" Оня ЗАПЪРТЪК " момиче ти ме отрепа ... горкия Виктор 

Страхотно е чакаме ощееее )

Сега имам много работа. По-късно се надявам да ми остане време и ако има кой да чете ще пусна още благодаря за милите коментари оценявам ги

Ето я и втората част. Надявам се да е интересна. Приятно четене.

    - Жожо… Жожо стига… - едва не се задавих от смях. Денис не спираше да ме гъделичка, а Гого просто го гледаше и не ми искаше да ми помогне.
    - Ленита, видя ли Ленита? Няма да те оставя.
След 15 минути всички бяхме изморени, Гого беше пред лапотопа, аз лежах върху огромното легло на Жожо, а той лежеше върху мен. Тук е мястото да кажа, че Жожо е колкото мен и сме заедно от детската градина, тогава бяхме гаджета за цели 6 дена, но не се получи. Винаги сме били като брат и сестра, но точно сега не се чувствах така. Той беше обгърнал лицето ми с ръце и ме гледаше, сините му очи се стрелкаха по лицето ми, а русата му коса беше разпиляна и ме гъделичкаше по бузата.
    - Хей, лапета… - провикна се Гошо аз отивам до магазина да си взема цигари. Лена сега няма кой да те спасява, така че внимавай – той се засмя.
    - Боже, сякаш ти ме спаси. – аз направих кисела физиономия, а той ми се изплези и излезе.
    Останахме сами, за първи път се чувствах така неловко. Жожо внимателно слезе от мен и се надигна на лакет. Аз се обърнах към него и го погледнах право в очите.
    - Денис… - гласът ми потрепери.
    - Елена… - останах втрещена, не се казвах така и никога не са ме наричали така, освен онзи път, преди 4 години, когато Денис щеше да ми казва нещо, което и до днес не зная.
    - Кажи го, Денис! Кажи го сега! – сама не можах да се позная, чудех се дали аз съм казала това.
    - Толкова много и толкова отдавна те … - телефонът звънна. Погледнах към него, пишеше „Гоги”, вдигнах, но не чух гласа на Гого, беше дрезгав мъжки глас, който каза:
   - Добър вечер, майор Яворов. Не знаехме на кого да се обадим, много съжаляваме госпожице… - не чух повече, изпуснах телефона и само изкрещях „Неее…”

Пускам първа част от новата си история, ако има интерес ще пусна и още... Приятно четене.
PS:. Съжалявам ако има правописни грешки.

Да се представя, казвам се Лена. Чернооко момиче с кестенява коса, на 16 съм. Обичам приятелите си и мразя всичко фалшиво на този свят.
   - Лении, Гошо е долу – а това е майка ми – Теодора. Тя е руса с зелени очи и … Как да кажа, просто не се разбираме много.
   - Идвам…
Тръгнах надолу и още щом излязох пред вкъщи Гошо, братовчед ми, ме хвана за ръката, бързащ както винаги. Той е моята най-голяма любов, рус с кафяви очи и закачлива усмивка. Обичам го повече от всичко друго, той ми е много повече от брат дори. Винаги съм била неговото малко момченце (може би ако не ми беше братовчед щеше да е перфектното гадже).
     - Ленка, хайде Жожо ни чака. – гласът му беше нежен и ме накара да се усмихна.
     - Добре де Гого идвам.
    Качихме се в колата и потеглихме към къщата на Денис, или Жожо както всички му викаха (Ще си позволя да вметна, че си нямам на идея защо му викат така). Той е най-добрия приятел на братовчед ми.
Щом стигнахме аз слязох от колата и Гошо не пропусна да ме погъделичка. Той отвори вратата и влезе без да почука, което се оказа грешка, защото Жожо беше само по боксерки и пееше пред огледалото. Щом ни чу да се кикотим, той хвърли нещо по Гого, а след това дойде до мен и ме прегърна.
     Тази вечер щях да остана с Жожо и Гого. Знаех, че ще бъде купон, но не предполагах дори какво щеше да се случи.

Мама: Дуцке
Бащата: като се дракаме Десиславка дето много джафка, или Славка (Което ме побърква)
Сестра ми(на 5 год): Десиславоо, защото аз и викам Бориславоо

Хубаво е браво...

Аз пък съм от Павликени... Ние тука сме извесни с бай Вълчо и салама...      ... Разгледах всички страници и нямам съграждани... btw за тези, които не знаят Павликени се намира до Велико Търново и до Сухиндол и до Левски ...

