Не е зле, но е мнгоо кратичко! все пак искам некст, за да видя как ще се развият нещата    

Стана ми интересно! Иксам още!
 

Радвам се, че ви харесва. ето следващата част:

VI част

След като обиколихме всички стаи, най – накрая намерих телефона в стаята за гости, намираща се до моята стая. Странно. Само тази стая не беше „посветена”. Стените си бяха в същия скучен бял, леглото бе все така постлано със скучната бяла ковертюра. И тук пода беше от теракот. Стаята изглеждаше студена, пуста. Малкия прозорец, намиращ се над леглото, имаше спусната малка дантелена завеса пред себе си. Не ми беше ясно кой я е декорирал, защото когато се нанасях, тя беше в този си вид.
-    Е? – попита Бен, когато намерихме телефона.
-    Какво „е”? – попитах раздразнено. Всъщност нямаше причина да съм ядосана, или дори сърдита, но тази стая. Някак си ми убиваше целия кеф.
-    Е, за какво ти беше телефона? – поясни Бен. Вече си беше облякъл блузата и не можех да видя плочките по стегнатия му корем. След като се замислих за малко, отговорих.
-    За да звънна, на агенция за почистване.
-    Агенция за почистване? – повтори той.
-    Да. Предполагам така им казват. – вдигнах отегчено рамене, докато набирах номера от телефония указател.
Даваше заето. След известно време чакане, от другата страна се чу приятен женски глас. След кратък разговор, тя каза че към два на обяд ще дойдат някакви си хора.
-    Добре. – беше отговора ми, след което затворих телефона.
Докато разговарях по телефона, Бен беше изчезнал някъде. Оставих телефона на, вече, чистото нощно шкафче. Станах и с плавни и бавни движения отидох до прозореца. Дръпнах завесите и погледнах отегчено на вън. Хора. Толкова много хора бродеха по улицата. Какво ли си мислеха? Къде ли отиваха? Задавах си тези безсмислени въпроси, докато звънеца на вратата не наруши тишината настъпила в помещението.
Отивайки към вратата, забелязах, че нямаше никой. Всички си бях отишли, включително и Бен. Е, какво можех да очаквам? Не и да остане. Това беше моя живот. Само секс, цигари и от време на време храна.
Докато се дотътрех до вратата, последваха още три позвънявания. Най – накрая отворих. Пред мен имаше шестима човека – трима мъже и три жени. Всички бяха облечени със сини гащеризони, а отдолу всеки имаше различна блуза.
-    Добър ден! – каза весело една от жените. Тя беше с кафява коса, вързана на висока опашка. Под гащеризона си имаше жълта, широка блуза.
Нещо не ми беше на кеф, за това без да кажа нито дума се преместих от вратата и им направих път да минат.
Веднага започнаха да почистват.
-    Аз съм в стаята в дъното. – казах докато вървях към стаята си. – Ако има нещо ме повикайте. – и треснах вратата след себе си.
Когато влязох се троснах на леглото. Бяха толкова изморена, може би и за това бях и я лошо настроение. Исках да изчакам работниците да си отидат за да заспя, но сънят ме теглеше без пощада. Затворих очи за минутка. Изведнъж отворих очи и станах рязко.
-    Какво, по дяволите… - казах аз. – Часовникът, който висеше над вратата, показваше 22: 13 ч.
Отворих вратата на стаята и тичешком обиколих всички стаи. Нямаше и следа от работниците. Както и от мебелите! Помислих си стреснато.
-    Обрали са ме! – извиках ядосано. – По дяволите, обрали са ме! Ама, това е направо чудесно! Как ще… - в този момент нещо изскърца, прекъсвайки монолога ми. Беше като от скърцаща врата.
На вън бе тъмно, а аз бях сама. Отново, нашепваше гласа в главата ми. Отново. Отново. Отновоооо!
Помислих, че полудявам. Този глас в главата ми. Беше толкова настойчив. Толкова… Толкова истински.
-    Може би защото е истински! – каза някой зад мен. Подскочих и се обърнах посока гласа. Картинката не бе приятна. Пред мен стоеше Бен. Но не този Бен с който правих секс вече два пъти и един се натисках ме. Беше някой друг. Тялото му бе голо, а краката боси. Косата му беше разрошена. Стоях стъписана пред него. Кожата му, която преди бе така красива, привлекателна, сега изглеждаше мръсна и грозна. Не ми беше приятно да виждам Бен в тази му светлина.
Отдъхнах си, защото той нямаше да ми направи нищо. Знаех го, чувствах го.
-    Шиен!! – повика ме някой. Започнах да се обръщам на всички посоки, но нямаше никой, освен… Когато се обърнах и Бен вече го нямаше. Или поне така си мислех, докато не чух шума идващ от кухнята.
-    Ехо? – попитах плахо. След това се сетих за лафа със крадеца и сандвича в кухнята. Засмях се гласно. Почувствах се глупава. След като се отърсих от смеха, продължих към кухнята.
Стигнах там, но нямаше никой. Явно ми се е причуло, помислих си. В следващия момент някой опря нож на врата ми…

