Измислица,
расист/ка си ?

Страхотно е, много интересно, ще го следя, давай некст!!

Джак Вайз беше италиански магнат, а Адриана Вайз - главен редактор на списание. Така да се каже, Алекс нямаше лишения, като единствено дете, всичко оставаше за нея. Но не ме разбирайте погрешно, тя не беше материалистка. Търсеше нещо истинско, а отстрани живота ú изглеждаше розов. Тя обичаше родителите си, но те много рядко ú отделяха от онова „специално внимание“ , което отделя всеки родител на своето дете. Те постоянно тичаха по работа и нямаха време за нея. Като малка постоянно в къщата ú влизаха и излизаха най-различни бавачки. Нека сега Ви запозная и с приятелите ú. Мариса, Палома, Ник, Крис и Били - това бяха имената, изрисувани старателно - графитно на един лист, който бе закачен в рамка в стаята на Алекс. Компания от 6 души, но всичките готини хора, различни, интересни личности. Всеки мечтаеше за приятелство като тяхното, а най-важното за Алекс бе, че половината от компанията беше от мъжката аудитория. Защо? Е, като по-млада Алекс общуваше предимно с момичета и както може би всички вече сме се убедили, момичетата не могат да си затварят устата, докато при момчетата не е така. Мариса Хейд - зодия дева, невероятната, мургава приятелка на Алекс, която не пропускаше да изиграе някой мач с нея. И изключително чувствителната, като че ли я познаваше най-добре. Палома Харис - зодия риби, лудата и щура мацка, която винаги бе готова да се пошегува и да се усмихне, а двете с Алекс си дивееха заедно. Ник Волф - зодия везни, загадъчното момче, което винаги защитаваше Алекс, дори тя да нямаше нужда, съветваше я, като малко по-голям от нея, единствен знаеше слабите ú места. Крис Кларк - зодия овен, ах, синеокият, с година по-малък от Алекс сладур, тя много му се радваше - той ú беше като братче и имаха много общо. Бил Трекс - зодия скорпион, общото с него беше спорта, той тренираше freerun и беше доста добър, но тя по нищо не му отстъпваше. Бяха добри приятели, той беше чаровен, висок - секси момчето в училище. Често представяха Алекс и Бил като двойка, но те бяха приятели, е, нищо не можеше да се очаква от Били, той беше непредсказуем..

Кажете какво мислите? Мнения, критики? Надявам се Ви харесва.

Здравейте на всички. Това е моята нова история. След „Да обичаш чудовище“ измислих и тази. Разбира се, ще продължа първата до край, а тази ще развия, ако Ви харесва разбира се.
  Тя се казваше Алекс Вайз, единствено дете на Адриана и Джак Вайз. От малка бе израснала сред момчета, братовчедите ú, чичо ú,баща ú, приятелите ú. Но въпреки това вземаше и много полезни съвети от майка си. Както я наричаха всички, беше мъжкарана, но едновременно с това и много красива, млада дама, която отстояваше себе си. Не си мислете, че не се поддържаше, напротив.Сега тя беше на 17 години и учеше в едно Италианско училище, където я считаха за една от най-красивите момичета, дори, най-красивото. Малко хора имаха честта да ú влязат под кожата и да се сприятелят с нея. Но и още по-малко от тези, които ú влизаха под кожата можеха да я накарат да разкрие нежната си душа пред тях. Както като малка, така и сега повечето ú приятели бяха момчета. Момчета на място. Да, тя беше пример за подражание, нещо недостижимо. Външен вид, начин на общуване, походка, стил.. Всички момичета ú завиждаха, че можела да разтопи всяко мъжко сърце. Тя изглеждаше наистина като някакъв идеал, като кукла, дълги черни коси, плътни изкусителни устни, черни очи, перфектна кожа с перфектен тен, изумително тяло. Тя умееше неща, които повечето момчета не могат и въпреки това, беше интелигентна, красива. Тя тренираше, с годините много неща. Беше тренирала лека атлетика, гимнастика, балет, freerun, футбол. За сега тренираше основно freerun и лека атлетика, не пропускаше и да изиграе някой мач с момчетата, но дори това я правеше изключително гъвкава и ú подаряваше перфектно тяло.

