къс ръкав лилава блузка на която пишеше с черни надписи "passion" сложих ги и се проснах на леглото,реших да звънна на Карина.
- Кари,как си?
- Мел,най-сетне ми звънна.
- Че какво имаш да ми казваш. - засмях се аз.
- Довечера ще има някакъв купон у Стив и съм поканена.
- Кой е този Стив?
- Ще ти разкажа,но ела първо в нас.
- Добре,към колко?
- Към 19:30 съгласна ли си?
- Да,тъкмо имам да ти казвам и аз едни неща.
- Супер,ами добре тогава доскоро.
- Чао. - и затворих.
Погледнах колко е часът и беше едва 17:00,реших да отида в хола и да погледам телевизия и тъкмо щях да ставам от леглото като чух,че телефонът ми звъни погледнах го и беше някакъв непознат номер.
- Кой се обажда? - попитах аз.
- Аз съм Ейдан. - засмя се той.
- ЕЙДАН..

Имам предложение нека,който иска да му пращам на лично съобщение за нова част да напише тук в темата,че иска.

Става.

Надявам се да ви хареса,ако има нещо за коригиране казвайте.

15 част.

Почукахме на входната врата,и с татко зачакахме да ни отворят,няма и секунда някой отключи вратата и от там се подаде едно момче със стройно,мускулесто тяло високо на ръст и с кафеникава коса.
- Добре дошли. - каза той и ме изгледа със тъмно черните си очи от главата до петите.
- Мел,това е Ейдан. - рече баща ми.
- Приятно ми е. - казах аз и подадох ръка към момчето.
Той отвърна и се усмихна широко,имаше доста сладки трапчинки.Покани ни да влезнем вътре,като влезнахме събух си високите токове до външната врата и Ейдан ми подаде едни пухести пантофки.Благодарих му и той ни заведе с баща ми до трапезарията.Като отидохме там беше всичко прекрасно,а масата беше каточили за 20 души,а върху масата какви ли не вкусотии,деликатеси имаше просто да си оближеш пръстите,също така имаше ароматизирани свещи миришеше на рози,баща му на Ейдан беше седнал и ни чакаше.Татко ми седна до непознатият мъж за мен,а аз седнах срещу тях.
- Миличка запознай се това е Марк,бащата на Ейдън. - усмихна се татко.
- Приятно ми е господине. - казах аз,притеснено.
- И на мен ми е приятно. - каза той.
Ейдан седна до мен и просто наблюдаваше всяко мое движение,помислих си колко места има а той се настани плътно до мен,и само как ме гледаше не можех да го проумея.Гледах как баща ми и Марк си говореха за отминалите години а аз просто седях и скучаех,така исках в този момент да съм с Каел.Изведнъж от нищото Ейдан ме попита:
- Е,Мел искаш ли да те заведа да огледаш вилата,тъкмо и да се поопознаем. - подкани ме той.
- Добре. - съгласих се защото наистина беше адски скучно пък и тъкмо исках да огледам тази голяма и широка вила,която баща ми толкова хвали.
Станахме от местата си и с Ейдан се качихме нагоре по стълбите.На вторият етаж имаше към 6 стаи,той ме заведе в първата стая там имаше голямо широко легло за двама,гардероб с плъзгащи врати,широки прозорци,и огледало.
- Мел,това е стаята на баща ми. - каза той.
Нищо не му казах просто се усмихнах и отидохме към следващата стая,вътре имаше пък голямо легло,плазмен телевизор отсреща,също така врата към терасата,тоалетка,гардероб на която вратите му бяха като огледала.
- Това пък е моята стая. - подсмихна се той и седна на леглото.
- Изглежда ми доста подредена и чиста. - казах аз и седнах до него.
- Всички стаи са такива,защото имаме прислужница която всички стаи чисти и подрежда тук и също така и готви.
- И аз вкъщи имам казва се Аня,рускиня е и страшно много ми помага. 
- Радвам се. - погледна ме,и се усмихна.
- Е ще ме разведеш ли и в другите стаи. - попитах го аз.
- Няма смисъл в другите две стаи е банята и тоалетната а останалите две са за гостите.
- Добре тогава.
- Че аз забравих да ти покажа най-хубавото. - ухили се той и ме хвана за ръката.
Заведе ме в двора където се намираше басейна,уоу мога да си призная беше огромен,така исках да се гмурна вътре.Имаше също и три шезлонга до басейна,по нататък масичка с четири стола.Общо взето беше всичко доста лятно,красиво и освежаващо.Жалкото беше само,че вече е почти средата на септември и всеки момент можеше да завали дъжд.
- Харесва ли ти гледката. - попита ме Ейдан.
- Че и питаш,невероятно е всичко е прекрасно имате вкус. 
- Благодаря ти,Мел.
Той се запъти към масичката със столовете,седна на един стол а аз пред него.
- Е нали искаше да се поопознаем. - попитах го аз.
- Разбира се,Мел да си призная още от самото начало ми направи страхотно впечатление доста красиво момиче си. 
- Благодаря ти за милите думи.
- Та ще ти разкажа малко за мен,знаеш как се казвам,иначе на 17 години съм живея тук с баща ми. 
- Пък аз съм на 16 години и живея в Ню Йорк. - казах аз,и се усмихнах.
- Между другото за последна година ще уча в Ню Йорк.
- Окей,а хайде да отидем при нашите да не кажат,че не им обръщаме внимание. - засмях се аз.
- Да,разбира се.
Станахме от местата си и отидохме в трапезарията.