Страхотно е !

И по-добре можеше да се напише.

Завърши го сам/а. Все пак е твое стихотворение, не наше.

Още ?! <3333333

Нямаш никакво описание. Не ме грабна, обаче като за първи път бива. Пусни още да видим за какво става въпрос.

Ето го и моя мини хамстер, казвам се Декстър/ Моджо Джоджо (и двете имена използвам)<3:

- здраве ******
- късмет ****
- любов *
- училище (работа)******
- общуване ******

Пица.

Това:
tctct .. ai stiga weche 

Празна е.

Из сайта.

Следваща част. Приятно четене.

Дъхът на Саманта секна. Сърцето й заби лудешки. Страхът обвзе всяка една частица от тялото й. Опита да се освободи от хватката на мъжа, но вместо това черна пелена се спусна пред очите й.
Саманта се събуди в огромна луксозно обзаведена стая. Тя лежеше върху голямо легло със бели сатенени чаршафи. В другтата част на стаята имаше черен кожен диван и плазна прикрипена към стената. В ъгъла имаше кръгла маса за хранене. Полюлея беше стъклен и величествен. От ляво на леглото имаше гардероб с финна дърворезба. Саманта зашари очи из стаята. Обърканото й изражение, лека по-лека, добиваше все по-ядосан вид. Нямаше нито един прозорец. Как щеше да се измъкне ? Ами, чантата й ? Колко ли бе чеса ? Кой й причини това ?
Изведнъж една врата в дъното на стаята се отвори. Влеза мъж с поднос с храна и кана с вода. Непознатият беше висок около метър и осемдесет. Сивата тениска, която носеше, перфектно очертаваше мускулите му. Косата му бе черна, сресана небражно, а очите- кафяви, излъчващи топлина и приветливост.
-Аз съм Кларк.- каза мъжа като се усмихна широко.- Как си, Саманта ?
-Кой си ти ? Къде съм ? Защо ?- крясъщите на Саманта изпълваха цялата къща.
Кларк остави подноса на масата и се стрелна към нея. Големите му ръце се оплетоха около кръста й.
-Спокойно -започна да шепти нежно Кларк в ухото й.- Всичко ще е наред.- сладостният му аромат изпълни стаята.- Просто ме остави да обясня.
Крясъците на Саманта бавно стихнаха.
-Имаш една минута, за да ми кажеш какво става ! -каза злобно Саманта, наливайки си чаша вода от каната.