~Да обичаш чудовище 8~

Тя го познаваше много добре, беше готова на всичко за него, знаеше какво е замислил. Знаеше и как ще разбере къде е, написа му съобщение “Обади ми се„. Половин час след съобщението телефонът й иззвъня.
- Ало, Данте, къде си?
- Няма значение, ще се видим след месец. Не ме търси повече. За твое добро е. Обичам те.
Затвори ú. Само толкова ú трябваше за да разбере къде е. Отиде в полицията.
- Проследете този номер моля.
- Местонахождението на този потребител е в покрайнините на градчето Лейс,в някакъв изоставен склад на 360 километра от тук. Ето Ви адреса му. - Полицаят записа адреса на едно листче и го подаде.
- Благодаря ви, господин полицай.
Тя напусна полицейското управление и се запъти към „Коли под наем с Дейв“, познаваше се с въпросния Дейв и се надяваше той да е на смяна.
- Дейв, точно теб търсех.
- Госпожица Сиена, прекрасна както винаги. Какво ще обичаш?
- Дейв, трябва ми кола с GPS, ще намериш ли.
- Разбира се, миличка, сега ще ти намеря, но един въпрос, защо ти е? - Каза Дейв с тънък драпав глас.
- Дейв, лично ти си ме учил да карам, моля те, като се върна ще обясня. 
- Както желаеш, харесва ли ти ей онази? - Дейв посочи тъмно синята кола на паркинга.
- Перфектна е.
Дейв влезе и потърси ключовете.
- Заповядай миличка, да не я одраскаш - изсмя се той. - Ще ми платиш като се върнеш. Успех.
- Благодаря Дейв, страхотен си.
Сиена тръгна към паркинга, запали колата и напусна ограждението.
- Лудетина. - измърмори Дейв докато гледаше как Сиена пали колата през прозореца.
Сега тя отиваше към близката бензиностанция, напълни резервоара и въведе адреса в GPS на колата. И потегли. Между седалките на колата имаше албум на Metallica, нямаше нищо друго за слушане. 19:30 часа вечерта. А беше изминала само 50 километра, докато най-накрая не стигна едно градче и се отби в него за през нощта. В 20 часа градът беше доста оживен. Тя влезе в един магазин за да си купи минерална вода и на излизане се блъсна в някакъв човек.
- Извинете. - каза тя докато не погледна нагоре и не видя едно хубаво - мъжествено синеоко момче,с мускулесто тяло, което се взираше в нея.
- Няма проблем. - отвърна то, а тя отмести погледа си и се качи в колата. Вярно, караше без книжка, за това спря между блоковете в един квартал и излезе да седне на някоя пейка. Оглеждаше пейките и вида отново същото момче, седеше там и се усмихваше. Сиена се обърна с гръб към него, мислейки дали той я следи, но най-накрая събра смелост да отиде при него. Когато се обърна обаче видя, как той вървеше към нея.
- Не си от тук нали? - попита момчето щом наближи.
- Не, не съм.. - Отговори плахо тя и му се усмихна.
- Как се казваш? - Попита я той и отвърна на усмивката й.
- Казвам се Сиена, приятно ми е.
- Сиена, аз съм Неро, на мен също ми е приятно. Искаш ли да отидем да седнем някъде, Сиена?
- Ами, добре..
Той я заведе на същата пейка, където започна да я разпитва. От къде е, къде отива, защо е сама и така нататък. Тя му отговори на всички въпроси съвсем честно.
- И все пак на колко години си?
- На 16.
- Еха, колко смело да караш тази кола без книжка. Сега няма къде да отидеш нали?
- Не, няма. Аз.. ще спя в колата. - тя му намигна.
- Ако искаш може да останеш при мен тази вечер, аз живея сам...
Тя се замисли над предложението му и най-накрая се съгласи.Не му беше казала, че търси момче, каза му само къде отива. Той се качи в колата й и караше към дома си. Пред Сиена се къща на 2 етажа, и дървена висока ограда. Той отвори вратата и я настани в стаята си, където беше уютно и топло. Станало време за вечеря, Сиена предложи помощта си и двамата сготвиха вкусни спагети. Вечеряха в всекидневната му, където се опознаваха, говориха си - за музика, хобита и интереси. Неро беше добро момче, но в главата й беше само Данте...

Дано Ви хареса.

