VI Глава
No.2
Бях малко объркана. Първо се държи с нея мило, а после ме пита как ще й отмъщаваме. Като видя, че съм се замислила, той дойде до мен и ме прегърна. Усещах топлината на тялото му , с която ме обви. Плъзнах ръката си под блузата му. Усещах, че той също ме иска. Класика,нали. Секс върху плота на кухнята. Може да звучи малко банално, но наистина е толкова страхотно, колкото казват. Първо бавно съблече потника, после сутиена, полата. Аз не се мотаех и направо му разпрах блузата. Целуваше се страхотно. Разбира се оставихме най-хубавата част за спалнята. Метна ме на леглото и направо ми се нахвърли. Няма нужда да ви казвам какво стана след това. След един час с него лежахме на леглото. Аз бях по корем докато той разхождаше пръстите си по гърба ми.
- Още ли ме обичаш ? - попитах го аз.
- Съмняваш ли се ?
- Защо отговаряш на въпроса ми с въпрос?
- А ти защо продължаваш да ме питаш, когато знаеш отговора ?
- За да не ме забравиш.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Слушам те.
- Миналото лято стана нещо, за което не съм ти казвала.
- Странно. Свикнал съм да ми казваш всичко.
- И аз.
- И какво стана миналото лято.
- Ами сещащ ли се, че имаше парти на плажа миналото лято.
- Да.
- Когато с куч...аа Дженифър все още бяхте гаджете. Ами...тя..тя. Оффф.. незнам как да го кажа.
- Просто го кажи. - подкани ме той, видимо заинтересуван.
- Тя уби човек. - изплюх аз камъчето.
Той спря да движи пръстите си по гърба ми.
- Какво ? Ти..ти сигурна ли си ?
- Да.
- Нали знаеш, че можем да използваме това срещу нея ? - попита ме той
- Знам.
- Знам, че знаеш. Беше реторичен въпрос. И въпреки, че знаеш няма да го направиш, прекалено добре те познавам.
Не казах нищо. Той знаеше какво означава това - че е прав. Не бях чак такъв звяр като Дженифър, но можех да бъда лоша като нея по друг начин. Станах и облякох една тениска, която беше на Сам. На нея имаше един шарен надпис, който гласеше " I love you". Беше любимата ми негова тениска.
- Тази тениска много ти отива. Задръж я ако искаш.
- Няма да чакам втора покана. - казах аз и пак легнах при него.
- Саймън...обичаш ли ме, колко обичаше Дженифър ?
Непредсказуема като гръм от ясно небе.

