има; http://kaprizen.com/?img=2286915

И тази част е малка, но обещавам, че другите части вече ще ги пиша по - дълги. 

ГЛАВА III

Лорейн остана на същото място, докато Адам оглеждаше къщата.
- Мисля, че няма никой. - провикна се той от долния етаж.
- От къде да съм сигурна, че не работиш заедно с "крадеца" ? - постави въздушни кавички и се усмихна фалшиво.
- Бъди сигурна, нямам абсолютно нищо с него! - отвърна й той и се засмя леко.
Лорейн слезе бавно по стълбите и се запъти към вратата. Отвори я и направи знак с ръка на Адам, да си върви.
Адам повдигна вежда.
- Гониш ли ме ? - засмя се леко той.
- Е не приемам гости в така разхвърлена къща. - засмя се и тя.
- Ами тогава нека почистим! - наведе се и започна да събира парченцата от една счупена ваза.
След около час къщата блестеше от чистота. Лорейн се преоплече и вече слизаше нетърпеливо по стълбите. Адам я чакаше на дивана.
- Имам въпрос. - каза му тя.
- Слушам те! - очакваше въпросът й.
- Как влез в къщата ми ? - учудено го попита.
- Аз.. такова .. -  кроеше лъжите си Адам. - .. просто видях, че имаше някого във вас. Дойдох да проверя, но никой не ми отвори вратата и тогава забелязах, че е отворено. Влязох, видях бъркотията и се качих към твоята стая, за да те потърся, но теб те нямаше. Точно в момента , в който излизах от стята ти, ти се прибра. - разказа й той.
- Защо реши да ми помогнеш, след като не се разбираме ? Ти постоянно ме тормозиш, а изведнъж се държиш толкова мило с мен. - попита го отново тя. - И реши ли какво искаш ?
- Сделката ли ? Забрави я! - той я хвана за раменете и я погледна в очите. - Всичко, което искам в този момент, е ти да си в безопасност!

Благодаря много за позитивните коментари.

Глава II

С бавни стъпки, тя се запъти към дома си. Спиралата й беше размазана, очите подпухнали, а чантата й се влачеше по земята. Лорейн не гледаше къде върви, главата и бе наведена и кестенявата й дълга коса й пречеше да гледа на където и да е , освен надолу. Изведнъж се блъсна в някой.
- Внимавай къде ходиш, Лорейн! - каза непознатото, за нея, момче.
- От къде знаеш името ми ? - вдигна глава Лорейн.
- Следващият път бъди по - внимателна! - тръгна си непознатия, без да отговори на зададения въпрос.
Лорейн дълго вървя и най - накрая стигна до дома си. Влезе и тръшна вратата зад себе си. Тя остана стъписана. Всички мебели в къщата бяха счупени, всички стаи бяха разхвърлени. Лорейн се досети, че не е сама в къщата.
- Ехо ? - провикна се. - Обаждам се на полицията, ако не се покажеш. Знам, че си тук. - плахо се качваше по стълбите.
В момента в който изкачи стълбите, някой зад нея й запуши устата и я придърпа към себе си. Лорейн се опита да извика, но само мънкаше.
- Шшш - шепнеше Адам на Лорейн, след като й отпуши устата.
- Какво правиш тук? - шепнеше тя.
- Нека първо се уверим, че сме сами и ще поговорим. - отвърна й той.

Ъхх, измъчваш ни .. пускай некст   

Ами само положителни мнения относно историята  Пускай некст. Много е заинтригуваща, ще се чете. 

Уникална история.  Пускай некст. 

Как се казва? - Ирен.
На колко е? - 14.
Какъв е характерът и? - Уникален.
Каква е причината да сте най-добри приятелки? - Мм мога да и споделя всичко и й имам пълно доверие! С нея сме като дупе и гащи.
Дразни ли те с нещо? - Мм не. Тя е пич.

I nееd mоrе THЕ SЕСRЕT СIRСLЕ !