~Да обичаш чудовище 7~
Тя легна върху него в ваната и съблече тениската му. Оголи се красивото му тяло, хубавите силни мъжки ръце, гърдите му - на плувец и хубавите плочки, които имаше на корема си. Той тренираше, беше силен и в ръцете му тя изглеждаше като дете - слабичка, ръката й не можеше да обхване китката му, беше твърде малка. Красива любов беше това.. Целувки, милувки и така почти цяла нощ..
- А аз уж си бях легнала .. - Каза му тя, допирайки устните си до врата му.
- Предпочиташ да си легнеш ли?
- Ако си до мен предпочитам.. - целуна го.
Заедно излязоха от ваната, тя се преоблече, защото беше мокра. Той нямаше какво да облече и трябваше да легне при нея гол.
- Не е честно така, аз да съм гол, а ти толкова опакована.. - каза той с мила муцунка.
- Хах, нямаш избор, събличай се в банята и се подсуши с кърпата да не ми намокриш в стаята. - Тя се кикотеше..
Той нямаше какво да направи, нейните дрехи нямаше да му станат. Легна до нея чисто гол, а тя беше само по бикини и късо меко потниче. Прегърна я, тя лежеше с гръб към него и усещаше как се търка в нея.
- Добре, така няма да стане. - Каза тя и седна в леглото.
- Знам защо не заспиващ, но аз какво да направя, кажи.. - той се разсмя.
- Хаха, много смешно..
- Виновен ли съм? Не съм! Ти си виновна, че си секси - каза той и започна да си играе с косата ú.
- Браво, все мен обвиняваш.
- Тогава ще спя с гръб към теб, за да не ме усещаш..
  Тя легна, а на сутринта когато се събуди него го нямаше. - Дали беше сънувала?.. Стана и отиде до банята, нямаше нито мокри дрехи нито мокър под.. Слезе на първия етаж, отиде в кухнята и видя кръв по белия килим. Звънна му по телефона, но без отговор. Уплаши се. Обиколи къщата и щом стигна в дневната, където закусваше всяка сутрин видя бележка на масата.
“Открих и последния си враг, когато приключа с него ще те потърся. Ти не ме търси и не се тревожи. Обичам те. - Данте„
Дам, изненадана беше. Какво очаквате сега? Разбира се, инатчето ще тръгне по следите на любовта.
  Дано Ви хареса, целувки. До 8-ма част

И двете.

На мен ми харесва.

~Да обичаш чудовище 6~
- Какво?! - гледаше го странно. - Ти шегуваш ли се с мен? - тя се ядоса, мислеше, че той се шегува.
- Не, не се шегувам.
Тя стана и тръгна към терасата нервно, затвори я и отвори вратата на стаята си.
- Харесва ли ти да се подиграваш с чувствата ми, кажи!?
Той продължи да мълчи, опита се да я успокои и леко я дръпна за кръста. Тя го блъсна.
- Не ме докосвай. Защо правиш всичко това, караш ме да се влюбвам още повече, сега ми казваш, че ме обичаш, утре ще ме разплакваш без никаква милост. - тя му викаше, със сълзи в очите, за кой ли пореден път.
- Спри се! - стисна я за раменете и я погледна в очите. - Нищо не разбираш..
Тя посегна да го удари, но той не ú позволи.
- Не ме ядосвай, не искаш да съм ядосан, повярвай ми. - Хвана ръцете ú и я задържа така, но тя се дръпна, гледайки го в очите. Тя плачеше. - Побъркваш ме, мислиш ли, че ако не те обичах щях да си позволя нещата, които не вярвах, че ще направя - целувки, секс. Само ти си виновна за това, че си прекрасна.
- Не знам какво да кажа.. - тя не вярваше, че той ще направи такова признание..
- Пак ли трябва да ти напомням, знам как се чувстваш, когато ме видиш, когато те прегърна. Наистина ли искаш да се разтрепериш пак?
Тя само мълчеше, той прие погледа ú като отговор - Да! - и реши да действа. Наведе се бавно, доближи лицето си до нейното, гледаше устните ú. Тя се дръпна.
- Не! Бих убил за тази целувка, не ме лишавай от нея. - Доближи се отново до лицето ú, хвана я за задника и прошепна - Моля те..
Тя просто беше стресната, още не се беше разсънила, а той ú сервира толкова изненади. Не можеше да понесе повече. Отново се дръпна, но това вече го ядоса. Той я вкара в банята, заключи вратата и я натисна до стената.
- Пак си го просиш, малката.. - започна да я целува по врата.
- Не, моля те спри - тя крещеше, не, че не искаше всичко това, искаше го до полуда, но просто не беше на себе си.
Задъхан той спря да я целува и я погледна в очите. Гледаше я толкова дълго, а тя просто започна да му се подчинява. И изненадващо тя започна да слива устните си с неговите. Спря я.
- Така ми харесваш. - Остави я да прави каквото иска с него. Абе подлудяваха се взаимно, бяха големи инати не признаваха усилия.
Тя го спря за малко, пусна кранчето на ваната и тя започна да се пълни. Продължи да го целува, е малко ú трябваше да се побърка по него. Когато ваната се напълни тя го блъсна вътре, както си беше с дрехите и влезе при него.