аwwww...много ми хареса   

Съжалявам за закъснението

V Глава
Убийство

Точно в този момент се появи Сам, който размяташе със себе си и пакет тоалетна хартия. Стана ми смешно, но на него въобще не му беше забавно, особено след като видя и кучката.
- Здрасти Джен. - каза той
- Здрасти. - отговори му тя като ме погледна с изражение, което казваше " Да го духаш"
Но аз бях концентрирана в изражението на Саймън. Пак беше направил странна физиономия. Защо винаги, когато видеше Дженифър правеше тази физиономия.
- Саймън - казах аз, за да привлика вниманието му - хайде да тръгваме.
- Да добре.
Тръгнахме към касата като хвърлих един последен яростен поглед на Дженифър. През целия път не си казахме нищо.
- Тези торби са много тежки. - изофка Сам, докато ги мъкнеше към кухнята.
- Има още две в колата.
- Май трябваше да ги докарам с трактор.
- Аз започвам да подреждам нещата, а ти донеси останалите торби.
- Добре шефке. - пошегува се Сам
Докато подреждах продуктите Саймън се промъкна зад мен и ме прегърна.
- Казах ли ти, че те обичам. - нашушна ми той.
- Мхмм.
И аз го обичах, но винаги ми е било да изразявам чувствата си. Не бях казавала "Обичам те" на никого. Просто се обърнах и го целунах. Действията ми показваха какво чуствам.
- Трябва да отида до нас, за да нахраня Амур(котката му), а после ще си направим вечеря.
- Добре, съгласна съм за вечерята. Като спомена котката си..къде е моята ? - казах му аз.
И двамата имахме котки. Всъщност моята котка и неговата котка бяха брат и сестра и доста си приличаха.
- Аз отивам. - добави Саймън, докато излизаше.
- Аз ще потърся Джери.
Реших първо да проверя дали Джери не е на любимото си място - сушилнята. Да, странно място, но той много обича да се гушка при топлите дрехи. За съжаление, не беше там. Тръгнах към задния двор, защото реших, че се е скрил в малката постройка, където държахме разни инструменти. Тъкмо влизах в къщичката и изпищях от ужас. Най-накрая намерих котката си. Обесена. Тръгнах с бавни крачки назад като не отлепях очи от трупа. Сълзи напираха в тях сега. В ума ми веднага изплува образа на предполагаемия извършител. Дженифър. Седнах на динава в хола и застанах като парализирана.
- Лиз, къде си. - чух гласа на Саймън
- Т..т..тук.
- Добре ли си ? - попита той като видя, че седя неподвижно.
Седна до мене и забеляза, че съм плакала.
- Плакала ли си ? Защо ? Какво стана ?
Нищо не му казах. Хванах го за ръката и го повлякох към къщичката. Когато видя котката ми, той се извърна към мен. Аз само седях и го гледах с влажни очи. Саймън ме прегърна, вдигна ми и занесе на плота в кухнята.
- Така..как ще й отмъстим. - каза той с учидващо спокойно изражение.

Надявам се, че ще ви хареса.

IV глава
Дяволът в мен

- Оффф..коза. Точно сега ли ? - ядосах се аз.
Реших да не им "преча" и отидох в хола. Взех си телефона и започнах да ровичкам нещо. Видях, че имам 2 гласови съобщения. Реших да ги прослушам.
- Първо гласово съобщение. - каза роботизиран женски глас, а след това чух гласа на майка ми. - Лиз, вечерята ще е в любимия ти ресторант в 20:00. Моля те ела, трябва да поговорим.
- Второ гласово съобщение. - последвано пак от гласа на майка ми - Понеже не дойде на вечерята трябва да ти го кажа по телефона. С баща ти заминаваме за Лондон по работа. Не знам колко време няма да ни има, но щом Сам е с теб няма защо да се притесняваме. И още нещо. Знам, че няма да ти хареса, но вече е късно да казвам не. Когато се върнем, ще бъдеш шаферка на втората ми сватба.
КАКВО ? Нова..сватба. Е не чашата преля. Вече наистина ми беше дошло до гуша от толкова много изненади. Бях много ядосана, но реших да не правя нищо..за сега.
- Саймън ?
- Да, тук съм в кухнята.
- Защо Дженифър ти се обади ?
- Ами.. за нищо.
- Нали не очакваш да ти повярвам.
- Обади се, за да ме моли да се върна при нея.
- Наиситна ли ?
- Да.
- Не мислех, че ще падне толкова ниско.
- Нито пък аз, но хората се променят.
- Искаш да кажеш, че е станала по-добра ли ?
- Може би.
- Не го вярвам. - добавих аз накрая.
След неловко мълчание той каза:
- В хладилника ви няма нищо. Да слезем до града да напазаруваме.
- Да, прав си, само да се облека и излизаме.
- Ще те чакам тука.
-Мхм. - казах аз, докато се качвах по стълбите на подскоци.
След 5 минути бях готова. Облякох един бял потник, дълга синя пола е взех един червен клъч. Не се бавих много с прическата. Една опашка и слязох долу.
- Еха, много си красива. - прегърна ме Саймън.
- Не ти ли омръзна да ми го казваш.
- Не и няма да ми омръзне.
- Хайде да тръгваме.
Качихме се в джипа на Сам и след 10 минути бахме пред супермаркета.
- Добре, ето ти половината от списъка, а аз ще взема другата половина.
Разделихме се.
- Първо...ябълки.
Отидох на щанда с ябълките, и когато се обърнах се блъснах в някого.
- Извинете.
Момичето се обърна към мене.
- Здравей Лизи. - каза Дженифър.
- А, здрасти. - казах й аз ококорено и се обърнах да си тръгвам, но тя ме стисна здраво за ръката.
- Виж какво пикло. - започна тя - ако още веднъж те видя със Саймън  ще ти размажа физиономията, ясно.
- Сега ме слушай ти. Ако още веднъж ме заплашиш ще кажа на всички какво направи миналото лято. Мислиш си, че още съм малкото момиченце, което се страхува от тебе. Е не си познала, вече не съм същата и определено не се страхувам от тебе и не съм забравила случката от миналото лято, ако на това се надяваше.
Дженифър ме гледаше така, сякаш съм дявола.

