наистина са леко еднообразни.лесно е да снимаш цветя съвет-снимай от сърце, оглеждай света около себе си.понякога и малките неща показват много давай напред

Саске и наруто адски радват и като вон ди също си я докарала супер

Птица

Дните се сипят, минават,
но споменът вечно остава.
Зима изтрая, замести я лято,
ала така и не се върна едно ято.
Една птица остана, пронизана,
от очите й черна сълза стича се.
И изпълва с дъх всичко!Всичко...
що вижда, що чува на този свят.
Този черен и злочастен свят!

...Тя умира!

Умира и повлича всички с нея.
Надолу, към недрата на вечния сън.
Не плачи, това е слабост, казах аз,
всъщност-не!Пусни го, нека потече!
Точно като тебе тя заплака, плака.
Затова сега има морски вълни, океански.
Лета, векове са се трупали те...
Пълни с момински горчиви сълзи.
Но защо го направи?За него?
Ах, наивна любов.Сега той е жив!Тя-не.
Ала вече е късно, всичко отмина.
По шията алени капки се стичат.
Тишина.Не, звук?!От туптящо сърце.
Бавен, кат люлеещо се перце.
И замлъкна.Последното живо умря, волята.
А смъртта нежно протяга ръка и залъгва.
Раздор.Болка.Кръв.Тишина.
И последната птица заспа.
Отново-шум!Грозни звуци раздират въздуха.
Писъци, рев...ала и шепот, надежда.
Вълци вият! Пращят дървета, огъват се.
И пак- тишина.Няма шум, ни прашинка, дори.
Всичко затихна, заспа вечен сън.

Дните се сипят, минават,
но споменът вечно остава.
Зима изтрая, замести я лято,
ала така и не се върна едно ято.

обичам те в днешно време ли?ами ''здрасти'', предполагам.а обичам те не значи здрасти.колко тъжно е, когато хората забравят същността на нещата обичам е много силна дума.тя не е симпатия, нито харесване, не е влюбване.тя е ОБИЧ! Думата, която идва след всички други, силна, обвързваща, като желязна връв.Обвързваща двама в едно цяло, да чувстваш чувствата на другия, кога е тъжен, кога щастлив.Много по-силна от всички думи, всички действия...по бурна от всички ветрове и урагани, вълни, океани.По светла от звездите, слънцето.Озаряваща всяка частица от тялото ти.Затопляща, по-силно от всички огньове, всички печки, одеала и дрехи.Обич, там е домът.Защото домът не е където е твоето тяло, тяло, затворено между четири стени, под, таван, врата.А където си ти, където е другата част от теб, душа.Обич е всичко това, обич е оста, около която се върти светът ти.Чувството, че живееш истински...за пръв път през целия си живот.През всичките тези години.Чувството, което нежно гъделичка сетивата ти, което те разсмива, успокоява, приспива.Чувството- обич.А какво е на пръв поглед? Две думи, четири срички, осем букви.Нещо толкова малко, в което се събира цялата ти планета, свят, живот.На всички езици, във всички секти, всички религии.Обичам те е нещото, което те кара да живееш.Което те кара да дишаш.Обичта е всичко

естествено, но както споменаха горе никак не е лесно.странно е до вчера да сте се целували, а сега ще ви е неловко дори приятелски да се гушнете.и отново-няма невъзможни неща.мисля, че всичко е казано

приятелки- дрън, дрън! знаеш ли колко рядко се среща истински приятел? приятел не е човек, с който си прекарваш свободното време, с който си говорите за момчета и т.н.приятел е много повече-опора, разбиране, търпение.замисли се над две неща:

-кой всъщност харесваш (единия харесваш, към другия имаш само симпатии, изясни си)
-тя истинска приятелка ли ти е?