Ако знам текста се оправям 
Не бе, шегувам се. Ами печелила съм два конкурса с втори места във вокална група. Пея си вярно .. ех понякога фалшивея, но аз никога не съм ходила на уроци само каквото си мога и са ме подготвяли за конкурсите.

Сърцето - това е края
Разумът - това е началото

Продължавай .. няма да мога да заспя довечера! Определено ме грабна .

Можеби мъничко ... около 8 - 9 пъти за срок :]

Изпитвам липса от нещо ... нещо, което до преди имах.

В сърцето ще те нося и в този свят и след това

По лесно се отговаря на : В кой НЕ ви е скучно? ;дд
На мен най- вече в разказвателните.

Сиси, Силве, Сисунче, Сисони .. и разни галени не мога да ги изброя всички

Има секси глас.

За Хепароид не съм сигурна, че помага, защото аз го ползвам при травма. И когато го ползвах за навехнат крак където има белези те не изчезнаха. Иначе струва около 7- 8 лв.

My flying balloon

Пристъпвам бавно до ръбът на кошът и поглеждам надолу. Имам страх от височини, което в моят отчаян случай означава, че веднага се хващам за едно от въжетата гледайки надолу. Дишайки дълбоко, стискайки въжето през умът ми минават много мисли как ще падна и къде ще завърша. Само една единствена мисъл ми харесва и започвам да я развивам. Тази- какво съм постигнала в този кратък  живот. Кога за последно съм посъдила дърво? Кога за последно съм прегърнала бебе? Кога за последно съм помогнала на възрастната съседка? Кога за последно наистина съм постигнала добър резултат в нещо, наистина важно?  Кога за последно се чувствах свободна? Тези неща са най- важното, ако някой още не го знае нека да му го кажа. Не е важно дали онази червена рокля ти стои добре. Дали онова момче ще те заговори. Дали ще изкараш добра оценка на изпитът по физика. Дали ще станеш кралица на балът. Дали ще живееш богато или не чак толкова... Този балон ми е чужд, а си мисля за все познати чувства. Бавно пускам ръбът на кошът и поглеждам нагоре балонът лети с все сила. Изведнъж това започва да ми харесва неистово много. Замислих се, кое е по- добре да умреш млад или да живееш дълго в своята ” черупка” не допускайки реалният свят да я пробие. Винаги съм знаела, че съм необикновена . Но чак сега осъзнавам , че не съм аз необикновената, а че светът е прекалено обикновен.  Всеки ден ставаш по едно и също време .. вършиш едно и също и си с едни и същи хора. Затова полетях с този балон за да усетя нещо различно. След като осъзнавам тези неща значи балонът изобщо не ми е чужд.
Имам мечти .. мечти за това как ще съм свободна .. как ще се смея и ще плача с любими хора . Как всичко излишно ще изчезне. Как мъжете в животът ми ще се превърнат в мъжът на животът ми ... Как ще съм просто човек в един по- прост и красив и спокоен свят. Иска ми се да съм в есента на животът си .. за да знам, че избавлението идва. За да знам, че скоро ще се свърши. Точно в такива моменти искам да умра млада.
Аз съм просто момиче, искащо да завърши ... да учи още .. да работи като актриса. Да бъде нещо, което обича .. да бъде далеч от тази представа за светът. Да бъде свободно. Да бъде диво и спокойно. Да ляга всяка вечер без онази мисъл „.. ами утре?! „ Просто да не е в този свят.
Бавно пускам въжето и се приближавам до сами рабът. Пускам дългата си коса и тя се развява от вятърът . Надвесвам се напред и разпервам ръце усещам топлият вятър ... Лятото си отива заедно с неосъществените мечти за тази година .. заедно с този страх тъен в мен... Вече знам какво ще правя .. Ще бъда свободна, ще бъда дива, ще се забавлявам .. Ще изживея всичко което искам .
А сега съм на този балон .. на този прекрасен летящ балон .. Летя като птица и си признавам .. луда и неспокойна съм ... и съм сама .. толкова е хубаво! Сама, дива и свободна на моят прекрасен летящ балон. 

Вдъхновено от Lana Del Rey ... От песните й и от цялата и личност .. Тя и Мерлин Монро са моите идоли и по всякакъв начин се възхищавам и на двете ... Просто ме вдъхновяват!