Надявам се, че ще ви хареса
III Глава
Една нощ

Вървях като изтребител, защото майка ми яката ме беше ядосала.
- Лиз...Елизабет стой. - извика Сам след мене.
Най-накрая успя да ме изпревари.
- Добре ли си ?
- И по-добре съм била. - казах му аз без да спирам да вървя.
Той ме хвана за ръка и ме спря.
- Искаш ли да дойда с тебе ?
Тъкмо щях да кажа нещо и някой изкива Сам. Двамата се обърнахме към приближаващия се силует. Неможехме да го видим, защото идваше откъм слънцето, което печеше срещу нас. Изведнъж осъзнах кой е това. Саймън също, за мое нещастие. Това беше Дженифър. От самото й име се разбира, че описанието й няма да е много хубаво. Дженифър, прослувутата Дженифър. От каде се взе. Аз не я наричам както я наричат другите. Не й казван Джени или сладкишче, а просто...кучка. Ето откъде я познавам. В началото тя беше гадже на Сам - сега разбирате, защо не я харесвам - доста дълго време бяха заедно. Тогава не изпитвах такива чувства, каквито изпитвам към Саймън сега. Той много я обичаше, тогава и аз й бях приятелка, но след като заряза Саймън заради някакъв модел, вече не. Ето всички тези неща минаваха прес ума ми, докато кучката се приближаваше махайки ни. Погледът ми беше привлечен от изражението на Сам. Той беше направил същата физиономия, която бях направила аз след разговора с майка ми в къщата на Сам. Дженифър се приближи и се хвърли като парче месо, което беше, върху момчето, което обичах. Сякаш ме удари светкавица. Исках да я хвана за косата и да й я отскубна цялата, а Саймън още седеше със същата физиономия.
- Здрасти Елизабет. - изцеди тя прес зъби.
- Здрасти. - казах и аз и направих една фалшива усмивка.
Сам ме погледна, след което каза:
- Лиз, хайде отиваме във вас.
- А..ами..добре.
- И аз ще дойда с вас. - каза нахално кучката
- Не, Дженифър, ти се прибираш, няма да идваш с нас. - отряза я Сам
Гледах го като гръмната. Той ме хвана за ръка и ме задърма към къщата.
- Чао. - казах аз на Дженифър като едвам сдържах смеха си.
Когато влязохме в нас, Сам ме прилепи до стената и ми лепна една страстна целувка. А аз само си мислех " Аааа..разтапям се". Беше толкова хубаво, не исках да свършва.
- Защо го направи. - казах аз замаено след като отлепи устни от моите.
- Защото те познавам и знам какво си помисли като видя Дженифър.
- И какво си помислих.
- Че като я видя пак ще се влюбя в нея и ще те забравя.
Леле, по-добре не можа да го каже. Наистина си помислих това.
- Добре, този път позна...ще ме целунеш ли пак. - казах аз умолително.
Той се ухили и пак слепи устни в мойте. След това премина  към врата и надало, докато не стигна до копчетата на дънките ми. Аз също започнах да го събличам бавно по бавно и постепенно се озовахме в стаята. Заключих, въпреки, че нямаше никой в нас. Това беше най-хубавата нощ. На сутринта се събудих до Сам, който ме гледаше с чаровните си зелени очи.
- Много си красива.
- Да бе.
- Обичам те. - каза той.
- И аз. Какво ще закусваме? - бързо сменох темата.
- Какво искаш?
- Амии...палачинки. - казах аз щастливо и му се ухилих.
- Добре тогава, значи палачинки.
Направихме най-вкусните палачинки, които съм яла някога. Седяхме на масата, когато телефона на Сам звънна. Той вдигна и едвам не се задави.
- Дженифър? - беше единствената дума, която каза той.