Дано Ви хареса, приятели. Ако проявите интерес ще има и част 7, ако ли не ще измисля нещо друго. Поздрави!

~Да обичаш чудовище 4~

.. тръгна, наближи центъра на градчето, а в 2 през нощта той беше силно осветен от витрини и улични лампи. Но какво?! Полиция! Те проверяваха за непълнолетни по улиците вечер, а тя беше само на 16 години. Скри се зад бетонната стена на аптеката, която хвърляше сянка върху нея. Полицията отмина, а тя продължи по закътаните улички. След 15 минутно лутане в мрака тя най-накрая приближаваше къщата на своя любим. Щом стигна - приближи се и почука на вратата.. Тишина. Почука отново - отново нищо. Обърна се разочарована и си тръгна, когато чу как вратата се отваря.
- Какво правиш тук? - студеният му дълбок глас я накара да се върне обратно.
- Не мога да спя, искам да съм близо до теб. - погледна го невинно в очите.
Той прехапа устните си, чудейки се какво да направи, отвори вратата по-широко. Тя влезе и седна на дивана. Навсякъде бяха разхвърляни разни дрехи и листове. Той отиде да направи чай на малката си принцеса, а тя гледаше портретите си в папката на бюрото му. Отиде при него в кухнята, седна на кухненския плот и започна влюбено да го гледа как сладко се чуди, къде ли беше оставил чая.
- На рафта над теб е. - Каза кикотейки се тя.
- Оо, да.. Благодаря.
Направи чая и го остави до нея, а тя го придърпа към себе си със малките си ръце.
- Какво правиш сега? - попита той.
Тя се усмихваше сладко и го дърпаше за тениската, върза косата си и продължи да върти палавите си зелени очички по него.
- Защо ме гледаш така, плашиш ме.. какво има?
Тя не му отговори, а отпи от чая си и го обхвана през кръста, както си седеше с крака. Тя знаеше, че той е по-силен от нея, но искаше да бъде сигурна, че започва да му действа. Продължи така доста време, а той само я гледаше и не доумяваше, какво й има. Щом тя изпи чая си му каза тихичко:
- Винаги те е страх, да не направиш нещо грешно. Живей за мига, знам, че можеш.. - усмихваше се.
- Да живея за мига? - той я вдигна и я занесе на леглото си.
- Аз ще спя на дивана, а ти заспивай. - каза сурово той.
Тя седна на леглото по турски, усмихна се закачливо и погледна нагоре към него.
- Моля те. Остани при мен, страх ме е да спя тук сама.
Той постоя, гледайки я. Спусна се, натисна я под себе си, почти легнал върху нея се опитваше да не я смачка. Започна да я целува, по устните, по врата, по ръцете, скоро продължи и по цялото тяло. Тя не знаеше какво става, но й харесваше,а той!? Той полудяваше, не знаеше какво прави. Желаеше тялото й. Докато се усети вече я събличаше,а тя не се съпротивляваше, беше се отпуснала напълно, вярваше му. Нямаше накъде вече, двамата бяха погълнати от страст и желание. Паснаха си идеално, направиха го нежно и бавно, внимателно, сърцата им прескачаха. Невероятно, не вярваше, че може някога да го причини на малката си слабост,на момичето, което обича. След като свършиха с греховното си приключение той седна на леглото.
- Какъв съм боклук, как можах да го направя.. Та аз току що ти отнех девствеността..Как можа да ме провокираш до такава степен, кажи!!
- Моля те, успокой се.. в това няма нищо лошо..
- Не искам никой да разбира за това, обещай ми.. - погледна я толкова сериозно.
- Няма на кого да кажа, а ти ми обещай, че тази нощ ще останеш да спиш при мен!
- Обещавам и съжалявам, не исках да те нараня, не се съобразих, че още си малка. Защо не ме спря?
- Защото ти вярвам.. - легна назад и се зави.
Той я прегърна и целуна, не беше очаквал да я види отново тази вечер, още по-малко да прави секс с нея. Така заспаха.. в прегръдка, до сутринта. А тогава..