Няма ли да пускаш нови снимки... Обичам снимките ти особено тези на самолетите. Аз също съм запалена по фотографията, но не мога да намеря дали някъде има курсове или нещо подобно. Ако знаете нещо по въпроса кажете. Съжалявам за спама. Страхотни снимки правиш.

Снимките ти са повече от уникални... Страхотна си и наистина имаш бъдеще. Имам въпрос, само апарата без обектива, колко пари е... Харесах си един, но мисля, че не си струва парите. )     

Съжалявам за правописните грешки. Продължението ей сегичка ...

Момичето с усилие се надигна от леглото. Облече първите дрехи, които и се сториха прилични, взе раницата, която не беше гласила по-програмата си от седмици и просто излезе без да поздрави никой. На вън я посрещнаха лошото време и трите и приятелки, които бяха в особено весело настроение. Това я подразни още повече, но просто гледаше да не говори много. От скоро се сдържаше да не прави скандали.
    Щом пристигнаха в училище Галя сложи слушалки в ушите си и се загледа в обувките се. Още на вратата това разсейване даде резултат. Тя се сблъска с „приятеля се”, Стефан.
   - Добро утро, мишко! – тя чу превзетия му тон, въпреки силната музика. Свали едната слушалка и му се усмихна изкуствено.
  - Добро утро! – отговора и беше сух и някак неприветлив.
  - Сладурче, май утрото не е добро? Кажи ми, какво е станало, че принцесата ми не е в настроение? – гласът му беше толкова „лепкав”, че можеше да хване някое насекомо с него. Тази мисъл за миг оживи лицето на Галя, но промяната беше едва забележима.
Стефан, момче с гарваново черна коса и големи кафяви очи, ходеше с Галя от около месец, в началото всичко беше наред, но от както нещата с Виктор се задълбочиха (макар че само чувствата на Галя бяха нараснали или поне тя така мислеше), просто нещата между нея и Стефан не се получаваха. Той все още я обичаше, но дори за миг не се замисли защо държанието и е променено.

- Какво става? – на врата се показа Петя и се загледа озадачено в дъщеря си.
   - Кой, кажи ми кой е изключил компютъра? – гневния поглед на момичето обгръщаше Петя и за миг Галина си помисли, че е настръхнала.
- Сигурно Ангел, аз не съм влизала в стаята ти. – спокойния тон на жената още повече вбеси Галя. Тя излезе от стаята и застана на вратата на кухнята, присви очи и с хаплив тон каза:
  - Каква работа имаш в стаята ми? Можеш ли да ми обясниш, какво точно търсиш там? Слушам…
Мъжът почти изтърва чашата с кафе, която носеше, от изненада. Той я погледна из под вежди и с не по-малко заядлив тон и отвърна:
- На кого говориш така? Няма да ми хабиш ток и по цяла нощ да ми бръмчи тоя компютър.
Галина се обърна, а гневът, който се надигна в нея растеше. Тя влезе в стаята си и пусна компютъра. Отвори снощния чат и с надежда се загледа в екрана.
- Мамка му! – този път гласът и беше нисък, но изпълнен с нещо повече от гняв. Нещо от вътре я караше да отиде и да му се развика, но от това така или иначе нямаше да излезе нищо добро, така че тя просто се облече взе чантата си и излезе от къщата.
     Още щом отвори външната врата се почувства по-добре. Лъхна я освежаващ, хладен ветрец. Тя притвори очи за миг и се опита да забрави случилото се.
  - Хайде, Галино… - от края на улицата се разнесе гласът на най-добрата и приятелка,  Нора.
- Честно, и ти ли…? Знаеш колко мразя да ми викаш така. – Галя присви кафявите си очи и я изгледа на криво.
  - О, госпожицата е ядосана от сутринта. Пазете се урагана ще вилнее. – разнесе се весел смях, а Пламена, сестрата на Нора, отстъпи крачка назад, уж от страх (може би наистина си беше страх).
  Третото момиче от групичката, чакаща Галя просто се усмихна и с най-нежния си тон каза:
- Ей, оставете момичето. Разстроена е. Да не би снощи господин Перфектен да те е отрязал? – миловидното изражение на лицето на Нина внезапно се смени и тя прихна да се смее. Галя ги погледна и ги удостои само с жест, който не бих споменала.