Ето я и 2 глава. Наистина много се радвам, че ви харесва.

II Глава
Малко щастие, малко тъга

След 15 минути бях пред къщата на Сам(Саймън). Сега голямата им и шумна къща ми се виждаше пуста. Влязох без да почукам. Той е свикнал да правя така и другите членове на семейството нямат нищо против това.
- Сам...Сааам. Офффф..къде е пак.
В къщата нямаше никой, а вратите бяха отключени. Странно. - помислих си аз. Тръгнах към плажа. Плажната им ивица беше огормна. Огледах се, но не видях никого.
-Лизиии. - чух познат глас. Обърнах се и видях Сам на върха на една скала близо до брега да ми маха. Тръгнах към него с бързи крачки и още преди да е успял да каже нещо се ментах в прегръдката му и заплаках. Той не каза нищо. Знаеше, че когато ми е криво не ми се говори. Когато бяхме заедно се чувствах така сякаш всичко е наред и ние сме просто двама души, които нямат проблеми. Просто седяхме там. Когато се успокоих малко, седнахме на ръба на скалата. Той все още ме прегръщаше. Знаеше, че ми харесва.
- Кажи сега какво стана. - започна той.
- Родителите ми се развеждат.
Нищо неможех да скрия от него. Неговите родители също бяха разведени и това беше болна тема.
- Съжалявам.
- Няма нищо. Ще свикна някак. Радвам се, че съм при тебе.
- Радвам се, че се радваш, че си при мене.
Засмях се. Винаги правеше  странни изречения. Русата му коса се беше разрошила от морския бриз. Изглеждаше толкова красив.Той се обърна  към мен и видя, че го зяпам.
- Защо ме гледаш така, бе маце ?
- Аа..нищо. - усетих, че съм се изчервила. Той също го забеляза и ми плисна вода в лицето.
- Ах ти ! Не знаеш каква беля си докара на главата. - избутах го от скалата и той се пльосна във водата.
И двамата се изхилих ме. Подадох му ръка и той ме повлече при себе си. Бяхме вир вода. Прегърнах го през смях, и той мене. Въпреки всичко случило се, се чувствах щастлива. Сам ме погледа в очите и тихичко ми нашуш на ухо:
- Красива си. - при тези думи аз обвих крака и ръце около него и го прегърнах още по-силно.
- Ох..ще ме удушиш.
- Извинявай. - казах аз с широка усмивка на лице.
- Хайде да влизаме вътре, да не настинеш.
- Добре.
Харесваше ми, когато е грижовен. Въпреки, че бяхме на една въсраст, на 21, Саймън беше като мой пазител. Винаги беше на точното място в точното време. Е, почти винаги.Обви ме като пашкул в кърпата и ме понесе към къщата. Когато влязохме, чухме гласове от кухнята.
- Когато дойдох нямаще никой тука. - казах аз.
- Сигурно майка ми се е върнала от пазар.
Отидохме в кухнята и там бяха майката на Саймън и мойта майка.
- Мамо, какво правиш тука ?
- Ами, миличка тъкмо говорех с майката на Сам. Ние с баща ти заминаваме за известно време и ти ще останеш тук при Саймън.
- Къде заминавате ?
- Ще ти кажа довечера семейната вечеря.
- Нека те поправя...ние вече не сме семейство, не помниш ли ?! - майка ми ми хвърли ядосан поглед.
- Лиз хайде да се качим в моята стая. - предложи Сам, за да убие неловката ситуация.
- Сам, ще говорим довечера сега се прибирам. Да не изпусна семейната среща. - казах аз и направих физиономия, която не бях правила преди. Приличаше на нещо между " Я се разкарай" и "Плаче ми се".  