Тази част н е толкова интересна, извинявам се

V част

-    Мамо! Тате! – казаха с престорен възторг. Мама се завъртя към вратата, тъй като преди това гледаше през малкия прозорец на етажа. Светло русата й коса, оформена на перфектни къдрици, се раздвижи. Баща ми беше обикновен. Тъмно синьо сако, бяла риза, елегантни обувки, червена вратовръзка и , разбира се, скучна кафява коса. Но за разлика от външността си, погледа му не бе никак скучен. Даже леко ме плашеше.
– Какво правите тук? – попитах мило, скръстил ръце.
-    Ами… - тате погледна към мама. – Дойдохме ти на… гости?! Да, точно така! – изръси тате и ме погледна. – Е, като те гледам си в добро настроение.
Присвих леко кафявите си очи припомняйки си русокосия сладур и невероятния секс. Баща ми забеляза задоволство по лицето ми и приготви да влезе. Застанах пред него, препречвайки пътя му.
-    Може ли да влезем? – попита мама докато Поаро* се опитваше да надникне.
-    Всъщност – не. – отвърнах по възможно най – любезния начин. Искаше ми се да им покажа стълбите, но с крак.
-    Да не би да имаш гости? – можеше да не забелязва как стоят нещата в апартамента, но ме надушваше от километри.
-    Не, не. – казах притеснено. Погледнах към отсрещния апартамент. Сетих се, че съседите правят ремонт. Идея! – Не, тате. Правя ремонт.
След като спря с неработещия план да надникне, и чу какво му говоря, ме погледна с голяма доза недоверие. Опивах се да измисля отговор на въпроса, който очаквах да ми зададе.
-    Но, не изглежда сякаш правиш ремонт. – каза подозрително. – Нямаш работници, нито…
-    Напротив. – прекъснах го. – Имам, но те идват малко по – късно.
-    По – късно от… - той вдигна ръка и погледна часовника си. – Колко по – късно от три без петнайсет?
-    О! – възкликнах. Видях самодоволната усмивка на баща ми и набързо измисли план как да ги изгоня. – Те са в обедна почивка. – баща ми си отвори устата за следващия въпрос, но аз знаех точно какво ще ме попита. – Не, тате. Не правя ремонт на целия апартамент, а само на моята стая. Така. След петнайсет минути, според твоя часовник, те трябва да са тук. Моля ви – обърнах се към мама. – Изчезвайте от тук.
Те скръстиха ръце. Погледа и на двамата беше тип „Внимавай как ми говориш”. Погледнах ги саркастично. Врътнах се на пета и треснах вратата под носовете им. Така ви се пада, казах си.
-    Бе – е – е – ен! – провикнах се. Той, като послушно кученце, се домъкна до мен и ме погледна.
-    Какво? – попита. – Чух да затваряш вратата. Какво стана?
-    Малко много нахално ги изгоних. – изкисках се като малко дете. – Ходи и ми донеси телефона от… По дяволите, нямам си никаква идея къде ми е телефона. Хайде да го намериш?
-    Няма да стане.
-    Хайде де! – бях като змия. Скочих му, отново и го целунах.
-    Добре, но какво има за мен?
-    Ах! Какво искаш? – целунах го отново. Много ми харесваха меките му устни.
-    Мисля, че и двамата знаем. – намигна ми той, като ме хвана здраво за задника. Усмихнах се.
-    Добре, добре! Навита съм. – след тези думи слязох от него и тръгнах към хола. Чувах стъпките му по паркета зад мен. Когато видях жалката картинка на дивана ми напуши от смях.
Някакво маце, на около седемнайсет години, горе – долу колкото мен, лежеше мъртво пияно на тъмно зеления диван. Момичето не бе лошо на вид. С права руса коса, толкова светла, че изглеждаше почти бяла. Беше висока и изглеждаше популярна. Но не това беше жалкото. Жалкото беше смотльото, който се опитваше да я изчука, но още не бе стигнал, до свалянето на блузата й. Говореше й разни тъпотиики.
-    Ебати! – изсмя се Бен. – Пич, не си прави труда. И мъртво пияна няма да ти пусне.
Докато Бен се търкаляше от смях по пода, едва ли не, аз реших, че трябва да ги изгоня.
-    Хайде вън! Как, за бога, си влезнал тук. – попитах недоумяващо. – Вече всеки си мисли, че щом има кибрит в джоба е пушач. – завъртях очи от досада.
-    Какво ще рече това? – толкова беше нисък в моите очи.
-    Това ще рече да си вдигаш гълъбите, обирай си крушите, обирай си пешкира. – видях неразбиращия му поглед. – Изчезвай, кучко! Компренре?

AAA, next!!     Айде!!

И на мен не ми допаднаха... Просто са прекалено обикновени. Друго няма какво да кажа, TwilightGirl90 каза всичко