Много интересно нямам търпение да пуснеш следващата част. 

Много е интересно.Некст  

Много ми харесва. Некст.

Почувствах се виновна по начина по който му бях отговорила и го попитах:
-Извинете,аз имам среща с господин Натаниел Войт,той ще проведе интервюто ми за работа знаете ли къде се намира кабинетът му? – Попитах го аз с един извинителен тон.
-По стълбите в ляво,качете се на 13-ти етаж там има рецепция срещу нея има голяма стъклена врата.Там се намира кабинетът на господин Войт. – Упъти ме красивият мъж и ми се усмихна самодоволно.Качих се на 13-ти етаж както ми мъжът.Огледах се и видях безупречна млада и красива афро-американка ко    ято стоеше зад рецепцията.Приближих се до жената и казах:
-Амелиа Еванс имам среща с господин Войт. –Жената ми посочи огромната направена от матово стъкло врата за която ми бе казал мъжът.Почуках и влязох.Кабинетът на господин Натаниел Войт беше с мраморен тъмно син почти черен под, сиви стени на който бяха закачени снимки и картини,огромно бюро в цвят Бордо и огромен прозорец простиращ за зад цялото бюро.
-Ъъъ извинете,че закъснях казах и погледнах големият стол който беше обърнат към прозореца. –Столът се завъртя към мен и там стоеше той мъжът който едва не прегазих когато влизах във внушителната сграда.-Здравейте госпожице Еванс очаквах ви. . –Каза той и се усмихна мистериозно от погледът му ме побиха тръпки.
-Съжалявам,че закъснях. –Погледнах го виновно и се изчервих цялата.Той ме покани да седна и започна да ме оглежда преценяващо.От което ме хвана още повече срам искаше ми се да потъна в земята.
-Готова ли сте госпожице Еванс?
-Готова за какво? –Казах тихо и отново го погледнах виновно.Толкова беше красив,че съвсем бях забравила за какво идвам.
-За интервюто госпожице Еванс. –Каза той меко гласът му беше топъл.Кимнах с глава в знак на съгласие и той започна да ме пита един куп въпроси.След края на интервюто му дадох телефония си номер и другите документи който бяха нужни.

Здравейте всички! Преди няколко дни ми дойде музата да напиша една история за пръв път пиша история и реших да я споделя с вас!Приемам критики ако ви хареса ще пусна некст!

Часът беше 8:30 , не ми се ставаше от леглото но трябваше.Днес беше много важен ден.Имах интервю за работа.Станах с недоволство от леглото защото още ми се спеше,взех си душ и започнах да се подготвям.Сложих малко грим и опитах да събера рижавата си косата си на кок,но не стана тя имаше собствено мнение.Единствената алтернативна възможност бе да вържа тая своенравна коса на опашка и да се надяваме да постигна някакъв що-годе приличен вид.Трябваше да тръгна половин час по рано за да успея да стигна на време.Мразя градски транспорт в него винаги е пълно и не знаех дали ще стигна на време.Автобусът закъсня както винаги.Пристигнах с 10 минути по-късно нахълтах в сградата без да поглеждам нищо случващо се около мен,тогава се ударих в нещо и разпилях документите си навсякъде по сивият блестящ мраморен под.Бях толкова притеснена,че закъснях и изобщо не погледнах в какво се бутнах.Започнах да събирам документите си и когато едни силни ръце ме потупаха по рамото и ме попитаха дали имам нужда от помощ.
–Не,благодаря!
Сопнато му казах аз и вдигнах погледа си към него.Пред очите ми изникна висок,млад мъж с мускулесто тяло облечен в тъмно син костюм.С гарваново черна коса,прекрасни големи сиво-сини очи и много красива леко матова кожа.Не бях виждала по красив мъж.

Да няма да откажа и още 

Десет.