Дано Ви хареса, 4 части за един ден. Наистина не ме остави на мира музата, ще има и некст

Здравейте отново, знам че едва днес пуснах 1-вата част, но много ми се пише и за това продължавам. Ако и това Ви хареса сигурно ще има и 3 още днес

~Да обичаш чудовище 2~

.. Как да я предпази от ръцете си? Тя постоянно му хвърляше закачливи погледи, на които той не устояваше, разтапяше се, но се опитваше да не го показва.
- Никога не искам да плачеш, най-малко заради такъв като мен - промълви той.
- Знаеш, че те обичам.. - каза тихо тя докато очите й се пълнеха със сълзи.
- Знам. - Въздъхна той, мислейки само за тялото й в ръцете му.
Смрачаваше се, красивите, пъстри, жълто-оранжеви есенни листа падаха на земята бавно и нежно, двамата тръгнаха заедно по пътеката между дърветата.
- Аз не те заслужавам, защо ме искаш толкова? - попита той.
- Защото си различен, защото само ти успя да докоснеш сърцето ми от толкова време. - отговори му тя.
Той се спря, но тя продължи да крачи бавно, когато високото тъмнокосо момче я дръпна за ръката, притисна я силно до себе си и я прегърна.
- Не искам да страдаш, разбери..
Тя се отпусна в ръцете му, харесваше й как тялото й пасна на неговото перфектно. Той я пусна и направи малка крачка назад, най-накрая се изчерви, той имаше чувства. Отново впери очи в земята, но тя направи това, за което копнееше толкова отдавна. Застана на пръсти - за да достигне лицето му, хвана го за бузите и нежно допря устните си до неговите. Изненада. Той й отвърна, целуваха се бавно и страстно, вплете езика си в нейния, най-красивата целувка. Сами в парка, продължиха целувката си, когато малкият ангел (така я наричаше той на ум) се дръпна.
- Какво има, нали това искаше, не мога да повярвам, че го направих.. - каза той, наистина не вярваше, че някога ще й позволи да го целуне.
- Знам, че ти хареса.. - Усмихна се тя, нещо в нея още трептеше, искаше да го целуне отново.
- И какво ако ми е харесало? - Ах, той не искаше да се разкрива пред нея, страхуваше се толкова много, да не я нарани, да не го види ядосан, да не го види как .. убива човек.. Той ставаше чудовище, когато беше ядосан, усещаше, че скоро ще й покаже тази му страна, но... усещаше нещо.. изпитваше нещо.. обичаше я..

Дано Ви хареса! Ще има още

Здравейте отново, знам че едва днес пуснах 1-вата част, но много ми се пише и за това продължавам.

~Да обичаш чудовище 2~

.. Как да я предпази от ръцете си? Тя постоянно му хвърляше закачливи погледи, на които той не устояваше, разтапяше се, но се опитваше да не го показва.
- Никога не искам да плачеш, най-малко заради такъв като мен - промълви той.
- Знаеш, че те обичам.. - каза тихо тя докато очите й се пълнеха със сълзи.
- Знам. - Въздъхна той, мислейки само за тялото й в ръцете му.
Смрачаваше се, красивите, пъстри, жълто-оранжеви есенни листа падаха на земята бавно и нежно, двамата тръгнаха заедно по пътеката между дърветата.
- Аз не те заслужавам, защо ме искаш толкова? - попита той.
- Защото си различен, защото само ти успя да докоснеш сърцето ми от толкова време. - отговори му тя.
Той се спря, но тя продължи да крачи бавно, когато високото тъмнокосо момче я дръпна за ръката, притисна я силно до себе си и я прегърна.
- Не искам да страдаш, разбери..
Тя се отпусна в ръцете му, харесваше й как тялото й пасна на неговото перфектно. Той я пусна и направи малка крачка назад, най-накрая се изчерви, той имаше чувства. Отново впери очи в земята, но тя направи това, за което копнееше толкова отдавна. Застана на пръсти - за да достигне лицето му, хвана го за бузите и нежно допря устните си до неговите. Изненада. Той й отвърна, целуваха се бавно и страстно, вплете езика си в нейния, най-красивата целувка. Сами в парка, продължиха целувката си, когато малкият ангел (така я наричаше той на ум) се дръпна.
- Какво има, нали това искаше, не мога да повярвам, че го направих.. - каза той, наистина не вярваше, че някога ще й позволи да го целуне.
- Знам, че ти хареса.. - Усмихна се тя, нещо в нея още трептеше, искаше да го целуне отново.
- И какво ако ми е харесало? - Ах, той не искаше да се разкрива пред нея, страхуваше се толкова много, да не я нарани, да не го види ядосан, да не го види как .. убива човек.. Той ставаше чудовище, когато беше ядосан, усещаше, че скоро ще й покаже тази му страна, но... усещаше нещо.. изпитваше нещо.. обичаше я..

Част 1 - http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=33869
Дано Ви хареса! Ще има още