Здравейте. Виждам, че има много таланти и аз реших да покажа моя. Пускам една история и се надявам да ви хареса. [b]

[b]I Глава
Изненада !!!

Седях на стола на терасата, отпикайки бавно от чашата с топлото кафе. Взирах се в изгряващото слънце и обмислях  случките отново и отново. След случилото не бях сигурна коя съм аз.Ето я и моята история. Между другото казвам се Елизабет или по-накратко Лизи. 
Обикновен калифорнийски ден. Станах, облякох се и оттука започват моите "приключения". Родителите ми се караха в хола. Не се караха често, но когато го правеха, не беше толкова яростно. Видяха ме и спряха.
  - Защо се карате ?
Нищо не ми отговориха. Аз повторих въпроса си и тогава мама каза, че няма нищо, само проблеми в офиса. Родителите ми бяха банкери и вече бях свикнала да получавам този отговор винаги, когато се карат. Не им обърнах внимание . Обух си сандалите и излязох. Живеехме в къща на брега и никога не ми омръзваше да правя дълги разходки по-брега. Видях, че от хълма се приближава някакъв силует. Това беше Том, най-добрият приятел на баща ми. Не беше типично. А още какви неща ме чакаха..както и да е. Том носеше някаква папка и бавно се приближи към мен.   
  - Съжалявам. - каза той.
  - За какво.
  - За родителите ти. Развеждат се.
  - Как така се...развеждат. На мене нищо не са ми казали.
  - О..май, че не трябваше да ти казвам. Мислех, че вече са ти казали.
Но преди да завърши мисълта си, аз бях тръгнала с яростни крачки към нас. Как така се развеждат и нищо не са ми казали. Тръшнах вратата зад себе си.
  - Мамо, тате..?
  -Какво стана миличка ? - ме попита баща ми
  - Как какво стана. Развеждате се...и нищо не сте ми казали.
Двамата се спогледаха. Явно беше, че има и още нещо.
  - Ами...да. Така ще е най-добре за всички.
  - Не и за мен. - имах чувството, че от мене  излиза пара.
Тогава Том влезе. Видях как мама го изгледа с ярост, а после и баща ми. Баща ми го покани да влезе. Той все още носеще папката. Изсумтях нещо и се качих по стълбите.Отидох директно в офиса на баща ми. Там ми беше най-добре. Не исках да плача, но усетих как по бузите ми се стичат сълзи. С ярост разхвърлих документите на масата и се свлякох на пода плачейки. Исках да видя Саймън - най-добрия ми приятел. По принцип сме най-добри приятели, но това лято отношенията ни са по-близки. Станах от пода, изтрих сълзите си и слязох на долния етаж. Без родителите ми да ме видят излязох от задния вход.
  Всеки, който види Саймън ще каже, че той е обикновенно момче, но не и за мен. За мен е много повече. Израснали сме заедно. Познавам го от както се помня. Той има руса коса. И зелени очи, които изпъкват на млечната му кожа. Има мил, чаровен характер. Докато аз съм пълната му противоположност. Имам кестенява коса и обикновени кафеви очи. Характерат ми е малко странен. Според Саймън аз съм като цунамито - непредсказуема.

П.С. Съжалявам ако има правописни грешки  [/b]

аиде некст 

Lil Wayne Ft. Bruno Mars - Mirror  обичам я

You the one that I dream about all day
You the one that I think about always
You Are The One So I Make Sure I Behave!
My love is your love, your love is my love

добър вечер

аааа...супер      :p

горе-долу  [/url]